Решение № 1613 от 09.11.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1613 гр. Русе, 09.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Д. като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20254520101215 по описа за 2025 година

Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.

Ищецът “Топлофикация Русе” ЕАД, представляван от изп. директор Севдалин Желев Желев чрез процесуалния си представител твърди, че ответникът Д. И. М. е купувач на доставяна от дружеството топлинна енергия в имот в гр. Русе, бул. ****, с абонатен №28000150130, като по 13 бр. фактури за периода от 26.10.2022г. до 25.09.2024г. му дължи общо сумата 128.91 лв.

Ответникът дължи и лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставката до 02.12.2024г. в размер на 17.86 лв.

За събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №6781/2024г. на Русенски районен съд. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което моли да се признае за установено по отношение на Д. И. М., че му дължи сумите 128.91 лв за доставена и разпределена топлинна енергия по 13 бр. фактури за периода от 26.10.2022г. до 25.09.2024г., заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.12.2024г. до окончателното изплащане, 17.86 лв лихва за забава до 02.12.2024г.

Претендира направените разноски по заповедното производство, както и разноските по настоящото дело.

1

Ответникът Д. И. М. чрез назначения му по реда на чл.47 ГПК особен представител оспорва иска поради недоказаност на твърденията да е бил собственик или ползвател на описания имот през исковия период, за да дължи цената на доставената му топлинна енергия. Представените нотариален акт за продажба на недвижим имот и справка от НБДН не доказват, че е единствен собственик/ползвател на отоплявания обект. Оспорва представените с исковата молба писмени доказателства, в т.ч. фактурите за топлинна енергия, които са частни документи. Заявява, че Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от системата на “Топлофикация Русе” АД не го обвързват, защото липсва подпис на потребител, че се е запознал с тях и ги е приел. Моли искът да се отхвърли.

По делото са представени писмени доказателства, прието е заключение на техническа експертиза и е приложено ч. гр. дело №6781/2024г. на Районен съд - Русе.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Видно е от ч. гр. дело №6781/2024г., че в производство по чл.410 и сл.

ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №3515/04.12.2024г. срещу Д. И. М. за сумите 128.91 лв цена на топлинна енергия за периода от 26.10.2022г. до 25.09.2024г. в имот на длъжника в гр.

Русе, бул. ****, с абонатен №28000150130, заедно със законната лихва от 04.12.2024г. до окончателното изплащане, 17.86 лв лихва за забава от падежа на всяка фактура до завеждане на заявлението и за 77.50 лв разноски.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът е предявил иска в установения в закона едномесечен срок.

От представените по делото фактури за доставена топлинна енергия за периодите 26.10.2022г.-25.11.2022г., 26.11.2022г.-21.12.2022г., 22.12.2022г.20.01.2023г., 21.01.2023г.-21.02.2023г., 22.02.2023.-24.03.2023г., 25.03.2023г.26.04.2023г., 27.10.2023г.-24.11.2023г., 25.11.2023г.-22.12.2023г., 23.12.2023г.22.01.2024г., 23.01.2024г.-22.02.2024г., 23.02.2024г.-25.03.2024г., 26.03.2024г.22.04.2024г., 27.08.2024г.-23.09.2024г., както и от приложеното на л.23 извлечение от сметка по партида №28-00-01-5-0130 за дължими суми от Д. И.

М., се вижда, че ответникът дължи на ищеца за доставена топлинна енергия за 2 обект в гр. Русе, бул. ****, за исковите периоди общо сумата 128.91 лв с ДДС.

От заключението на техническата експертиза, потвърдено устно от вещото лице инж. М. Т. Д. в съдебно заседание на 09.10.2025г., се установява, че имотът с административен адрес гр. Русе, бул. ****, е присъединен към градската топлопреносна мрежа на “Топлофикация Русе” АД чрез индивидуална абонатна станция под аб. №28000150130.

В сградата, в която имотът се намира, е въведено дялово разпределение на топлинна енергия с Договор №215/12.02.2004г. за “Топлинно счетоводство”, сключен между ЕС и “Топлоснабдяване-Русе” ЕООД, като през исковия период услугата “дялово разпределение на топлинна енергия” е извършвана от ”Топлоснабдяване” АД гр. Шумен.

