Решение № 37 от 27.02.2023, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Харманли, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. И.-Г. при участието на секретаря Г. П. И. като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. И.-Г. Гражданско дело № 20225630100835 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК **** против С. И. И., ЕГН **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 4000,00 лева, представляващи главница по договор за потребителски кредит и сума в размер на 664,44 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 20.08.2019г. до 09.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 13.03.2008г. в гр. Димитровград между „Юробанк и Еф Джи България“ АД и ответника бил сключен договор за потребителски кредит №FL37275 от 13.03.2008г. , по силата на който банката била предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 20 000 лева за текущи нужди. Сумата била усвоена от ответника. Ответникът от своя страна се бил задължил да върне сумата в размер на 20 000 лева, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. В чл. 3, ал. 1 от договора било уговорено, че за усвояване на кредита ответникът дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 6,2 пункта.

Дължимите лихви се начислявали от дата на усвояване на кредита по договора. Годишният процент на разходите по кредита бил 16,22 % процента. Погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите възнаградителни лихви, се заплащали ежемесечно на 13-то число на месеца, като крайният срок на погасяване на кредита бил до 13.03.2018г. Общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне в уговорения срок била посочена в погасителния план, който ответникът се бил задължил да погасява, а именно 120 анюитетни вноски, от които 119 по 315,97 лева и една изравнителна в размер на 315,19 лева. Вземането на кредитора станала изискуемо с изтичане на крайния срок на договора - 13.03.2018г.

Ищецът твърди, че след усвояване на кредита ответникът погасил част от месечните вноски, след което преустановил плащанията си. След преустановяване на плащанията непогасената главница била в размер на 19 551,96 лева и дължимите лихви.

1

Ищецът посочва, че на 18.01.2016г. вземанията по процесния договор за кредит му били прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). Длъжникът бил уведомен за извършената цесия на 12.10.2020г. Въпреки това ищецът моли на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът да приеме, че ответникът е надлежно уведомен за цесията с връчването на исковата молба.

Поради неизпълнение на 31.05.2021г. ищецът пристъпил към принудително удовлетворяване на вземанията си чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. В резултат била издадена заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 559 по описа за 2021г. на РСХарманли. Поради подадено възражение от страна на ответника била подадена искова молба по чл. 422 от ГПК за част от вземането, а именно сума в размер на 4000 лева за главница и сума в размер на 1081,11 лева за обезщетение за забава. С решение № 2 от 06.01.2022г., постановено по гр.д. № 845 по описа за 2021г. на РС-Харманли било признато за установено, че ответникът дължи на ищеца посочените суми.

Поради неизпълнение на 09.08.2022г. ищецът пристъпил към принудително удовлетворяване на остатъка от вземанията си чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. В резултат била издадена заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 707 по описа за 2022г. на РС-Харманли. В срока по чл. 415 от ГПК било подадено възражение от ответника, което обуславяло правния им интерес от предявяване на настоящите искове.

Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца процесните суми, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и направените деловодни разноски, както в настоящото производство, така и в заповедното. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

В съдебно заседание, в което е даден ход по същество, ищецът не се явява и не изпраща представител.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на искова молба. Оспорва предявеният иск като недопустим поради изтекла погасителна давност.

Твърди, че вземанията, които се претендират са периодични и съответно за тях била приложима 3-годишната давност, която била изтекла още преди уведомяването на ответника за извършената цесия.

На следващо място предявените искове се оспорват по основание и размер.

Предвид изложените възражения се моли исковете да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, в което е даден ход по същество на делото ответникът не се явява. Не се явява и упълномощения адвокат С.. Представя се писмена защита.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.

422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК. Именно поради особения ред, по който се предявяват исковете, обуславящ исковото производство като продължение на развилото се заповедно такова, е необходимо исковата молба да е подадена в едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 415, ал. 1 от ГПК. В настоящия случай разпореждането на съда е получено от ищеца на 29.08.2022г., следователно последният ден от срока е бил 29.09.2022г. Исковата молба е подадена на 28.09.2022г. по пощата, поради което следва да се приеме, че едномесечният срок е спазен.

