Решение № 16801 от 28.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16801 гр. София, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря В.А ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20241110169556 по описа за 2024 година

При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210, ал.1 ГПК) са предявени осъдителни искове по чл.200 КТ з а обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука.

В исковата молба пълномощник на ищеца И. С. М. твърди, че по силата на трудово правоотношение с ответника той изпълнявал длъжността "главен инпектор” в сектор „Контрол на търговската дейност” , отдел „Контрол на търговската и рекламната дейност”.

Посочва се, че ищецът постарадал при трудова злополука , осъществена на 24.01.2024г. около 08.20 ч. в град ********* по следния механизъм: по пътя към работното му място , вървейки по тротоара той стъпил на лед, подхлъзнал се и паднал , вследствие от което получил „телесни повреди , изразяващи се в : множество счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза , закрито ; счупване на ацетабулума , закрито ; счупване на пубиса (срамна кост), закрито”. Злополуката била призната за трудова от ТП – София град към НОИ с Разпореждане № 35089/16.02.2024г. Лечението на ищеца включвало болничен престой през периода 24-28.01.2024г. и възстановяване в домашни условия , консултация с психолог. Твърди се , че ищецът извършил разходи във връзка с лечението– за болничния престой, за изследвания, за лекарства и консумативи на обща стойност 768,62 лв. В резултат от травматичните увреждания ищецът претърпял силни болки, стрес, физически и присхически дискомфорт.

Искането на ищеца към съда е да бъде осъден ответникът да му заплати :

- обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи 1 претъпените от него болки и страдания от уврежданията му - „множество счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза , закрито ; счупване на ацетабулума , закрито ; счупване на пубиса (срамна кост), закрито” , получени при осъществената на 24.01.2024г. в град София трудова злополука , в размер на 110 000 лв , заедно със законната лихва от датата на настъпване на трудовата злополука до окончателното плащане, и - обезщетение за имуществените вреди, причинени му в резултат от същата трудова злополука , с общ размер от 768,62 лв , представляващи претърпени загуби, изразяващи се в осъществените от ищеца разходи за лечението му, заедно със законната лихва от датата на настъпване на трудовата злополука до окончателното плащане.

В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат предявените искове. В заседанието на 26.06.2026г.не е присъствал представител на ищеца , но с писмена молба от 25.06.2026г. адвокатът на ищцата е пледирал за уважаване на исковете.

Ответникът ******* ПРИ ********* ОБЩИНА оспорва предявените искове видно от изявленията на пълномощника му в представения на 23.01.2025г. отговор на исковата молба.

Оспорва се пасивната процесуална и материално-правна легитимация на ответника , като се твърди , че „исковата претенция е такава по чл.45 от ЗЗД вр. с чл.49 ЗЗД, за които вреди не може да се ангажира отговорността на работодателя” , „претенцията е предявена срещу ненадлежен ответник и като такава е недопустима” , защото е „следвало да се насочи към ********* община” , тъй като тротоарът , върху който е паднал ищецът , е общинка собственост и според ответната страна „не следва да носи отговорност работодателя по аргумент на Тълкувателно решение № 45/19.04.1990г. по т.дело № 33/1989г.

– пострадалият работник при условията на чл.200 от КТ не може да търси от предприятието обезщетение за претърпените от него вреди на основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 от ЗЗД”.

Сочат се доводи , оспорващи механизма на процесната трудова злополука , като се сочат аргументи , според които посоченият от ищеца административен адрес , на който е станало падането , не съществува , както и , че в деня на твърдяната злополука на мястото , където е станала тя според ищеца, не е имало заледяване , т.е. причина за падането на ищеца.

Предявено е възражение за съпричинителство от страна на ищеца на трудовата злополука и на уврежданията от нея поради допусната от него груба небрежност , който не е съобразил зимната обстановка , не е бил обут с подходящи обувки , не е минал по найкраткия път към работното му място и не е съобразил „придружаващото си заболяване АХ2 ст/хипертония/ и чернодробна стеатоза , т.е. омазнен черен дроб , което е заболяване , имащо прака причинно следствена връзка с падането” , според ответната страна , тъй като е предизвикало „ замаяност и объркване на съзнанието”, причинили падането на ищеца.

Оспорват се и вида и тежестта на твърдените от ищеца увреждания , както и интензитета на твърдените от него физически болки, дискомфорт и психически стрес, като се обосновава становище , че те не обосновават обезщетение в размер на 110 000 лв , колкото претендира ищеца. Предявено е искане за приспадане по реда на чл.200,ал.4 КТ от определените от съда обезещетения за неимеществените и имуществените вреди на ищеца 2 на изплатените му от НОИ обезщетения за временна нетрудоспособност на обща стойност 15 903,27 лв , както и на платеното му застрахователно обезщетение по застраховката „Трудова злополука”.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 26.06.2026г. адвокатът на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете. Съдържащите се в отговора на исковата молба доводи за неоснователността на исковете са обосновани и в представената на 07.07.2026г. писмена защита от адвоката на ответника.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК намира за установено от правна и фактическа страна следното :

Относно процесуалния ред за разглеждането на исковете :

Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК, осъдителните искове по чл.200 КТ подлежат на разглеждане по общия исков ред по чл.124 и сл. ГПК в част ІІ от ГПК , а не по реда на бързото производство по чл.310 –чл.317 ГПК в част ІІІ от ГПК. Това е така , тъй като исковете за обезщетения по трудово правотношение (освен тези по чл.225,ал.1 КТ и по чл.222,ал.1 КТ ) не са посочени в чл.310 ГПК и следователно този процесуален ред е неприложим за тяхното разглеждане. Производството по чл.310–чл.317 ГПК се прилага само за разглеждане на исковете по чл.310 ГПК , но не и за други искове , за които това не е предвидено в закон (по аргумент от чл.310,т.5 ГПК). Тъй като установява изключение от общия исков ред , правната норма на чл.310 ГПК не може да бъде тълкувана разширително , нито да бъде прилагана по аналогия. Това означава, че нито по искане на страните, нито служебно по преценка на съда бързото производство по чл.310 –чл.317 ГПК не може да бъде прилагано за разглеждане на други искове освен изброените в чл.310 ГПК или в друг закон.

Относно пасивната легитимация по исковете :

Възражението на ответната страна относно правната квалификация на исковете и относно пасивната легитимация е неоснователно.

Предявените искове са по чл.200 КТ , а не по чл.49 ЗЗД , тъй като ищецът претендира ангажиране на специалната имуществена отговорност на работодателя за вреди от трудова злополука , регламентирана в чл.200 КТ , а не на общата гражданска отговорност по чл.49 ЗЗД или по чл.50 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД на всеки правен субект. Това е в съответствие с т.3 от Тълкувателното решение № 45/19.04.1990г. по гр.д. № 33/1989г. на ОСГК на ВС, което установява правилото , че специалният иск по чл.200 КТ изключва общия иск по чл.49 ЗЗД или по чл.50 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД на увредения работник срещу работодателя (но не и срещу друг правен субект –б.с.), т.е. правилото, че увреденият работник или служител няма право на иск по чл.49 ЗЗД или по чл.50 ЗЗД срещу работодателя, когато вредите са причинени от трудова злополука или професионално заболяване, защото в този случай за него възниква право на иск по чл.200 КТ срещу 3 работодателя.

Чия собственост е тротоарът , на който е паднал ищецът при трудовата злополука , е правноирелевантно за ангажиране отговорността по чл.200 КТ на ответника като работодател на ищеца , тъй като имуществената отговорност по чл.200 КТ произтича от трудовото правоотношение между ищеца и ответника , а не от собствеността на терена , където е осъществена трудовата злополука.

Ответникът е бил работодател на ищеца към датата на осъществяване на трудовата злополука , поради което е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове по чл.200 КТ.

Правото на ищеца да предяви искове по чл.49 ЗЗД или по чл.50 ЗЗД срещу друг правен субект - ********* ОБЩИНА като собственик на тротоара , където е станала злополуката, е неотносимо към правото на ищеца по чл.200 КТ срещу ответника ******* като негов работодател.

********* ОБЩИНА и ******** са различни правни субекти , което означава , че всеки от тях отговаря самостоятелно по предявени срещу тях искове.

Относно основателността на исковете :

Относно иска по чл.200 КТ за НЕИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВРЕДИ :

Този иск е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.

По делото е безспорно, а и от представените с исковата молба трудов договор № РД15СИ-388/17.04.2012г. и допълнително споразумение № ССИ24-РД15-306/11.04.2024г. се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността "Главен инспектор” в сектор „Контрол на търговската дейност” , отдел „Контрол на търговската и рекламната дейност” на ******* ПРИ ********* ОБЩИНА. Въпреки , че допълнителното трудово споразумение е подписано на 11.04.2024г. , в него изрично е вписано , че уговорените изменения на трудовия договор се считат настъпили от 01.01.2024г.

От представените с исковата молба Декларация,вх. № 1/12.02.2024г. за трудова злополука, Протокол № 1/12.02.2024г. за трудова злополука – Приложение към чл.2,ал.2 НУРРОТЗ и Разпореждане № 35089/16.02.2024г. на ТП София-град на НОИ, се установява, че на 24.01.2024г. в 08,20 ч. „при придвижване по обичайния път от основното място на живеене към работното място” ищецът И. С. М. стъпил на заледен участък и паднал , при което получил „множествени счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза , закрито; счупване на ацетабулума, закрито и счупване на пубиса /срамна кост/ , закрито”.

Увреждането е квалифицирано от ТД- София град при НОИ като трудова злополука по смисъла на чл.55,ал.2 КСО.

Както Декларацията ,вх. № 1/12.02.2024г. за трудова злополука, така и Протокол № 1/12.02.2024г. за трудова злополука – Приложение към чл.2,ал.2 НУРРОТЗ са изготвени съгласно Наредбата за установяване , разследване , регистриране и отчитане на трудовите злополуки от комисия от служители на ответника като работодател и осигурител. В 4 декларацията и в протокола е изрично вписано , че злополуката с ищеца е станала на „тротоара пред блок ******** , като механизът на злополуката е стъпване върху лед , подхлъзване и падане на земята от ищеца при отиване до работното му място от основното местоживеене , което е трудова злополука по чл.55,ал.2 КТ. В графата на протокола № 1 /12.02.2024г. за допуснати нарушения на нормативни актове е вписан само чл.33 ЗЗБУТ , установяващ задължение на всеки работещ да се грижи за здравето и безопасността си.

Увреждането е квалифицирано от компетентния орган ТП- София град на НОИ като трудова злополука по смисъла на чл.55,ал.2 КСО с Разпореждането №

35089/16.02.2024г. Това разпореждане на ТП София град на НОИ не е обжалвано по реда на КСО и е влязло в сила. Следователно възраженията на ответника по настоящото съдебно гражданско дело за липсата на елементи от правопораждащия фактически състав на трудовата злополука по чл.55,ал.2 КСО са ПРЕКЛУДИРАНИ. Тези възражения е следвало да бъдат предявени пред компетентните органи в специалното производство по КСО, което е приключило с разпореждането , признаващо злополуката за трудова. Механизмът на процесната трудова злополука е бил предмет на административното производство по КСО, приключило с Разпореждане № 35089/16.02.2024г. на ТП София град на НОИ.