Решение № 18 от 06.03.2024, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Дулово, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Административно наказателно дело № 20233410200266 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59- 63 от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №****., издадено от ****, упълномощен с заповед рег. № *** г., с което на И. М. Р. с ЕГН ********** от с.*** за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 175 ал.3 предл.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месец, затова че на 28.03.2023г. в 09.40часа в *** управлява мотопед „***“ с поставена на него рег. табела ****, която не отговаря на българския държавен стандарт-МПС не е регистрирано по надлежния ред: номер на рама №***.

Санкционният акт в срок е обжалван от наказаното лице. С жалбата е направено искане за неговата отмяна. Изложените доводи се свеждат до това, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на просесуалните норми и материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат, поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

Административно наказващия орган, редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по депозираната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 59, ал. 2 пр. 1 от ЗАНН и срещу правораздавателен акт, който засяга 1 имуществената сфера на наказаното лице. Изложеното прави разглеждането й в съдебното производство процесуално допустимо.

НП е връчено на жалбоподателя на 11.10.2023г., а жалбата срещу същото е подадена на същата дата – 11.10.2023г., т.е. в предвидения преклузивен четиринадесет дневен срок.

След преценка допустимостта на жалбата, събраните по делото доказателства и направените доводи, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 28.03.2023г. в 09.40часа в с.***“ жалбоподателя управлява мотопед „***“ с поставена на него рег. табела ****, който е спрян за проверка от служители на РУ „Полиция“ Силистра, които изпълнявали задълженията си като органи за контрол на движението.

Те установили, че управляваният от жалбоподателя мотопед не е регистриран и е с поставена на съответното место табели с регистрационен номер ***. За констатираното нарушение е съставен против жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение, в който е описано посоченото по-горе нарушение и посочил, че с деянието си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставения против него акт и получил препис от акта.

Преписката е изпратена в Районна прокуратура гр. Силистра, Териториално отделение гр.Дулово и след извършена проверка наблюдаващия прокурор е издал Постановление № ***г. с което е постановил отказ от образуване на досъдебно производство, като е прието, че се касае за малозначителен случай, съгласно чл.9, ал.2 от НК, няма неблагоприятни последици и че предприетото управление на мотопеда е за оказване на съдействие на екипа от служители на ****.

Преписката е изпратена на административнонаказващия орган.

На25.04.2023г.,след като разгледал административнонаказателната преписка, образувана по съставения АУАН е издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от същия закон.

От процесуалния представител на жалбоподателя е представено удостоверение с рег. №****г. от МВР-ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Силистра от което е видно, че на 28.03.2023г. РС“ПБЗН“-Дулово е уведомена за проишествие-пожар в димоотводен канал/комин/ на жилищна сграда и са извършени 2 гасителни действия в с.****

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи от приложените и приетите писмени доказателства, описани подробно в протоколите за проведеното съдебно заседание.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен от компетентен и е предявен на нарушителя. На жалбоподателя е била осигурена възможност да изложи възраженията си против констатациите в акта при неговото съставяне и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.

В обстоятелствената част на акта и на наказателното постановление е вписана констатацията, че жалбоподателят е управлявал нерегистриран мотопед, и са посочени марката и номерът на рамата на този мотопед. По този начин актосъставителят и наказващият орган са изпълнили надлежно изискването на закона да опишат нарушението и да посочат обстоятелствата, при които то е извършено. Ето защо е неоснователен доводът на жалбоподателя за нарушаване на процесуалните норми.

От събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че на 28.03.2023г. в 09.40часа в с.**** жалбоподателя управлява мотопед „***“ с поставена на него рег. табела *** и номер на рамата. От процесуалния представител на жалбоподателя беше потвърдено изложеното в АУАН и в издаденото НП.

По този начин жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и е осъществил състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон. Фактът на извършване на нарушението, авторството на деянието и вината на нарушителя се установяват от доказателствата по делото.

