Решение № 90 от 08.04.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Бургас, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Радослава Н. Маждракова при участието на секретаря Мария Н. Тошева в присъствието на прокурора Веселина Ат. Гайдажиева като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Частно наказателно дело № 20242100200441 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.

Образувано е по искане на Областна администрация на Залцбург, Република Австрия за признаване и изпълнение на решение №ТА/561220153905/06.12.2022 г., влязло в сила от 01.02.2023 г., издадено от несъдебен орган в издаващата държава – Bezirkshauptmannschaft Tamsweg /Ръководител на Област Тамсвег/, Република Австрия, за налагане на парична санкция в размер на 450 евро по отношение на българската гражданка М. М. с посочен адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, на основание Раздел 20, параграф 1, във връзка с раздели 10, параграф 1 и 11, параграф 1 от Австрийски Закон за заплащане на пътни такси за федерални пътища 2002г.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас изразява становище за наличие на 1 законовите предпоставки за признаване на решението за налагане на финансови санкции, постановено от несъдебен орган в издаващата държава по отношение на българската гражданка М. К. М.. С оглед представените доказателства за плащане на финансовата санкция от засегнатото лице, прокурорът пледира да се откаже изпълнение на решението на несъдебния орган.

Засегнатото лице М. К. М., редовно призована, се яви лично в съдебно заседание и представи писмени доказателства, че е заплатила изцяло наложената й финансова санкция.

Съдът, след поотделната и съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразно становищата на страните, намира следното:

Република Австрия е държава - членка на Европейския съюз. Като такава се явява издаваща държава по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПИИРКОРНФС.

Засегнатото лице М. К. М. е *** гражданка, родена на *** г., с ЕГН:

**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, ул. „*** “№ *.

От данните, съдържащи се в изпратеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, се установява, че на 06.12.2022 г. спрямо М. М. е постановено Решение №ТА/561220153905 от несъдебен орган в издаващата държава – Bezirkshauptmannschaft Tamsweg /Ръководител на Област Тамсвег/, Република Австрия, с което спрямо същата е наложена финансова санкция - осъждане за заплащане на парична сума в размер на 450,00 евро. Санкцията е за деяние, извършено на територията на издаващата държава, изразяващо се в това, че на 17.05.2022 г. в 12:53 часа, за превозно средство с регистрационен номер *** (BG) /с допустимо общо тегло от не повече от 3,5 т./, управлявано в Grödig, А10, км 4,925, участък SalzburgSalzburg, с посока на движение Vi llach (Австрия), не е била заплатена зависещата от времето пътна такса според разпоредбите. Посоченото деяние е квалифицирано като административно нарушение, санкционирано на основание Раздел 20, параграф 1 във връзка с раздели 10, параграф 1 и 11, параграф 1 от Австрийски Закон за заплащане на пътни такси за федерални пътища 2002 г.

От текста на удостоверението

2 се установяват и индивидуализиращите засегнатото лице данни – нейните имена и адрес в България, а също датата на издаване на решението и на влизането му в сила (съответно 06.12.2022 г. и 01.02.2023 г.), размерът на наложената санкция – 450.00 евро. Производството спрямо засегнатото лице е било писмено и на санкционираното лице е била предоставена възможност да се защити, като е уведомено съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен представител относно правото и сроковете за обжалване.

Удостоверението е издадено за физическо лице, извършило административно нарушение на територията на издаващата държава. Съдът констатира, че удостоверението съдържа данни за издаващия орган, такива за извършеното административно нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, паричната сума, която е наложена на засегнатото лице за извършеното деяние, както и за обстоятелството, че решението е влязло в сила на 01.02.2023 г. Изпълнено е и изискването за изпращане от страна на издаващата държава на самото решение, с което е наложена подлежащата на изпълнение финансова санкция. Съдът констатира наличие на съответствие между решението за налагане на финансова санкция и удостоверението по член 4, издадено от компетентния орган на издаващата държава.

При така установените факти настоящият съдебен състав установява наличието на законови предпоставки и липса на нарочни пречки за признаване на решението за наложена финансова санкция.

На първо място, желаното за признаване решение е издадено от несъдебен орган в издаващата държава въз основа на наказуемо деяние (правонарушение) по нейния национален закон.

Видно от удостоверението, в същото е изрично отбелязано, че описаното в него деяние, попада в списъка от деяния, изброени в чл. 5, § 1 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, а именно като „поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите относно опасни товари”. Предвид на това и съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, в случая не следва да се извършва проверка от настоящия съд за двойна наказуемост на деянието, като условие за признаване и 3 изпълнение на решението.

На следващо място, засегнатото лице М. К. М. има местоживеене на територията на Република България. Настоящият съдебен състав е изискал и приел като писмено доказателство справка от НБД „Население“, от която се установява, че М. М. има регистрирани постоянен и настоящ адрес на територията на Република България, а именно в гр. ***, ул. „***“ № *.

