Присъда № 58 от 21.07.2021, Окръжен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда №58/21.07.2021г. по НОХД №349/2021г. по описа на ВОС.

Производството е по Глава 27 от НПК, чл.371т.1 от НПК.

ВАРНЕНСКА окръжна прокуратура е обвинила :

Б.Н. Д. в това, че на 04.05.2014г., по път 902 от с. Кичево област Варненска, в посока гр.

Варна, при управление на моторно превозно средство-товарен автомобил марка „Ман", нарушил правилата за движение по пътищата- чл. 20 ал.2 от ЗДвП"Водачите на превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат при всяко предвидимо препятствие.

Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случаи на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението" и по непредпазливост причинил смъртта на Г И.а П.а, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата - престъпление по чл. чл. 343а ал.1 б.“б“ във вр. с чл. 343ал.1 б.“в“ във вр.чл.342ал.1 от НК.

В с.з. прокурорът поддържа обвинението, като счита, че въз основа на събраните по делото доказателства се установява фактическата обстановка, описана в обвинителния акт.

Основният въпрос е дали подс. Д. е изпълнил като водач на МПС всички задължения, които е имал по ЗДвП, налице ли е виновно неговото поведение или се касае до случайно деяние.

Според държавното обвинение скоростта на движение на автомобила към момента на удара е безспорно установена въз основа на тахографският лист, показанията на който били разчетени от вещите лица. Друго безспорно обстоятелство е наличието на мъгла в района на удара, но според вещите лица от показанията на тахографсккият лист било видно, че скоростта на движение е била променлива, което означавало, че той не е попаднал изведнъж в някаква зона, която да намали или ограничи видимостта му. Наличието на мъгла според прокуратурата е следвало да мотивира водача да съобрази поведението си, включително скоростта на автомобила с намалената видимост и то по такъв начин, че да може да спре при възприемане на препятствие на пътя. Счита, че макар скоростта на движение на автомобила да е била в рамките на разрешената, то тя не е била съобразена с видимостта, която е била силно намалена поради мъгла. Сочи, че вещите лица в няколко експертизи са дали зоната разстоянието, от което той е възприел пешеходката, което е изчислено в рамките от 24.40 м до 27.06 м в зависимост от различните варианти на движението на пешеходката. На тази база вещите лица са изчислили и подходящата скорост за движение, която е около между 33 км/ч и 36 км/ч.- скоростта, с която подсъдимият е трябвало да управлява автомобила. А ако видимостта е била толкова намалена, че да не може да избере подходящата скорост, то той е бил длъжен дори да спре, съгласно разпоредбата на чл.20ал.2 от ЗДвП. По подробно изложените съображения моли съда да приеме, че подсъдимият виновно е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП , като това нарушение е в пряка причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП, което е довело до смъртта на Г П.а. Следва да бъде отчетено, че след настъпване на ПТП подсъдимият е сигнализирал на тел. 112 компетентните органи и към този момент пострадалата е била жива, когато те са дошли, поради което моли да бъде прието, че той е направил всичко възможно за оказване на помощ на пострадалата. Счита, че следва да бъде отчетено и поведението на самата пострадала, а именно с поведението си тя е допринесла в известна степен за настъпилото ПТП, поради което е налице съвина. При движение извън населено място са предвидени изисквания към пешеходците, които тя със 1 своето поведение е нарушила. С оглед изложеното прокурорът счита, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен, като следва да бъде отчетена оказаната помощ на пострадалата, която е намерила приложение в квалификацията на деянието. Като смекчаващо отговорността обстоятелство при индивидуализацията предлага да се приеме, чистото му съдебно минало поради настъпила реабилитация към датата на деянието, изминалия период от време на разследването до внасянето на делото в съда. Не следва обаче да бъдат пренебрегвани наказанията, които са му налагани във връзка с извършени нарушения по ЗДвП. Предвид горното предлага на съда да наложи наказание лишаване от свобода от минималния към средния размер на наказанието, предвидено в специалната част, изтърпяването на което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок. Наказанието лишаване от право да управлява МПС предлага да е в рамките на лишаването от свобода.

Подсъдимият следва да заплати и сторените по делото разноски.

Пострадалият Н. Х. Н. е встъпил в процеса срещу подсъдимия Д. в качеството на частен обвинител. Обвинението спрямо същия се поддържа в съдебно заседание от повереника, който е съгласен с изразеното от прокурора в пледоарията му. В допълнение сочи, че когато има форсмажорни обстоятелства са нужни и форсмажорни решения от страна на водачите на МПС-та. Задължението на подсъдимия при тази ограничена видимост е била в това да избере такава скорост от позволената, че дори да може да спре, за да може да запази, както себе си, така и околните евентуално, дори и тези, които неправилно се движат по пътното платно. Пострадалата действително се е движила на пътното платно, но повереника сочи, че на мястото на произшествието не е имало тротоар, нито място, където да се движи, поради което следва да се приеме, че е нямало къде на друго място да се движи, освен по пътното платно. Според повереника то не е само за автомобили, а е и за пешеходци, така, че виновното поведение на пострадалата не е от такова естество, че да се избегнат нарушенията на подсъдимия. По отношение на налагането на наказание, частното обвинение моли съда за справедливо наказание, което да бъда определено при условията на чл. 66 от НК, имайки предвид обаче и последните данни за нарушенията на подсъдимия като водач на МПС, които счита, че не са пренебрегване, още повече, че не става въпрос за любител шофьор, а за шофьор на една тежка машина, с която човек трябва да бъде много внимателен, тъй като тя за разлика от лекия автомобил причинява по-големи вреди.

