Решение № 5961 от 02.10.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 8251/2025
- Вид
- Решение № 5961
- Подписан
- 02.10.2025
- Състав
- Катя Хасъмска
Цитирани разпоредби
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22а, ал. 4 · Закон за закрила на детето
- чл. 47 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 5961 гр. София, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 3-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Катя Хасъмска при участието на секретаря Кристина П. Г.ева като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Гражданско дело № 20251100108251 по описа за 2025 година
Постъпила е молба от Г. И. М. по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца чрез Министерство на правосъдието на Република България – централен орган по смисъл на Конвенцията, за връщане на малолетното му дете Н.Г. М., роден на ******** г. във Великобритания - държавата по обичайното му местопребиваване, с твърдение за незаконното му отвличане на територията на Р. България. Твърди се, че родителите - В. М. Д. и Г. И. М. са живели от 2020 г. в рамките на фактическо съпружеско съжителство във Великобритания. На ******** г., в гр. Лондон се е родило детето Н.Г. М..
Семейството е с обичайно местопребиваване във Великобритания на адрес:
142 Hill View Drive, London, SE2 8. На 23.04.2025 г. бащата се е прибрал вкъщи от работа и е установил, че майката и детето не са в семейното жилище.
По-късно вечерта е получил текстово съобщение от г-жа Д., с което го е уведомила, че тя и детето са на сигурно място и за в бъдеще техните разговори ще се провеждат чез адвокат . Г. И. М. се е свързал с местната полиция, от където са го информирали, че от Интерпол ще започнат издирване на майката и детето. На 02.05.2025 г. се е получило официално потвърждение от Полицията, че на 23.04.2025 г. г-жа Д. и Н. са напуснали Великобритания с полет до България. В следствие на задържането на детето, на 12.05.2025 г. Г.
1
И. М. е подал молба по Хагската конвенция от 1980 г. до английския централен орган. Молбата е постъпила в Министерството на правосъдието централен орган за Република България н а 18.07.2025 г. В молбата той отправя искане за връщане на детето въ в Великобритания. Твърди се родителско отвличане на детето от майка му в България, като молителя не е дал съгласие за смяна на държавата по обичайното му местопребиваване.
Посочено е също, че бащата е упражнявал ефективно родителските права по отношение на детето, че от прехвърлянето на детето в България, до подаване на молбата за връщане не е изтекла една година и се прави извод, че е налице родителско отвличане, извършено в нарушение на правото на упражняване на родителските права на молителя, произтичащо от приложимото в случая английско законодателство. Молителят иска да се уважи молбата по чл. 7, б.
„f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответницата В. М. Д. оспорва молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция, като изразява становище, че същата е неоснователна.
Твърди, че детето не е прехвърлено и задържано в България в нарушение на установените правила за упражняване на родителските права и, че впоследствие бащата е приел прехвърлянето и задържането на детето в България. Освен това твърди наличието на изключенията, предвидени в чл. 13, б. „б“ от Хагската конвенция. Претендира присъждане на направените разноски по представен списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:
Възникването на правото да се върне малолетното дете Н.Г. М., роден на ******** г. по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца се предпоставя от възникването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) детето да е имало постоянно местопребиваване във Великобритания; 2) детето да е било прехвърлено или задържано от неговата майка в Република България в нарушение на установените във Великобритания правила за упражняване на родителски права – съвместно или поотделно; 3) молбата за връщане на детето да е подадена преди да изтече 1 година от прехвърлянето или задържането на 2 децата в Република България; 4) бащата да е упражнявал ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането; 5) бащата да не е дал съгласие за прехвърлянето, респ. задържането на детето в Република България или впоследствие да не е приел прехвърлянето или задържането на детето в Република България; 6) да не съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация; 7) връщането на детето да не противоречи на основните принципи на Република България в областта на защитата на правата на човека и основните свободи; 8) детето да не е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение, когато се противопоставя на връщането, респ. детето да не се противопоставя на връщането, когато е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение.
В настоящия случай молителя Г. И. М. и ответницата В. М. Д. са родители на Н.Г. М., роден на ******** г. във Великобритания , ЕГН**********- видно от сертифицирано копие на вписване съгласно Закона за регистрация на раждания и смърт от 1953 г. на Кадмън, Лондонски район и служебно изготвена от съда справка за детето от НБДН.
Видно от чл.4, ал.1, б. „а“ от Закон за децата от 1989 г., ако майката и бащата не са били женени един за друг към датата на раждане на детето, бащата получава родителска отговорност за него ако бъде записан като негов баща по силата на посочените в чл.1А законови положения, включващи чл.10 от Закон за регистрация на раждане и смърт от 1953 г., а видно от представеното по делото сертифицирано копие на вписване за раждане на Н., молителят е вписан по реда на посочения нормативен акт като баща на детето Н., т. е. бащата е носител на родителска отговорност, заедно с майката.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Закон за децата от 1989 г. предвижда, че повече от едно лице могат едновременно да носят родителска отговорност за едно и също дете.
Раздел 3 (1) от Закона за децата от 1989 г. определя родителската отговорност като всички права, задължения, пълномощия, отговорности и власт, които според закона родителят притежава по отношение на детето и неговото имущество. Несъмнено в обхвата на родителските права, 3 дефинирани в Закона за децата от 1989 г., се включва и даването на съгласие за отвеждане на детето извън Обединеното Кралство.
