Определение № 198 от 19.03.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 198 гр. Варна, 18.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20243001000132 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 278 ГПК по частна жалба, подадена от името на С. Д. И. и С. А. И. срещу определение № 223/16.02.2024 г., постановено по електронно дело 20213100900473 (ТД 473/2021г. по описа на ОС – Варна), с което не е уважена молбата на двамата ответници за освобождаване от задължение за внасяне на такса за обжалване на постановено срещу тях решение по иск на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за установяване по реда на чл. 422 ГПК на дължимост на парични задължения по заповед за незабавно изпълнение за главница, лихви и неустойки по предсрочно изискуем банков кредит.

Частната жалба е подадена от надлежно овластен пълномощник на молителите срещу подлежащ на обжалване съдебен акт(т.12 от ТРОСГТК 6/2012 и т.1 от ТРОСГТК 5/2015 на ВКС). Спазен е едноседмичен срок по чл.

275 ал.1 ГПК, отчитан от връчване на постановения акт. Предвид предмета на обжалвания акт, таксата за настоящото обжалване не може да се събира авансово. Жалбата отговаря и на останалите изисквания по чл. 275 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Жалбоподателите И.и, чрез пълномощника адв. Св. Н. излагат оплаквания за неправилно приложен закон при разглеждане на молбата им, тъй като не е съобразил подчертано социалната функция на правилото по чл.

83, ал. 2 ГПК, и въпреки че е служебно е предприел събирането на доказателства за пълна информация относно имущественото състояние на молителите, ги е санкционирал за бездействието им да попълнят доказателствения материал. Молят да бъдат освободени от задължение за внасяне на такса след отмяна на неправилното определение.

За да се произнесе по спорния въпрос, въззивният съд съобразява следното:

След като е констатирал липсата на доказателство за внесена такса за 1 предприето от жалбоподателите въззивно обжалване на постановено срещу тях решение, администриращият първоинстанционен съд е дал указания за нужното внасяне на 790 лв. по сметката на въззивния съд. В срока за отстраняване на нередовността е депозирана молба вх. № 1002/15.01.2024 г. от въззивници С. Д. И. и С. А. И. чрез адв. С. Н., с която е отправено изцяло бланкетно искане за освобождаването им от задължението за внасяне на таксата, поради липса на достатъчно средства за плащане на тази сума. С ново разпореждане съдът е указал нужда от обосноваване на извод за недостатъчни парични средства, чрез деклариране и доказване на конкретните обстоятелствата, визирани в чл. 83 ал.2 ГПК, като едновременно с това е предприел и събиране на сведения по своя инициатива чрез справки от публични регистри за трудова заетост, декларации за доходи от наеми, социално- осигурителни плащания, недвижима собственост и регистрирани МПС. Въпреки, че молителите са били предупредени, че при неизпълнение на задължението за деклариране и доказване на посочените в разпореждането обстоятелства изначално необоснованото им искане няма да бъде уважено, с молба от 30.01.2024г пълномощникът им е обявил, че смята за отпаднала нуждата от деклариране на факти, за които сведенията ще постъпят служебно и е поискал по-конкретни указания за доказване на други обстоятелства. След като с разпореждане от 01.02.2024г съдът отново е указал изрично нужда от деклариране на всички обстоятелства, от името на двамата молители е постъпило изявление за тяхно изрично нежелание да декларират каквото и да е имуществено състояние и готовност да представят други документи, ако такива бъдат конкретизирани като необходими на съда да прецени другите обстоятелства по т. 1, 3-6 от чл. 83 ал.2 ГПК.

