Решение № 4733 от 07.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4733 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100508130 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 8389/22.05.2023г . по гр.д. № 68269 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 167-ми състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от Закона за енергетиката вр. с чл.

79 и чл. 86 от ЗЗД, че О. Н. Д., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* заплащане на сумата о т 742,20лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 31.08.2022г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот в гр. София, ул. ******* за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2021г.; сумата от 202,50лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 742,20лв. за периода от

16.10.2019г. до 22.07.2022г; сумата от 65,09лв. ., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -31.08.2022г., до изплащането й, представляващи цена на дяловото разпределение на топлинна енергия в имота за периода от 01.10.2019.г. до 30.04.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 47405/2022г. по описа на Софийски районен съд, като О. Н. Д., Е ГН ********** е осъден да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал.1 от 1

ГПК съдебни разноски от 1086,60лв., като неоснователни са отхвърлени исковете за сумата от 12,45лв. , представляващи мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 22.07.2022г., като Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* е осъдена да заплати на адвокат М.Л. Л., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл.

38, ал.2 от закона за адвокатурата сумата от 4,87лв. представляващи възнаграждение в исковото производство пред СРС.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 167196/13.06.2023г. по регистъра на СРС, депозирана от ответника по исковете - О. Н. Д., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че представените доказателства установявали, че за процесния период имотът принадлежи на 3-то лице, поради което и не било установено да е потребител на топлинна енергия в имота. Не било установено в имота да е доставена реално топлинна енергия в количества и на стойност, за които е уважен иск.

Не било установено да е изпаднал в забава на плащанията. Разпоредбата на чл.

33 и чл. 32 от ОУ изисквали за същото да бъде публикувана фактура на интернет-страница на ищеца, а доказателства за същото не били представени.

Разпоредбата на чл. 33 от ОУ била нищожна поради противоречие със Закона за защита на потребителите, в този смисъл мотивите на СРС били правилни.

Не било доказано ищецът да е носител на вземане за цена на дялово разпределение на енергията, същото било извършено от третото лице – помагач, не било установено Топлофикация да е платило такова възнаграждение на третото лице -помагач . Претендирал е разноски, процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв..

Въззиваемият-ищец

Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* е оспорил жалбата. Посочил е, че решението е правилно. Претендирал е разноски.

Третото лице помагач на страната на въззивника-ищец – „Б.“ООД, ЕИК ******* не е изразило становище.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

2

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.

№279405/15.12.2022г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* срещу О. Н. Д., ЕГН ********** с която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че О. Н. Д., ЕГН ********** д ъ л ж и на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* заплащане на сумата о т 742,20лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 31.08.2022г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот в гр. София, ул. ******* , ап. 67, абонатен № ******* за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2021г.; сумата от 202,50лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 742,20лв. за периода от

16.10.2019г. до 22.07.2022г; сумата от 65,09лв. ., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -31.08.2022г., до изплащането й, представляващи цена на дяловото разпределение на топлинна енергия в имота за периода от

01.10.2019г. до 30.04.2022г., сумата от 12,45лв. , представляващи мораторна лихва върху главница за цена на дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 22.07.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 47405/2022г. по описа на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия в имота, потребил количества и на стойност за които е предявен иск, дължал и стойност на услугата дялово разпределение на енергията, изпаднали в забава на плащането им, страните били обвързани от договор при Общи условия.

Ответникът О. Н. Д., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че винаги се бил старал да си плаща сметките, за процесните суми вече бил подал възражение на 26.10.2022г., през последните 2-3 години не получавал съобщения за дължими суми, тези които излизали като дължими в Е-Рау били произволни и умопомрачителни, плащал това което считал за дължимо. По изравнителните сметки на Б.“ООД. С допълнителна молба е посочил, че сумите са платени, че имотът не бил топлофициран, че няма валиден договор с топлинен счетоводител, че сградна инсталация е съобразно редовни строителни книжа, че измервателни уреди са изправни, не бил изпаднал в забава. Претендирал е разноски, процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв..

3

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Б.“ООД, ЕИК ******* не е изразило становище.

