Решение № 203 от 21.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. София, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Георги Ушев

Карамфила Тодорова като разгледа докладваното от Георги Ушев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601454 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава 21 от НПК.

С Присъда от 11.01.2022г. по НОХД № 4733/2021г., Софийски градски съд, е признал подсъдимия А. К. Г. роден на ***г. в гр. София, с постоянен адрес ***, българин, с българско гражданство, осъждан, неженен, безработен, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 04.06.2020 г., около 22.00 ч., в адрес ***, по непредпазливост причинил смъртта на Б. П. Б. вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда - с лявата си ръка нанесъл удар с юмрук отпред на гръдния кош на Б., в рефлексогенната зона на „слънчевия сплит“ или прекордиалната област, при което му причинил травма на гръдния кош, изразила се в кръвонасядане на гръдния кош отпред в прекордиалната област, засягащо кожа и подкожие и сътресение на сърцето, довело до разстройство на сърдечния ритъм /камерно мъждене/, която травма реализирала медико биологичния признак ПОСТОЯННО ОБЩО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ОПАСНО ЗА ЖИВОТА и Б. починал на мястото, като настъпването на смъртта на пострадалия е в пряка и непрекъсната причинноследствена връзка с травмата на гръдния кош, довела до сътресение на сърцето с нарушение на сърдечния ритъм и реализирала тежката телесна повреда - престъпление по чл.124, ал.1, пр.1 вр.чл.128, ал.2, пр.9 от НК, поради което и на основание чл.124, ал.1, пр.1 вр.чл.128, ал.2, пр.9, вр.вр.чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК му е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален 1

ОБЩ режим на изтърпяване на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимият А.

К. Г. е бил задържан по ЗМВР за 24 ч. на 04.06.2020г., за 72 часа с постановление на СГП, както и времето през което е бил с МНО „Домашен арест“, считано от 07.06.2020г. до нейната замяна с „Подписка“.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият А. К. Г. е осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на МВР направените на досъдебното производство разноски в размер на 3406.26 /три хиляди четиристотин и шест лева и двадесет и шест стотинки/, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК да заплати държавна такса в размер на 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителни листи по сметка на СГС.

В законоустановения срок по чл.319, ал.1 от НПК срещу първоинстанционната присъда е постъпила въззивна жалба от адв. Ю. Н. – защитник на подсъдимия А. К. Г., в която се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Според защитника съдът не е обсъдил и анализирал правилно доказателствата по делото. Иска отмяна на присъдата и постанновяване на друга, с която да се намали размерът на наложеното наказание.

Тази жалба е послужила като основание за образуване на ВНОХД 282/2022г. по описа на САС, приключило с решение от 29.05.2023г. на САС, 7ми състав, с което е изменена присъдата от 11.01.2022г. на Софийски градски съд, НО, 7 състав, като извършеното от подсъдимия А. К. Г. престъпление е преквалифицирано от такова по чл.124, ал.1 от НК в престъпление по чл.122, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като в останалата й част присъдата е потвърдена.

Срещу решението на САС от 29.05.2023г. е депозирана касационна жалба от защитника на подсъдимия с твърдение за явна несправедливост на наложеното наказание и искане за определяне на по-нисък размер на наказанието. С решение на ВКС от 26.10.2023г., постановено по КНД 735/2023г., е оставено в сила въззивното решение, като в акта на върховната инстанция изрично е посочено, че възприетата от въззивния съд правна квалификация на деянието, което е довело до изменение на първоинстанционната присъда, е в противоречие със закона, но този съществен недостатък на решението не е поправим, предвид липсата на съответна процесуална инициатива от страна на държавното обвинение.

Подчертано е, че чл.122 от НК изключва умишлени действия от страна на подсъдимия, насочени към увреждане на пострадалия. В разглеждания случай обаче това не е така, тъй като е нанесен удар с пряк умисъл, предназначен да причини увреждане. ВКС е приел, че нарушението на закона изключва каквато и да било възможност за допълнително снизхождение, тъй като 2 подсъдимият е получил незаслужена бонификация за умишлените си действия.