Действително, относими към дължимата от съда преценка по чл.83, ал.2 ГПК са както общото материално състояние на страната, така и други специфични обстоятелства (възраст, семейно положение, здравословно състояние, възможност за разпореждане с ликвидно имущество, др.под.), които, съпоставени с размера на дължимата държавната такса, са от значение за възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за нейното предварително внасяне. Всички тези обстоятелства обаче следва да се посочат от самите молители, било като се изложат като свободни твърдения за обосноваване на искане за освобождаване от непосилния за страната разход било като се декларират изрично, включително и под форма на попълване на широко разпространени в практиката стандартизирани бланки, за да може така обоснованото искане да бъде и проверено от съда, включително и чрез служебно издирена информация. В случая молителите не посочват свои твърдения, а се позовават само на евентуално получени от съда отговори по запитвания от публичните регистри. Тази информация обаче не може да замести фактите, които само молителите биха могли да изтъкнат както относно особеностите на семейните отношения (освен тези по актовете за гражданска регистрация, значение имат и фактически съжителства и грижи за отглеждани, макар и неприпознати деца) и здравословното състояние(което не се установява от регистри). Отделно, законът изисква изрично деклариране по чл. 83 ал.2 т.2 ГПК на имущественото състояние въпреки възможните справки в публичните регистри, тъй като значение за него имат не само собствеността на недвижимостите и МПС, но и на други активи, за които не се водят никакви регистри (каквито са спестени парични наличности в брой 2 или в платежни инструменти, вземания от сделки и др. подобни), както и принципно неоповестявани разходи на конкретното домакинство, вкл. и такива извън средностатистическите размери. Затова, каквито и служебни справки да е изискал съда, обстоятелствата по т.2 винаги следва да се декларират, а наред с тях и тези по другите точки, за които страните не са посочили своите твърдения. В този смисъл указанията, дадени от съда са били изцяло законосъобразни и нежеланието на молителите да ги изпълнят изключва обосноваността на искането. В този смисъл е и установената практика (Определение № 184 от 15.03.2023 г. по к. ч. т. д. № 279/2023 г., на ВКС 2 т.о.; Определение № 2415 от 9.08.2023 г. по к. ч. гр. д. № 2978/2023 г. на ВКС, 4 г.о и др. ). Изцяло неоснователно е оплакването за игнориране на готовността на молителите да представят други, евентуално указани като необходими на съда доказателства, тъй като без конкретни доводи за финансовите затруднения на домакинството, обосновани с твърдения на молителите, съдът не би могъл да указва каквато и да е допълнителна процесуална активност. Засилената социална функция на правилото по чл. 83 ал.2 ГПК не освобождава молителите от задължението им да обосновават искането си, напротив приложението му като изключение от общо правило в публичен интерес изисква подчертана добросъвестност на лицата, търсещи съдействие за упражняване на правото си на справедлив процес в тази охранителна по характер процедура(т. 12 от ТР № 6/2012 г., на ОСГТК, на ВКС). Изричният отказ да се декларира имущество състояние на молителите е несъвместим със стандарта за добросъвестност.

В заключение, въззивният съд изцяло споделя извода на първата инстанция за необосновано с доказателства или допълнително деклариране при условие на чл. 313 НК искане за освобождаване на молителите от непосилно за техните домакинства парично задължение за внасяне на такса за обжалване на съдебно решене. Неоснователното искане следва да се отхвърли, съответно определението в този смисъл да се потвърди.

На осн. чл. 77 от ГПК, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметката на ВнАС, сумата от 15 лв. – държавна такса за настоящото производство(Определение № 562 от 25.10.2022 г. по к. ч. т. д. № 2220/2022 г. на ВКС, 2 т.о.; Определение № 365 от 13.07.2021 г. по к. ч. т. д.

№ 1437/2021 г. на ВКС, 1 т.о.; Определение № 60281 от 28.09.2021 г. по ч. гр. д. № 3457/2021 г., на ВКС , 4 г. о.).

По тези съображения и на основание чл. 278 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 223/16.02.2024 г., постановено по електронно дело 20213100900473 (ТД 473/2021г. по описа на ОС – Варна), с което не е уважена молбата на двамата ответници за освобождаване от задължение за внасяне на такса за обжалване на постановено срещу тях решение, дължима по въззивна жалба № 29802/06.12.2023г.

ОСЪЖДА С. Д. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. В.С." 22, вх. А, ет. 5, ап. 15 и С. А. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Тича" № 4, ет. 4, ап. 4 , ДА ЗАПЛАТЯТ общо по сметка на 3

Варненски апелативен съд сумата от 15 (петнадесет) лева, представляваща държавна такса за разглеждане на настоящата частна жалба, на осн. чл. 77 от ГПК.

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на пълномощника на жалбоподателите.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4