Решение № 4262 от 03.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4262 гр. Пловдив, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330105084 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от ЗД „Бул Инс” АД срещу Община Пловдив за заплащане на сума в общ размер 329,51 лева, от която: 304,51 лева, представляваща регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „А....” във връзка с щета № ............. за настъпило застрахователно събитие на ..... в гр. П..., ул.

„Д.........пътнотранстпорно произшествие, при което лек автомобил „О... А...., собственост на Д................, управляван от П. И. И., попаднал в необезопасена и неозначена неравност на пътното платно, а сумата от 25 лева – ликвидационни разноски по смисъла на чл. 410 от КЗ, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 15.01.2025 г., до окончателното плащане на сумата.

Ищецът ЗД „Бул Инс” АД твърди, че около............. при неработещо улично осветление на ул. „Д.............настъпило пътнотранстпорно произшествие, при което лек автомобил „О... А.......... собственост на Дирекция............, управляван от П. И. И., попаднал в необезопасена и неозначена неравност на пътното платно. В резултат на това върху лекия автомобил били нанесени повреди – спукан бил маслен картер ДВГ.

Увреденият лек автомобил бил застрахован от собственика му по полица „А......“ с № ................ валидна към датата на събитието. Собственикът завел щета пред застрахователя и последният заплатил обезщетение в натура – 1 извършен бил ремонт на автомобила в автосервиз на разноски на застрахователя на стойност 304,51 лева. Мястото, на което настъпило процесното ПТП, било общински път в границите на общината-ответник, която следвало да го управлява и поддържа съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП.

От неизпълнение на това задължение на ответника произтекли процесните щети. След заплащане на обезщетение на увредения ищецът встъпил в неговите права срещу общината-причинител. Дължими били и обичайните ликвидационни разходи в размер на 25 лева. Иска се от съда да осъди ответника да заплати претендираната сума. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от Община Пловдив, с който се оспорват исковите претенция по основание и размер. Оспорва се съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил, сочи се, че не били представени доказателства за влизане в сила на полицата, нито за заплащане на застрахователната премия. Сочи се, че описаните в исковата молба факти и обстоятелства не отговарят на действителното фактическо положение. Прави се възражение, че е бил налице изключен риск – употреба на н................. водача на увредения автомобил. Възразява се за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото водачът на автомобила се движил с несъобразена скорост, което му попречило да избегне настъпване на ПТП. Поради изложеното се иска предявените искови претенции да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

Първият спорен въпрос по делото е дали между увреденото лице и ищеца-застраховател ЗД „Бул Инс“ АД е съществувало към момента на настъпване на ПТП на ...............облигационно отношение по застрахователна полица „А...........“. Представени са полица за застраховака „Автокаско“ ........... с отбелязване, че се сключва за автомобили „по списък“, декларация за сключване на застраховка „А...........“ и „З....“ от Дирекция ............., в която е отбелязано, че се отнася до автомобили „по списък“-,.......към застрахователна полица за разширяване на застрахователното покритие и информационен документ за застрахователен продукт „А...........“. Изготвена е ССчЕ по делото, заключението на която се кредитира от съда като пълно и компетентно извършено, съгласно която застрахователните премии по договора с покритие от .......... са платени от застрахования. Вещото лице е отбелязало, че при изготвяне на заключението му е бил представен списък с автомобилите, застраховани по процесната полица, който бил също така достъпен на И..... страницата на Дирекция ............. Този списък е изискан от съда, но не е постъпил, а ЗД „БулИнс“ не е поддържало искането си в откритото заседание по делото. Изложеното не съставлява пречка списъкът да служи за извличане 2 на данни за релевантните обстоятелства по делото, доколкото същият е качен в И............ на следния уеб адрес: , а публикуваните в Интернет данни се считат за общоизвестни.

От събраните доказателства не може обаче да се установи, че участвалият в ПТП на.... в гр. П..........автомобил „О.... А.....“ с рег. № ........... e застрахован по посочената от „Б... И.......полица „А.....“. Това е така, защото при преглед на списъка на автомобилите се установява, че същите не са индивидуализирани в достатъчна степен – отбелязано е единствено, че се застраховат определен брой автомобили с конкретната марка и модел, но не и кои точно автомобили са предмет на застраховката. Не са посочени такива белези, които да водят до несъмнен извод за кои точно превозни средства е сключена представената полица. По делото не са ангажирани други доказателства за обстоятелството, че процесният увреден автомобил е бил сред застрахованите.

Дори да не се приеме горното, то при разглеждане на втория спорен въпрос по делото – относно механизма на ПТП-то, също не се достига до благоприятен за ищеца фактически извод. За механизма по делото са събрани гласни доказателства – разпитан е ............. П. И. – водачът на увреденото МПС в момента на инцидента. Св. И. съобщава, че през месец ............. управлявал автомобила „О... А....“ и усетил удар в долната му част в района на ул.