Предвид на това съдът прие, че в случая е изпълнено и заложеното в чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС като необходимо условие за признаване от страна на българския съд на решението за налагане на финансова санкция, тъй като декларирането на настоящ адрес в Република България по същество означава, че това лице пребивава именно на територията на нашата страна, а съгласно текста на чл. 94, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация , настоящ адрес е адресът, на който лицето живее.

Горните две обстоятелства сочат липсата на задължителна пречка за признаване на решението.

Не е налице и някое от факултативните основания за отказ, визирани в чл. 35 от закона. Удостоверението съдържа предвидените в закона и в Рамково решение 2005/214/ПВР реквизити. Лицето не е санкционирано за същото деяние в друга държава. Видно от констатираното време на извършване на деянието - 17.05.2022 г., влизането в сила на решението – 01.02.2023 г. и вида на наложеното наказание - глоба, се налага извод, че предвидената по българското законодателство три годишна абсолютна давност за изпълнение на административно наказание глоба по чл. 82, ал. 3, вр. ал. 1, б. „а“ от ЗАНН не е изтекла. Същевременно, за да може да бъде приложено основанието за отказ по чл. 35, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС , освен констатация за изтекла давност по българското законодателство, следва да е налице кумулативното условие решението да се отнася за деяние подсъдно на български съд, а процесното деяние не е подсъдно на българския съд, тъй като не се засягат интереси на българската държава по смисъла на чл. 4 от ЗАНН .

Българският гражданин няма имунитет или привилегии, определящи като недопустимо изпълнението на решението. Деянието е извършено на територията на чуждата държава, респективно не е налице някоя от хипотезите на чл. 35, т. 5 от закона, а санкцията, която се претендира да бъде приета не е по-малка от 70 евро. Не е налице и факултативното основание за 4 отказ по чл. 35, т. 7 от ЗПИИРКОРНФС . Деянието, за което засегнатото лице е санкционирано от компетентния несъдебен орган на Република Австрия, представлява административно нарушение и по българското законодателство.

Засегнатото лице М. М. е физическо лице, което е пълнолетно според българското законодателство, и което носи наказателна и административно наказателна отговорност.

Според чл. 35, т. 9 от ЗПИИРКОРНФС основание за отказ да се признае решението за налагане на финансова санкция е налице, когато съгласно удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, в случай на писмено производство и в съответствие със законодателството на издаващата държава, засегнатото лице не е било уведомено лично или чрез упълномощен представител за правото си и срока за обжалване на решението. От приложеното по делото удостоверение е видно, че на българската гражданка М. М. е наложено наказание при писмено проведена процедура и при стриктно спазване на изискванията на законодателството на Република Австрия за уведомяването й, включително за правото си да обжалва решението, както и за сроковете за това. В този смисъл е надлежно отбелязана информация в представеното удостоверение, а именно, че решението е било връчено лично на лицето на 17.01.2023 г. и то е имало възможността да отнесе въпроса и съд по наказателни дела. В потвърждение на това обстоятелство е приложено и копие на обратна разписка, удостоверяваща, че решението е било връчено лично на засегнатото лице на 17.01.2023 г. Това е напълно достатъчно, за да се приеме, че отсъства основанието по чл. 35, т. 9 от ЗПИИРКОРНФС за постановяване на отказ да се изпълни решението на чуждия съдебен орган. При изрично отбелязване в удостоверението, че производството е било писмено и при липса на данни за проведен съдебен процес, в който да е възможно явяването на лицето, изискванията на чл. 35, т. 10 и 11 от ЗПИИРКОРНФС са неприложими в настоящия случай.

За съдебния орган на изпълняващата държава не съществуват легитимни причини да се съмнява във верността на отразеното в удостоверението от чуждия несъдебен орган, доколкото взаимното доверие между компетентните органи на държавите членки на ЕС е в основата на сътрудничеството по наказателни дела и в частност на прилагането на практика на принципа за взаимно признаване на финансови санкции между 5 държавите. Въз основа на редовното удостоверяване на обстоятелството за писмено проведено производство и уведомяването за него, и възможността и сроковете за атакуването му според съответния национален закон, следва да се приеме, че на санкционираното лице М. М. надлежно е била предоставена възможност за атакуване на решението, упражняването на които права е зависело изцяло от нейната воля. В този смисъл и след като в удостоверението е изрично посочено, че решението е влязло в сила, тоест лицето не е обжалвало решението в предвидения срок, гаранциите, свързани с правото му на защита са били спазени, респективно не е налице основание за отказ от признаване и изпълнение.

Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че са налице всички изискуеми се предпоставки за признаване на решението. С оглед разпоредбата на чл. 32, ал. 1 , вр. чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС, съдът определи равностойността на дължимата парична сума – 450.00 евро в български левове по курса на Българска народна банка за деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава, която в случая възлиза на 880,12 /осемстотин и осемдесет лева и дванадесет стотинки/ лева.

Засегнатото лице представи в съдебно заседание по настоящото дело доказателства за пълно изпълнение, извършено във връзка с решението за налагане на финансова санкция, чието признаване и изпълнение се иска, поради което съдът следва да извърши приспадане на равностойността на изпълненото задължение по реда на чл. 33, вр. с чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС.