Решение № 185 от 19.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Пловдив, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Славка Г. Димитрова

Членове:

Силвия Ал. Цанкова

Екатерина Ст. Роглекова при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА в присъствието на прокурора Иван Л. Илевски като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225300602386 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХI-ва от НПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 80871/12.10.2022 год., подадена от адв. А. П., в качеството си на упълномощен защитник на подсъдимата М. С. Г., против Присъда № 185/11.10.2022 г., постановена по НОХД № 2020/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ – ти наказателен състав, с която подсъдимата е била призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл.

54 НК, за това че за периода от месец септември 2019 г. до месец февруари 2022 г., включително, в гр.Пловдив, след като е била осъдена с Решение № 2104 от 31.05.2018г., постановено по гр. дело № 7254/2015 г. по описа на Районен съд - гр.Пловдив, V бр.с., влязло в законна сила на 26.06.2018г. да издържа свой низходящ - сина си - И. Р.н., ЕГН **********, роден на ***, като му заплаща месечна издръжка в размер на 170 (сто и седемдесет) лeвa, чрез неговия баща и законен представител Р. И.ов Н., ЕГН **********, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, както следва: 1 (една) непълна месечна вноска в размер на 120.00 лева за месец септември 2019 г. и 29 (двадесет и девет) пълни месечни вноски по 170 лeвa всяка, за периода от месец октомври 2019г. до месец февруари 2022 г., включително, в общ размер на 4 930 (четири хиляди, деветстотин и 1 тридесет) лева, като общо дължимата сума за издръжка възлиза в размер на 5 050.00 (пет хиляди и петдесет) лева и деянието е извършено повторно престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл. 28, ал.1 от НК, за което било наложени наказание „пробация“ за срок от една година и осем месеца при следните пробационни мерки: по чл.42а, ал.2, т.1, вр. ал. 3, т. 1 от НК - „Задължителна регистрация по настоящ адрес: *** при периодичност два пъти седмично за срок и по чл.42а, ал.2, т.2, вр. ал. 3, т. 1 от НК - „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“, както и наказание „обществено порицание“, което да бъде изпълнено чрез огласяване на присъдата на таблото за съобщения в Общинската администрация по настоящ адрес на подсъдимата.

Със същата присъда подсъдимата Г. е осъдена да заплати сторените в съдебното производство разноски, в размер от 30,00 /тридесет лева/ в полза на съдебната власт, както и сторените от частния обвинител И. Р.н., ЕГН **********, действащ лично и чрез законния му представител Р. Н. разноски в размер от 400 /четиристотин/ лева, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение.

Подадената жалба е бланкетна, като в нея се приема, че постановената присъда е неправилна, незаконосъобразна и явно несправедлива, без да се посочват каквито и да е доводи в тази насока.

Против присъдата в законоустановения срок не е постъпил протест. Не е постъпила жалба от конституирания частен обвинител, който не взима участие и в съдебното заседание. В пледоариите по съществото на делото и в съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът заема становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционната присъда, като счита, че същата следва да бъде потвърдена. Защитникът на подсъдимата счита постановената присъда за необоснована и неправилна, като твърди, че не е доказана субективната страна на престъпния състав и не е взето предвид обстоятелството, че подсъдимата полага грижи за другите си две малолетни деца и е в невъзможност за постоянна работа и реализиране на доходи.

Подсъдимата изразява същото становище.

Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди съображенията във въззивната жалба, доводите на страните в съдебно заседание и провери обжалваната присъда изцяло, съобразно правомощията и задълженията си по чл. 313 и 314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадената въззивна жалба и допълнението към нея е допустима.

Депозирана е от страна в процеса, активно легитимирана да обжалва постановения съдебен акт и е подадена в срока за обжалването му. Разгледана по същество се явява неоснователна.