„Д.........., като при спиране в по-късен момент забелязал диря от масло по асфалта. Свидетелят няма впечатления относно неравността на пътното платно, която е предизвикала усетения от него удар, единствено общо посочва, че пътната настилка в района е лоша, а така също и че съществува ограничител на скоростта тип „легнал полицай“, в който е възможно да се е ударил, без да е възприел със сигурност това обстоятелство. Предвид изложеното показанията не съдържат данни за конкретните признаци на механизма на процесния инцидент. По делото е изготвено заключение по САТЕ по въпроса за последния, като същото отново не съдържа категорични данни по изследвания въпрос. Следва да се приеме, че застрахователят не е доказал пълно и главно обстоятелствата в рамките на механизма на произшествието, което служи за основание на претенцията му.

Горният извод не се разколебава от събраните писмени доказателства, доколкото при спор за механизма на ПТП констативният протокол, съставен от органите на полицията, не се ползва с обвързваща доказателствена сила.

По правото:

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски срещу причинителя на вредата. За уважаването на иска е необходимо да се установи, че кумулативно са били налице следните предпоставки: 1) към датата на настъпване на застрахователното събитие е съществувало застрахователно правоотношение с обект увреденото имущество между 3 ищеца-застраховател и трето лице – застрахован, по което щетата е съставлявала проявление на покрит риск и застрахователното покритие е било активно, 2) че застрахователят е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие и 3) че са били налице всички предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на ответника – че с противоправното си виновно поведение той е причинил на застрахования вреда, изразяваща се в повреда на обекта на имуществената застраховка.

Предвид по-горе изложените фактически констатации, претенцията на ЗД „Бул Инс“ АД се намира за недоказана в своето основание и като такава следва да се отхвърли изцяло, а безпредметно е да се обсъждат събраните доказателства за нейния размер, респ. направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

За пълнота следва единствено да се отбележи, че тезата на Община Пловдив, че не се доказва плащането на застрахователното обезщетение на увреденото лице, наведена едва в писмената защита, не може да се сподели. В конкретния случай плащането се установява от доказателствата по делото.

Това е така, защото ответникът не е оспорил своевременно е оспорил факта на плащането, респ. представеното платежно нареждане – в отговора на исковата молба липсва такова оспорване, а то не беше направено и в първото заседание по делото. Константна е практиката на ВКС по приложението на чл. 75, ал. 3 от ЗЗД и чл. 305 от ТЗ – че само при своевременно оспорване на платежното нареждане, респ. на факта на плащането, следва да се съберат доказателства за заверяването на сметката на получателя и съдът може да вземе предвид липсата на такива при крайния си извод по същество на спора – в този смисъл е напр. решение № 239 от 21.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 188/2011 г., II т. о., ТК, където е прието изрично следното: „Издаденото от застрахователя ищец по иск с правно основание чл. 402, ал. 1 от ТЗ платежно нареждане е достатъчно, за да удостовери не само предприемането на плащане, а и завършването на плащането по смисъла на чл. 305 от ТЗ с постъпване на преведеното застрахователно обезщетение по сметката на увредения застрахован като предпоставка за възникване на вземането по чл. 402, ал. 1 от ТЗ. Плащането на застрахователно обезщетение като факт, релевантен за възникване на регресното вземане по чл. 402, ал. 1 от ТЗ, подлежи на доказване в процеса от застрахователя - ищец по иска с правно основание чл.

402, ал. 1 от ТЗ. Изходящото от застрахователя и неоспорено преводно нареждане е достатъчно за доказване на плащането по смисъла на чл. 305 от ТЗ. Съдът не може да основе извода си за неоснователност на иска по чл.

402, ал. 1 от ТЗ само върху факт, който не е въведен състезателно в предмета на делото чрез твърдения и възражения на страните - заверена ли е или не сметката на кредитора с преведеното застрахователно обезщетение.“

По разноските:

С оглед изхода от делото на ответника Община Пловдив следва да се 4 присъдят исканите разноски – 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Б...И..., ЕИК............иск за осъждане на Община Пловдив, БУЛСТАТ ........, да му заплати парична сума в общ размер 329,51 лева, от която: 304,51 лева, представляваща регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „А.........” във връзка с щета № ........... за настъпило застрахователно събитие на .............. в гр. П........... ул. „Д.......... – пътнотранстпорно произшествие, при което лек автомобил „О... А... с рег. № .........., собственост на Дирекция ..........., управляван от П. И. И., попаднал в необезопасена и неозначена неравност на пътното платно, а сумата от 25 лева – ликвидационни разноски по смисъла на чл. 410 от КЗ, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 15.01.2025 г., до окончателното плащане на сумата.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ........, да заплати на Община Пловдив, БУЛСТАТ ........, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл.

„Стефан Стамболов“ № 1, парична сума в размер на 100 лв. /сто лева/, представляваща разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __/П/_____________________ 5