Нарушението на жалбоподателя е квалифицирано правилно като 3 нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. В изложението на фактите по случая в обстоятелствената част на наказателното постановление наказващият орган е посочил, че жалбоподателят е управлявал описания по-горе мотопед, без да е регистриран и с табела от предходна невалидна регистрация, поставени на определените за това място, като и двете така цитирани обстоятелства се установяват от събраните доказателства. В т.1 от обстоятелствената част на постановлението наказващият орган е конкретизирал, че извършеното от жалбоподателя нарушение се изразява в това, че управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В заключителната част на постановлението е посочено изрично, че наказанието се налага на основание предл. 1 от чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, което кореспондира с нарушаването на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от закона.

След като е достигнал до обоснования и правилен извод, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 175, ал.

3, пр. 1 от ЗДвП, наказващият орган е извършил преценката по чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 28 от ЗАНН и е приел, че деянието не е маловажен случай на административно нарушение и следва на жалбоподателя да бъде наложено административно наказание.

При извършването на последната преценка наказващият орган е нарушил материалния закон, като неправилно е приел, че в случая не са налице основанията по чл. 28, б ."а" от ЗАНН на жалбоподателя да не се налага административно наказание, а само да бъде предупреден, че ще бъде наказан при повторно нарушение. Този извод се налага от анализа на следните факти и обстоятелства, установени от събраните в хода на съдебното следствие доказателства:

От приложената към административнонаказателната преписка и приета като писмено доказателство справка се установява, че за времето, когато е придобил правоспособност за управление на МПС, до настоящия момент жалбоподателят е с продължителен стаж като водач на МПС и същият е управлявал нерегистрирания мотопед не с цел да го използва по обичайното му предназначение, а с цел да окаже съдействие на служителите от РС“ПБЗН“-Дулово за придвижване до произшествие-пожар в димоотводен канал/комин/ на жилищна сграда и са извършени гасителни действия в с.**** С оглед тази цел управлението на мотопеда е било ограничено само до улицата, където е бил пожара и обратно до дома на жалбоподателя. От Постановление №***г. с което е постановил отказ от образуване на досъдебно 4 производство е прието, че се касае за малозначителен случай, съгласно чл.9, ал.2 от НК, няма неблагоприятни последици и че предприетото управление на мотопеда е за оказване на съдействие на екипа от служители на **** за посочване огнището на пожара.

Предвид така изложените обстоятелства съдът приема, че осъщественото от жалбоподателя управление на процесния нерегистриран мотопед е засегнало в значително по-ниска степен реда на държавно управление в областта на безопасността на движението и на контрола за спазване на правилата за движение по пътищата в сравнение с обикновените случаи на управление на нерегистрирани пътни превозни средства. В процесния случай липсата на регистрация на мотопеда в страната не е затруднила съществено органите за контрол на движението да упражнят контролните си правомощия.

Събраните доказателства не дават основание да се приеме, че управлението на мотопеда без регистрация е създало по-висок риск за безопасността на движението в сравнение с управлението на същия автомобил при идентични обстоятелства след надлежното му регистриране в страната. Ето защо извършеното от жалбоподателя деяние представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. С оглед маловажността на случая, следва да се приеме, че целите по чл. 12 от ЗАНН могат да бъдат постигнати чрез отправяне на предупреждение по реда на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, без на жалбоподателя да се налага предвиденото в закона административно наказание. От съществено значение за последния извод е и обстоятелството, че и най-лекото предвидено в закона наказание за извършеното нарушение - шест месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство и глоба в размер на 200 лв. - е несъразмерно тежко с оглед извършеното.

Предвид изложеното по-горе съдът приема, че като е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил на жалбоподателя предвиденото в чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП административно наказание, наказващият орган е нарушил материалния закон. Това налага обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №****., издадено от ****, № 5

**** г., с което на И. М. Р. с ЕГН ********** от с.**** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. (двеста лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Силистра в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________ 6