От фактическа страна първостепенният съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:

2

Подсъдимата М. С. Г., с ЕГН ********** била осъдена с Присъда № 1/10.01.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 6798/2019 г. по описа на Районен съд - гр.Пловдив, XXI н.с., влязла в законна сила на 29.09.2020 г. за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

През 2008 г. подс. М. Г. и св. Р. Н. се харесали и заживели на семейни начала, като си наели квартира, намираща се в ***. От съвместното им фактическо съжителство, на 11.09.2008 г., се родило общото им дете - синът им И. Р.н.. През 2012 г. отношенията им рязко се влошили и те се разделили, като подс. Г. напуснала дома им и преустановила всякакви контакти със сина си, престанала да полага грижи за него и отказала да предоставя парични средства, необходими за отглеждането му. Основно грижи за детето полагал баща му – св. Р. И.ов, като последния се преместил със сина си в дома на родителите му, които също му помагали в отглеждането на детето. И.ов записал сина си в детска градина и посрещал всички негови нужди, като осигурявал финансовите средства за издръжката ми и се грижил за възпитанието на подрастващото момче. Въпреки раздялата на родителите си малолетният св. И. Н. не преустановил контактите си с възходящите му по майчина линия - св. Е. Н.а М. и С.Г.С., които също полагали грижи за него.

През месец март 2015 г. св. Р. и И. Н.и се преместили да живеят в самостоятелно жилище, находящо се в ***. Подсъдимата М. Г. имала възможност да осъществява лични контакти със сина си, но не се възползвала от право си за това в период от неустановена дата и месец през 2012 г. до есента на 2015 г. Именно през месец септември 2015 г. подс. М. Г. се появила отново в живота на малолетното дете и изявила претенциите си за упражняване на родителски права над него. В изпълнение на това свое решение подала искова молба, с правно основание чл.127, ал.2 от СК, за предоставяне на родителските права над общото им със св. Н. дете. Било образувано гр.д. 7254/2015 г. по описа на РС – Пловдив. От своя страна св. Р.

Н. предявил насрещен иск за предоставяне на родителските права на него и присъждане на издръжка за отглеждане на общото им дете. С Решение № 2104 от 31.05.2018г. постановено по гр. дело № 7254/2015г. по описа на Районен съд - гр.Пловдив, V бр.с., влязло в законна сила на 26.06.2018г., упражняването на родителските права върху малолетното дете - И. Р.н. били предоставени на бащата - Р. Н., като бил определен режим на лични отношения на детето с майката, която била осъдена да заплаща на детето си, чрез неговия баща и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на по 170 лева. Въпреки, че била осъдена да издържа сина си, подсъдимата не заплащала дължимата издръжка

Междувременно подс. Г. заживяла на семейни начала със св. Й. Т.ов Р., с когото създали семейство – имали две деца, които били близнаци и отглеждали със съвместни усилия. В този период подсъдимата общувала и със първородния си син – И. Н., като срещите им се осъществявали предимно в дома на родителите ѝ.

3

На 22.01.2021 г.Р. Н. подал жалба до Районна прокуратура гр.Пловдив, в която се съдържат данни за извършено престъпление от общ характер, в частност такова по см. на чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК. В тази връзка била възложена и извършена проверка от служители на 06 РУ при ОДМВР - Пловдив, а впоследствие образувано и досъдебно производство, във връзка с което е внесен обвинителният акт в съда.

На 02.03.2021 г. подс. М. Г. превела с пощенски запис парична сума в размер на 50 лева чрез „Български пощи“ ЕАД, посочвайки като основание за превода - издръжка. В направения пощенски запис подс. Г. посочила името Р. И.ов Н. и адрес на получателя - ***. Така останали неизпълнени издръжки за следните месеци: 120 лева, явяващо се част от неплатена месечна вноска за месец септември 2019 г. и 29 пълни месечни вноски по 170 лeвa всяка, за периода от месец октомври 2019г. до месец февруари 2022г. вкл., или всичко на обща стойност от 5050 лева.