Подсъдимият Б. Н. Д. счита, че е направил всичко възможно, за да предотврати този случай, като не взема становище по отношение по вината. Въпреки това дава подробни обяснения, в които се съдържат данни относно мястото и начина на настъпване на ПТП, както и относно фактите на конкретната пътна обстановка. Защитникът пледира за оправдателна присъда, като счита, че възведеното срещу подзащитния му обвинение е във връзка с чл. 20ал.2 от ЗДвП и то е, че при управлението на автомобила той е пропуснал едно предвидимо препятствие, което се е появило пред него и по този начин е била причинена смъртта на пострадалата. Защитата счита, той е управлявал МПС-то със скорост, която е била съобразена с условията, които са съществували в конкретния случай. Разчитането на тахошайбата е показало, че той е карал с променлива скорост, което означава, че той се е съобразявал с условията на пътя. Какви са били точно условията пак е на базата на предположенията. На няколко метра е имало метеостанция, която най-точно е изследвала метео условията и в справката се казва, че е имало „димка“, която не създава особени затруднения за движението. От своя страна водачът е заявил, че е имало мъгла, която не е била постоянна, като към момента на ПТП, когато е разчетен тахографа, подсъдимият се е движил със скорост 48 км/ч, а това е разрешена скорост, тъй като в този район разрешената скорост е 90 км/ч и няма някакви особености на пътя, които да създават препятствия за него и да служат за предпоставка за по-ниска скорост. Защитата изтъква, че той е карал със скорост, каквато законът му разрешава , като няма как в едно такова време, при една усложнена обстановка, каквото е променливото време всеки водач да определи точно с каква 2 скорост да се движи. Счита, че в случая не се касае за предвидимо препятствие, че на този път по това време ще се намира пешеходец, а за случайно събитие, тъй като според защитата смисъла на чл. 20ал.2 от ЗДвП във всички случаи има предвид, че всички МПС-та по право се движат по пътищата с обозначителни знаци. Това е така особено когато става дума за движение в нощните часове и в мъгла, то тогава габарити пътните превозни средства, които не са моторни, волските каруци, законът ги задължава и те да имат светлоотражатели, но пешеходец в малките часове на деня да се движи, според защитата не е предвидимо, а чрезвичайно като събитие. Нещо повече, в случая става въпрос за нарушение на чл. 108 от ЗДвП, който задължава пешеходеца да се движи в лентата срещу него, по ръба на пътното платно ако там няма полоса край пътя, банкет. Нарушен е чл. 116 от Правилника за приложението на ЗДвП, който забранява да навлизат внезапно на пътното платно за движение пешеходците и да пресичат платното за движение при ограничена видимост, каквато в конкретния случай е била налице и тези обстоятелства във всички случаи имат своя значителен принос, за да се стигне до този трагичен резултат . Защитата изтъква, че всички експертизи по делото сочат, че пострадалата се е намирала в опасната зона на спиране на автомобила. Според последната експертиза, назначена в хода на съдебното следствие, в т. 3 от заключението се казва /цитат/- „не може да бъде изчислена безопасната скорост на движение на автомобила, при която би могло да се избегне удара, тъй като отстоянието на автомобила от мястото на удара е значително по-голямо от разстоянието на видимост към пешеходката“, което не дава възможност за категоричен правен извод, досежно виновно поведение на подсъдимия. С оглед подробно изложените съображения моли съда да признае подсъдимия за невинен по повдигнатото му обвинение.

Въпреки това алтернативно излага становище ако съдът приеме, че същият е осъществил деянието, при определяне вида и размера на наказанието да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, поради наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, отделно от онези, които имат отношение към квалификацията, тъй като Д. е неосъждан към момента на деянието, съдействал е за разкриване на обективната истина, изразеното от него критично отношение към случилото се, изтеклия продължителен период от време на разследването, за което той няма вина, както и наличието на съвина, съгласно и тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ОСНК на ВКС. С оглед горното пледира за налагане на наказание Пробация, а по отношение на лишаването от право да управлява МПС, вземайки предвид, че това е единствената професия, която той упражнява и с която се издържа, добросъвестен водач, продължава да работи, няма нарушения, защитникът моли да не му се налага това наказание, а ако бъда лишен то да е за по- кратък период. В последната си дума подсъдимият изразява съжаление за случилото се и моли за правилно решение.

Варненският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Б. Н. Д. е роден на ........ год, в гр. Разлог, обл. Благоевградска, жив. в гр. Варна, със средно образование, неженен, неосъждан /реабилитиран/, работещ.

На 04.05.2014г. минути след 00,00 часа подс. Д. управлявал товарен автомобил (бетоновоз) марка "Ман" с per. номер ......, собственост на ........ Автомобилът, управляван от подсъдимия се движел по третокласен път 902 в участъка от с.Кичево в посока гр.Варна.

Пътната настилка в района била от едрозърнест асфалт в добро състояние, с добра пътна маркировка. Пътното платно било с две ленти за движение, по една във всяка посока, разделени с непрекъсната осева линия, без тротоар и банкет за движение на пешеходци.

Прав пътен участък, без видим наклон. Скоростта на движение на товарния автомобил била 48 км/ч., при разрешена скорост 90 км/ч. Пътната настилка била суха, но усложнена от тъмния период на денонощието и гъста мъгла с променлива видимост.

3

По това време по същия път, пешеходката Г И.а П.а се движила пеш, от гр.Варна в посока с.Кичево, където живеела.