Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 210 от 15.07.2014, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Търговско дело 171/2013
Вид
Решение № 210
Подписан
15.07.2014
В сила
17.02.2016
Състав
ИРИНА СТЕФАНОВА СУРЧЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е

Н И Е

Номер

105

15. 07 . 2014г. гр. Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Бургаски окръжен съд , граждански състав на двадесет и шести март две хиляди и четиринадесета година в публичното заседание в следния състав :

Председател: Ирина Сурчева

Членове

: секретар : С.В.

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Ирина Сурчева т.д. № 171 по описа за 2013 г., за да се произнесе , взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по постъпила по подсъдност от СГС искова молба на ”Бургаски корабостроителници” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Комлушка низина” № 1, представлявано от Живко Демирев Демирев, прокурист, чрез процесуалния представител М.К. от САК, с адрес за призоваване и съобщения гр. София, ул.

„Денкоглу” № 5 срещу „Уникредит Булбанк” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане”, пл. „Света Неделя” № 7, представлявано съвместно от изпълнителните директори Левон Карекин Хампарцумян и Андреа Казини за обявяване нищожността на договорна ипотека, оформена с нотариален акт за договорна ипотека на недвижим имот № *, т. *, рег. № *, н.д.

№ */2010 г. на нотариус Гергана Сазанова, с район на действие – Районен съд , гр. Бургас, вписан под рег. № 396 на НК

.

Ищецът твърди , че на 05.03.2010 г. / според внесеното уточнение с допълнителната искова молба/ са сключили с „Уникредит Булбанк” АД договор в нотариална фирма, с предмет ипотека върху недвижим имот, под № *, том *, рег. № *, дело № */2010 г. на нотариус Гергана Сазанова , с рег. № 396 в Нот. камара, вписан в АВ, с вх. рег. № */05.03.2010 г., акт № *, том *, дело № * на СВ при АВ – гр.Бургас, по силата на който учредили ипотека върху следния собствен на ищеца недвижим имот, представляващ 120 000 кв.м. от ПИ с идентификатор ***.9520 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Бургас, Промишлена зона Юг, целият с площ от 123 363 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за машиностроителна и машинообработваща промишленост, при съседи и граници на имота: ПИ с идентификатор ***.9521, ведно с построените в имота сгради и съоръжения, като имотът по акт за собственост представлява 120 000 кв.м. ид. части от поземлен имот в град Бургас, Промишлена зона Юг, целият с площ от 123 908 кв.м., съставляващ имот с пл. № *, обособен със Заповед № 851/13.09.2000 г. на Община Бургас за разделяне на имот с пл. № *, Заповед № 900/07.05.2007 г. на Община Бургас за поправка на граница и Заповед № 144/30.01.2007 г. на Община Бургас за поправка на границите на поземлен имот № * по плана на Промишлена зона Юг, град Бургас, при граници: север – Черно море и имот с пл. № *, изток , юг и запад - имот с пл. № *, ведно с построените в имота сгради, а именно: Подстанция 6А, 7А със застроена площ от 216 кв.м., Сграда трето хале с площ 1 296 кв.м., Сграда четвърто хале със застроена площ 1 322 кв.м., Пречиставателна станция със застроена площ 24 кв.м., Метална работилница със застроена площ 252 кв.м., както и всички подобрения, включително и кейова стена с площ 3 185 кв.м. Ищецът заявява, че сделката е извършена от него като ипотекарен длъжник като задължението, което се обезпечава с ипотеката е на третите лица-кредитополучатели „Холдинг Пътища” АД и „Мост строй” АД. Според ищеца сключената договорна ипотека е нищожна по следните съображения: Съгласно чл.166, ал.2 от ЗЗД учредяването на ипотека е недействително, ако съществува неизвестност за тъждеството на имота, като в случая не е налице тъждество на ипотекирания имот, който не можел да бъде индивидуализиран и определен. Не било ясно дали са ипотекирани определени квадратни метри от недвижимия имот /реална част от него или идеални части/. Идентичността не може да бъде определена и от посочените граници предвид факта, че според посочените в ипотеката съседи имотът граничи само с един друг поземлен имот. На второ място не е налице и изискването на закона ипотеката да бъде учредена за определена сума, тъй като ипотекарният длъжник се е задължил освен за кредитните линии на кредитополучателите, таксите, комисионните, а и за разноските и за „последващите допълнителни споразумения и анекси”. Ищецът счита, че е невъзможно ипотекарният длъжник да бъде задължен за бъдещи споразумения и анекси, по които не е страна и които не са конкретизирани. На трето място според ищеца договорната ипотека е нищожна поради липса на съгласие за сключването й. Тя е подписана от прокуристите Веселин Кабов и Димитър Кимрянов, които според обявените в Търговския регистър договори за прокура нямат право да се разпореждат и обременяват с тежести недвижимите имоти, собственост на дружеството, без да са специално упълномощени. Такова специално упълномощаване в случая липсва и това се установява от приложените към нотариалния акт два протокола, с които подписалите ипотеката са били упълномощавани. Ищецът счита, че решението на Съвета на директорите не може да се приравни на изричното упълномощаване, изисквано от чл. 22, ал.2 от Търговския закон. Според ищеца то следва да бъде дадено в писмена форма, нотариално заверено поради изискуемостта на нотариална форма за извършената сделка /арг. от чл. 37 от ЗЗД/. Това условие не е спазено, поради което пълномощното било нищожно, а това влече и нищожност на ипотечния договор. Ищецът подробно аргументира тезата си за липса на валидно изразена воля от дружеството за извършената ипотека.

Ответникът по делото в срока по чл. 367 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който е изразил становище по така предявената против него искова претенция, направил е възражения, представил е писмени доказателства, както и е отправил доказателствени искания. Сочи се в него, че искът е както недопустим, така и по своята същност неоснователен.

Ответникът счита, че искът е недопустим поради липса на правен интерес за ищеца от воденето му. Според него към датата на завеждане на иска ищецът не е собственик на ипотекирания имот, който след приключила публична продан и влизане в сила на Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.08.2012 г. по изп.дело № 00011/2012 г. на ЧСИ Тотко Колев е възложен на „Ел Си Енерджи” АД. Изпълнителното производство по горното дело е образувано по молба на друг взискател, като целият поземлен имот с площ от 123 363 кв.м. е възложен на трето лице. По молба на Банката е образувано изп.дело № 20127050400405 на съдебен изпълнител Илко Бакалов и то е спряно по молба на ищеца като обезпечителна мярка по настоящия иск. Ответникът прави възражение и за нередовност на исковата молба поради противоречивите твърдения на ищеца относно индивидуализацията на ипотекирания имот, тъждеството на същия и действителната воля на страните. От тях не ставало ясно нито на кой имот не е идентичен ипотекираният, нито дали ищецът твърди, че действителната воля на страните е различна от изявената пред нотариуса и удостоверена от него в нотариалния акт, като ищецът не посочва и каква е била действителната воля на страните. Неясно било и твърдението на ищеца за нищожност на ипотечния договор поради това, че съществува неизвестност за обезпеченото вземане, като от твърденията не може да се направи извод дали тази уговорка е нищожна поради противоречието й с конкретна законова разпоредба или поради противоречие с добрите нрави. На трето място ответникът в срок е релевирал възражение за липса на местна подсъдност на спора на основание и в срока по чл. 109, ал. 3 от ГПК, като счита, че същият не е местно подсъден на Софийски Градски съд. С влязло в сила определение делото е прекратено пред СГС, където е образувано първоначално и е изпратено по подсъдност на Бургаски Окръжен съд. Извън тези възражения по допустимостта на иска, не са констатирани служебно от съда отрицателни процесуални предпоставки или липса на положителни процесуални предпоставки за съществуването или надлежното упражняване на правото на иск, водещи до извод за недопустимост на настоящото производство.