Тази фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, като същата се доказва въз основа на гласните доказателства по делото, както и от писмените доказателства по досъдебно производство и пред първата инстанция – справки за актуално състояние на действащи трудови договори на подсъдимата и данни за осигуряването й, предоставени от НАП; Удостоверение № 15 – 00128097/23-12-2021 г. за извършени плащания за парично обезщетение и/или помощ и Удостоверение изх. № ********** – 1/29.12.2021 г., двете издадени от НОИ; справки за пътуванията на подсъдимата и Р. Н., справка за съдимост на М. Г., заверен препис от Решение № 260027/29.09.2020 г. по в.гр.д. № 842/2020 г. по описа на ОС – Пловдив и Решение № 2104/31.05.20108 г. по гр. д. 7254/2015 г. по описа на РС – Пловдив; справка в Регистъра на длъжниците към Камарата на ЧСИ; покана за доброволно изпълнение и удостоверение изх. № 8882/02.08.2022 г. на ЧСИ Б.; справка в Агенцията по вписванията; КАТ; копие от пощенски запис и др., като съвкупния им анализ не налага различни изводи.

Застъпената фактическа обстановка е установена и въз основа на гласните доказателства по делата - показания на разпитаните в хода на досъдебното производство и съдебното следствие свидетели - Р. И.ов Н., И.

Р.н., В. Г. 3 Н.а, И. М. Н., С.Г.С., Е. Н.а М., П.С.Й., Й. Т.ов Р., както и на разпитания в хода на съдебното следствие св. Г.К.К..

Правилен е анализът на показанията на свидетеля И. Р.н., както и на Р.

И.ов Н., които са детайлно обсъдени и законосъобразно кредитирани.

Въззивната инстанция също приема, че в съответствие с показанията на св. Р. Н. са и тези на родителите му св. И. М. Н., В. Г. Н.а. дадени пред съда и в хода на досъдебното производство.

Точна са възприети и показанията на св. С.Г.С., баща на подсъдимата и на св. Е. Н.а М., майка на подсъдимата, на св. Г.К.К. и Й. Т.ов Р., св. П.С.Й., като към изложението на първата инстанция въззивният съд няма какво да 4 добави.

Доказано е по несъмнен начин, че подсъдимата е знаела за задълженията за издръжка, техният размер и за това, че е било образувано и изпълнително дело във връзка с тези задължения.

Обсъдени са и то подробно противоречията между показанията на свидетелите Р. Н., В. Н.а, И. М. Н. от една страна и показанията на св. С.С., Е.

М., Й. Р., Г.К. от друга по въпроса изпълнява ли задължението си за издръжка подсъдимата и причините за това. Правилно е отбелязано, че по отношение на това че подсъдимата не плаща издръжка, на която е осъдена, св. Р. И.ов Н., И.

М. Н., В. Г. Н.а като причина изтъкват пълното неглижиране от страна на подсъдимата на родителските й задължения към детето, в т.ч. и задължението й да плаща издръжка, за което е осъдена по силата на съдебното решение. По отношение на въпроса плаща ли издръжка подсъдимата и причините, поради които не плаща такава, св. С.Г.С., Е. Н.а М. от своя страна изтъкват социална невъзможност подсъдимата да плаща издръжка.

По отношение на ангажираността на подсъдимата с отглеждането на двете деца Районен съд е взел предвид справката от Дирекция Бюро по труда, че за периода от 02. 2019 г. до 02.2021 г. същата е получавала обезщетения за временна неработоспособност, за бременност и раждане до 135 дни, за бременност и раждане. Много точно и мотивирано е заключението, че не може да се възприеме тезата, че през процесния период подсъдимата не е имала финансова възможност да изплаща месечна издръжка в размер на 170 лв., тъй като се установява, че през същия период е имала движимо имущество на нейно име автомобил, отделно финансовата издръжка за новородените й деца е била поета изцяло от бащата на тези деца св.Р. и не на последно място през процесния период самата подсъдима е правела подаръци на сина си, т.е. демонстрирала е добри финансови възможности пред него, а и пред обществото като цяло като се вземат предвид показанията на св.К..