Решение № 80 от 23.04.2026, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно гражданско дело 81/2026
- Вид
- Решение № 80
- Подписан
- 23.04.2026
- В сила
- 23.04.2026
- Състав
- Веселина Топалова, Ива Димова, Диян Димитров Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60, ал. 1 · Закон за кредитните институции
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т. 7 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал.1, т. 7 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26, ал. 2 · Закон за правната помощ
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 80 гр. Габрово, 23.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Веселина Топалова
Членове:
Ива Димова
Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20264200500081 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение рег. № 450 от 12.12.2025 г. постановено по гр.д. № 2186/2024 г. по описа на Габровски районен съд е признато за установено по реда на чл. 422 от ГПК по предявените от „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.
София, община Оборище, ул. „Московска” № 19, обективно, кумулативно съединени искове, с правна квалификация 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл.
92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. С. Я., ЕГН **********, с адрес: ** дължи на ищеца, сумата 2 140 лева – главница по договор за кредит за текущо потребление от 20.04.2023 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2024 г. до погасяването й, сумата 144.35 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.04.2023 г. до 08.01.2024 г., сумата 8.70 лева – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) върху просрочената главница за периода от 20.05.2023 г. до 08.01.2024 г., сумата 81.15 лева – обезщетение за забава върху цялата главница за периода от 09.01.2024 г. до 17.04.2024 г., сумата 84 лева – дължими разходи при изискуем кредит, за които суми в производството по частно гр. дело № 644/2024 г. на ГРС, е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, като е отхвърлил иска за установяване дължимост на разходи при изискуем кредит над сумата 84 лева до предявения размер от 120 лева. Осъдил е А. С. Я. да заплати „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1231.85 лева– разноски за исковото производство и сумата 98.44 лева – разноски за производството по частно гр. дело № 644/2024 г. на ГРС, представляващи внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба от А. С. Я., чрез особения представител адвокат С. К.. Счита същото за неправилно, постановено при нарушение на материални и процесуалния закон и в противоречие със събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Сочи, че в мотивите си районният съд не е обсъдил оспорванията, въведени от ответната страна с отговора на исковата молба, която прави решението 1 немотивирано. Сочи, че в решението не е обсъдено възражението на ответната страна, че по делото не са представени доказателства за усвояването на предоставената сума по договора за кредит за текущо потребление, подписан на 20.04.2023 г. подписан между ищцовото дружество и ответницата. Твърди, че съдът не е обсъждал оспорването относно липсата на доказателства за настъпване на предсрочната изискуемост по кредита. Сочи, че по делото няма доказателства ответницата да е получила преддоговорна информация под формата на стандартен европейски формуляр, което е съществен елемент от фактическия състав на сделката, което от своя страна води до недействителност, на основание чл. 22 ЗПК. Сочи, че шрифтът тарифата към договора е по-малък от 12, което е нарушение на императивните разпоредби на чл. 10, ал.1 /евентуално чл.5, ал.4/ от ЗПК, което е изискване за действителност на договора. Излага съображения, че в решението не е обсъдено значителната забава на кредитора при упражняване на потестативното му право за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита поради забава в плащането на погасителните вноски. Още към 20.08.2023 г. банката е била в правото си да претендира и обяви предсрочната изискуемост, поради което не се дължат наказателни надбавки за периода след 20.08.2023 г. Счита, че неоснователно районния съд е отхвърлил оспорванията относно неравноправност на част от клаузите по кредитния договор, които поддържат и пред въззивната инстанция. Моли да се отмени обжалваното решение и отхвърлят предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, чрез процесуалния представител юрисконсулт Ф. И.. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решението като законосъобразно и обосновано. Взема становище по направените възражения във въззивната жалба.
В съдебно заседание се явява процесуалния представител на въззивника, поддържа подадената въззивна жалба, като моли същата да бъде уважена. Претендира разноски.
Въззиваемата страна не се явява и не се представлява. Депозирали са молба, с която поддържат отговора и претендират разноски.
В отхвърлителната част решението като необжалвано е влязло в сила.
Габровски окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
От събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност се установява следната фактическа обстановка:
Пред Габровски районен съд е подадено заявление по чл. 417 ГПК от „Банка ДСК” АД против А. С. Я., с което се претендира заплащането на парично вземане в размер на 2 494,20 лв., от които: 2 140 лева – главница по договор за кредит за текущо потребление от 20.04.2023 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2024 г. до погасяването й, сумата 144.35 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.04.2023 г. до 08.01.2024 г., сумата 8.70 лева – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) върху просрочената главница за периода от 20.05.2023 г. до 08.01.2024 г., сумата 81.15 лева – обезщетение за забава върху цялата главница за периода от 09.01.2024 г. до 17.04.2024 г., сумата 120 лева – дължими разходи при изискуем кредит, както и разноски за производството в размер на 49.88 лева – държавна такса и 50 лева – възнаграждение за юрисконсулт, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Вземането е удостоверено с извлечение от счетоводните книги на заявителя за сметка 2
№ 11/0000000029860070 от 17.04.2024 г. за задължения на длъжника А. С. Я. по Договор за кредит за текущо потребление от 20.04.2023 г., с настъпила предсрочна изискуемост на 09.01.2024 г.
