Решение № 82 от 18.05.2026, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Сливница, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20251890101015 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.422, вр. с чл.415. ГПК.

Образувано е по искова молба от „АПС Б. Б.“ ЕООД срещу Е. Н. К., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 500.00 лева, главница по договор за потребителски кредит № 441286 от 07.08.2020 г., сключен със „Сити кеш“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „АПС Б. Б.“ ЕООД с договор за цесия от 13.01.2022 г., 59.09 лева- възнаградителна лихва за периода 07.08.2020 г. до 07.01.2021 г., и 204.81 лева - законна лихва за забава върху главницата за периода от 07.01.2021 г. до 27.06.2025 г., ведно със законна та лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението в съда до окончателното плащане на задължението, за които вземания е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 352/2025 г. по описа на РС – Мадан.

В исковата молба се твърди, че между ответника и „Сити кеш“ ООД е сключен договор за паричен заем № 441286 от 07.08.2020 г., съгласно който на ответника е отпуснат заем в размер на 500 лева, усвоен веднага след сключване на договора. По договора ответникът дължал и договорна лихва в размер на 59.09 лева, така общо дължимата сума по договора възлиза на 559.09 лева, платима на 5 броя месечни погасителни вноски, с последна вноса на падеж 07.01.2021 г. Ответникът не е заплатил задълженията си по договора, поради което е породен интереса от търсенето на вземанията по съдебен ред. Начислено е и обезщетение за забава.

За вземанията, предмет на настоящото производство е издадена Заповед за изпълнение на парично задължени по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 352/2025 г. по описа на РС – Мадан, връчена на длъжника, който в срок е подал възражение.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба ответника.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 352/2025 г. по описа на РС - Мадан, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, който е подал в срок възражение. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, вр. с чл. 9 ЗПК, във вр.с чл. 6 ЗПФУР, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на посоченото облигационно правоотношение – Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 441286 от 07.08.2020 г., сключен, чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР , както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора/, предаването на уговорената сума на ответника, уговорения падеж на договора, уговорките за заплащане на възнаградителна лихва, настъпването на изискуемостта на претенциите, както и да установи вземанията си по размер, че вземанията са му прехвърлени с посочения договор за цесия, уведомление до длъжника за прехвърлянето на вземането /от цедента или от цесионера при наличие на упълномощаване за това от цедента/.

Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. В настоящия случай се твърди, че кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис, в редакцията му към 28.02.2019 г., електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано.

Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация, съгласно чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП, в прил. ред. ДВ, бр. 34/в сила от 7.10.2001 г. Същото може да бъде възпроизведено и върху хартиен носител, което не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, то се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната.

Съгласно чл. 9 ЗЕДЕП електронното изявление е изпратено с постъпването му в информационна система, която не е под контрола на автора.

По делото е представено от ищеца изпратено електронно изявление от страна на ответника за сключване на процесния договор за кредит, по смисъла на цитирана разпоредба /делото на СРС/, в което са отразени всички параметри на процесния договор за кредит – посочени са имената на потребителя, друга негова индивидуализираща информация, размер на кредита, период, начин на плащане. Генерирани са всички действия, извършени от 2 потребителя по заявката за сключване на договора и самото му сключване, както и че сумата в размер на 500 лева е наредена за плащане по посочена от ответника банкова сметка.

Ответникът не е оспорил тези обстоятелства, както и че е получил сумата в размер на 500 лева.

Предвид приетото от съда, че между страните е сключен процесният договор за кредит и ответникът е получил сумата в размер на 500 лева, следва да се прецени дали договорът е валидно сключен.

Съгласно Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК изискавания.

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора за потребителски кредит следва да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.

Целта на тази разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да сключи договора или не.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Такъв разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, съдът приема, че е неустойката, предвидена в т.6.2 от договора, доколкото е пряко свързана с договора за кредит, а още повече е и условие за сключването на същия. По начина, по който е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение и то след като неизпълни свое главно задължение да заплаща вноските по кредита. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия, а не да иска обезпечение след като не се изпълняват задълженията по договора. Още повече, кредиторът е уговорил и други неустойка при забава на плащане на вземанията по договора на падежа, наречени разходи за събиране на вземането. С оглед изложеното, макар и обсъжданата клауза да е уговорена като санкционна, доколкото се 3 дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, което обяснява и уредената още при сключването на договора клауза, предвиждаща неустойката да се прибавя към погасителните вноски. С оглед горното неустойката представлява разход по кредита и като такъв следва да се включи в ГПР.

Наред с това не са посочени и взетите предвид допускания при определяне на ГПР и какво конкретно се включва в неговия размер. Това условие не е изпълнено с посочването, че в ГПР не се включват бъдещи разходи, които може да се дължат, поради неизпълнение на договора, доколкото следва да е посочено какво включва ГПР и при какви условия е определен.

Като не е включен този разход в размера на ГПР, както и поради непосочване на взетите предвид допускания при определянето на ГПР в договора е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, доколкото ГПР е неточен, което е приравнено, от практиката на СЕС, в липса на ГПР. Това е така, доколкото кредитополучателят се поставя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, което от своя страна е предпоставка за въвеждане в заблуждение на средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването на договора.

Горното прави договора недействителен, поради сключването му в противоречие със законна, на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, поради което съгласно чл.23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и на вземанията за договорна и обезщетителна лихва и други вземания във връзка с договора.

С оглед горното искът се явява основателен само за главницата в размер на 500 лева, като за нея ще бъде уважен, а за вземанията за възнаградителна лихва и лихва за забава ще бъде отхвърлен като неоснователен.

По отношение на законната лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 15.01.2025 г. до окончателното плащане: