Решение № 1292 от 12.11.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1292 гр. Велико Търново, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20204110102979 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена от "Водоснабдяване и Канализация" ЕООД – град Стара Загора, чрез адв. Д. Д. - СТАК срещу Г. ЛЮБ. В. искова молба. Процесуалният представител на дружеството развива съображения, че на името на ответника е имало разкрита партида във „В и К“ ЕООД – град Стара Загора с абонатен № 319518 и № 048304 за имот в град Казанлък, *. Посочва, че с откриването на партидата между експлоатационното предприятие и абоната възникват договорни отношения, по силата на които дружеството се задължава да доставя питейна вода и да отвежда и пречиства отпадъчната такава до и от имота, а той се задължава да заплаща консумираната и отчетена от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането, като при закъснения се начисляват лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 година. Твърди, че от месец октомври 2017 година отчитането на показанията на водомерите се извършва с електронни средства /таблети/, като показанията се вписват в компютърна система на дружеството по партидата на абоната по ел. път. За ползвани услуги за доставяне, отвеждане и пречистване на вода от и до имота на ответника за периода от 08.06.2018 година до 09.12.2019 година са издадени общо 13 бр. квитанции/фактури на обща стойност 746.18 лева. Поради закъснялото плащане и на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 година, ответникът дължи и лихва за периода от 28.08.2018 година до 1

05.03.2020 година в общ размер на 41.83 лева. Посочва, че за вземанията си ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца срещу ответника по фактури общо в размер на 746.18 лв. - главница, представляваща цената на незаплатената на доставена и изконсумирана питейна вода и отведена и пречистена канална вода по партида № 048304 за имот, находящ се в град*, за периода от 08.06.2018 година до 09.12.2019 година, както и сумата от 41.83 лв. – мораторна лихва за забавено изпълнение за периода от 28.08.2018 година до 05.03.2020 година, за които вземания има издадена заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 1130/2020г. на Районен съд – Велико Търново, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението в съда – 16.03.2020г. до окончателно изплащане на вземането.

Направено е искане да бъдат присъдени направените от дружеството разноски както в исковото, така и в заповедното производство.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника, чрез назначения му по делото особен представител, който в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове. Посочва, че не е извършван реален отчет на консумираната вода, респективно – не е отчетена от водомер № 028902. Направено е искане предявените по делото искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че ответникът е ползвател на предоставяните от ищцовото дружество ВиК услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за имот в град *, а и това се установява от приложеното по делото заверено копие на Договор № 0000038626 от 23.04.2018 година и НА № 197, том III, рег. № 4696, дело № 568 от 2013 година на нотариус П. Павлов, рег. № 443 при НК на РБ /л. 21 и 22 от делото/, включително, че е разкрита партида с № 048304 на името на ищцата. Видно от Протокол № 0000140203 от 03.05.2018 година /л. 23/, на посочената дата в имота на ответницата е монтиран водомер с № 028902, като същият е подписан от ползвателя Г.В..

По делото е приложено и заверено копие от електронното досие на Г. ЛЮБ. В. за адрес: град * /л. 17-19/, в което са отразени извършените отчети на водомера за периода от 10.05.2018 година 11.02.2020 година. В електронното досие са посочени изрично номера на водомера, старата датата на отчитане, новата дата на отчитане, старите показания, новите показания, количеството доставена вода, както и вида на отчета. Въз основа на така извършения отчет са съставени и приложените по делото квитанции за използваната в обекта вода за периода 08.06.2018 година до 09.12.2019 2 година в процесния обект /л. 9-16/, от които се установява, че за посочения период за услуги по доставка на питейна вода и по пречистване и отвеждане на отпадни води ищцовото дружество е начислило на ответника общо сумата в размер на 746.18 лева.

От приложения лихвен лист /л. 8/ се установява и че на върху вземането по всяка от процесните квитанции/фактури е начислена лихва за забава в общ размер на 41.83 лева.

По делото е представено и заверено копие на Заповед № З-613 от 25.10.2017 година на управителя на ищцовото дружество /л. 74/, съгласно която считано от 01.11.2017 година при отчитането на месечното потребление от инкасаторите да се преустанови използването на съществуващите карнети и се премине на отчитане с електронен карнет.

По Ч.гр.д. № 676 от 2020 година на Районен съд – Казанлък са приложени и Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – град Стара Загора, одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014 година на ДКЕВР /л. 6-12 от Ч.гр.д. № 676 от 2020 година на Районен съд – Казанлък/.

От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза /л.

