Решение № 169 от 06.08.2020, Апелативен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№169 гр. Варна, 06.08.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСЛАВ

С.

ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА при секретаря ЕЛИ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия

М.Христова в.т.д.№258 по описа за 2020г. на ВнАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано по въззивна жалба от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, гр.София, чрез адв.М. /уточнена с молба вх.№6057/21.02.2020г./, срещу решение №21/09.01.2020г. по т.д.1384/2019г. на ВОС в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на В.В.С. обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, в следствие пертрохантерно счупване на лява бедрена кост с разместване на фрагменти, и счупване на костите на лява китка-левите лакътна и лъчева кости, настъпили при ПТП на 29.06.2018г. в гр.Варна, на пешеходна пътека, след кръстовището между ул.“Н.Геров“ и ул.“Васил Друмев“, по вина на водача на товарен автомобил “Пежо Бипер“, с ДК №ХХ ХХХХ ХХ, който е застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна до 29.05.2019г., за разликата над 6000лв. до присъдените 50 000лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от подаване на исковата молба в съда - 23.08.2019г. до окончателното им изплащане.

В жалбата се твърди, че решението в оспорената му част е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди не отговаря на критерия за справедливост, определен в чл.52 от ЗЗД, при отчитане на обективно установените факти по делото, както и социално – икономическите условия в страната.

От събраните по делото доказателства се установява, че възстановяването на ищцата от получените две средни телесни повреди е продължило в период от 6 месеца за едната и 3 месеца за другата, като към настоящия момент същата няма оплаквания и болки.

Няма данни за допълнително влошаване на здравето, за други болестни процеси, които да са се влошили, вследствие на получените от ПТП увреждания.

Пострадалата не е била в активна възраст, за да се приеме, че периода на лечения я е лишил от важни социални активности, които да обосноват присъждане на по-висок размер на обезщетението. Установено е по делото, че ищцата е намерила сили да преработи инцидента, да се справи с последиците му в психологичен план, като емоционалните преживявания извън нормалните и обичайните са били само непосредствено след него.

Претендира се отмяна на решението в оспорената му част и намаляване размера на присъденото обезщетение до 6000лв. Претендира се отмяна на решението и в частта за разноските, както и дължимите държавни такси по реда на чл.78, ал.6 от ГПК, съразмерно на присъденото обезщетение.

Въззиваемата страна В.В.С. с писмен отговор и писмено становище в съдебно заседание, чрез адв.С., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението в оспорената му част е правилно, законосъобразно и постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. От същите се установява по безспорен начин обстоятелството, че вследствие на ПТП ищцата е получила две средни телесни повреди, които са наложили хирургични интервенции, довели до силни затруднения в придвижването ѝ за продължителен период от време. Наложило се е използването на помощни средства за придвижване, което е променило обичайния ѝ ритъм на живот.

Останало е трайно затруднение във функцията на горния увреден крайник, което няма да бъде преодоляно. В резултат на произшествието ищцата е претърпяла и силен емоционален стрес, изразяващ се в неспокоен сън, често е сънувала кошмари, затворила се е в себе си. Към настоящия момент същата все още не може да излиза от дома си без придружител.

По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението в оспорената му част.

В срока за отговор е постъпила и насрещна въззивна жалба от В.В.С. срещу решение №21/09.01.2020г. по т.д.№1384/2019г. на ВОС в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивницата срещу “ЗАД “Алианц България“ АД, гр.София иск за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, в следствие пертрохантерно счупване на лява бедрена кост с разместване на фрагменти, и счупване на костите на лява китка-левите лакътна и лъчева кости, настъпили при ПТП на 29.06.2018г. в гр.Варна, на пешеходна пътека, след кръстовището между ул.“Н.Геров“ и ул.“Васил Друмев“, по вина на водача на товарен автомобил “Пежо Бипер“, с ДК №ХХ ХХХХ ХХ, който е застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна до 29.05.2019г., за разликата над 50 000лв. до претендираните 60 000лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от подаване на исковата молба в съда - 23.08.2019г. до окончателното им изплащане.

В жалбата се твърди, че решението в частта, с която е определен размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди не е съобразено с лимита предвиден по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Исковите претенции са в минимума на тези лимити.

По същество се претендира отмяна на решението в отхвърлителната му част и уважаване на предявения иск в пълен размер.

Въззиваемата страна

“ЗАД “Алианц България“ АД,гр.София, редовно призована, не е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 от ГПК.

В съдебно заседание и с писмено становище “ЗАД “Алианц България“ АД, гр.София, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и оспорва подадената насрещна жалба. По същество моли съда да отмени решението в оспорената му част и отхвърли предявения иск за разликата над 6 000лв.

В съдебно заседание с писмено становище В.В.С., чрез адв.С., оспорва подадената жалба и поддържа насрещната въззивна жалба. По същество моли обжалваното решение в отхвърлителната му част да бъде отменено и предявените искове уважени в пълен размер. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от дружеството адвокатско възнаграждение, ако същото не е съобразно с минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред

ВОС е образувано по предявени искове от В.В.С. срещу “ЗАД “Алианц България““ АД за заплащане на сумите, както следва: 1/ 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 29.05.2018г. и 2/ сумата от 3 297,36лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди – разходи за лечение, ведно със законната лихва върху всеки един от разходите, считано от датата на извършването му, възникнали от получените средни телесни повреди, настъпили от пътно-транспортното произшествие на 29.06.2018г. в гр.Варна, на пешеходна пътека, след кръстовището между ул.“Н.Геров“ и ул.“Васил Друмев“, по вина на водача на товарен автомобил “Пежо Бипер“, с ДК №ХХ ХХХХ ХХ.

В исковата и допълнителната искова молба се твърди, че на 29.06.2018г., водача на “Пежо Бипер“, с ДК №ХХ ХХХХ ХХ Д С С не пропуснал движещата се с предимство В В. С по пешеходна пътека, находяща се след кръстовището между ул.“Н.Геров“ и ул.“Васил Друмев“ в гр.Варна, при което ѝ е причинил средни телесни повреди: пертрохантерно счупване на лява бедрена кост с разместване на фрагменти, счупване на костите на лява китка – левите лакътна и лъчеви кости. След инцидента ищцата била транспортирана в МБАЛ “Св.Анна“-гр.Варна и на 03.07.2018г. претърпяла медицинска интервенция под спинална анестезия, изразяваща се в открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур вляво с пирон на бедрена кост и оперативна интервенция, изразравяща се в открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация радиус и улна вляво, след въвеждане на под аксиларен блок през воларен модифициран Хенри достъп. Сочи се, че ищцата била изписана от болничното заведение на 06.07.2018г. За проведеното лечение е направила разходи в общ размер на 3297,36лв., представляващи: 3100лв. - цена на медицински изделия-пирон и плака по талон и фактура №********** от 04.07.2018г.; 40.60лв. - потребителска такса по фискален бон от 06.07.2018г.; 76.76лв. - представляваща цена на медикамент - фраксипарин шприц по фискален бон от 06.07.2018г. и 80лв. по фактура №**********/21.08.2018г.

Излага се още, че в следствие на получените травматични увреждания ищцата, е претърпяла силни болки страдания в един продължителен период от време, като и към настоящия момент същата не се е възстановила. Претърпяла е силен емоционален стрес съпроводен с негативни психични изживявания, свързани с нарушен сън - често сънуване на кошмари, липса на апетит и страх от пресичане.

Твърди се, че за извършеното деяние е налице влязло в сила споразумение по НОХД №1790/2019г. на ВРС, 22-ри състав, с което Д С Ссе е признал за виновен относно причиняване на порцесното ПТП, механизма и причинените средни телесни повреди на ищцата. Лекият автомобил, с който е извършено ПТП е застрахован по риск ГО, по силата на сключен договор с ответника “ЗАД “Алианц България““ АД, съгласно застрахователен сертификат №01/118001121295, с валидност от 30.05.2018г. до 29.05.2019г.

По подадено от ищцата заявление е образувана щета при застрахователя ответник, но не са заплатени обезщетения. По отношение на претендираната законната лихва се сочи, че писмената претенцията на ищцата е постъпила при застрахователя на 22.05.2019г., като представените с нея доказателства са били достатъчни съгласно изискванията на КЗ за произнасяне по нея, следователно е приложим 15 дневния срок по чл.106, ал.3 от КЗ, с изтичането, на който ответникът е изпаднал в забава за заплащане на застрахователното обезщетение или от 12.06.2019г.

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове. По същество моли същите да бъдат уважени, както и да ѝ бъдат присъдени направените по делото разноски.

С депозираните по делото писмени отговори и в съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове по основание и размер.

Не оспорва факта, че към датата на процесното ПТП, отговорността на водача на т.а.“Пежо Бипер“, с ДК №ХХ ХХХХ ХХ, е била застрахована при ответното дружество по валидно облигационно правоотношение, за което е издаден Сертификат №01/118001121295, с период на валидност от 30.05.2018г. до 29.05.2019г.

Оспорва изцяло претенцията за имуществени вреди и частично претенцията за неимуществени вреди за разликата над 6000лв. Твърди, че по делото не са събрани доказателства, че направените разходи са били за лечение на получените от ПТП травматични увреждания. В документите не са посочени основанията за плащане. По отношение на претенцията за неимуществени вреди поддържа, че се касае за средни телесни повреди, обусловили трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период не по-малко от 6 месеца и в движението на левия горен крайник за период от около 2.5-3 месеца. Ищцата е изписана след едва седем пролежани дни в клиниката за амбулаторно лечение, в добро общо състояние, с подобрение, със спокойна оперативна рана, стабилна хемодинамика и без оплаквания. По делото липсват доказателства за усложняване на лечението на ищцата и за наличието на трайни и продължаващи последици свързани с травмите, включително и психически такива. По отношение на психичните травми твърди, че по делото е установено наличие на такива, но непосредствено след произшествието, като липсват доказателства инцидента да се е отразил върху психиката на ищцата, с интензитет по-голям от обичайния за този вид увреждания и претърпян стрес.

Твърди, че справедливия размер на застрахователното обезщетение, което да компенсира неимуществените вредни, в периода, в който е доказано тяхното проявление, възлиза на сумата от 6000лв., като определянето на обезщетение над този размер, би било прекомерно, предвид трайно установената съдебна практика и социалните критерии за справедливост.

Разпечатката съдържа 43 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2ecf9dd9-2d74-4513-876e-f238d4dc7a1f