Решение № 316 от 16.04.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Сливен, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20242230100377 по описа за 2024 година

Предмет на разглеждане са предявени в условията на обективно кумулативно съединение искове, както следва:

- иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване на нищожен на Договор за паричен заем № 4047148/29.01.2021г., сключен между ищеца и ответното дружество Изи Асет Мениджмънт АД;

- иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника Изи Асет Мениджмънт АД да заплати на ищеца сумата от 84,16 лв., платена без правно основание по Договор за паричен заем № 4047148/29.01.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 26.01.2024г. до окончателното плащане.

- иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 11, чл.19, ал.4 и чл.22 ЗПК за обявяване на нищожен на Договор за предоставяне на гаранция № 4047148/29.01.2021г., сключен между ищеца и втория ответник „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

- иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 463,19 лв., платена без правно основание по Договор за 1 предоставяне на гаранция № 4047148/29.01.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба 26.01.2024г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 29.01.2021 г. сключил с ответника Договор за паричен заем № 4047148, по силата на който била усвоена главница в размер на 1 000 лв., разсрочена за срок от 13 двуседмици, при размер на лихвения процент - 35 % и размер на годишния процент на разходите (ГПР) - 41.74 %.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемополучателят следвало да обезпечи задължението си с осигуряване на посочено в тази разпоредба обезпечение. Така му било предоставено и съответно бил сключен с втория ответник договор за предоставяне на гаранция от същата дата, като тази на заема и със същия номер. По този договор ищеца следвало да заплати 463,19 лв., разсрочено, ведно със задълженията по заема на 13 вноски. В погасителния план била формирана капитализирана вноска в размер на 120 лв., включваща възнаграждение за поръчителя 35,63 лв. и вноска по заема 84,37 лв. В резултат на това за усвоена главница от 1 000 лв. за период от около 5 месеца ищеца следвало да плати 1560 лв., от които 1096,81 лв. към кредитора и 463,19 лв. към поръчителя/гарант.

Твърди, че сключения договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлявал такъв за потребителски кредит, поради което се прилагал ЗПК. Счита договорът за нищожен на основание чл. 22 ЗПК, поради нарушаване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК във връзка с чл. 19 ЗПК. Кредиторът се задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсвало посочване на останалите компоненти от лихвения процент, визирани в чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти, точно били включени в него и как се формирал посочения в договора размер, кои са допусканията, които са използвани при изчисляването. Твърди, че възнаграждението за гарант не билое включено при изчисляването на ГПР. Договорът за паричен заем и договорът за предоставяне на гаранция били сключени в един и същи ден, носели един и същ идентификатор, двете дружества били свързани лица, а кредитора, което сочело,че този разход е бил известен на кредитора към датата на сключване на договора за кредит. Така било нарушено правилото на чл.19, ал.1 ЗПК, тъй като ако беше включен този разход в ГПР той би надвишил законовия размер.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилаганият в отношенията между страните представлявало „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП. Договорът за паричен заем бил нищожен и като накърняващ добрите нрави, във връзка с 2 договорната лихва. Трайно се приемало в практиката, че противоречаща на добрите нрави била уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния й размер. В случая бил предвидена лихва в размер на 35 % годишно, размер надхвърлящ повече от три пъти законната.

Твърди още, че клаузата на чл. 4 от договора била нищожна и на основание чл.21, ал.1 ЗПК, като заобикаляща изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК.

Въведените изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създавали значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на обезпечение не водело до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора. Предвиденото възнаграждение за дружеството- поръчител, водело до скрито оскъпяване на кредита и включено към погасителните вноски по кредита се явявало добавък към възнаградителната лихва и сигурна печалба за заемодателя. Счита, че клаузата на чл.4 от процесния договор за кредит била неравноправна и нарушавала изискванията на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП и чл.147, ал.1 ЗЗП.

Твърди още, че сключеният договор за предоставяне на гаранция бил нищожен на основание чл.26 ЗЗД и чл.146, ал.1 ЗЗП. Не били спазени изискванията на чл.11, чл.19, ал.4 ЗПК,вр. чл.22 ЗПК, както и на основание чл. 68е, чл. 143, ал. 1 и чл. 147 от ЗЗП. От кредитополучателя се изисквало да заплати за допълнителна услуга по поръчителство сума в размер на 463.19 лв., която била почти съизмерима с главницата и надвишавала повече от 4 пъти размера на договора лихва, която би следвало да бъде и възнаграждението за кредитора от сключената сделка. Поради накърняване на принципа на „добрите нрави” се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцовата страна с цел извличане на собствена изгода за кредитора и поръчителя.

Договорът бил и като нарушаващ и заобикалящ изискването на чл.19, ал.4 ЗПК. Длъжникът бил ограничен от изискването на чл.4 на договора за потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му, и че това можело да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице, което водело до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. Договорът бил нищожен и поради липса на основание. Търговецът, който бил икономически по- силната страна в правоотношението, се възползвал от своето правно положение, като осигурил допълнително възнаграждение в своя полза, чрез осигуряване на поръчител срещу възнаграждение. Този извод се подкрепял и от погасителния план, в който било установено, че възнаграждението по договора се заплащало, ведно с месечните погасителни директно по банковата сметка на кредитор. Така заплащането на възнаграждението по договора за гаранция, ищеца не получил никаква услуга, а единствено 3 задължението му се прехвърляло от едното дружество на другото, които били свързани помежду си.

