Определение № 418 от 13.02.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 418 гр. София, 13.02.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20221000502457 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство – Ж. И. С. и М. Е. С. срещу решение № 261978 от 14.06.2022г., постановено по гр.д. № 3644/2019г. по описа на СГС, ГО, 11 състав.

С определение, постановено на 09.01.2023г., настоящият съдебен състав е спрял, на основание чл. 631, ал.1 ГПК, производството по въззивно гражданско дело № 2457/2022г.

На 23.01.2023г. е постановено определение на председателя на VII Състав на Съда на Европейския съюз по дело С-350/22, с което, на основание чл. 100 от Процедурния правилник на съда, е разпоредил заличаване на дело С-350/22 от регистъра на Съда. Повод за постановяване на този акт е станало уведомление от Софийски апелативен съд, че оттегля преюдициалното си запитване, тъй като по въззивно гражданско дело № 865/2022г. е било постановено влязло в сила на 22.12.2022г. определение № 2841 от 10.11.2022г., с което първоинстанционното решение е било обезсилено, а съдебното производство прекратено – поради десезиране на съда, чрез отказ от ищеца от предявените искове.

Поради прекратяване на производството по дело С-350/22 с предмет поставените в преюдициалното запитване въпроси, то пречките за спиране на настоящото въззивно дело са отпаднали, поради което и на основание чл. 230 ГПК производството по въззивно гражданско дело № 2457/2022г. следва да бъде възобновено.

Следва да се посочи, обаче, че поставените в преюдициалното запитване правни проблеми са предмет на множество съдебни дела, образувани в Република България, но спрени до произнасяне на СЕС по дело С-350/22, вкл.

1 и пред Върховния съд на Република България - напр. с Определение № 50245 от 13.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 332/2022 г., I т. о., ТК; Определение № 50244 от 13.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 1706/2022 г., I т. о., ТК; Определение № 50699 от 5.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 502/2022 г., III г. о., ГК;

Определение № 162 от 22.07.2022 г. на ВКС по т. д. №1862/2021 г., I т. о., ТК;

Определение № 141 от 23.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 657/2021 г., II т. о., ТК;

Определение № 224 от 7.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4745/2021 г., III г. о., ГК; Определение № 174 от 17.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 2139/2021 г., II т. о., ТК; Определение № 123 от 23.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1417/2021 г., I т. о., ТК.

Пред настоящия съдебен състав е висящо друго дело по идентичен правен спор, поради което за правилното тълкуване и прилагане на общностното право българският съд се нуждае от задължителните разяснения на СЕС.

Ето защо, се налага настоящият съдебен състав да отправи преюдициално запитване до СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.

Данните по въззивно гражданско дело № 2457/22 са следните:

От ответниците - Ж. И. С. и М. Е. С. е подадена въззивна жалба срещу решение № 261978 от 14.06.2022г., постановено по гр.д. № 3644/2019г. по описа на СГС, ГО, 11 състав, с което са осъдени да заплатят солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: 000694749, на основание чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал.1 и 2 ТЗ, сумата от 87 224,01 швейцарски франка, платими в тази валута или в евро - по курс „купува“ за швейцарския франк към еврото 1,641122 или в лева по курс „купува“ за швейцарския франк към лева 1,194 - главница по вноски с падеж от 10.04.2014 г. и предсрочно изискуеми на 11.03.2019 г. по договор за банков кредит от 29.05.2008г.

Страни по спора:

1. Ищец - „Юробанк България“ АД (с предходно търговско наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД), със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от адв. И. С. от САК, с адрес за призоваване: гр. ***, район ***, бул. „***“ № ***. Ответници - Ж. И. С. и М. Е. С., чрез назначения от съда особен представител адв. Т. В. З., с адрес: гр. ***, бул. „***“ № ***, ет.***, ап.***.

Факти по спора:

2. В исковата молба се твърди, че на 29.05.2008 г. в гр. София между Ж.

