Решение № 3701 от 26.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3701 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20221110149549 по описа за 2022 година Производството е образувано по искова молба, подадена от И. В. Ф., ЕГН: **********, адрес: ************ срещу П. В. В., ЕГН: ********** и В.

П. В., ЕГН: **********, и двамата с адрес: *********, с която са предявени конститутивни искове, както следва:

1. иск по чл. 30, ал. 1 ЗН срещу П. В. В. за възстановяване на запазената част на И. В. Ф. от наследството на ********* И. В., починал на 16.09.2017 г., накърнена с извършено приживе на наследодателя в полза на П. В. В. дарение с Нотариален акт за дарение на недвижим имот ********, том ********** дело № * г. на нотариус ******, вписан под № *** в НК, на апартамент № **, находящ се в ********, съгласно първичен доказателствен акт, а съгласно удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК, находящ се в ********** със застроена площ от 65,20 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизно помещение и мазе № 10 със застроена площ от 9,42 кв.м., при съседи на апартамента: апартамент №****, двор, апартамент № ****** и коридор и на мазето: двор, командно помещение, общо помещение и коридор, заедно с 3,847 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж.

2. иск по чл. 37 ЗН срещу В. П. В. за отмяна на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *******, том ****, рег. №*******, дело № **** г. на нотариус ******, вписан под № ****** в НК.

В исковата молба се твърди, че ищцата И. В. Ф. и първият ответник П.

В. В. са деца и наследници по закон на ********* И. В., починал на 16.09.2017 1 г. Приживе с нотариален акт за дарение ********, том ****** рег. №*******, дело ***** от ****** г. на нотариус ******, с рег. № ****** в НК, наследодателят дарил на първия ответник недвижим имот – апартамент № ***, находящ се в ********. Последният от своя страна дарил посочения недвижим имот на втория ответник с нотариален акт за дарение на недвижим имот № ******, том ****** рег. № *****, дело № **** г. на нотариус ******.

Твърди се, че ищцата и първият ответник са наследници с право на запазена част от наследството на наследодателя – общо 2/3, или по 1/3 всеки, като с извършеното от наследодателя дарение в полза на първия ответник, респ. от последния в полза на втория ответник, се накърнява запазената част на ищцата. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника П. В.

В. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Б. Б.. Процесуалният представител оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че общият наследодател на ищцата и ответника – ********* В., дарил на ответника процесния недвижим имот, но твърди, че с тази разспоредителна сделка запазената част на ищцата от наследството не е накърнена, тъй като стойността й напълно е компенсирана с наследената от нея част от дела на баща й от апартамент ***, находящ се в *******. Излага доводи, че преценката дали извършеното от наследодателя дарение накърнява запазената част на ищцата следва да се извърши след определяне на чистия актив на наследството. В тази връзка сочи, че през 1986 г. наследодателят е дарил на ищцата лек автомобил марка*****, модел **, рег. № *****. Освен това поддържа, че следва да бъдат взети предвид и извършените от ответника подобрения в процесния имот. На следващо мято възразява, че процесният имот е придобит от втория ответник В. П. В. на основание давностно владение, започнало считано от 2011 г.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника В. П.

В. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Б. Б.. Процесуалният представител оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че ответникът В. В. е син на ответника П. В. и внук на наследодателя ********* В., респ. същият не е от кръга на наследниците, призовани да наследят по закон, поради което в случая предпоставка за възникване на правото да се иска възстановяване на запазена част на ищцата било същата да е приела наследството по опис, което в случая не било сторено. По тази причина за ищцата не било възникнало право да иска възстановяване на запазена част срещу ответника В. В., поради което предявеният иск бил недопустим. Не оспорва, че ********* В. е дарил процесния недвижим имот на ответника П. В., който от стоя страна го е дарил на ответника В. В., но твърди, че с тези разспоредителни сделки запазената част на ищцата от наследството на общия наследодател не е накърнена, тък като стойността й напълно е компенсирана с наследената от нея част от дела на баща й от апартамент ***, находящ се в ******** Излага доводи, че 2 преценката дали извършеното от наследодателя дарение накърнява запазената част на ищцата следва да се извърши след определяне на чистия актив на наследството. Освен това възразява, че е придобил процесния имот на основание давностно владение, започнало считано от 2011 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са конститутивни искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН и чл. 37 ЗН.

По допустимостта на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН :

С иска с правно основание чл. 30, ал.1 ЗН се цели възстановяване на запазената част от наследството, когато тя е накърнена с безвъзмездни разпореждания на наследодателя – дарения или завещания. Страни по иска са наследникът, чиято запазена част е накърнена, и облагодетелстваният от завещателното разпореждане или дарение, който е получил повече от това, което се съдържа в разполагаемата част. В случая твърденията на ищцата са за извършено от наследодателя дарение в полза на първия ответник, срещу когото е предявен искът по чл. 30, ал. 1 ЗН, като в исковата молба не се съдържат твърдения за извършено от наследодателя дарение в полза на втория ответник и липсва формулиран петитум за възстановяване на запазена част срещу него. Видно от съдържанието на исковата молба в същата са изложени твърдения за извършено последващо дарение на същия недвижим имот от първия ответник в полза на втория ответник, като формулираният петитум за отмяна на това дарение на основание чл. 37 ЗН е в съответствие с изложените твърдения. Предвид изложеното съдът приема, че е сезиран с иск по чл. 30, ал.

1 ЗН срещу първия ответник и с иск по чл. 37 ЗН срещу втория ответник, както и че съдът не е сезриан с иск по чл. 30, ал. 2 ЗН срещу втория ответник.

Изискването на чл. 30, ал. 2 ЗН за приемането по опис на наследството от упражняващия правото по чл. 30, ал. 1 ЗН в конкретния случай не е приложимо, доколкото ответникът, срещу когото е предявен искът, е наследник, непосредствено призован към наследяване по отношение на оставеното от общият им наследодател наследство. Ето защо изложените от ответника В. П. В. доводи за недопустимост на иска са неотносими и неоснователни.

По допустимостта на иска с правно основание чл. 37, ал. 1 ЗН:

Съгласно чл. 37 ЗН, отчужденията на завещаните или подарени недвижими имоти, както и учредяванията на вещни права върху тях, извършени от наследниците или надарените, срещу които е постановено намалението, станали преди да е изтекла една година от открИ.е на наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението, могат да бъдат отменени по иск на наследника, ако той не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника или надарения и ако 3 приобретателят не допълни запазената част в пари.

Тълкуването на текста на чл. 37 ЗН налага извода, че правата на приобретателя на недвижимия имот не отпадат, ако правата на праводателя му са отменени за допълване на запазената част на наследника. Наследникът в чиято полза е постановено решение за допълване на запазената му част следва да предяви иск срещу третото лице, за да се отмени прехвърлянето на имота.

Този наследник може да търси имота от третото лице, на което имота е прехвърлен, само въз основа на това, че правата на праводателя му са отменени, ако прехвърлянето е извършено преди да е изтекла една година от смъртта на наследодателя или след като е била вписана исковата молба за допълване на запазената част. Искът за отмяна на разпореждането, извършено от надарения или от заветника може да бъде предявен само от наследник със запазена част.

Фактическия състав на чл.37, ал. 1 ЗН включва следните елементи: 1. влязло в сила решение за допълване на запазената част на наследник срещу лице, получило имота от наследодателя по завещание или по дарение; 2. отчужденията на завещаните или подарени недвижими имоти, както и учредяванията на вещни права върху тях да са извършени от заветниците или надарените срещу които е постановено намалението преди да е изтекла една година от открИ.е на наследството или след вписване на исковата молба за намалението; 3. установена невъзможност допълването на запазената част да се извърши от имуществото на заветника или на надарения; 4. приобретателят да не допълни запазената част в пари. Искът следва да се предяви срещу лицето, на което наследодателят е подарил имота или срещу лицето на което имота е завещан, както и срещу лицето, което го е придобило от надарения или от заветника

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че искът по чл. 30, ал. 1 ЗН и искът по чл. 37 ЗН не може да бъдат разглеждани съвместно в едно производство. Това е така, защото предпоставка за уважаването на иска по чл. 37, ал. 1 ЗН е наличието на влязло в сила съдебно решение, с което е постановено намаление по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН срещу заветника или дарения. Става дума за отделно производство, в което не участва и не може да бъде привлечено третото лице – приобретател, спрямо което се иска отмяната по чл. 37, ал. 1 ЗН. Уважаването на иска по чл. 37, ал. 1 ЗН изисква уважен в самостоятелно производство иск по чл. 30, ал. 1 ЗН. Претендиращият възстановяване на запазената си част наследник не може да съедини иска по чл. 30, ал. 1 ЗН с иск по чл. 37, ал. 1 ЗН в едно производство, като търси едновременно намаляване на завещанието или дарението, направено от неговия наследодател, и отмяна на последващите отчуждавания, извършени от заветника или дарения. Налице са два различни конститутивни иска, предявявани между различни лица, поради което законът изисква те да бъдат разгледани в рамките на две отделни производства. Изложеното налага производството по предявения иск по чл. 37 ЗН да се прекрати и да се направи препис от исковата молба и приложенията към нея и същата да се докладва на 4 ръководителя на Второ гражданско отделение за образуване на отделно гражданско дело по иска с правно основание чл. 37, ал. 1 ЗН.

По основателността на иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН :

Правото на възстановяване на запазена част, накърнена чрез завещателни или дарствени разпореждания, е самостоятелно субективно потестативно право с имуществен характер, което възниква в момента на открИ.е на наследството и се упражнява чрез предявяване на конститутивен иск или възражение по чл. 30 ЗН.

По иска с правно основание чл. 30, ал.1 ЗН в доказателствена тежест на ищцата е да установи наследственото си качество и извършване на безвъзмездно разпореждане от наследодателя, а ответникът има интерес да установи, че няма накърняване на запазената част като докаже, че в наследството е имало и друго свободно, неразпоредено имущество, от което предявилият иска по чл. 30, ал. 1 ЗН наследник може да попълни запазената си част. След като тежестта на доказване на твърдението, че запазената част на ищцата не е накърнена по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК е на ответника по предявения иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, той трябва не само да установи, че наследодателят е оставил и друго имущество, но и че стойността на това имущество е достатъчна, за да покрие запазената част на ищцата.