По делото е приложено заповедно дело № 47405/2022г. по описа на СРС, от което се установява, че по заявление вх. № 181662/31.08.2022г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено О. Н. Д., ЕГН ********** да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* заплащане на сумата от 742,20лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 31.08.2022г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот в гр. София, ул. ******* , ап. 67, абонатен № ******* за периода от 01.05.2018г. До 30.04.2021г.; сумата от 202,50лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 742,20лв. за периода от

16.10.2019г. до 22.07.2022г; сумата от 65,09лв. ., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -31.08.2022г., до изплащането й, представляващи цена на дяловото разпределение на топлинна енергия в имота за периода от

01.10.2019г. до 30.04.2022г., сумата от 12,45лв. , представляващи мораторна лихва върху главница за цена на дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 22.07.2022г., съдебни разноски от 75лв.,за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 17.10.2022г., подал е възражение срещу задълженията, сочейки че суми са необосновани, плащал периодично различни суми, лихва била върху начислени, а не върху изчислени суми, на 18.11.2022г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства, че е предявил иск в едномесечен срок от съобщението за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 15.12.2022г.

По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 123/03.11.2003г. Съставен от нотариус А., рег. № 055 на нот.К. носещ подпис за нотариуса и за страните, съгласно който на 03.11.2003г. О. Н. Д. е прехвърлил на А. Д.К.-К. и К. Д.М. апартамент № *******, жилищна сграда на бл. 8-14 на ул. Драгалевска“ в гр. София в замяна на което А. Д.К.-К. и К.

Д.М. са прехвърлили на О. Н. Д. апартамент № ******* на ул. Драгалевска“ в гр. София.

Прието е неоспорено от страните заявление от 12.08.2005г. Носещо подпис, положен за ответника, съгласно което на 12.08.2005г. Ответникът Д. е поискал от ищеца да открие на негово име партида за имот ап. 67 ул. *******, вх. Г, 4 защото е собственик на имота.

Прието е удостоверение от ГИС-София, съгласно което административен адрес бл. 8-14 на ул. Драгалевска в гр. София е идентичен с ул. ******* Приет е договор от 19.09.2002г., протокол от ОС на ЕС от 28.08.2002г., съгласно които етажните собственици на сграда в гр. София, ул. Драгалевска, № 8-14 са избрали и възложили на Б.“ООД да извършва дяловото разпределение на енергията в сградата.

Приети са извлечения от сметки на ищеца, съгласно които ответникът му дължи заплащане на процесните суми.

Приети са общи фактури, издадени от ищеца на ответника съгласно които задълженията за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2019г. са 556,96лв., а за периода от 01.05.2020г. До 30.04.2021г. - 326,33лв.

Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на Топлофикация София”ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 32 и чл. 33 от които в забава потребителят изпада с изтичане на 45 дни след изтичане на периода, за който е издадена обобщената фактура.

Приети са разписки за плащане от Изи-Пей, съгласно които на 24.01.2021г. платени са 30лв. , а на 21.08.2021г. 326,34; на 25.03.2021г. - 50лв. ; на 25.10.2022г.-416,10 лв.; на 19.10.2019г.- 75,83лв; на 15.11.2019г. - 100лв; на 11.12.2019г.-100лв.; на 24.12.2019г.- 100лв - по сметка на ответника при ищеца по фактури, издадени за периода от юни 2019г. до юли 2022г.

С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебнотехническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и третото лице помагач е посочило, че имотът се намира в топлофицирана сграда, ежемесечно са снемани отчети по общия топломер, отчислявани са технологични разходи, дяловото разпределение на енергията е извършено съобразно правилата на Наредбата за топлоснабдяване, при съобразяване на обема на имота от от 252 куб.м., че в имота има 6 отоплителни тела с монтиран уред за измерване на потребление, два водомера за топла вода, извършени реални отчети на същите, подписани от потребител през 2020г. и през 2021г., за период 2018-2019г. нямало реален отчет на уреди поради неосигурен достъп, за което били съставени протоколи. Посочило е, че за периода 2018-2019г. На ответника са начислени като дължими по-малки 5 суми от реално дължимото със сумата от 869,65лв. За останалите периоди начисленията съответствали на правилата за определянето му. Стойността на реалното потребление по изравнителни сметки било 2077,12лв. и това не било повече от реално потребеното което било на стойност от 2946,77лв.

Разликата се дължала на сумите, начислени за периода без реален отчет, като топлинния счетоводител бил занижил инсталираната мощност на всички радиатори с коефициент от 0,4542, което вещото лице приемало за необосновано.

С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е посочило, че процесните суми за главници не били платени. След образуване на производството плащания на процесните суми не били постъпвали. Плащанията извършени преди образуване на делото били съобразени от ищеца, като за платени суми искове не били предявени.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.