Определение № 1814 от 12.05.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1814 гр. Варна, 11.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело № 20233100500789 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 10531/10.02.2023 г. от Ж. К. Ж., ЕГН ********** от гр. Варна, КК „Константин и Елена“, вила 31, чрез адв. Б.Ж., срещу определение № 593/15.01.2023г., постановено по гр. дело № 643/2022г. на ВРС, с което исковата молба на ищеца, по иска му с правно осн. чл. 75 от ЗС е върната и производството по делото е прекратено, на осн. чл. 130 от ГПК.

С обжалваното определение ВРС е приел, че искът му с правно осн. чл. 75 от ЗС е недопустим и не може да се брани с владелчески иск, а само с иск за собственост, след като е отстранен при въвод във владение, на осн. чл. 498, ал. 2 от ГПК.

Обжалваното определение е неправилно. Съдът не е отчел спецификата на хипотезата, в която от имота след публичната му продан не е отстранено лице, което оспорва правото на собственост, предмет на проданта, а е лице, което претендира съвместими с правото на собственост права, каквото е вещното право на ползване.

Съображенията на съда, че ищецът може да обжалва описа и оценката по реда на чл.

435, ал. 4 от ГПК и изобщо изнасянето на имота на публична продан, както и съображението, че може да предяви иск по чл. 440 от ГПК, с който да установи, че правото на собственост върху делбения имот, изнесен на публична продан не принадлежи на съделителите са неправилни. Не са съобразени с твърдението му и основното положение, че като притежател на вещно право на ползване нито отрича правото на собственост, нито отрича правото на собственика да продаде имота си, нито правото на съсобствениците да ликвидират съсобствеността чрез изнасяне на имота на публична продан.

ЧСИ е пропуснал при справката си да забележи, че преди вписване на исковата молба за делба, дори преди предявяване на иска през 2001г., още през 2000г. с НА № 132, т.

3, д. № 633/2000г. , вх.рег. № 1190/21.11.2000г. на Сл.по вписванията-Варна, в негова полза е запазено пожизнено право на ползване. Без да оспорва правото на купувача от публичната продан смята, че той не може да бъде въведен в имота. Вещното право на ползване изключва правото на всяко трето лице, включително и собственика, да ползва имота, върху който е учредено, но е съвместимо с правото на собственост, поради което без да отрича 1 правото на купувача по публичната продан , той не може да бъде въведен в имота, тъй като вещният ползвател не е лице, спрямо което да намира приложение чл. 498, ал. 2 от ГПК.

В писмен отговор В. В. К. ЕГН ********** от гр. Варна ,ул. „Ил.Макариополски“, № 9, ет. 3, ап. 3, чрез адв. С.Т. оспорва частната жалба, като неоснователна. Обжалваното определение е правилно и незаконосъобразно. Не са налице твърдените пороци.

Предявеният иск е недопустим. Влязло е в сила постановлението на ЧСИ за възлагане на имота по реда на чл. 496 от ГПК. Постановлението за възлагане е пряко изпълнително основание. Трето лице не може да заявява никакви права. Единствената защита е иск за собственост.

Моли се първоинстанционното определение да бъде потвърдено.

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по предявен от Ж. Кънеив Ж. , чрез адв.

Б.Ж., против В. В. К. иск с правно осн. чл. 75 от ЗС, за възстановяване на незаконосъобразно отнетото владение със съдействие и по нареждане на ЧСИ. Навела е твърдения, че още преди предявяване на иска за делба по гр.д. № 980/2001г. на ВРС, решението по което дело се изпълнява, му е учредено с НА № 132, т. 3, д. № 633/2000г. на Сл.по вписванията-Варна право на ползване върху имота, предмет на настоящия спор, находящ се в гр. Варна, ул.

„Ил.Макариополски“, № 9, представляващ апартамент-мезонет на трети и четвърти етаж със застроена площ от 228кв.м., с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна.

Вещното право на ползване изключва правото на всяко трето лице, вкл. и на собственика да ползва имота, върху което е учредено. Освен това правото на ползване не е отречено с изпълнителния лист, издаден по решението за делба, с което е постановено изнасяне на публична продан. Правото на ползване е съвместимо по своето естество с правото на собственост. ЧСИ е бил длъжен да извърши справката по чл. 483, ал. 1 от ГПК относно собствеността, но не е посочил при обявяване на проданта, че върху имота има учредено вещно право на ползване в негова полза, независимо, а имотът може да бъде продаден, дори и върху него да е налице вещна тежест.

