Решение № 106 от 04.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Пловдив, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20245001000054 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №309 от 10.07.2023 г.,постановено по т.д.№504/2022 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,XXIII-ти състав,са отхвърлени предявените от “М.”ООД,ЕИК ....,с.М.”, със съдебен адрес:гр.П.”36,ет.5,офис 4-адв. Д.-М.а и адв. М.,против “В.”ЕООД, ЕИК ...., с.Б.”№14 искове за заплащане на:

-сумата 1100 лв.,дължима по фактура №0000015895/10.11.2021 г.,ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба до окончателното изплащане;

-сумата 27 360 лв.,дължима по фактура №0000015897/10.11.2021 г.,ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба до окончателното изплащане;

-сумата 89,22 лв.,представляваща обезщетение за забава за периода 11.11.2021 г.-29.08.2022 г. върху сумата 1100 лв.;

-сумата 2219,29 лв.,представляваща обезщетение за забава за периода 11.11.2021 г.-29.08.2022 г. върху сумата 27 360 лв.

Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство-“М.”ООД-с.М.,с

ЕИК

....,чрез пълномощника му адв. Х. М..В жалбата е изложено становището,че 1 обжалваното решение е недопустимо,неправилно и незаконосъобразно,постановено при нарушение на процесуалните и материално правни правила и в противоречие със събраните по делото доказателства.Развити са конкретни съображения за обосноваване на това становище.Дружеството-жалбоподател поддържа довода,че на първо място ОС-Пловдив е извършил процесуално нарушение,като се е произнесъл по възражение за прихващане /съдебна компенсация/,което не е направено от ответното дружество в настоящото производство.Според жалбоподателя,възражението за прихващане е отбранително средство,с което разполага ответникът в защитата си срещу предявения иск и прихващане може да се направи,само ако е заявено изрично и се иска произнасяне по основателността му,каквото развитие на производството в случая не е налице.

В жалбата се посочва,че в проведеното на 23.06.2023 г. съдебно заседание е присъствал управителят на ответника “В.”ЕООД,който е оспорил исковата претенция,но не е направил възражение за прихващане със заплатения аванс по фактура №15123/30.03.2021 г. в размер на 77 083,33 лв. и оспорването му на претенцията е единствено във връзка с цената на доставката.Посочва се също,че процесната фактура №15895/10.11.2021 г. не е била осчетоводена при ответника именно поради несъгласието му по отношение на цената на доставката,без обаче да се оспорва получаването на стоката и извършването на самата доставка.Твърди се от жалбоподателя,че в посоченото съдебно заседание е налице изразено признание от страна на ответника на обстоятелствата относно доставката на заявените торове и затова съдът е следвало да приеме тези обстоятелства за безспорни и да не ги обсъжда при постановяване на решението си,съответно да отдели същите обстоятелства като безспорни между страните с нарочно определениенещо,което първоинстанционният съд не направил и това според жалбоподателя съставлява процесуално нарушение.

На следващо място,жалбоподателят оспорва извода на първоинстанционния съд,че не е доказано извършването на доставката по фактура №15895/10.11.2021 г.Счита същият извод за неправилен и противоречащ на признанието от страна на ответника,че е получил заявените количества тор.Намира още,че съдът неправилно и при липсата на възражение е приел,че с авансовото плащане,за което е издадена фактура №15123/30.03.2021 г. напълно се погасява вземането на ищеца по фактура №15897/10.11.2021 г.Сочи,че авансовото плащане е послужило за погасяване на задължението по фактура №15895/10.11.2021 г. и по тази причина оставащото задължение е в размер на 1100 лв.Погасяването на по-голямата част от задължението по фактурата чрез авансовото плащане е поради реално извършената доставка по тази фактура,както смята жалбоподателят.

И въз основа на поддържаните в жалбата аргументи,дружествотожалбоподател моли да бъде отменено от настоящата инстанция обжалваното решение №309 от 10.07.2023 г.,постановено по т.д.№504/2022 г. по описа на ОС-Пловдив,XXIII-ти състав и да бъдат уважени предявените по делото искове.

От страна на въззиваемия “В.”ЕООД-с.Б.,с ЕИК .... не е подаден в 2 законния срок писмен отговор на въззивната жалба.В съдебно заседание,чрез управителя си В. В.,въззиваемият е заявил,че оспорва въззивната жалба,но не оспорва доставката и получаването на стоката.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от страна /от ищеца в първоинстанционното производство/,имаща правен интерес да обжалва конкретното решение с оглед постановения с него краен резултат и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо,тъй като с него първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените от ищеца искове,които също намира за допустими.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№504/2022 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, XXIII-ти състав,са предявени от “М.”ООД с ЕИК .... против “В.”ЕООД с ЕИК .... обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл.327,ал.1 ТЗ във вр. с чл.318,ал.1 от ТЗ и по чл.86,ал.1 от ЗЗД,като е поискано от ищеца да бъде осъден ответника да му заплати следните суми:

-сумата от 1100 лв. с начислен ДДС,представляваща неизплатена цена по извършената доставка на стоки,за която е издадена фактура №0000015895/10.11.2021 г.,както и сумата от 89,22 лв.,представляваща обезщетение за забава върху посочената главница за периода от 11.11.2021 г. до 29.08.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане;

-сумата от 27 360 лв. с начислен ДДС,представляваща неизплатена цена по извършената доставка на стоки,за която е издадена фактура 3

№0000015897/10.11.2021 г.,както и сумата от 2219,20 лв.,представляваща обезщетение за забава върху главницата по същата фактура за периода от 11.11.2021 г. до 29.08.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане.