Периодът, посочен в исковата молба - 26.10.2022г. - 25.09.2024г., включва шест отоплителни месеца от отоплителен сезон 2022/2023г., шест неотоплителни месеца от 2023г., шест отоплителни месеца от отоплителен сезон 2023/2024г. и пет неотоплителни месеца от 2024г. В имота има два уреда за дялово разпределение на топлинна енергия: един индивидуален апартаментен топломер и един водомер за битова гореща вода. Липсват доказателства ответникът да е подавал заявление за временна необитаемост на жилището.

Претенцията на ищеца е за топлинна енергия за дял “сградна инсталация”. За отопление на общи части на сградата не е начислявана топлинна енергия. За отопление в имота не е начислявана топлинна енергия, тъй като апартаментният топломер не е регистрирал потребление. В имота се доставя битова гореща вода чрез топлоснабдителната система на дружеството-ищец и топлинна енергия за БГВ е начислявана за отчетните периоди от 22.12.2022г. до 20.01.2023г. и от 27.08.2024г. до 25.09.2024г. За останалите периоди не е начислявана топлинна енергия, тъй като не е регистрирано потребление на битова гореща вода.

При спазване правилата на Закона за енергетиката, Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия вещото лице е установило, че за имота с административен адрес гр. Русе, бул. ****, присъединен чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на “Топлофикация Русе” АД под абонатен №28000150120 за периода от 26.10.2022г. до 25.09.2024г.следва да се 3 разпредели 2.1560 MWh топлинна енергия на стойност 256.56 лв с ДДС. Това задължение е равно разпределено след смъртта на титуляра на аб.

№28000150120 – И М. С, б.ж. на гр. Русе, починал, между наследниците му: син Д. И. М. с аб. №28000150130 (ответник) и дъщеря М И.а М с аб.

№28000150131. В т.см. са представените Пълни данни от НБД “Население” за починалия И М. С, б.ж. на гр. Русе, Заявление вх. №АС-00624 от 21.09.2022г. и Заявление вх. №АС-00625/21.09.2022г. (л.45-47). За ответника Д. И. М. с аб.

№28000150130 дължимата сума е в размер на 128.28 лв с ДДС.

Заключението на експертизата е прието от съда без възражения от страните.

В исковата сума 128.91 лв не са включени лихви за забава на плащанията. От цит. по-горе извлечение от сметка по партида №28-00-01-50130 се вижда, че размерът на лихвата за забава от падежа на всяка от фактурите до 02.12.2024г. възлиза на 17.86 лв общо. Съгласно чл.182 ГПК вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото и могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите. В случая представеното извлечение от сметка по партидата на ответника не е опровергано с противни доказателства, поради което има доказателствено значение за отразените в него факти.

Ответникът не е представил доказателства, че е изпълнил задължението си да заплати своевременно на ищеца стойността на доставената топлоенергия за исковите периоди.

При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумите 128.28 лв стойност на доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 26.10.2022г. до 25.09.2024г., заедно със законната лихва от 04.12.2024г. до окончателното изплащане и 17.86 лв лихва за забава за периода до 02.12.2024г., включително. Ответникът дължи на “Топлофикация Русе” АД и сумата 77.50 лв разноски по ч. гр. дело №6781/2024г. на РРС.

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца 675 лв разноски по настоящото дело, от които 75 лв за държавна такса, 300 лв за вещо лице, 200 лв за особен представител и 100 лв за юрисконсултско възнаграждение, съобразно представен списък на разноските.

4

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на “Топлофикация Русе” АД, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул.

“ТЕЦ Изток”, представлявано от изп. директор Севдалин Желев Желев, ЕИК 117005106, към Д. И. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.

Русе, бул. **** за сумите 128.28 лв стойност на доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 26.10.2022г. до 25.09.2024г. по 13 бр. фактури, заедно със законната лихва от 04.12.2024г. до окончателното изплащане и 17.86 лв лихва за забава за периода до 02.12.2024г., включително.

ОСЪЖДА Д. И. М. да заплати на “Топлофикация Русе” АД сумите 77.50 лв разноски по ч. гр. дело №6781/2024г. на Русенски районен съд, както и 675 лв разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5