И. С. и М. Е. С., от една страна като кредитополучатели, и „Юробанк И Еф Джи България“ АД (с настоящо търговско наименование „Юробанк България“ АД), от друга страна като кредитодател, е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот №НL 35278 от 29.05.2008 г., с който банката е поела задължение за предоставяне на кредит на кредитополучателите в размер на равностойността в швейцарски франкове на 121 000 евро, по курс „купува“ за швейцарски франк към евро на банката в 2 деня на усвояване на кредита – срещу поетото от кредитополучателите насрещно парично задължение за връщане на усвоения кредит, ведно с уговорените възнаградителна лихва, такса за управление, месечни комисионни и административни такси. Насрещната парична престация е следвало да бъде изпълнена на 348 месечни анюитетни вноски 3. Ответниците поддържат, че съгласно клаузата, уговорена в чл. 2, ал. 1 от договора, кредитът в швейцарски франкове с равностойност на 121 000 евро е следвало да се преведе по блокирана сметка, но кредитополучателите не са могли реално и ефективно да се разпореждат с намиращия се в нея авоар, тъй като тя е служила само за служебно превалутиране чрез банковия курс на швейцарския франк към еврото, по неизвестен алгоритъм, още в деня на отпускане на кредита, а следователно – и за целия срок на кредитното правоотношение.

4. Считат, че тези фактически твърдения се установяват от вложеното съдържание в клаузата на чл. 2, ал. 3 от договора, съгласно която усвоеният в „блокираната“ сметка кредит в швейцарски франкове се превалутира служебно от банката в деня на усвояването, като авоарът се превежда по открита в банката сметка в евро.

5. Твърдят, че съгласно постигнатото в чл. 6, ал. 2 от договора съгласие погасяването на кредита трябва да се извърши във валутата, в който той е бил усвоен, а именно в швейцарски франкове.

6. Ответниците поддържат, че макар и предоставен в евро, кредитът е индексиран в швейцарски франкове (при т. нар. в икономическата теория и практика „арбитражна сделка“, с която потребителят бива ощетен – чрез арбитражната сделка се осъществявала прикрита еврова сделка в ущърб на потребителите). С оглед тези уговорки за потребителите са настъпили изключително тежки неблагоприятни последици от прехвърлянето изцяло върху тях на валутния риск от покачването на швейцарския франк спрямо националната валута (лева), независимо че в действителност („реално“) кредитът е предоставен („усвоен“) в евро (при фиксиран курс EUR/BGL), като целта му е била насочена към финансиране на продажната цена (уговорена именно в евро) по договор за покупко-продажба на жилище и извършването на съответни разходи за неговия основен ремонт и обзавеждане, но дължимите и плащани погасителни месечни анюитетни вноски са определяни съобразно действащия курс на швейцарския франк.

7. Ответниците сочат за ноторен факта на радикалното, същественото повишаване през периода на действие на кредитния договор на курса швейцарски франк/евро и лева, вследствие на което постоянно размерът на главницата нараства според курса на франка, въпреки извършените погасявания, когато курсът се е покачвал, ответниците е следвало да придобиват („купуват“) необходимата им валута в швейцарски франкове на значително по-висок размер в националната валута (лева), отколкото в началото на договора, (както бе изяснено, съгласно клаузата, уговорена в чл.

3

6, ал. 2 от договора, кредитополучателят е поел правно задължение да заплаща дължимите месечни анюитетни вноски в швейцарски франкове).

Макар че в 10-годишен период от действието на кредитното правоотношение насрещната парична престация (сборът от главницата и възнаградителната лихва, включени в структурата на анюитетните вноски), преизчислена от швейцарски франкове в евро/лева да е нараснала многократно над усвоения кредит, което е довело до изключително затруднение, кредитополучателят е изпълнявал своите парични задължения (той не е преустановил заплащането на уговорените анюитетни вноски, за да не изпадне в забава и банката да не превърне с едностранно волеизявление разсрочената главница в предсрочно (незабавно) изискуема).

