Решение № 17150 от 23.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17150 гр. София, 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110153713 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79 ,ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: за осъждане на В. Й. Н. да заплати на ищеца . сумата от 535,64 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. за топлоснабден имот в гр. ., сумата от 9,97 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.07.2021г. до м.04.2023г., сумата от 77,81 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на цената на топлинната енергия за периода от 15.08.2022г. до 30.05.2024г. и сумата от 2,56 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 30.05.2024г., включваща обезщетение за забава върху платена главница за дялово разпределение за периода от м.05.2021г. до м.06.2021г. в размер на 2,72 лв., за период на забавата от 16.07.2021г. до 31.03.2024г. и обезщетение за забава върху неплатена главница за дялово разпределение за периода от м.07.2021г. до м.04.2023г. в размер на 29,92 лв., за период на забавата от 15.09.2021г. до 30.05.2024г.; за осъждане на Б. Я. Н. да заплати на ищеца . сумата от 535,64 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. за топлоснабден имот в гр. ., сумата от 9,97 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.07.2021г. до м.04.2023г., сумата от 77,82 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на цената на топлинната енергия за периода от 15.08.2022г. до 30.05.2024г. и сумата от 2,56 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 30.05.2024г., включваща обезщетение за забава върху платена главница за дялово разпределение за периода от м.05.2021г. до м.06.2021г. в размер на 2,72 лв., за период на забавата от 16.07.2021г. до 31.03.2024г. и обезщетение за забава върху неплатена главница за дялово разпределение за периода от м.07.2021г. до м.04.2023г. в размер на 29,92 лв., за период на забавата от 15.09.2021г. до 30.05.2024г.; за осъждане на Е. Я. Ш. да заплати на ищеца . сумата от 535,63 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. за 1 топлоснабден имот в гр. ., сумата от 9,98 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.07.2021г. до м.04.2023г., сумата от 77,82 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на цената на топлинната енергия за периода от 15.08.2022г. до 30.05.2024г. и сумата от 2,56 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 30.05.2024г., включваща обезщетение за забава върху платена главница за дялово разпределение за периода от м.05.2021г. до м.06.2021г. в размер на 2,72 лв., за период на забавата от 16.07.2021г. до 31.03.2024г. и обезщетение за забава върху неплатена главница за дялово разпределение за периода от м.07.2021г. до м.04.2023г. в размер на 29,92 лв., за период на забавата от 15.09.2021г. до 30.05.2024г.

Ищецът . твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на наследници на Я. Н. Н., който е бил за исковия период страна по договор с ищеца за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на купучава топлинна енергия, като същият не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от фирмата за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата . Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, както и стойността на услугата .

Ответниците В. Й. Н., Б. Я. Н. и Е. Я. Ш. не са депозирали отговор на исковата молба.

В проведеното открито съдебно заседание ответниците В. Й. Н. и Б. Я. Н. са заявили, че са платили претендираните вземания на 24.03.2025г.

Ищецът е признал извършеното плащане, като е посочил, че на 27.01.2025г. е получил плащане в размер на 100 лв., а на 24.03.2025г. – плащане чрез превод от Е. Ш. и В. Н. в размер на 1877,96 лв., което е отнесъл за погасяване на съдебни разноски (със сумата от 100 лв.) и за погасяване на законната лихва, мораторната лихва и част от главницата (със сумата от 1877,96 лв.). Счита, че му се дължи сумата от още 180,08 лв. – главница и сумата от 18,94 лв. – разноски. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Ответниците В. Й. Н. и Б. Я. Н. не оспорват, че дължат сумата от още 180,08 лв.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и наследодателя на ответниците, по силата на което е престирал и за наследодателя на ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, че ответниците се явяват наследници по закон на починалия купувач на топлинна енергия, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответниците следва да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.

При така разпределена доказателствена тежест съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, че ответниците В. Й. Н., Б. Я. Н. и Е. Я. Ш. са наследници по закон на Я. Н. Н. – негова съпруга и низходящи, което се установява и от представеното по делото удостоверение за наследници. Не е спорно между страните и че наследодателят на 2 ответниците Я. Н. Н. като собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. . е бил за процесния периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет покупко-продажба на топлинна енергия за битови нужди за имота с аб. № ..

