Решение № 145 от 30.06.2020, Районен съд - Лом
- Съд
- Районен съд - Лом
- Дело
- Гражданско дело 419/2020
- Вид
- Решение № 145
- Подписан
- 30.06.2020
- В сила
- 30.09.2020
- Състав
- АЛБЕНА ГЕОРГИЕВА МИРОНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал. 1 и ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178 ал. 1 т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал. 1 и ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 188 ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.140, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ гр. Лом, 30.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, І-ви състав, в публично съдебно заседание на девети юни, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА при секретаря Румяна Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 419 по описа за 2020 г., и въз основа и доказателствата по делото, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искове с правно основание - чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал.
5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 ЗЗД
Предявени са обективно съединени искове от П.Б.Г., ЕГН **********,***, чрез адв. С.И.,***, срещу ГДГП- гр.
София, представлявана от директора С. К., за заплащане на положен извънреден труд.
Твърди се, че ищецът е служител на МВР, РДГП Русе, като през последните три години изпълнява служебните си задължения на територията на ГПУ Видин, отделение 02 ГОДГ – Лом, като командир на отделение, на сменен режим, 12-часови смени. За времевия период от 22,00 часа до 06,00 часа е полагал и нощен труд.
От своя страна ответникът не е заплащал нито положеният извънреден, нито нощния труд.
Иска се:
Да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца, както следва:
-
Сумата от 2500 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 12.08.2016 – 12.08.2019 год., представляваща резултат от преизчисляването на положен нощен труд с коефициент 1,143, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни, ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска /12.08.2019 год., до окончателното изплащане;
-
Сумата от 350 лв., представляваща обезщетение за забава.
Претендират се направените във връзка с делото разноски.
Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В отговора си, ответникът, освен уваженият отвод на местна подсъдност, по същество счита предявените искове за допустими, но ги оспорва както по основание, така и по размер.
Признава, че ищецът е служител от 02 група –
Охрана на държавната граница на ГПУ Видин и изпълнява служебните си задължения в гр. Лом, на 12-часови смени съгласно график.
Счита обаче, че доколкото е налице специална уредба ЗМВР и в поднормативните актова за прилагането му, няма основание за прилагане на общите разпоредби на КТ и НСОРЗ.
Оспорва и претенциите за лихви – като неоснователни.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендира разноски.
В случая не е спорно, че между страните съществува валидно трудово правоотношение. Ответникът признава и че ответникът през целия исков период полага труд на 12-часови смени съгласно утвърден от работодателя график и при сумирано тримесечно отчитане на отработеното време.
Спорно е дали се дължат претендираните суми и дали следва да се прилагат субсидиарно общите разпоредби на КТ и НСОРЗ.
В откритото съдебно заседание страните, редовно призовани н се явяват и не се представляват, като в писмени молби заявяват съгласието си делото да се разгледа в тяхно отсъствие. Поддържат становищата си и претендират разноски, като представят списъци по чл. 80 ГПК. Ответната страна въвежда и възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
С оглед изясняване на част от спорните по делото въпроси съдът допусна изслушването на съдебно-икономическа експертиза от ВЛ И.А., чието заключение не се оспори от страните.
В съответствие със заключението на вещото лице, ищецът заявява намаляване на претенциите си – за главница от 2500 лв. на 1881,51 лв. и за лихва – от 350 лв. на 234,45 лв., като за горницата до първоначално заявените размери с протоколно определение от 09.06.2020 год. производството е частично прекратено поради оттегляне на исковете. Определението е влязло в сила.
Съдът, като взе предвид доводите на страните,събраните по делото доказателства, като ги съобрази по реда в ГПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
От представените по делото писмени доказателства съдът приема за безспорно установено, а и не се спори между страните, че ищецът работи при ответника като командир на отделение, държавен служител – младши експерт с място на работа – ГПУ Видин. Работата е на 12-часови смени, дневна и нощна, по утвърдени графици.
Положеният нощен труд е отчитан от работодателя ежемесечно във ведомостите за заплати, като е заплащан на стойност 0,25 лв./час.
От заключението на в.л. И.А., прието без възражения от страните се установява, че при изплащане на трудовото възнаграждение работодателят не е преобразувал нощните часове положен труд в дневни такива и съответно не му е изплатил възнаграждение за извънреден труд – отработени 261 часа за процесния период, формирани след преобразуване на нощните часов в дневни. Положеният общо нощен труд от ищеца за процесния период е 1861 часа, които, умножени с коефициент 1,143 се приравняват на 2122 часа дневен труд. Следващото се трудово възнаграждение за формираната разлика от 261 часа е в размер на 1881,51 лв., за периода за периода 12.08.2016 – 12.08.2019 год., а лихвата за забава върху тази с ума е 234,45 лв.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Иска се:
Да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца, както следва:
-
Сумата от 1881,50 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 12.08.2016 – 12.08.2019 год., представляваща резултат от преизчисляването на положен нощен труд с коефициент 1,143, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни, ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска /12.08.2019 год., до окончателното изплащане;
-
Сумата от 234,45 лв., представляваща обезщетение за забава.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива.
Съгласно чл. 178, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, към основното си месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за: 1./ прослужено време, 2./ изпълнение на специфични служебни дейности, 3./ извънреден труд, 4./ работа при специфични условия – при условия и в размер, определени от МС и 5./ постигнати резултати при изпълнение на служебната дейност, при условия и ред, определени от министъра на вътрешните работи.
Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова и за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като условията и редът за заплащане се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът – с негова заповед.
Съгл. чл 187, ал. 1 ЗМВР
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
В ал. 2 е предвидено, че за държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето, се установява намалено работно време.
Съгл. ал. 3 работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. Поради спецификата на дейността в Медицинския институт на МВР може да се определя и 6-часова смяна. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
(4) За държавните служители в МВР, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява ненормиран работен ден.
Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време.
(5) Работата извън редовното работно време до
280 часа годишно се компенсира със:
1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден;
2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
(6)
Извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Разпечатката съдържа 60 от 117 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2ec70c04-3c0d-413c-8628-c219b53478e9