8. Ответниците поддържат, че клаузите, предвиждащи само „документално“ остойностяване в швейцарски франк на предоставения в евро кредит, представлявали пряка уговорка във вреда на потребителя, тъй като те възлагат върху по-слабата страна единствено неизгодните за нея икономически последици от повишаване на валутния курс швейцарски франк/лева и прехвърлят върху нетърговеца риска от колебанията на валутния пазар.

9. Ответниците сочат, че, поради обстоятелството, че банката е установила в договора тези клаузи, тя е действала недобросъвестно – не е уведомила потребителя на кредити в швейцарски франкове относно валутния риск, като това обстоятелство е довело до изцяло прехвърляне на риска върху тях. Твърдят, че житейски нелогично, а следователно, правно необосновано е да се приеме, че потребителят на кредитни услуги би сключил договор за банков кредит за закупуване на жилище в България в швейцарски франкове и да се съгласи за неговото превалутиране в евро, но да погасява кредита отново в швейцарски франкове при курс, определен от самата банка.

10. Ответниците поддържат, че уговорката за усвояване на кредита в чуждестранна валута (швейцарски франкове) в „блокирана сметка“ противоречи на нормативното изискване, регламентирано в чл. 147, ал. 1 ЗЗП, в който е транспониран чл. 5 от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори, а именно те да бъдат съставени по ясен и разбираем за средния потребител на кредитни услуги начин, още повече че кредитополучателят получава своите доходи в национална валута, а уговорената продажна цена, която ще се финансира със заетия финансов ресурс, е в евро (резервната валута по чл. 29 ЗБНБ).

11. От друга страна, считат, че при усвояване на кредита в швейцарски франкове по „блокирана сметка“ на практика (в действителност) банката е предоставила кредит в евро, а не в швейцарски франкове. Но без да може потребителят реално да се разпорежда с авоара по отпуснатия кредит в швейцарски франкове, изключително увреждащо за кредитополучателите представлява изцяло поемането на разликата в стойността на швейцарските франкове, които биха могли да се закупят за съответстващата им сума в евро 4 през различни времеви периоди на действие на кредитния договор, доколкото нестабилността на финансовия пазар не може да се влияе от поведението на потребителя (той не следва изключително да понася отговорността за тази нестабилност).

12. При така изложените правни доводи ответниците достигат до извода, че клаузата, уговорена в чл. 1, ал. 1 (в частта „кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 121 000 евро по курс „купува“ за швейцарски франк за евро“) представлява пряка уговорка във вреда на потребителя, тъй като при тази неиндивидуално уговорена клауза (едностранно установена от кредитодателя) банката изцяло възлага върху по-слабо информираната страна неблагоприятните икономически последици от повишаване на валутния курс швейцарски франк/евро, респ. лева и прехвърля върху нетърговеца риска от колебанията на валутния пазар, което поставя потребителя в изключително неравностойно положение – тази клауза е нищожна поради нейната неравноправност.

13. От приетата от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза се установява, че усвояването на отпуснатия кредит в размер на 198 740 CHF е отразено като постъпление на 12.06.2008 г. по блокирана сметка на кредитополучателя, след което на същия ден е прехвърлена след превалутиране в 121 100 евро чрез сделка тип „арбитраж“ по неговата еврова сметка.

14. За да бъде заверена евровата сметка на кредитополучателя, е извършено превалутиране от CHF/ЕUR при кръстосан курс (крос курс) на банката CHF/ЕUR 1,641122 към датата на усвояването на кредита 12.06.2008 г, като следствие на това превалутиране банката би могла да е отчела положителна курсова разлика в лева без за тази сума да е била извършена банкова транзакция под формата на превод (този факт ще бъде изследван допълнително в главното производство; по други съдебни дела, които настоящият съд е разглеждал, е било установено, че такава положителна курсова разлика е квалифицирана като счетоводен финансов приход и е отчетена по кредита па сметка 7241 „Приходи от валутни операции в съответствие с приложимия Международен счетоводен стандарт 21 Ефекти от промени в обменните курсове“).