Когато договорът за потребителски кредит бил обявен за недействителен, потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита. В тази връзка сочи, че надвишил плащането по кредита със сумата от 84,16 лв., като разлика между платената сума и дължимата главница, която сума следвало да му бъде върната от заемодателя. Счита, че платената по договора за гаранция сума в размер на 463,19 лв. била недължимо платена, без основание, поради нищожността на договора, която следвало да му бъде върната от гаранта.

От съда се иска обявяване на нищожен на Договор за паричен заем № 4047148/29.01.2021г., сключен между ищеца и ответното дружество Изи Асет Мениджмънт АД и осъждане на този ответник да заплати на ищеца сумата от 84,16 лв., платена без правно основание по този договор, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 26.01.2024г. до окончателното плащане.

Иска се и обявяване на нищожен на Договор за предоставяне на гаранция № 4047148/29.01.2021г., сключен между ищеца и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и осъждането на този ответника да заплати на ищеца сумата от 463,19 лв., платена без правно основание по същия договор, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба 26.01.2024г. до окончателното плащане. Претендира деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Изи Асет Мениджмънт АД депозирал отговор, с който оспорва исковете. Счита установителния иск за недопустим, доколкото бил предявен и осъдителен такъв и в производството по осъдителния иск би могъл да се позове на нищожност.

Излага подробни съображения в подкрепа на това, че договора е действителен. Твърди, че ищеца бил уведомен предварително, както за изискуемите обезпечения, така и за представянето на избраното от него обезпечение най-късно в тридневен срок след подписване на договора.

Ищецът, преди да е обвързан от договора имал цялата необходима информация, за да вземе решение дали да сключи договор за кредит при тези условия или не. Лихвеният процент по процесния договор бил фиксиран и ясно посочен в чл. 2, т. 6 от договора и валиден за целия срок на договора, фиксиран и не подлежал на промяна. Всяка една погасителна вноска съдържала главница и лихва. С всяка вноска се погасявала част от главницата и начислената възнаградителна лихва върху остатъчната съобразно погасителния план главница за съответния период в зависимост от 4 периодичността на вноските. Размерът на лихвения процент по договора, като елемент на ГПР бил в рамките на ограничението, предвидено в чл. 19, ал.

4 ЗПК. В ЗПК липсвало основание за нищожност/ недействителност „противоречие с добрите нрави", в закона липсвала и препратка към ЗЗД. В процесния договор бил посочен ГПР, общата сума дължима от потребителя, и взетите предвид допускания. Начинът на изчисляване на ГПР, съгласно чл.

11, т. 10 ЗПК бил „определения в приложение № 1 начин". Законът не изисквал да се посочи математически алгоритъм, по който се изчислява ГПР.

Сочи, че надвишаването на законовия размер на ГПР не водело до недействителност на договора. Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК само клаузите, с които се надвишавал размера на ГПР, се считали за нищожни.

Възнаграждението по договора за поръчителство не следвало да се включи при изчисляване на ГПР, тъй като не било част от общия разход по кредита за потребителя. Този договор бил отделно облигационно правоотношение, с различни правни субекти, възникнало след сключване на договора за паричен заем. Възнаграждението на дружеството-гарант не било част от заемното правоотношение и не представлявал пряк разход, свързан с кредита.

Възнаграждението на дружеството-гарант било насрещна престация срещу поето задължение за обезпечаване на кредит. Същото било дължимо не към заемодателя, а към гаранта.

Иска се отхвърляне на претенциите, като неоснователни. Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на ищеца с искане за редуцирането му.

В срока по чл.131 ГПК отговор депозирал и втория ответник „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с който оспорва исковете.

Твърди, че договора за гаранция не бил част от този за кредит и за него не бил приложим ЗПК. Дружеството гарант изпълнило задълженията си по договора, като обезпечил изпълнението на ищеца по договора за кредит и полученото за това възнаграждение не било лишено от основание.

Иска се отхвърляне на претенциите и присъждане на деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на ищеца с искане за редуцирането му.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

5

Не се спори между страните, а и се установява от приетия по делото договор за паричен заем № 4047148/29.01.2021г., че от същата дата ищцата в качеството на кредитополучател и ответното дружество, като кредитодател са в облигационни отношения, по силата на които ищцата получила заемна сума в размер на 1000 лв. със погасяване на 13 четиринадесетдневки, размер на двуседмична погасителна вноска 84,37 лв., обща сума за връщане по заема 1 096,81 лв., включващи главница и лихва, фиксиран годишен лихвен процент – 35%, ГПР 41,74%. В чл.4 от договора за кредит е предвидено предоставяне на обезпечение под формата на банкова гаранция в срок до 3 дни от сключване на договора или поръчителство от две физически лица, отговарящи на определени условия или с одобрено от заемодателя дружество – поръчител, предоставящо гаранционни сделки. Така на същата дата 29.01.2021г., под същия номер като този на договора за паричен заем между ищцата и втория ответник бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителя поел отговорност пред заемодателя за изпълнение на задълженията на заемополучателя по договора за заем срещу възнаграждение от 463,19 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 35,63 лв., дължими на падежа на плащане на вноските по договора за паричен заем, сключен с първия ответник заемодател. Първият ответник заемодател бил овластен по силата на чл.3, ал.3 от договора за предоставяне на поръчителство да приема вместо поръчителя изпълнението на задължението за плащане на възнаграждение по договора. В случай, че платената от заемателя вноска била недостатъчна да покрие задълженията му по двата договора, то с приоритет било задължението към поръчителя.