Д е т е т о Н.Г. М., роден на ******** г., е имало обичайно местопребиваване във Великобритания, до 23.04.2025 г., след което детето с майка си е дошло в България.
Относно обичайното местоживеене на детето във Великобритания между страните липсва спор, а и това обстоятелство се установява със събраните по делото писмени доказателства – имунизационен паспорт на детето и справка за проведени за детето консултации от Здравен център Темзмийд, признанието на ответницата в отговора на молбата за връщане и при изслушването й от съда на 20.08.2025 г., както и с гласните доказателствапоказанията на свидетелите и на двете страни.
Безспорно е, че детето понастоящем живее в гр. Казанлък, ул.
„Теменуга“ №1, заедно с майка си.
Бащата не е дал съгласие за задържането на детето в Република България, нито впоследствие е приел това прехвърляне. Напротив- бащата се противопоставя на прехвърлянето и задържането на детето в България, което противопоставяне е обективирано в подадената молба по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция.
В подкрепа на гореизложеното са признанието на ответницата при изслушването й от съда: „Бащата два или три месеца преди да завърша е споменавал пред мои близки и роднини, че той е съгласен /да се установят постоянно с детето в България/, а аз не бях съгласна. След като поговорих с майка ми и баща ми и се съгласих, тогава Г. не беше съгласен, без да ми обясни защо, дори ми се ядоса и ми каза, че няма да говорим повече за това.“ Разпитаният по делото свидетел В. М.-брат на молителя дава показания, че брат му по никакъв начин не е давал съгласие детето да се премества да живее в България, няколко седмици след преместването молителя не е знаел дори какво се е случило и къде се намират майката с детето. Водената от ответницата свидетелка В..Д. също установява, че бащата не е давал съгласие детето да бъде отвеждано. Майката на ответницата е искала да гледа детето в България, докато В. завърши. Първоначално бащата е бил съгласен за временно отглеждане на детето в България от бабата по майчина линия, но после, след като В. се е съгласила, Г. не е бил съгласен. И другата свидетелка 4 на ответницата и нейна сестра установява, че преди да се върнат сестра и детето в България, от страх сестра й не е информирала Г. за това.
Майката при изслушването й от съда признава, че бащата на Н. е полагал преки и непосредствени грижи за детето и, че е участвал в неговата издръжка. Всички разпитани по делото свидетели- и на двете страни, установяват, че бащата ефективно е упражнявал родителските права непосредствено до преместването на Н. от Великобритания. Безспорно установено е, че страните и детето Н. са живеели заедно от раждането на детето до 23.04.2025 г. Показанията на доведените от ответницата свидетели, които съдът кредитира в частта им, в които свидетелите имат преки и непосредствени впечатления за обстоятелствата, които установяват, касаят поскоро характера на молителя и специфики във взаимоотношенията му с ответницата и сина му и начина му на общуване с тях, както и начина и стила му на родителстване.
Съгласно чл. 3 от Хагската конвенция, п рехвърлянето или задържането на дете се счита за незаконно, когато: а) е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права, предоставено както съвместно, така и поотделно на лице, институция или друг орган, съгласно законите на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането му.
Детето е задържано от неговата майка в Република България в нарушение на установените във Великобритания правила за упражняване на родителските права.
По делото липсва писмено съгласие на молителя детето му Н. да установи обичайно местопребиваване на територията на Република България и няма решение, постановено от компетентен английски съд, овластяващо ответницата еднолично да променя обичайното местопребиваване на детето.
Не се установи по делото и с гласните доказателства (дори и с показанията на свидетелите на ответницата) съгласие на бащата детето Н. да се премести да живее в Р. България с майка си.
Молбата за връщане на детето е постъпила в съда на 18.07.2025 г., т. е.преди да изтече една година от прехвърлянето и задържането на детето, прехвърлено на 23.04.2025 г.
Бащата е упражнявал ефективно родителските права по време на 5 прехвърлянето. Детето реално е живяло с молителя, който се е грижил за отглеждането и възпитанието му- свидетелските показания на всички разпитани по делото свидетели. Не се установи и бащатаа да е бил лишен от родителски права или те да са били ограничени, нито се установи те да са били предоставени на майката по съответния ред. Съдът, съобразявайки представените по делото доказателства относно правната уредба във Великобритания на отношенията между родители и деца - английското законодателство в областта на родителската отговорност- Закон за децата от 1989 г., намира, че бащата е упражнявал ефективно родителските права по отношение на детето, в упражняването на които права несъмнено се включва и правото да определя местопребиваването на детето Н. (арг. от чл. 5, б. „а“ от Хагската конвенция).
В случай, че не е било извършено прехвърлянето, бащата би упражнявал родителските права също ефективно, защото има правото (и задължението) да живее заедно с детето и да полага непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание.
Настоящия съдебен състав не намира да се е осъществила хипотезата на чл. 13, ал. 1, б. ”б” от Конвенцията и да е налице сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или да го постави в неблагоприятна ситуация по всякакъв начин.
Разпечатката съдържа 36 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2ec919ad-4853-4585-8e37-40f1906d8eab