Решение № 6617 от 22.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6617 гр. София, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Въззивно гражданско дело № 20231100513885 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 435 ГПК – чл. 438 ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№ 290221/09,11,2023год., идентична с частна жалба с вх.

№79499/10,11,2023год. на длъжника Ц. И. Г. срещу постановление на частен съдебен изпълнител С.Х. от 18,10,2023год. по изп. д. №20238630402187, с което ЧСИ е оставил без уважение възражение на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК. Жалбоподателят излага обжалваното постановление да е незаконосъобразно, тъй като се дължи юрк. възнаграждение за взискателя „Топлофикация София“ЕАД в минимален размер по Наредбата за заплащане на правна помощ в размер на 50,00лв., тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и не са извършвани действия различни от образуване на изпълнителното дело. Отделно от изложеното сочи, че начислените такси превишават многократно материалния интерес по делото и са неоправдани. Поддържа да е налице неправилно изчисляване на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

Съобразно изложеното излага становище за отмяна на обжалваното постановление на ЧСИ. Претендира разноски за настоящото производство.

Взискателят –„Топлофикация София“ЕАД, чрез процесуален представител излага становище, с което се сочи на недопустимост и неоснователност на жалбата по съображения изложени в отговора. Приетите от ЧСИ разноски са в минималните размери съгласно чл.27, ал.2 от НПП, поради което не са прекомерни.

Частният съдебен изпълнител в изложените мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК излага доводи, че жалбата е процесуално допустима и по същество неоснователна, доколкото е посочен минимален размер на адв. възнаграждение.

1

Съдът намира депозираната жалба по чл. 435 от ГПК да е подадена при активна, процесуална легитимация на жалбоподателя – длъжник в изпълнителното производство срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските по изпълнителното дело, с което ЧСИ се е произнесъл по възражение за намаляване на разноските по чл. 78, ал. 5 от ГПК като е оставил без уважение същото.

Жалбата срещу постановлението за определяне на разноските в изпълнителния процес е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК и като процесуално допустима следва да бъде разгледана по същество. Възраженията на взискателя за недопустимост са неоснователни.

Видно от преписката по делото изпълнителното производство е образувано по молба на взискателят –„Топлофикация София“ЕАД от 27,09,2023год. с искане за образуване на изпълнително дело за сумата по ИЛ от 07,09,2023год., издаден по гр.д.№85060/2017год., както и юрк. възнаграждение в размер на 150,00лв. и 5,00лв. за издаване на ИЛ.

Съобразно чл.426, ал.1 от ГПК съдебния изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт подлежащ на изпълнение. Безспорно на осн.чл.79, ал.1 от ГПК на длъжника по изпълнението се възлагат разноски извършени от взискателя, вкл. за юрисконсултско възнаграждение, с оглед депозиране на молбата от юрисконсулт.

Определени са разноски в размер на 155,00лв.- разноски по изпълнителното дело и 254,47лв. такси по Трафита към ЗЧСИ.

От длъжника е депозирано възражение вх.№73500/17,10,2023год. срещу постановлението за разноски, което е оставено без уважение с постановление от 18,10,2023год.

С ъ гл а с н о чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл.37 от ЗПП, вр.чл.27, ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ - з а представителство в изпълнително производство възнаграждението е от 50 до 150 лв.

Съдът намира дължимото възнаграждение да е обосновано в минимален размер от 50,00лв., тъй като по делото не са извършвани изпълнителни действия освен първоначално присъщите при образуване на изпълнението, а е налице и упълномощаване по чл.18 от ЗЧСИ. Освен депозиране на молба за образуване на изпълнителното дело от юрк.С.Рамадан не са извършени последващи действия.

Призовката за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 11,10,2023год., като плащане въз основа на наложените запори е осъществено още преди да бъде получена на 10,10,2023год. / съобщение по чл.508 от ГПК от ОББ АД/ .

Сумата, представляваща такса за издаване на изпълнителен лист е дължима на основание чл.79, ал.1 от ГПК. С Определение №617/16,12,2013год. на ВКС, І ГО, по гр.д.

№6154/2013год., е дадено тълкуване, съгласно което е допустимо да се събират по реда на чл.79, ал.1 от ГПК разноски по издаването на ИЛ извън сумите по ИЛ, които следва да се възложат на длъжника по реда на чл.79, ал.1 от ГПК, но само в хода на принудително 2 осъществяване на изпълняемото право на взискателя отразено в издадения му по чл.405, вр.чл.404 от ГПК ИЛ. Именно за реализиране на същото и поради липсата на доброволно изпълнение от страна на длъжника, в негова тежест се възлагат разноски, сред които и тези, представляващи държавна такса за издаване на ИЛ, но по делото не са представени разходни документи за плащането на такса в размер на 5,00лв., поради което е недължима.