Ответникът изразява становище и по основателността на иска, като го оспорва изцяло като неоснователен. Твърди, че договорът за учредяване на ипотека е действителен и са спазени всички законови изисквания, като не е налице нито едно от основанията за нищожност по чл.170 от ЗЗД. Безспорен е фактът, че между банката и ищеца е сключен договор за учредяване на ипотека, както и твърдението, че ищецът е ипотекарен длъжник, който с ипотеката е обезпечил вземанията на банката към кредитополучателите „Холдинг Пътища” АД и „Мост строй” АД.

Ответникът оспорва всички твърдения на ищеца, касаещи неопределеността, следваща от описанието на ипотекирания имот в нотариалния акт. Оспорва и твърдението по т.2 на исковата молба, че не е спазено изискването ипотеката да е учредена за определена сума, като посочва, че вземанията са подробно описани в нотариалния акт, съгласно изискванията на чл.167, ал.2 от ЗЗД, като са посочени и сумите на кредитните лимити, определени са лихвите – договорни и законови. Оспорва и твърденията, че според протоколите от заседанието на Съвета на директорите от 09.10.2009 г. и от 02.02.2010 г. са взети решения за различни имоти, понеже описанието им в двата протокола било различно. Ответникът посочва, че от представените писмени доказателства – нотариален акт за замяна на недвижим имот и цифровата скица от кадастъра е видно, че и двата протокола на Съвета на директорите имат за предмет един и същ имот. Банката оспорва и твърдението на ищеца в т.3 от исковата молба, че липсва съгласие от негова страна за сключване на договор за ипотека, както и че прокуристите Кабов и Кимрянов не били овластени от Съвета на директорите за сключване на договор за ипотека, като счита, че това обстоятелство е ирелевантно за решаване на спора, тъй като представителната власт на прокуристите за сключване на договора била валидно потвърдена. Ответникът заявява, че нотариалният акт за учредяване на ипотека е в съответствие с изискванията на чл.166, ал.2 от ЗЗД и не са налице основанията за нищожност по чл.170, ал.2 от ЗЗД. Ответникът излага подробни аргументи относно това, че не са налице първите три основания за нищожност по чл.170 от ЗЗД, тъй като не съществува неизвестност нито за личността на кредитора, нито за личността на длъжниците, чиито задължения се обезпечават, нито за личността на собственика на имота, който учредява ипотеката. Не съществува неизвестност за имота, върху който се учредява ипотеката по съображения, подробно изложени в отговора. Ответникът подробно обосновава твърдението си за отсъствие на всякаква неизвестност относно описанието на имота, предмет на договора за ипотека, както и относно обезпечените с ипотеката вземания. По отношение на липсата на съгласие за сключване на договор за ипотека, ответникът развива тезата, че всички действия на двамата прокуристи по учредяването и подписването на ипотеката са надлежно потвърдени на 15.03.2010 г., съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД, от представляващия „Бургаски Корабостроителници” АД изпълнителен директор Мирослав Илиев, като потвърждението е извършено в предвидената в чл. 589 ал. 2 от ГПК и чл.37 от ЗЗД писмена форма, с нотариална заверка на подписа и съдържанието. Поради това ответникът счита, че ипотечният договор е действителен, като се позовава и на ТР № 2/2010 г. на Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии. Ответникът счита, че ипотечният договор е действителен и на основание чл.301 от Търговския закон по съображения, изложени в отговора. Наред с това ответникът твърди, че всички представляващи дружеството към този момент, вкл. и прокуристите Веселин Кабов и Димитър Кимрянов, са били овластени да представляват дружеството при учредяване на ипотеката, като с решението от 09.10.2009 г. е овластен прокуриста Димитър Кимрянов, а с последващо решение от 02.02.2010 г. е потвърдено това овластяване , като същевременно със същите права са овластени и всички останали прокуристи, вкл. Веселин Кабов. Според ответника различието в описанието и площта на имота в решенията на Съвета на директорите по двата протокола, както и фактът, че нямало решение за обезпечаване на задължения по последващи анекси и споразумения не прави договора недействителен, предвид факта че ипотечният акт, извършен от прокуристи на „Бургаска корабостроителница” АД, е изрично потвърден в изискуемата от закона форма от представляващия това дружество изпълнителен директор/чл.42, ал.2 ЗЗД и чл.301 от ТЗ/.