С доклада по делото като безспорни и неподлежащи на доказване между страните са отделени обстоятелствата, че ответниците са заплатили за погасяване на процесните вземания сумата от 100 лв. – на 27.01.2025г. и сумата от 1877,96 лв. – на 24.03.2025г.

Доколкото последната сума представлява точен сбор от претендираните вземания, съдът намира, че плащането представлява изрично признание от страна на ответниците на основанието и размера им, а именно че за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. ищецът е доставил до процесния топлоснабден имот топлинна енергия на стойност от общо 1606,91 лв., както и че е осъществил услугата дялово разпределение, чиято стойност за периода от м.07.2021г. до м.04.2023г. се равнява на претендирания размер от общо 29,92 лв., както и че наследодателят на ответниците е изпаднал в забава за плащането на тези вземания и дължи обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на общо 233,45 лв. за периода от 15.08.2022г. до 30.05.2024г. и обезщетение за забава върху главница за дялово разпределение в общ размер на 7,68 лв., включваща обезщетение за забава върху платена главница за периода от м.05.2021г. до м.06.2021г. за период на забавата от 16.07.2021г. до 31.03.2024г. и обезщетение за забава върху неплатена главница за периода от м.07.2021г. до м.04.2023г. за период на забавата от 15.09.2021г. до 30.05.2024г.

Ищецът, в съдебно заседание, признава, че сумите по двете плащания на 27.01.2025г.

– 100 лв. и на 24.03.2025г. – 1877,96 лв. са отнесени за погасяване на част от задълженията на ответниците по процесното дело.

Спорен между страните е единствено въпросът относно погасителния ефект на извършените плащания и има ли останали неплатени задължения за периода.

В тази връзка следва да се има предвид следното: По делото липсват доказателства при извършените плащания ответниците да са посочили изрично кое от задълженията към ищеца погасяват, поради което приложение следва да намери правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, съгласно който „Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. В случая се установи, че към датата на първото плащане – 27.01.2025г. ответниците са дължали на ищеца цената на топлинната енергия за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. в размер на 1606,91 лв., ведно с лихвите, както и цената на извършената услуга дялово разпределение за периода от м.07.2021г. до м.04.2023г. в размер на 2,92 лв. , ведно с лихвите. Следователно към датата на извършеното плащане от 100 лв. на 27.01.2025г. ответниците са имали към ищеца няколко еднородни задължения, като изпълнението не е било достатъчно да погаси всички, и ответниците не са посочили изрично кое от тях погасяват, поради което следва да се приложи правилото на чл. 76, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, като се приеме, че с извършеното плащане е погасено най-обременителното от установените за дължими задължения. Съдът счита, че в случая най-обременително за ответниците е задължението за цена на топлинна енергия за исковия период от м.05.2021г. до м.04.2023г., което е в най-голям размер и следователно акумулира лихви за забава в найвисок размер, а освен това е и най-старо. Доколкото към датата на плащането ответниците са били в забава за плащане на това вземане, същите са дължали и обезщетение за забава върху това вземане в размер на 233,45 лв. за периода от 15.08.2022г. до 30.05.2024г., както и законна лихва, текла от датата на подаване на исковата молба върху предявената главница от 1606,91 лв. до датата на плащане – 27.01.2025г. в размер на 84,57 лв., изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на лихвен калкулатор. При прилагане на правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД „Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата“, следва че с плащането на сумата от 100 лв. се е погасила изтеклата до момента законна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия в размер на 84,57 лв., както и част от вземането за обезщетение за забава в размер на 15,43 лв., като непогасена е останало обезщетение за забава в размер на 218,02 лв. (233,45 – 15,43).

3

Със следващото плащане на сумата от 1877,96 лв., извършено на 24.03.2025г., се е погасила законната лихва върху главницата за цена на топлинната енергия, изтекла за периода от 28.01.2025г. до 24.03.2025г. в размер на 34,07 лв., изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на лихвен калкулатор, остатъчният размер на претендираното вземане за обезщетение за забава плащането на главницата за топлинна енергия от 218,02 лв., както и главницата за топлинна енергия за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. от 1606,91 лв. в пълен размер, общо 1859 лв. (34,07 + 218,02 + 1606,91).