Горепосоченото решение е последвано от искане от Главния прокурор на Република България за възобновяване на КНД 735/2023г. на ВКС и ВНОХД 282/2022г. по описа на САС заради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.

С решение на ВКС от 08.11.2024г. по НД 54/2024г. е отменено по реда на възобновяването решение № 163/10.05.2023 г. по ВНОХД № 282/2022 г. на Софийския апелативен съд в изменителната му част, в която деянието на подсъдимия А. К. Г. е преквалифицирано по чл.122, ал.1 от НК и му е определено наказание от 2 години лишаване от свобода, както и решение № 383/26.10.2023 г. по КНД № 735/20123 г. на Върховния касационен съд, с което то е било оставено в сила и делото е върнато за ново разглеждане на Софийския апелативен съд от друг състав от стадия на съдебното заседание.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на АП – София заявява, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна, наложеното наказание е справедливо и моли да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимия Г. – адв. Я. пледира за отмяна на първоинстанционната присъда, като счита, че деянието е извършено от подзащитния му в състояние на афект, предизвикан от пострадалия.

Подчертава, че няма умисъл нито за нанасяне на телесната повреда, нито за причиняване на смърт.

В личната си защита и в последната си дума подсъдимият Г. поддържа заявеното от адвоката си. от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА И ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдебното следствие пред първостепенния съд е проведено по реда на глава 27 НПК – по чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Софийски градски съд основателно е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, от които се установява изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка. Приетите фактически обстоятелства от първата инстанция се споделят напълно от въззивната. А те са следните:

На 04.06.2020г., около 22.00 ч., подсъдимият А. К. Г. седял на пейка пред къщата, в която живеел, находяща се на адрес ***. На пейката, до подсъдимия седял и свидетелят Ц. Д. Ц., а в близост до тях стояли свидетелите Г. Х. Б. и Х.

Г. Л.. По това време към тях се приближили пострадалият Б. П. Б. и свидетеля В. В. Т., които се разхождали и търсели техен познат на име Д.. Когато Б. Б. и свидетелят Т. приближили до пейката, Б. попитал Ц. Ц. дали знае къде е 3 търсения от тях Д.. В този момент подсъдимият Г. рязко се изправил, направил две крачки към Б. и с лявата си ръка нанесъл удар с юмрук отпред на гръдния му кош. Подсъдимият нанесъл удара със значителна сила, бързо, рязко и без предварителна подготовка, като действията му останали неочаквани за Б., който преди и по време на удара не се отдръпнал или отместил, както и не предприел някакво движение или действие, за да се предпази или да избегне удара. Нанесеният от подсъдимия Г. удар попаднал в рефлексогенната зона на „слънчевия сплит“ или прекордиалната област на Б. Б. и му причинил травма на гръдния кош, изразила се в кръвонасядане на гръдния кош отпред в прекордиалната област, засягащо кожа и подкожие и сътресение на сърцето, довело до разстройство на сърдечния ритъм /камерно мъждене/ с нарушение на сърдечния ритъм, която травма реализирала медико-биологичния признак ПОСТОЯННО ОБЩО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ОПАСНО ЗА

ЖИВОТА.

След удара Б. Б. се хванал в областта на гърдите, направил няколко крачки назад и паднал на пътното платно на улицата, намираща се срещу пейката, като в това време подсъдимия се обърнал към него с думите „това е задето ме топиш пред районното че продавам наркотици, ще те бия пред цялото районно“. Свидетелят Т. прихванал пострадалия и го издърпал на срещуположната, спрямо пейката, страна на улицата, където го поставил да лежи на земята, след което се опитал да му помогне да се съвземе и го напръскал с вода. Вследствие на причинената с удара травма на гръдния кош, довела до сътресение на сърцето с нарушение на сърдечния ритъм, няколко минути Б. дишал много трудно, два - три пъти поел дълбоко въздух, след което спрял да диша и починал на мястото, като смъртта му била констатирана в 22.28 ч. от пристигналия на мястото екип на ЦСМП София.

