Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 181 от 12.09.2024, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
Гражданско дело 342/2024
Вид
Решение № 181
Подписан
12.09.2024
В сила
22.10.2024
Състав
Людмила Людмилова Митрева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал.1, пр.3 и пр.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.3, ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Сливница, 12.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20241890100342 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба Д. Р. И. срещу „Б. Е. Д. К.“ ООД, с която е предявен иск за прогласяване за недействителен на клауза за заплащане на такса за експресно обслужване, предвидена в чл.10, ал.2 в договор за паричен заем № ************** от ************** г., поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща закона, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва исковете..

Счита същите за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне по подробни съображения, изложени в отговора. Претендират се разноски.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск за признаване за недействителна клауза за заплащане на такса за бързо разглеждане на договор, поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона – чл.26, ал.1, пр.3 и пр.2 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявения иск ищецът следва да установи, че клаузата за такса бързо разглеждане противоречи на добрите нрави и цели заобикаляне на закона. В тежест на ответника е да докаже валидно сключен договор за паричен заем и валидна клауза за такса за бързо разглеждане.

С определение от 19.06.2024 г. като безспорно между страните е отделено, че са сключили договор за паричен заем № ************** от **************г. с посоченото от ищеца съдържание, в който е уговорена клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане, така както е посочена като съдържание в исковата молба,както и че тези такси не са включени и не формира посочения в договора ГПР от 43.67 %.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Б. Е. Д. К.“ ООД 1 представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.

Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

По иска за недействителност на такса за експресно обслужване:

В чл.10, ал.2 от договора е предвидена такса за експресно обслужване в размер на 709.80 лв. Посочената клауза съдът счита за нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната престация на кредитора. В договора не е предвидено каква услуга се предоставя срещу заплащане на такава такса и каква е разликата с предвидената в чл.10, ал.1 от договора такса за бързо разглеждане. Двете клауза са идентични, като не е посочено какви конкретно услуги се предоставят и каква е разликата помежду им, като за всяка една от тях е уговорено отделно възнгарждение.

Не са представени доказателства от ответника в какъв срок се обслужва потребителя при отказ от услугата експресно обслужване, за да се прецени дали е икономически оправдано потребителят да предпочете да се ползва от посочената клауза.

Следва да се посочи, че размерът на тази такса е повече от 1/2 от размера на получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Таксата е по-голяма от възнаграждението, което кредитодателят получава за предоставения кредит.

Тъй като противоречието между клаузата за такса за експресно обслужване и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно съглашение по клаузата за експресно обслужване и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за заплащане на такава такса по чл. 10, ал.2 от договора.

С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен, като бъде прогласена за недействителна клаузата за такса за експресно обслужване по чл.10, ал.2 от договора.

По отговорността за разноските:

Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на спора право на разноски се пораждат за ищеца. Същият доказа разноски в размер на 50 лева, платена държавна такса и 1800 лева – платено адвокатско възнаграждение /л.28/ или общо 1850 лева, които ще му се присъдят изцяло, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Така мотивиран, Районен съд - Сливница

2

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за такса за експресно обслужване, обективирана в чл.10, ал.2 от договор за паричен заем № ************** от ************** г., сключен между Д. Р. И., ЕГН ********** и „Б. Е. Д. К.“ ООД, ЕИК ****************, като противоречаща на добрите нрави.

ОСЪЖДА „Б. Е. Д. К.“ ООД, ЕИК ****************, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Н.“ № **, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ НА Д. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „С. п.“ № * сумата в размер на 1850 лева – разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - София.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________

3