По доводите относно неправилно начислени такси:

Начислената такса по т.1 от ТТР към ЗЧСИ - за образуване на изпълнително дело е дължима и същата е в размер на 20лв. или 24,00лв. с ДДС.

По т.3 от тарифата са начислени 4 такси по 5,00лв. или общо 20,00лв. Същите са извършени от ЧСИ и е дължима в размер общо от 24,00лв. с ДДС.

По т.5 от тарифата са начислени три такси по 20,00лв. / общо 72,00лв./, но по делото освен изготвяне на ПДИ няма данни да е дължима на друго основание, поради което се дължи 1*20,00лв. или в размер на 24,00лв. с ДДС;

По т.9 тарифата за налагане на запор без извършване на опис, са начислени 3 такси по 15,00лв. като същите са дължими с оглед наложените запори от ЧСИ или общо таксата е в размер на 54,00лв. с ДДС;

По т.12 от ТТР към ЗЧСИ е начислена 1 такса -36,00лв. с ДДС. Основанието на същата е за изготвяне на сметка за размера на дълга от частния съдебен изпълнител-30 лв.

Същата е дължима и правилно начислена.

Съгласно т. 31 от ТТР към ЗЧСИ Допълнителни разноски са разходите за: а) (изм. ДВ, бр. 24 от 2013 г.) получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество; б) банкови такси и комисиони; в) осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения; г) транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи; д) вещи лица; е) пазачи; ж) преводачи и тълковници; з) премахване, унищожаване и запечатване на вещи; и) придвижване на частния съдебен изпълнител извън населеното място, където е неговата кантора - по 0,50 лв. на километър, но не повече от 30 лв. за едно действие, независимо дали то е изпълнено с едно или повече посещения; к) (нова - ДВ, бр. 24 от 2013 г.) заплащане на пощенски и/или куриерски услуги. Съгласно забележка към т.31 от ТТР към ЗЧСИ (Изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2013 г.) допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството. Начислените от ЧСИ разноски по т.31 в размер на 10,40лв. съдът намира да са недължими. На първо място не е посочено конкретно основание за същите, а освен това липсват счетоводни документи удостоверяващи извършването им, поради което не могат да бъдат възложени на длъжника.

Съгласно т.26 от Тарифата за таксите към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума върху матери алния интерес, като приложима в случая е б."б" от сочения текст/ при материален интерес от 100лв. до 1000,00лв.– 10,00лв. +10 на 100 за горницата над 100,00лв. или с оглед вземането от 128,85лв. е в размер на 12,88лв. или с ДДС -15,45лв./ Неправилно пропорционалната такса начислена от ЧСИ е изчислявана върху цената на вземането по ИЛ и разноски. Изрично се сочи, че окончателната такса за 3 изпълнение се определя върху събраните суми. Тълкуването на нормата предполага начисляване на таксата върху сумите предмет на изпълнението, обективирани в изпълнителния титул. Разноските не съставляват част от вземането подлежащо на изпълнение, поради което макар и да се събира за взискателя по арг.на чл.78, ал.1 от ГПК не е събрана сума по смисъла на т.26 от Тарифата и не следва да се взема предвид при начисляване на таксата.

Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба вх.№290221/09,11,2023год., идентична с частна жалба с вх.

№79499/10,11,2023год. по описа на ЧСИ С.Х., депозирана от Ц. И. Г. постановление на ЧСИ С.Х., постановено на 18,10,2023год. по изп.д.№20238630402187, с което е оставено без уважение възражение за прекомерност на юрк.възнаграждение, в частта за разликата над 50,00лв. до 150,00лв., за сумата от 5,00лв. за издаване на ИЛ, в частта, с която е начислена такса по т.5 от ТТР към ЗЧСИ над 24,00лв. с ДДС до 72,00лв. с ДДС, в частта за начислена такса по т.31 от ТТР към ЗЧСИ за 10,40лв. и за начислена такса по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ за сумата над 15,45лв. с ДДС до начисления размер от 34,07лв. с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ц. И. настоящото производство като неоснователно.

Г. за присъждане на разноски в

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4