Решение № 87 от 16.12.2025, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. К., 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. М. Стойков при участието на секретаря А.В.А. като разгледа докладваното от С. М. Стойков Административно наказателно дело № 20241850200127 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на „Ю.“ ООД, ЕИК *******, подадена чрез упълномощен представител - адвокат М.К., против Наказателно постановление № 232400116/15.05.2024 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева за извършено нарушение на чл. 261, вх. чл. 128, т. 1 и т. 2 от КТ.

Жалбоподателят иска отмяна на издаденото НП, като твърди, че е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, както и при противоречие с материалния закон.

Твърди, че според Директива (ЕС) 2020/1057, когато водачите са командировани в държава членка - възнаграждението им се изчислява, начислява и заплаща съгласно националните правила на съответната държава членка, в която същите са командировани, поради което КТ няма приложение за тези случаи.

Твърди неправилно разчитане на месечните тахографски справки от страна на наказващият орган, в които са отчетени различни периоди „Друга работа", с пример товарене и разтоварване; „Време за шофиране" - времето на шофиране; „Валидно прекъсване", през което водачът е на разположение за работа, без да изпълнява конкретна такава с пример изчакване при превоз с влак или ферибот, изчакване на граница и когато е част от екипно управление; „Почивка“, през което време водачът свободно се разпорежда с времето си.

1

Твърди се едностранно и превратно обсъждане на доказателствата, както и неяснота за времето на нарушението и в какво се изразява – твърди се нарушение на разпоредбата на чл. 128 от КТ, а в същото време се отчита начисляване и изплащане на възнаграждение за нощен труд.

Алтернативно иска приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателя не се представлява от упълномощения представител, като писмено иска гледане на делото в негово отсъствие. По негово искане е допуснато извършване на съдебно техническа експертиза.

Въззиваемата страна – Директор на ДИТ Софийска област се представлява от юрк.

А., който иска оставяне на жалбата без уважение. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, като е подадена в законоустановения 14-дневе срок, по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, след като обжалваното НП е връчено е на жалбоподателя на 21.05.2024 г., което е видно от представено копие от известие за доставяне с идентифицирано в него НП, докато жалбата е предадена на куриер на 03.06.2024 г., тоест в цитирания срок, поради което е без значение завеждането й в регистратура на въззиваемата страна на 05.06.2024 г.

Обжалваното НП е издадено на основание АУАН № 23-2400116, съставен на 15.03.2024 г. срещу жалбоподателя, за това, че в качеството му на работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в периода от 15.02.2024 г. до 15.03.2024 г. по документи в сградата на ДИТ е констатирано, че не е начислил и изплатил с увеличение положения нощен труд в пълен размер през месец декември 2023 г. на Р.Р.А., ЕГН:

**********, на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона“.

В цитирания АУАН е посочено, че данните за положения нощен труд от Р.Р.А., са установени от индивидуален работен дневник на лицето в качеството му на работник, при което е констатирано че лицето е положило 18 смени с различна продължителност, при което за месец декември 2023 г. е положил 73 часа нощен труд, както следва:

На 01.12.2023 г. А. е започнал работа в 02:00 ч. и е приключил в 6:19:00 ч. На 04.12.2023 г. А. е започнал работа в 02:00 ч. и е приключил в 7:40:00 ч. На 05.12.2023 г. А. е започнал работа в 02:00 ч. и е приключил в 6:00:00 ч. На 06.12.2023 г. А. е започнал работа в 02:00 ч. и е приключил в 10:06:00 ч. На 07.12.2023 г. А. е започнал работа в 02:00 ч. и е приключил в 6:37:00 ч. На 08.12.2023 г. А. е започнал работа в 01:02 ч. и е приключил в 10:08:00 ч. На 09.12.2023 г. А. е започнал работа в 00:27 ч. и е приключил в 5:19:00 ч. На 11.12.2023 г. А. е започнал работа в 02:00 ч. и е приключил в 5:33:00 ч. На 12.12.2023 г. А. е започнал работа в 02:00 ч. и е приключил в 12:10:00 ч. На 13.12.2023 г. А. е започнал работа в 02:00 ч. и е приключил в 10:28:00 ч. На 14.12.2023 г. А. е започнал работа в 02:00 ч. и е 2 приключил в 4:27:00 ч. На 15.12.2023 г. А. е започнал работа в 02:00 ч. и е приключил в 11:00:00 ч. На 16.12.2023 г. А. е започнал работа в 02:00 ч. и е приключил в 10:11:00 ч. На 18.12.2023 г. А. е започнал работа в 02:00 ч. и е приключил в 9:23:00 ч. На 19.12.2023 г. А. е започнал работа в 02:00 ч. и е приключил в 10:18:00 ч. На 20.12.2023 г. А. е започнал работа в 02:00 ч. и е приключил в 7:57:00 ч. На 21.12.2023 г. А. е започнал работа в 02:00 ч. и е приключил в 10:25:00 ч. На 22.12.2023 г. А. е започнал работа в 02:00 ч. и е приключил в 7:36:00 ч.

В АУАН е отбелязано е констатация, че на конкретния работник, за м. декември 2023 г., работодателят е начислил и изплатил с увеличение положен нощен труд за три часа, като съгласно тр. договор възнаграждението е изплатено до края на месеца следващ месеца на полагане на труда, при което за месец декември, с платежен фиш от 01.02.2024 г., на работника Р. А. е изплатено за „нощен труд с общ брой часове в месеца" сумата от 3 лева.

Извършено е квалифицирано като нарушение на чл. 261, вр. чл. 128, т. 1, вр. ал. 2 от КТ, както и че е извършено на 01.02.2024 г. в с. П. общ. К., и че продължава и към момента на съставяне на акта.

Отбелязано е съставяне на АУАН в присъствие на упълномощен представител /налице е пълномощно/ - П. Х., на който е връчен екземпляр на датата на съставяне.

Идентично като обстоятелства и правна квалификация е описано нарушението и в обжалваното наказателно постановление, като с него на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева.

След преценка на събраните доказателства чрез писмени такива, гласни – свидетеля К. К., както и заключение по извършена съдебно-техническа експертиза съдът приема за установено, че към месец декември 20223 г. работника Р. А. се е намирал в трудово правоотношение с жалбоподателя, като е заемал длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече това, като договора е от 13.11.2023 г.

Трудовото правоотношение между жалбоподателя и работника Р. А. е прекратено с със заповед 17.01.2024 г., след едностранно заявление, направено от работника.

През месец ноември и декември работника Р. А. е бил командирован за изпълнение на трудовите се задължени извън страната, като началната дата е 13.11.2023 г., а в представената заповед за това не е посочена дата на издаване, но вероятно това е същата дата предвид и възникване на трудовото правоотношение в този момент.

За месец декември 2023 г., с платежен фиш, на работника Р. А. е било начислено 3 трудово възнаграждение, в което е включена и сумата от 3 лева за положен нощен труд в декември в размер на 3 часа. Начислените суми за м. декември 2023 г. са изплатени, в това число и сумата от 3 лева. Налице са доказателства за прекратяване на тр. правоотношение през месец януари 2024 г. и наличието на дължими суми от работника за неспазено предизвестие, като е налице писмено споразумение за прихващане на дължими суми между работника и жалбоподателя.

В периода 15.02-15.03.2024 г. от страна на въззиваемата страна е извършена проверка в предприятието на жалбоподателя по спазване на тр. законодателство, като проверката е по сигнал за нарушения. При проверката са били представени индивидуални работни дневници в това число и за работника Р. А., като работен дневник е формата за отчитане на работното време от работещите в областта на транспортната дейност – чл. 11 от Наредба за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт /в сила от 01.01.2007 г./.

Съгласно работен дневник на Р. А., свидетелката К. е определила, че същият е положил 73 часа нощен труд през месец декември 2023 г. за общо 18 работни смени, като отделните периоди на нощен труд са описани по часове и дати в АУАН, както е посочено погоре.

Съдът не приема за точно това изчисление, направено от св. К., след като от заключение по допусната съдебно-техническа експертиза се установи, че действително има нощен труд от работника Р. А. за месец 12.2023 г., но този размер е 13 часа, 34 минути и 52 секунди, като за изчисленията си вещото лице е ползвало записи от тахографска карта на водача, но практически разликата идва от включване или не в работното време на времето, през което водача не е управлявал превозното средство, но се е намирал в превозното средство и е извършвал различни дейности, описани неизчерпателно в чл. 7 от цитираната наредба за работното време на лицата в транспортната дейност.

Това време се определя като „време на разположение“, като определението за него е в чл. 13в от Наредба за работното време, почивките и отпуските, като това време следва да се отчита, както и да се заплаща, но доколкото в обжалваното НП не са изложени факти за такъв вид нарушение е безпредметно обсъждането в тази насока. Следва обаче да се отбележи, че практически при командироване на транспортните работници за изпълнение на трудовите им задължения извън страната те се намират на разположение през цялото време освен, когато са в регламентираната и отчетена почивка. В тази насока чл.13в, ал. 2 от тази наредба еднозначно определя, че времето на разположение не се отчита като работно време.

Предвид това съдът намира, че правилното изчисление на нощния труд, положен от работника Р. А. през м.декември 2023 г. е на вещото лице по назначената експертиза, а именно 13 часа, 34 минути и 52 секунди.

При тези факти, установени от приложените писмени доказателства, разпита на свидетеля и заключението на ВЛ по допуснатата съдебно-техническа експертиза съдът намира, че следва да потвърди обжалваното НП.

4

Налице е нарушение на чл. 261, вр. чл. 128, ал. 1 и ал. 2 от КТ, след начисляването на 3 часа нощен труд от работника Р. А. за декември 2023 г. и изплащане на сумата от 3 лева, което не съответства на отработените 13 часа, 34 минути и 52 секунди нощен труд от конкретния работник за посочения период, след като посочените разпоредби изрично установяват принципното задължение за заплащане на положения нощен труд с увеличение, а останалите определят общото задължение за работодателя да начисляват и изплащат трудово възнаграждение, в което са включени всички допълнителни плащания съгласно трудовото законодателство.

Неоснователни са възраженията за неприложимост на КТ за конкретния случай.

Посочената Директива (ЕС) 2020/1057 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2020 година за определяне на специфични правила във връзка с Директива 96/71/ЕО и Директива 2014/67/ЕС за командироването на водачи в сектора на автомобилния транспорт и за изменение на Директива 2006/22/ЕО по отношение на изискванията за изпълнение и Регламент (ЕС) № 1024/2012 по същество представлява акт за изменение и допълване на посочените в самото заглавие други нормативни актова, но не съдържа ограничения за приложените на националното законодателство, поради което не може да бъде възприето становището на жалбоподателя за неприложимост на изискванията на КТ.

Правилно е от формална страна твърдението за неправилно разчитане на тахографските листове, но това се обуславя от факта, че на контролния орган са представени записите от дневник на водача, а тахографските записи са изследвани от ВЛ, а практически се установи неначисляване и неизплащане в пълен размер на нощния труд от работника Р. А. за декември 2023 г., макар и в размер, различен от възприетия в обжалваното НП. Характера на нарушението е изрично посочен в първия абзац на АУАН в частта, в която е описано нарушението, а това е възпроизведено и в обжалваното НП, като еднозначно е посочено, че момента на нарушението е момента на начисляване и изплащане на трудовото възнаграждение на работника Р. А. за декември 2023 г.