84-90/ се установява, че за процесния период на ответницата са издадени 12 броя квитанции и 1 фактура на обща стойност 769.04 лева, по които има плащане на 25.03.2019 година в размер на 22.86 лева, а незаплатения остатък по издадените документи е в размер на 746.01 лева, върху която сума начислената лихва за забава е в размер на 41.83 лева. Издадените фактури/квитанции са осчетоводени в ищцовото дружество в месеца, в който са издадени и за тях е внесен ДДС. Посочено е и че данните се базират на реален отчет на потребление, съгласно заповед от месец октомври 2017 година на управителя на ищцовото дружество.

От приложените по делото Ч.гр.д. № 676/2020 година на Районен съд – Казанлък и Ч.гр.д. № 1130/2020г. на Районен съд - Велико Търново се установява, че въз основа на подадено заявление е издадена Заповед № 401 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.06.2020 година за процесните суми, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т.

2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният по делото иск за установяване вземането на ищцовото дружество към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена по реда на чл. 47, ал.

5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми. В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидна облигационна връзка с ответника, основанието и размера на вземането си за 3 главница и лихви т.е. изпълнение на задълженията си за доставяне на питейна вода и в какво количество, както и за пречистване и отвеждане на отпадни води по отношение на имота на ответника в град *за процесния период, както и реалното й отчитане по посочения водомер, а също така й наличието на главен дълг, съответно - изпадане на ответника в забава. В тежест на ответника по делото е да проведе насрещно доказване по горните обстоятелства и да докаже евентуалните си възражения, от които черпи благоприятни за себе си последици.

В случая по делото страните не оспорват, а и от приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че именно ответникът е собственик на процесния недвижим имот, находящ се в град *, който е водоснабден и за който е открита партида при ищеца на името на ответника по делото и като такъв се явява потребител на ВиК услуги за питейно – битови нужди по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, респективно - чл. 2, ал. 1, т. 2 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – град Стара Загора, одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014 година на ДКЕВР /л. 6-12 от Ч.гр.д. № 676 от 2020 година на Районен съд – Казанлък/, които ОУ отговарят на изискванията на чл. 8 от Наредба № 4, доколкото с ответницата е сключен Договор № 0000038626 от 23.04.2018 година /л.

22/. С оглед на това настоящият съдебен състав приема, че за исковия период между страните са съществували договорни отношения, регламентирани от ОУ по доставката на питейна вода и пречистването на отпадни води и като носител на правото на собственост върху недвижимия имот цитираните по-горе Наредба и ОУ придават на ответницата качеството потребител на ВиК услуги за питейно – битови нужди.

За да възникне обаче задължението на ответника да заплащане на услугите, свързани с доставяне на питейна вода и за пречистване на отпадни води и канализация, ищецът следва да докаже, че претендираните с исковата молба количества ВиК услуги за процесния период са реално доставени, съответно - потребени от ответника през исковия период. В случая по делото от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че начислените количества ВиК услуги реално са доставени на адреса на потребление. Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на ответника, че отразените в картен лист № 316/10 количества изразходвана вода не са измерени реално и не са отчетени от водомер № 028902. Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. отчетените данни за изразходваното количество вода от потребител за сгради-етажна собственост се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.

В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 23, ал. 4 изр. последно от ОУ за предоставяне 4 на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – град Стара Загора. В тази връзка съдът съобрази, че със Заповед № З-613 от 25.10.2017 година на управителя на ищцовото дружество /л. 74/, считано от 01.11.2017 година при отчитането на месечното потребление от инкасаторите е преустановено използването на съществуващите карнети и е започнало отчитане с електронен карнет, т.е. за осъществяването на реален отчет при ползване на електронен карнет, какъвто е настоящият случай, не е необходимо отбелязването в карнета да носи подписа на потребителя или негов представител, а отчетеното количество е нанесено в досието на абоната при самото отчитане. Освен това в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 е предоставена възможност на абоната да подава възражения до „ВиК“ оператора срещу определено заплащане на изразходваното количество вода в 7-дневен срок от изтичането на срока за плащане. По делото липсват както твърдения, така и каквито и да е доказателства за наличието на такива възражения от ответника против начислени задължения за плащане. Квитанциите и фактурата, приложени по делото, представляват първични счетоводни документи по смисъла на ЗСч. Същите са надлежно осчетоводени в ищцовото дружество и по тях е внесен ДДС, поради което и с оглед всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав приема, че възраженията на особения представител на ответника в тази насока са неоснователни. От представеното извлечение от досието на абоната, в което са нанесени данните от извършените отчети /в повечето случаи реално измерени отчети/ за водомер № 028902 и издадените въз основа на тях квитанции/фактура се установява, че на ответницата са начислявани количества вода за периода от 08.06.2018 година до 09.12.2019 година, които съгласно изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза са на обща стойност 769.04 лева и по които има плащане на 25.03.2019 година в размер на 22.86 лева. Така незаплатеният остатък по издадените документи е в размер на 746.01 лева.