Към заявлението е приложено извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК” АД; Договор за кредит за текущо потребление о т 20.04.2023 г.; погасителен план; общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление; тарифа за таксите по кредити за текущо потребление; декларация от А. С. Я., че й е предоставена необходимата преддоговорна информация по чл. 5, ал. 2 от ЗПК; покана-уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита; покана за доброволно изпълнение; писмо от ЧСИ Зв. В. с уведомление и разписка; справки от НБДНаселение.
Издадена е заповед № 310 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 19.04.2024 г., с което е разпоредено длъжникът А. С. Я. да заплати на кредитора „Банка ДСК” АД сумата от 2140 лева – главница по договор за кредит за текущо потребление от 20.04.2023 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2024 г. до погасяването й, сумата 144.35 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.04.2023 г. до 08.01.2024 г., сумата 8.70 лева – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) върху просрочената главница за периода от 20.05.2023 г. до 08.01.2024 г., сумата 81.15 лева – обезщетение за забава върху цялата главница за периода от 09.01.2024 г. до 17.04.2024 г., сумата 120 лева – дължими разходи при изискуем кредит, както и разноски за производството в размер на 49.88 лева – държавна такса и 50 лева – възнаграждение за юрисконсулт, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Д о А. С. Я. е изпратена покана за доброволно изпълнение, чрез ЧСИ Зв. В.. С определение № 1597 от 19.11.2024 г. постановено по ч.гр.д. № 644/2024 г. по описа на Габровски районен съд е спряно допуснатото принудително изпълнение по отношение на длъжника А. С. Я. и е указано на заявителя, че може да предяви установителен иск. В срок е предявен иск по реда на чл. 422 от ГПК.
От приложеното по настоящото делото гр.д. № 2186/2024 г. по описа на Габровски районен съд се установява, че „Банка ДСК” АД е предявил срещу ответницата А. С. Я. иск за съществуване на вземане в размер на сумата 2494,20 лв., включващи: 2140,00 лв. –главница по Договор за кредит от 20.04.2024 г., 144,35 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.04.2023 г. -08.01.2024 г., 8,70 лв.- обезщетение за забава върху просрочена главница за периода от 20.05.2023 г.-08.01.2024 г., 81,15 лв. – обезщетение за забава върху цялата главница за периода 09.01.2024 г.-17.04.2024 г., 120,00 лв. – разходи по изискуем кредит, законна лихва върху главницата, считано от 18.04.2024 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателно изплащане на задължението. Поискал е присъждане на разноските по заповедното и исковото производство. Направил доказателствени искания.
С Определение № 634 от 02.05.2025 г. г. съдът е предоставил правна помощ – процесуално представителство. С определение № 770 от 02.06.2025 г. е назначил адвокат Св.
К. от ГАК за особен представител на ответника, на основание чл. 26, ал. 2 ЗПрП, който е оспорил исковите претенции по подробни съображения изложени в отговора на исковата молба.
От доказателствата по делото се установява, че на 20.04.2023 година между „Банка ДСК” АД и А. С. Я. е подписан Договор за кредит за текущо потребление Отпуснатият на ответницата кредит е в размер на 2140,00 лв. Лихвата е определена в чл. 6, при прилагане на променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е 9,35% годишно, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ 0,06%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и 3 фиксирана стандартна надбавка в размер на 9,29 %. В чл. 7 от договора е уговорен годишният процент на разходите /ГПР/ да е 9,76 % и общата сума, дължима от Кредитополучателя е 2639,38 лв., изчислена към момента на сключване на договора.
С кредитополучателя е сключен Договор за залог на вземане по сметка в „Банка ДСК” АД.
От представения погасителен план е видно, че сумата по договора следва да се изплати на 55 равни вноски, като в него в отделни графи са посочени вноските по главница, лихва и общата месечна вноска.
С покана уведомление, връчена чрез ЧСИ Зв. В., кредитополучателя е уведомен, че кредита е обявен за предсрочно изискуем. Поканата уведомление и получена от Бисерка С. – майка, със задължението да се предаде на 09.01.2024 г.
От приетото по делото заключение на вещото лице е установено, че кредитополучателят е получил претендираната сума като главница на два пъти на 24.04.2023 г. по банкова сметка с титуляр ответницата А. С. Я.. Установено е по делото, че ответницата не е извършвала погасяване по кредита. Според заключението, към датата на подаване на заявлението, дължимите суми от ответницата са в размер на: 2140,00 лв.- главница; 144,37 лв. – договорна лихва за периода от 20.04.2023 г.-08.01.2024 г.; 8,70 лв. – обезщетение за забава за периода 20.05.2023 г.-08.01.2024 г.; 81,15 лв.- обезщетение за забава за периода от 09.01.2024 г.-16.04.2024 г.; 120,00 лв. - разходи по изискуемия кредит. Към датата на подаване на исковата молба неиздължените анюитетни вноски са 20 в размер на 959,80 лв., а към датата на изготвяне на заключението те са 29 и техния размер е 1391,71 лв.
Анюитетните вноски с ненастъпил падеж са 35 в размер на 1679,65 лв. към датата на подаване на исковата молба – 30.12.2024 г., като размерът на главницата е 1465,08 лв.