Така предявените искове са основани на следните твърдения,изложени в исковата молба,а именно:

Ищецът твърди,че между него и ответното дружество са налице търговски правоотношения,по силата на които за ищеца е възникнало задължението да достави на ответника стоки-агропрепарати /тор/,в определените от страните количество,качество и срокове,а за ответниказадължението да заплати дължимата за доставените препарати сума.Твърди,че ответното дружество е заявявало стоките,а ищецът е доставял същите в уговорения срок,количество и качество и за извършените доставки били издадени счетоводни фактури с начислен ДДС.Ищецът сочи,че между него и ответника няма сключен рамков или друг вид договор относно извършените доставки,като всяка една доставка представлява отделно договорно правоотношение,материализирано в представените по делото и описани в исковата молба фактури.Плащането на цената по така доставените стоки следвало да бъде направено от ответника с платежно нареждане по банков път на падежа на фактурите,който е в деня на издаването им.Ответникът “В.”ЕООД приел стоките,осчетоводил фактурите за доставките,но не заплатил на ищеца цената на доставените стоки по следните фактури:

-фактура №0000015895/10.11.2021 г. с дължима по нея стойност от 1100 лв. с начислен ДДС.Както се твърди от ищеца,фактурата е за доставени 120 тона NPK 21-8-8 + ТЕ 1000 кг.,с единична цена от 650 лв.,на обща стойност от 78 000 лв.,с падеж на фактурата 10.11.2021 г.,като от общата стойност на стоките бил приспаднат заплатен аванс,а именно аванс по фактура №15123/30.03.2021 г. в размер на 77 083,33 лв.Съответно след приспадане на заплатения аванс в посочения размер,общата дължима стойност на сумата по фактура №0000015895 от 10.11.2021 г. възлизала на сумата от 1100 лв. с начислен ДДС.

-Фактура №0000015897/10.11.2021 г. на обща стойност 27 360 лв. с начислен ДДС,която фактура била издадена за доставени 6 тона NPK 21-8-8 + 22SO3 BIG BAG 1000 кг.,с единична цена от 800 лв.,на обща стойност 4800 лв. и за доставени 18 тона амониев нитрат BIG BAGS,с единична цена от 1000 лева,на обща стойност от 18 000 лв.Съответно,както се твърди от ищеца,общата стойност на сумата по тази фактура възлиза на 27 360 лв. с начислен ДДС.

Твърди се още в исковата молба,че с оглед неизпълнението в срок,респективно непогасяването на паричното задължение по доставната цена на съответния падеж,по всяка една от фактурите,ответното дружество дължи на ищеца и обезщетение за забавено плащане /мораторна лихва/ по 4 издадените фактура

№0000015895/10.11.2021 г. и фактура

№0000015897/10.11.2021 г.,считано от датата,следваща датата на падежа до датата на подаване на исковата молба,както следва:

-сумата от 89,22 лв. за периода от 11.11.2021 г. до 29.08.2022 г.,върху сумата от 1100 лв. с начислен ДДС,по извършената доставка,за която е издадена фактура №0000015895/10.11.2021 г.;

-сумата от 2219,20 лв. за периода от 11.11.2021 г. до 29.08.2022 г. върху сумата от 27 360 лв. с начислен ДДС по извършената доставка,за която е издадена фактура №0000015897/10.11.2021 г.

В срока по чл.367 от ГПК от ответника “В.”ЕООД не е подаден писмен отговор на исковата молба,но в съдебното заседание,проведено на 23.06.2023 г.,ответникът,чрез управителя си В. В.,е изразил становище за неоснователност на исковете по съображения,отразени в протокола от същото заседание.

С обжалваното решение предявените искове са отхвърлени изцяло,като е прието от първоинстанционния съд,че доставката по фактура

№15895/10.11.2021 г. не е осъществена и затова задължението по същата фактура не би могло да се погаси със заплатения аванс по фактура 15123/30.03.2021 г. в размер на 77 083,33 лв.,съответно не може да се отчете и направеното от ищеца прихващане по първата фактура,а следва с част от този аванс да се погаси задължението по фактура №15897/10.11.2021 г. в размер на 27 360 лв. още към момента на възникването му.

В процесната въззивна жалба се поддържа довод за извършено от първоинстанционния съд процесуално нарушение,водещо до недопустимост на обжалваното решение и изразяващо се в това,че съдът се е произнесъл по възражение за прихващане /съдебна компенсация/,което не е направено от ответното дружество в настоящото производство.Този довод е неоснователен.Действително,от ответника няма заявено по делото възражение за прихващане,но и от страна на първоинстанционния съд не е извършено произнасяне по незаявено от ответника възражение за прихващане.Мотивите на съда,че заплатения от ответника аванс по фактура №15123/30.03.2021 г. следва да се приспадне не от задължението по фактура №15895/10.11.2021 г.,а от задължението по фактура №15897/10.11.2021 г. не налагат извод за извършена съдебна компенсация,респ. за произнасянето по възражение за прихващане,каквото не е било заявявано от ответника.За прихващането като погасителен способ-било то съдебно или извънсъдебно,може да се говори,когато става въпрос за прихващане на дадени еднородни насрещни задължения /вземания/ до размера на по-малкото от тях,а в случая първоинстанционният съд не е извършил прихващане на насрещни задължения на страните в настоящия процес и мотивите му,на които е основан крайния резултат,не обосновават извод за такова прихващане.Касае се само до извършена от съда преценка авансовото плащане на ответника от кое от двете му задължения по фактури №15895 и №15897 да бъде приспаднато.Тази 5 преценка не съставлява произнасяне по незаявено от ответника възражение за прихващане и самото й извършване не води до недопустимост на обжалваното решение.