Моли се за постановяване на решение, с което на осн. чл. 75 от ЗС ответницата да бъде осъдена да му предаде владението върху имота. Претендира присъждане на сторените разноски.

С постъпилия писмен отговор В. В. К. прави възражение за изтекла давност за предявяване на иска по чл. 75 от ЗС, т.к. действията по въвод във владение са извършени преди повече от 6 месеца. Ищецът не е носител и на ограничено вещно право на ползване.

По силата на влязло в сила решение по гр.д. № 980/2001г. на ВРС, приемникът на ищецаСветослав Ж. Ж. е изключен от делбата. Следователно и праводателят и ищец по настоящото дело не си е запазил правото на ползване по НА № 80/18.02.2000г. на нотариус Ал.Ганчев.

Смятайки искът за недопустим се моли производството да бъде прекратено ,ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

С НА № 80, т. 1, рег. № 1032, д. № 56/2000г. на нотариус Ал.Ганчев, вписан в Сл. По вписванията-Варна с вх.рег. № 1190/21.02.2000г., акт. № 132, т. 3, дело № 633/2000г. от 21.02.2000г., Стефка Русева Ж.а и Ж. К. Ж. са дарили на сина си Светослав Ж. Ж. недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ***, представляващ апартамент2 мезонет на трети и четвърти етаж с разгърната застроена площ от 228кв.м., като двамата дарители са си запазили правото да ползват имота докато са живи.

С решение № 2457/16.06.2017г. по гр.д. № 980/2001г. на ВРС е постановено да бъде изнесен на публична продан апартамент № 3/мезонет/ на трети и четвърти етаж , в ляво, находящ се в гр. Варна ,***, със застроена площ от 228кв.м., като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите, съобразно с техните квоти, а именно: Петър Семерджиев-50.96% и държавата-49.04%. Решението в тази част е влязло в сила на 12.03.2018г. Видно, макар и конституиран по делото като лице с предполагаеми права, Станислав Ж. Ж. е изключен от делбата.

Няма спор между страните, че постановлението за възлагане на недвижимия имот е влязло в сила на 17.05.2021г. и се установява от приложената по първоинстанционното дело справка по партидата на имота, че е вписано в Сл.по вписванията-Варна на 11.06.2021г.

На 23.07.2021г. е извършен по изп.д. № 20198920401331 на ЧСИ Хр.Георгиев въвод във владение на купувача на имота В. В. К., съгласно издаденото постановление за възлагане.

С определение № 593/15.01.2023г. по гр.д. № 643/2022г. на ВРС е прекратено производството по делото, на осн. чл. 130 от ГПК.

Настоящият състав приема, че исковата претенция е недопустима и частната жалба, съответно-неоснователна.

Този свой извод съдът прави предвид разпоредбата на чл. 498 ,ал. 1 от ГПК, според която купувачът се въвежда във владение на имота от съдебния изпълнител въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане. Както вече по-горе беше посочено то е влязло в сила на 17.05.2021г. и е вписано в Сл.по вписванията Варна на 11.06.2021г. Нещо повече!

Съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 2 от ГПК въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. То може да се брани само с иск за собственост.

Като не е предявил Ж. К. Ж. иск за собственост, а владелчески иск в защита на твърдяните си права, то искът с правно осн. чл. 75 от ГПК е недопустим, както е приел и ВРС.

Неоснователно е оплакването, че Ж. не твърди право на собственост по отношение на имота, а и настоящият казус се явява изключение от правилото по чл. 498, ал. 2 от ГПК, защото учреденото му още през 2000г. вещно право на ползване е съвместимо с правото на собственост на купувача по проданта. Нормата на чл. 498, ал. 2 от ГПК е ясна и не предвижда изключения. Единственият иск, с който разполага страната в защита на твърдяните си права е искът за собственост, ако има интерес. Извършеният в случая въвод е по реда на чл. 498 от ГПК, а не по този по чл. 522 и сл. от ГПК. От тук следва, че казусът не изпълва хипотезата на чл. 435, ал. 5 от ГПК и не настъпват предвидените от законодателя последици, в случай на пропуснат срок за обжалване на извършен по реда на чл. 522 и сл. от ГПК въвод.

Предявеният от Ж. иск с правно осн. чл. 75 от ЗС е недопустим.

Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение № 593/15.01.2023г. по гр.д. № 643/2022г. на ВРС, с което производството по делото е прекратено, на осн. чл. 130 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните, при условията на чл. 274, ал. 3 от ГПК, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4