Предметът на търсената с исковата молба защита следва да съвпада с претендираното със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане право. Налице е 2 пълна идентичност /основание, размер, период/ между търсените със заповедта парични вземания и предявените такива с исковата молба. Едновременно с това ищец в настоящото производство е заявителят в заповедното. Ето защо може да се направи обоснован извод, че исковете са допустими.

За да бъдат те основателни, е необходимо при условията на пълно и главно доказване да бъде установено от ищеца наличието на следните материални предпоставки /юридически факти/ - 1) валидно сключен договор за потребителски кредит № FL372175 от 13.03.2008г., сключен между „Юробанк България“ АД и С. И.; 2) размер на претендираните суми и настъпване на тяхната изискуемост; 3) валидно сключен договор за цесия между „Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД и 4) уведомяване на длъжника, С. И., за извършената цесия от цедента.

Съгласно тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019г., постановено по тълк. дело № 3 по описа за 2016г. на ВКС, ОСГТК решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.

Според мотивната част на посоченото тълкувателно решение при уважаване на частичния иск обективните предели на сила на пресъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на сила на пресъдено нещо при разглеждане на иска за останалата част от вземането. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на сила на пресъдено нещо е недопустимо за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. Формираната сила на пресъдено нещо на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.

Ищецът твърди, че парично вземане, чието признаване за установено се иска, произтича от сключения между ответника и цедента му договор за потребителски кредит № FL372175 от 13.03.2008г.

По делото е представено решение № 2 от 06.01.2022г., постановено по гр. д. № 845 по описа за 2021г. на РС-Харманли, с което е признато за установено по отношение на С. И. И. съществуването на вземане на „ЕОС Матрикс“ ЕООД спрямо него по договор за потребителски кредит № FL372175 от 13.03.2008г. за сумата от общо 5 081,11 лева, от които главница в размер на 4 000 лева, частично от общо дължима главница – 19 551,96 лева, лихва за забава в размер на 1081,11 лева за периода от 30.04.2018г. до 01.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 01.06.2021г. до окончателното изплащане на вземанията, за които суми е била издадена заповед № 103 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 03.06.2021г. по ч.гр.д. № 559 по описа за 2021г. на РС-Харманли. На съда е служебно известно, че цитираното решение е влязло в сила на 14.02.2022г. С влизането в сила на 3 съдебното решение се е формирала сила на пресъдено нещо между ищеца - „ЕОС Матрикс“ ЕООД и ответника - С. И. И. относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право, а именно относно наличието на облигационно отношение между ответника и цедента на ищеца - валидно сключен договор за потребителски кредит № FL372175 от 13.03.2008г., сключен между „Юробанк България“ АД и С. И., както и валидно сключен договор за цесия между „Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД и уведомяване на длъжника, С. И., за извършената цесия от цедента.

Посочените обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателства. От представените по делото доказателства се установява, че между „Юробанк България“ АД и ищцовото дружество от 18.01.2016г. е бил сключен договор за възлагане на вземания на парични задължения. Съгласно списък на прехвърлените вземания към договора са прехвърлени вземанията спрямо ответника, а именно 19 551,96 лева – непогасена главница, 7958,70 лева –лихва.

Предвид събраните писмени доказателства може да се направи извод, че е сключен валиден договор за цесия за процесните вземания и те са станали притежание на ищеца.

Цесионерът, в случая ищецът, освен с правото да получи вземането, разполага с няколко помощни права, които имат за цел да улеснят доказването на цесията спрямо длъжника и третите лица и да спомогнат изпълнението на цедираното вземане. Едно от тези права е съобщаването на цесията на длъжника от цедента. Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предвижда, че предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето.