Решение № 4275 от 16.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4275 гр. Пловдив, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20215330119532 по описа за 2021 година

Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД - гр. София моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че последната му дължи сумата 1 613, 95 лева - главница; сумата 330, 17 лева - договорна лихва за периода ************ – ***********; сумата 236, 57 лева – мораторна лихва за периода ************ – ************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – *********** до окончателното погасяване , които суми, дължими по сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответницата Договор за стоков кредит № ******/********** и Допълнително споразумение от *************** към него, вземанията по който са били прехвърлени от „Банка ДСК“ АД на праводателя на ищеца („Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД) с Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от *********** и Приложение № ***/********** към него, е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ********/**********, издадена по частно гр. дело № *********/****** г. по описа на ПРС – І бр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение – включително и 1 тези, направени в заповедното производство.

Ответницата Д. П. И. от гр. П. оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения.

Прави възражение за недействителност на Договора, на който ищецът основава претенциите си. Моли съдът да присъди на пълномощника й адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ******/***********, издадена по частно гр. дело № *********/***** по описа на ПРС – І бр. състав, е било разпоредено ответницата да заплати на дружеството-ищец сумата 1 613, 95 лева - главница; сумата 330, 17 лева - договорна лихва за периода *********** – **********; сумата 236, 57 лева – мораторна лихва за периода ********** – *********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – *********** до окончателното погасяване , дължими по сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответницата Договор за стоков кредит № **********/************* и Допълнително споразумение от *********** към него, вземанията по който са били прехвърлени от „Банка ДСК“ АД на праводателя на ищеца („Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД) с Договор за покупкопродажба на вземания (цесия) от ********** г. и Приложение № *****/*********** г. към него , както и направените разноски по делото в размер на 43, 61 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414 от ГПК ответницата е подала възражение по чл.414 от ГПК, поради което до ответника са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и в срока по чл.415 от ГПК той е подал искова молба за установяване на вземанията си по Заповедта, въз основа на която искова молба е било образувано настоящето дело.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и от заключението от ********* на вещото лице по **** М. М., действително между „Банка ДСК“ ЕАД и ответницата са били сключени Договор за стоков кредит № *********/************ г. и

Допълнително споразумение от

*************** г. към него, по силата на който тази банка е отпуснала на ответницата стоков кредит за закупуване/заплащане на стоки, продавани от „Технополис България“ ЕАД, в размер общо на 2 786, 88 лева, вземанията по които Договор и Допълнително споразумение са били прехвърлени от 2 правоприемника на Кредитора („Банка ДСК“ АД) на праводателя на ищеца („Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД) с Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от ********** г. и Приложение № ****/*********** г. към него, като към момента на подаване в съда на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и на исковата молба, ответницата е дължала на ищеца сумата 1 613, 95 лева - главница; сумата 330, 17 лева - договорна лихва за периода ************** г. – ********** г.; сумата 236, 57 лева – мораторна лихва за периода ************ г. – ************ г., а след подаване на исковата молба към ************* г. ответницата е изплатила изцяло на ищеца сумите, които е било разпоредено да му заплати със Заповедта за изпълнение – включително и законната лихва върху главницата в размер на 122, 64 лева, както и направените разноски за производството по двете дела в размер общо на 414, 56 лева.

Съдът намира, че Договорът за стоков кредит е редовен и действителен – още повече, че до приключване на устните състезания по делото ответницата е заплатила изцяло на ищеца дължимите суми по него, поради което и наведените от нея доводи за недействителност на този Договор се явяват неоснователни.

При така установената фактическа обстановка, доколкото след издаването на Заповедта за изпълнение и след подаването на исковата молба ответницата е изплатила изцяло на ищеца сумите, които е било разпоредено да му заплати със Заповедта за изпълнение – включително и законната лихва върху главницата, съдът намира, че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Предвид обстоятелството, че ответницата е заплатила на ищеца сумите по Заповедта след подаване от него на исковата молба, съдът намира, че не следва да се присъждат разноски в полза на ответницата и адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. на пълномощника й, независимо от отхвърлянето на иска.

Разноски – включително и юрисконсултско възнаграждение, не следва да се присъждат и в полза на ищеца, тъй като – както се установява от посоченото заключение на ***, ответницата е заплатила на ищеца и направените разноски за производството по настоящето и по частното гр. дело.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК: 202527341, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет.3, представлявано от **************** Я. Б. Я., против Д. П. И., ЕГН:

3

**********, от гр. П., бул. „********“ № ***, ет.***, ап.*** , със съдебен адрес: гр. П, ул. “*************” № ***, адв. С. Н., иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответницата, че тя дължи на ищеца сумата 1 613, 95 лева - главница; сумата 330, 17 лева - договорна лихва за периода ********** г. – ******** г.; сумата 236, 57 лева – мораторна лихва за периода ********** г. – ******* г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – ******** г. до окончателното погасяване , които суми, дължими по сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответницата Договор за стоков кредит № *********/********** г. и Допълнително споразумение от ************ г. към него, вземанията по който са били прехвърлени от „Банка ДСК“ АД на праводателя на ищеца („Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД) с Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от *********** г. и Приложение № ******/*********** г. към него, е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ********/************** г., издадена по частно гр. дело № *******/****** г. по описа на ПРС – І бр. състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на Решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – І бр. състав частно гр. дело № 16050/2021 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 4