Решение № 10431 от 31.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10431 гр. София, 31.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20261110102638 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „П.К.“ ЕООД, с която срещу Ю. З.

Ж. по реда на чл.415, вр. 422, ал. 1 ГПК са предявени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване вземанията, за които по ч.гр.д. № 475/2025 г. по описа на РС - Б., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като ищецът се е отказал от вземането си за начислена такса за извънсъдебно събиране на вземанията в размер на 500 лева, начислена на 16.05.2024 г., за която сума заповедният съд също е издал заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че ответникът е страна по договор за потребителски кредит № 40014617125/06.01.2023 г., като по силата на същия кредиторът е предоставил на длъжника сумата 4000 лева, за срок на кредита: 36 месеца; размер на вноската: 194,78 лв.; ГПР: 48,66 %; ГЛП: 41 %; общо задължение по кредита: 7012,20 лв. Поддържа, че по искане на потребителя е предоставил и пакет допълнителни услуги, за които последният се е съгласил да заплати възнаграждение в размер на 4400 лева; размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 122,22 лева; като така общото задължение по кредита възлизало на 11 412,20 лева, а размерът на месечната вноска по договора:

317 лева. Твърди да е изправна страна по договора, като е превел заемната сума по банкова сметка на ответника. Сочи, че на длъжника е бил предоставен погасителен план, заедно с Договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с допълнителна преддоговорна информация. Ответникът от своя страна не е изпълнил задълженията, които е поел по договора, като преустановил плащанията на погасителните вноски.

Пояснява, че ответникът е направил плащания в размер на сумата 3378,80 лева, с която се твърди да е погасил частично задълженията си. Позовава се на правото си 1 получи непогасената част от вземанията по договора. Излага подробни съображения относно закупения от потребителя допълнителен пакет услуги и действителността на клаузите от договора и ОУ, с които тези вземания са регламентирани. Потребителят е имал възможност да се откаже от договора, от която не се е възползвал. В обобщение на подробните доводи, съдържащи се в исковата молба, счита исковете за основателни и доказани и иска от съда да бъдат уважени.

Ответникът оспорва исковете с отговор, постъпил в срока по чл. 131 ГПК, като твърди, че същите са неоснователни. Оспорва твърденията на ищеца за валидност на договора, като счита, че същият е нищожен поради противоречие с добрите нрави (нееквивалентност на престациите). Оспорва да е получил каквито и да било други услуги от ищеца, освен заемната сума в размер на 4000 лева. Поддържа в договора да не е посочен реалният размер на ГПР, доколкото не са били включени допълнително начислените суми за непредоставени услуги. Намира, че договорът противоречи на ЗЗП и съдържа неравноправни клаузи. Моли съда да приеме в мотивите си, че договорът е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК и да отхвърли исковете. Претендира разноски. В откритото съдебно заседание застъпва позиция, че не дължи нищо освен разликата между чистата стойност на кредита и заплатената на кредитора сума.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, относимите норми на закона и релевантната съдебна практика, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

С оглед твърденията на страните, ангажирани в производството, съдът приема, че е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По предявения главен иск в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на договора потребителски кредит на ответника е била предоставена сумата от 4000 лева, както и че на потребителя са предоставени услугите, за които последният се е съгласил да заплати на кредитора допълнително възнаграждение, извън дължимата възнаградителна лихва, че за длъжника е възникнало задължение за връщане на претендираната сума, че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата съгласно уговореното с договора за кредит.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи изпадане на ответника в забава за заплащане на главното вземане.

При доказване на тези факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

С доклада по делото съдът е указал на ответника, че не сочи доказателства за погасяване на суми по процесния договор за кредит над признатата от ищеца с исковата молба сума в размер на 3378,80 лева, като до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства за заплатени в повече суми.

В тежест на всяка от страните е да докаже твърденията си, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Между страните не е спорно, че ищецът е предоставил на ответника в заем сумата 4000 лева, както и че по договора ответникът му е заплатил сума в размер на 3378,80 лева.

С доклада по делото на основание чл. 7, ал. 3 ГПК и с оглед разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк.д. №1/2020 г. съдът е изпълнил задължението си да укаже на страните, че следи служебно за нищожност на договорите, от които се твърди да произтичат процесните вземания поради 2 противоречие на същите с императивни норми на закона, поради заобикаляне на закона, поради противоречие с добрите нрави и т.н.

По делото като доказателство е приет договор за потребителски кредит П.К.

Стандарт № 40014617125/06.01.2023 г., по силата на който ищецът се е задължил да предостави в заем на ответника сума в размер на 4000 лева, а последният се е задължил да върне сумата на 36 месечни вноски при годишен лихвен процент 41 % и годишен процент на разходите 48,66 %. Съгласно вписаното в договора потребителят е избрал и се е съгласил да закупи пакет допълнителни услуги в размер на сумата от общо 4400 лева, като така общото задължение по договора за кредит е достигнало сумата 11412,20 лева при отпусната главница в размер на сумата 4000 лева и срок за издължаване на кредита 36 месеца. Представени по делото погасителен план, СЕФ, преддоговорна информация, както и ОУ, приложими към договора, извлечение от сметка, Анекс № 1 и Анекс № 2 към договора.

Ищецът признава с исковата молба, че във връзка с процесния договор за кредит ответникът му е заплатил сума в размер на 3378,80 лева.

От съдържанието на раздел 15 „Допълнителни услуги“ от представените Общи условия на „П.К. България“ ЕООД към договора за потребителски кредит /ОУ/ се установява, че уговорените допълнителни услуги имат следното съдържание: чл. 15.1 – клиентът закупил пакет допълнителни услуги получава приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на потребителски кредит и изплащане на отпуснатата сума преди клиентите по договорите, без закупен допълнителен пакет в рамките на един час. Според чл. 15.2 всеки клиент, пожелал и закупил пакета получава право да отлага плащането на вноски, да намалява размера на вноските или да променя датата на падежа им. Предвижда се обаче за това страните да подпишат допълнително споразумение към договора. Следователно допълнителните услуги се явяват регламентирани в две насоки: услуги, свързани със сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския кредит, и услуги, свързани с неговото изпълнение.

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

В случая договорът за потребителски кредит съдържа част от информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 41 %, като не е предвидена възможност за промяната му, тъй като същият е фиксиран, и общата сума, дължима от потребителя по кредита, изчислена към момента на сключване на договора, посочен е и годишният процент на разходите – 48,66 %.

Изготвен е и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски – изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7 и 11 ЗПК.

Настоящият съдебен състав приема обаче, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите 3 предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

В случая в представения договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48,66 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – разходите за пакета допълнителни услуги, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/19, в понятието "общи разходи по кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора. Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът разполага с възможността да контролира неравноправния характер при определяне на годишния процент на разходите, дори при законово установената граница. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен и на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Нещо повече - с решение по дело С-714/22 г. СЕС дава задължително за националните съдилища тълкувание относно на член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, която трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на 4 разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по-специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем.