Решение № 1698 от 11.12.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1698 гр. Плевен, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20244430104120 по описа за 2024 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от Ш. Г. Р., против *** АД, ЕИК ***********, адрес: град ***, представлявано от *** В.Г.С., действащо чрез пълномощника си Б. ***, с правно основание чл. 439, вр. чл.

124 ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна. В отговора се посочва следното: От значение за спора е фактът, че на ***г. е сключено споразумение между *** и ищеца, с което Ш. Г. Р. е извършила признание по смисъла на чл.116, буква „а“ ЗЗД. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на ищеца при условията на чл.47 ГПК през 2015г. и съгласно действащата към онзи момент редакция на процесуалния кодекс, същата се счита надлежно връчена и заповедта за изпълнение се е стабилизирала. Поради това, както е посочено и в исковата молба, приложима е 5-годишната погасителна давност, съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Влязлата в сила заповед за изпълнение има сила, сходна на силата на пресъдено нещо, тъй като след влизането й в сила, вземането може да се оспорва само на основание факти и обстоятелства, настъпили след това (така Решение №3 от 04.02.2022г. по гр. д. № 1722/2021 на ВКС, Решение № 50925 от 23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 на ВКС и други). Твърдението, че по делото е настъпила перемпция в периода ***г. 02.08.2020г., е неоснователно. Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК и съобразно постановките на Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. дело №2/2013 не е настъпила перемпция по делото в твърдения период, а на по-късен етап. За преценка дали е изтекъл двугодишният срок за перемпция се вземат предвид подаваните от взискателя молби за действия, както и осъ ществяването на всички поискани способи (успешно или безуспешно). Видно от изложе ното в т.1.1. от настоящия отговор, в периода *** г. -02.08.2020 г. е постъпило плащане от трето задълже но лице, което представлява осъществяване на изпълнителен способ, годно да прекъсне перемпторния срок.

Давността за вземането в изпълнителния процес се прекъсва с всяко редовно и своевременно направено искане, респ. предприето изпълнително действие, от който момент започва да тече новата давност. Като се вземе предвид изложеното, както и описаната хронология по изпълнителното дело, е видно, че давността за вземането е прекъсвана многократно и не е налице период от време без извършване на изпълнително действие, който да доведе до изтичането на 5-годишна давност.

С оглед последното действие по изпълнителното дело, датиращо от ***г., давността за процесното 1 вземане би изтекла най-рано през 2025 г. и то единствено в случай, че същата не бъде прекъсната отново. В Решение № 50017 от 27.03.2023 г. по гр. д. № 720/2022 г. на ВКС е прието, че „погасителната давност не тече, докато трае процесът по иска за оспорване на вземането от длъжника“, т.е. от подаването на исковата молба на 14.03.2022г. давността е спряна на основание чл.115, ал.1, буква „ж“ ЗЗД. Поради това давността няма как да изтече в рамките на висящото исково производство.

Ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. / Тълкувателно решение от 04.07.2024г. на ВКС по тълк. дело №2/2023 г. /

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 13. 02. 2007 г. ищцата е сключила Договор за предоставяне на овърдрафт по картова сметка №*** от ***г. с Банка „**“ АД, чийто правоприемник е „***“ АД. Във връзка с неизпълнение на задължението за изплащане на Договор за предоставяне на овърдрафт е осъдена по ч.г.д. №****/2011г. по описа на Районен съд -Плевен и банка „***“ АД се е снабдила с изпълнителен лист от **г. и е образувано изпълнително дело №63/**г. по описа на *** с per. №*** -Н.В..

Съгласно Договор за цесия от ***г. всички вземания на Банка „*** “ АД по Договор за предоставяне на овърдрафт по картова сметка №*** от ***г. са цедирани на „***“ АД с ЕИК:*********** .

На **г. Р. е сключила Договор за потребителски кредит „** Премиум“ №**** от **г. с Банка „ **“ АД, чийто правоприемник е „***“ АД. Във връзка с неизпълнение на задължението за изплащане на Договор за потребителски кредит „** Премиум“ № **** от **г. банката се е снабдила с изпълнителен лист от **г. по ч.г.д. №** по описа на Районен съд -Плевен и е образувано изпълнително дело №63/**г. по описа на *** с per. №*** -Н.В.

Съгласно Договор за цесия от ***г. всички вземания на Банка „***“ АД по Договор за потребителски кредит ** Премиум №**** от **г. са цедирани на „***“ АД с ЕИК:*********** .

През **г. е образувано изпълнително дело № *** по описа на *** Н.В. с per. №*** с район на действие при ОС- Плевен с Взискател „***“ АД и по същото дело има издадено Запорно съобщение с изх.

№***** от ***г. съгласно което ищцата дължи исковите суми.

В подкрепа на твърденията в исковата молба са приложени: Запорно съобщение до трето задължено лице изх.№***** от ***г. на *** Н.В., peг. №***, Запорно съобщение изх. №**** от ***г. на *** Н.В., per. №***, / Актуално състояние на ответника Моля да изискате от *** Н.В. с peг. №*** да бъдат приложено изпълнително дело №*** от **г.

Извършените действия по изпълнително дело №63/** по описа на *** Н.В. са следните: На *** е подадена молба за налагане на запор на трудово възнаграждение и запор на банкова сметка в „***“ АД. На *** е изпратено запорно съобщение до банка, връчено на третото задължено лице на *** г. На *** е постъпило плащане от трето задължено лице по наложен запор на банкова сметка на длъжника в „***“ АД.

Давността, която е петгодишна по чл.110 ЗЗД, считано от ****г., е изтекла. На ****г. има извършено плащане от банката в размер на 192 лева. Това са суми по чл. 7, ал. 2 от Закона за семейните помощи за деца. От представените разпечатки и за двете години 2019 и 2020-та, по тази банкова сметка е видно, че са постъпвали само тези суми. Нищожността на извършения превод се основава на противоречие със закона. Законът изрично посочва, че помощите за деца са несеквестируеми. Има изричен текст в ГПК чл.466, буква А, която гласи, че същите суми за помощи са несеквестируеми, даже до един месец, преди постъпването на запора. Така наложеното запорно съобщение от 02.08. не е породило действие. Разпоредбата на чл.446, буква А от ГПК изрично посочва, че запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите. Наложеният запор от 02.08. не е породил действие. Банката е извършила едно неправомерно действие, като ги е превела и *** също. Преводът за тази сума от 192 лева, направен на 17.01.20г., е нищожен.

2

По гореизложените съображения, съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен. При този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищцата разноските по делото.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 439, вр. чл. 124 ГПК, в отношенията между Ш. Г. Р., ЕГН********** и *** АД, ЕИК ***********, адрес: град ***, представлявано от *** В.Г., че Ш. Г. Р., ЕГН********** НЕ ДЪЛЖИ на *** АД, следните суми: 1633.93лв.-главница, 1 123.30лв.- законна лихва към ***г., 1 888.28лв.- неолихвяема сума, за които е образувано ИД №** / ** Г. по описа на *** Н.В., с район на действие ОС - ПЛЕВЕН, поради погасено по давност право на принудително изпълнение след образуването му.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ГПК, *** АД, ЕИК ***********, адрес: град ***, представлявано от *** В.Г. С, да заплати на Ш.

Г. Р., ЕГН**********, ГР. ***, направените разноски по делото в размер на 989,08 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Плевен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

3