Правилно СГС е посочил в мотивите към съдебния си акт, че съгласно нормата на чл.373, ал.3, вр.чл.372, ал.4 от НПК, когато направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния, се подкрепя от събраните на досъдебното производство и в съдебното следствие доказателства, то съдът в мотивите си приема за установени изложените в обвинителния акт фактически обстоятелства. Основателно контролираният съд е преценил, че в случая направеното самопризнание от подсъдимия и изложените от СГП 4 факти се подкрепят от следните доказателствени материали: показанията на свидетелите Х. Г. Л., В. В. Т., М. С. А., Х. С. Б., А. Л. В., Г. Х. Б., Ц. Д. Ц., П.

Я. Б., Т. И. К., Х. Д. С., А. Л. Й., И. П. И., Ю. Г. Б., Х. М. В., Т. П. З., И. Д. Г.,

Т. Б. Д., Д. Т. Д., А. П. Б., И. П. Б., Я. Б. А., протокол за оглед на местопроизшествие, албум към протокол за оглед, протокол за освидетелстване на подсъдимия, удостоверение за раждане на Б. П. Б., албум за извършен оглед на труп, акт за смърт, удостоверение за наследници и роднински връзки, предварително заключение по съдебномедицинска експертиза на труп № 421/2020, комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на А. К. Г.; комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на В. В. Т.; комплекснасъдебнопсихиатрична и психологична експертиза на

М. С. А.; биологична експертиза по

Протокол № 131-Б/2020; биологична експертиза по Протокол № 132Б/2020; видео техническа експертиза по Протокол № 135/2020; съдебнохимическа експертиза № Т-395/2020г. съдебнохимическа експертиза № А-395/2020г. ; съдебномедицинска експертиза на труп № 421/2020; съдебномедицинска експертиза по писмени данни.

Основателно е заключението на първостепенния съд, че в посочения доказателствен материал липсват съществени противоречия, като направените от подсъдимия Г . самопризнания се подкрепят изцяло от свидетелските показания на изброените свидетели, приетите по делото експертизи и писмените доказателства, поради което СГС правилно е приел, че от доказателствата по делото, категорично установява описаната фактическа обстановка и е основал на тях своите фактически изводи. Вярно е отбелязано от контролираният съд, че авторството на деянието се доказва по категоричен начин. От гореизброените доказателства се установява, че именно подсъдимият А. Г. e лицето, което на 04.06.2020г., около 22.00ч., в адрес *** с лявата си ръка нанесъл удар с юмрук отпред на гръдния кош на Б. Б., в рефлексогенната зона на „слънчевия сплит“ или прекордиалната област, при което му причинил травма на гръдния кош изразила се в кръвонасядане на гръдния кош отпред в прекордиалната област, засягащо кожа и подкожие и сътресение на сърцето, довело до разстройство на сърдечния ритъм /камерно мъждене/ и Б. Б. починал на мястото, като настъпването на смъртта му е в пряка и непрекъсната причинно - следствена връзка с травмата на гръдния кош, довела до сътресение на сърцето с нарушение на сърдечния ритъм и 5 реализирала тежката телесна повреда.

Пред въззивния съд подсъдимият дава кратки обяснения, в които твърди, че не е удрял Б. Б., а само го избутал по-рязко. Твърди още, че адвокатът му го е посъветвал да се признае за виновен пред първата инстанция, за да получи по-ниско наказание. По повод на така депозираните обяснения следва да се подчертае, че както вече беше отбелязано, съдебното следствие пред първостепенния съд е проведено по реда на глава 27 НПК – по чл. 372, ал.4, вр. чл.371, т.2 НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При това, видно от съдебния протокол по НОХД № 4733/2021г. на Софийски градски съд, в съдебно заседание, проведено на 11.01.2022г. /л.5/, подсъдимият е заявил: „Желая да призная фактите, посочени в обвинителния акт. Разбирам процедурата и желая делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие, по реда на чл.371, т.2 НПК.“ След като делото е докладвано от съдията- докладчик и на подсъдимия изрично му е съобщено, че е привлечен към наказателна отговорност за това, че на 04.06.2020 г., около 22.00 ч., в адрес ***, по непредпазливост е причинил смъртта на Б. П. Б. вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда - престъпление по чл.124, ал.1, пр.1 вр.чл.128, ал.2, пр.9 от НК, А. Г. е заявявил /л.6/: „Разбирам обвинението.