Решение № 220 от 16.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Пловдив, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20225330110916 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени евентуални искове по чл. 26, ал. 1, от ЗЗД по искова молба на З. Р. Т., ЕГН **********, от с. **, общ. **, обл. ** ул.**, чрез адв. Н. против „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7 представлявано от Н. П. за прогласяване нищожността на клауза за неустойка в размер от 575,62 лв., обективирана в чл. 8 от договор за паричен заем от ** г. поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща изискванията на ЗПК.

Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на ** г. за сума от 1000 лв. ЛП е 40,05 %, а ГПР-49,181%. Съдържа се клауза за неустойка от 575,62 лв. при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. Предвидената неустойка излиза извън допустимите функции. Същата представлява допълнително възнаграждение.

В предоставения срок за отговор ответника признава иска. Оспорва дължимостта на разноски по делото.

Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки визирани в чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на 1 иска срещу ответника, а именно същия е заявил изрично преди първото по делото открито съдебно заседание, че признава иска. Искът не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда, поради което и срещу него ще следва да се постанови решение при признание на иска, без същото да се мотивира по същество по аргумент на чл.237, ал. 2 от ГПК. Ето защо иска е основателен и следва да се уважи изцяло.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК при признание на иска ответника дължи разноски само, ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Липсата на постигнато съгласие между страните за игнориране на процесната клауза и включването на посочената неустойка в погасителния план съдът намира за причина за водене на делото и съответно наличие на поведение у ответника налагащо предявяване на иска. Ето защо последния следва да поеме отговорност за разноските на ищеца, които са в размер от 50 лв. за държавна такса и следва да се присъдят на ответника.

Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв.

Н. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действал а към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 300 лв.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл. 8 от договор за паричен заем от ** г., сключен между З. Р. Т., ЕГН **********, от с. **, общ. **, обл. ** ул.**, и „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7 представлявано от Н. П. като противоречаща на добрите нрави.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул.

„Славянска” №29, ет.7 да заплати на З. Р. Т., ЕГН **********, от с. **, общ.

2

**, обл. ** ул.**, сумата от 50 лв. (петдесет лева) за разноски за производството.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул.

„Славянска” №29, ет.7 да заплати на адвокат С. К. Н. ЕИК ********** с адрес на дейност гр. **, ул. **, сумата от 300 (триста) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________ 3