Акт от 21.10.2011, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 244

Номер

244

Година

05.12.2014 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

11.21

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Веселина Атанасова Кашикова

Секретар:

Светла Веселинова Радева

Пламен Александров Александров

Кирил Митков Димов

Прокурор: като разгледа докладваното от

Пламен Александров Александров

Въззивно гражданско дело номер

20145100500296 по описа за

2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 117 от 29.09.2014 г., постановено по Г.д.№ 229/2014 г., М. районен съд е отхвърлил предявените обективно съединени искове от В. В. К. от с.П., О. Д., против СОУ „Х. Б. Г.Д., за признаване на уволнението й за незаконно и отмяната му, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител” в СОУ „Х. Б. Г.Д. и за заплащане на сумата в размер на 1 560 лева, представляваща обезщетение за периода, в който е получавала по – ниско възнаграждение, но не повече от 6 месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ. С решението съдът е осъдил В. В. К. да заплати на СОУ „Х. Б. Г.Д. сумата в размер на 350 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата В. В. К., която чрез своя процесуален представител го обжалва в срок. Счита, че решението е неправилно, като необосновано. В жалбата се излагат съображения за незаконност на уволнÕнието предвид обстоятелството, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е посочено на основание на кой от двата или и на двата фактически състава на чл.328, ал.1, т.6 от КТ е извършено уволнението. Поддържа се също така, че промяната в изискванията за образование за заемане на длъжността „счетоводител” е използвана целенасочено от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с въззивницата, с което работодателят не е спазил императивната норма на чл.8, ал.1 от КТ, като е нарушил забраната за злоупотреба з право. Твърди се в тази връзка, че работодателят е упражнил правото си недобросъвестно – за да бъдат увредени правата и законните интереси на въззивницата да заема длъжността, на която работи, като злоупотребата с право е противоправна, а вината на работодателя във формата на неполагане на дължимата грижа се предполага до доказване на противното. Моли съда да отмени атакуваното решение. Представя писмено становище, в което излага подробни съображение и моли съда след отмяната на обжалваното решение да уважи предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ. Претендира разноски.

Въззиваемият – СОУ „Х. Б. Г.Д., не е подал в указания срок отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва подадената въззивна жалба, като моли съда да потвърди атакуваното решение.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първата инстанция са били предявени искове за отмяна на заповед за уволнение, за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение за шест месеца за времето през което ищцата е останала без работа поради уволнението, включително за времето, през което е била на по – ниска платена работа, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 от КТ.

Установява се от представените доказателства по делото, че въззивницата В. В. К. (ищца по делото) е била назначена на длъжността „счетоводител" в СОУ „Х. Б. Г.Д., като първото й назначаване на тази длъжност е на 11.12.2010 г. със срочен трудов договор, прекратен впоследствие поради изтичане на срока. Установява се също така, че впоследствие с въззивницата са били сключени още два срочни договора – на 07.09.2011 г. (също прекратен поради изтичане на срока) и на 31.08.2012 г., като с допълнително споразумение № 142-1181/31.05.2013 г., считано от 01.06.2013 г. трудовия й договор е изменен в такъв за неопределено време.

Със заповед № 480 от 29.04.2014 г. на директора на СОУ „Х. Б. Г.Д., считано от 30.04.2014 г. е прекратен трудовия договор с въззивницата В. К. на длъжността „счетоводител”, на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, като в мотивите е посочено, че служителката не притежава изискваната специалност, съгласно утвърдената със заповед длъжността характеристика. Във връзка с тази издадена заповед, по делото е приета като доказателство заповед № 431 – 431/02.04.2014 г., с която директорът на СОУ „Х. Б. Г.Д. е утвърдил разписание на щатовете и длъжностите в СОУ „Х. Б. Г.Д. и минималните изисквания за заемането им, считано от 02.04.2014 г., както и е утвърдил длъжностните характеристики на длъжностите „секретар”, „счетоводител” и „завеждащ административна служба”. Установено е също така по делото, че с така утвърдената нова длъжностна характеристика за длъжността „счетоводител” в СОУ „Х. Б. Г.Д. е въведено следното изискване за вид и равнище на образованието: завършено висше счетоводно – икономическо образование с образователно – квалификационна степен „бакалавър” или „магистър” – специалност „Счетоводна отчетност”, „Счетоводство и контрол”, „Счетоводство и анализ”. Тази нова длъжностна характеристика е връчена на въззивницата В. К. на 02.04.2014 г., на която дата на същата й е връчено и предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Установено е също така, че до утвърждаването на 02.04.2014 г. на новата длъжностна характеристика, изискването за образование за заемане на длъжността „счетоводител” в СОУ „Х. Б. Г.Д. е било – висше икономическо или средно специално – икономическо и образователна степен – „бакалавър” или „магистър”. По делото е установено, че ищцата В. К. (въззивната в настоящото производство) притежава диплома за висше образование образователно – квалификационна степен „бакалавър” и специалност „стопанско управление”, както и диплома за висше образование образователно – квалификационна степен „магистър” и специалност „бизнес администрация”.

Видно от трудов договор № 482 – 482/30.04.2014 г., директорът на СОУ „Х. Б. Г.Д. е сключил трудов договор съсС.О.Ю. на длъжността „счетоводител”, считано от 30.04.2014 г., на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ – със срок до 31.10.2014 г. На 30.04.2014 г. на заелата длъжността „счетоводител” С.Ю. й е била връчена и новата длъжностна характеристика, утвърдена от директора на 02.04.2014 г. Установява се също така по делото, че служителкатаС.О.Ю. притежава диплома за завършено средно специално образование и квалификация „икономист – счетоводител”.

При така събраните по делото доказателства и установени въз основа на тях обстоятелства, съдът съобрази следното:

Ирелевантен е довода на въззивницата, релевиран във въззивната жалба, за незаконност на уволнението предвид обстоятелството, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е посочено на основание на кой от двата или и на двата фактически състава на чл.328, ал.1, т.6 от КТ е извършено уволнението. Това е така, тъй като този довод не е посочен от ищцата в исковата молба като основание за незаконосъобразност на атакуваната заповед, а е релевиран от процесуалния й представител едва в хода на устните състезания. В тази връзка следва да се посочи, че е налице задължителна практика, съгласно която съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл.344, ал.1, т.1 от КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба – решение № 158 от 1.07.2013 г. на ВКС по Г.д.№ 1008/2012 г., ІV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. Поради изложеното, и доколкото такова основание не е релевирано в исковата молба, съдът намира довода в тази насока за ирелевантен и не следва да го обсъжда.

Основателен е обаче в настоящия случай довода за нарушение на чл.8, ал.1 от КТ, изразяващо се в злоупотреба с право от страна на работодателя при процесното уволнение, извършено на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, поради липса на необходимото образование за изпълняваната работа. Действително, работодателят има право да променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, като волята на работодателя е подчинена на негова суверенна преценка и съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна производствена необходимост от въведената промяна. Съдебният контрол в хипотезата на уволнение по чл.328, ал.1, т.6 от КТ обаче, включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. Налице е задължителна практика, съгласно която злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание е чрез законови допустими средства да постигне една – единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен работник или служител – решение № 71 от 24.07.2013 г. на ВКС по Г.д.№ 284/2012 г., ІV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. Съгласно цитираното решение, за да обоснове нарушение по чл.8, ал.1 от КТ съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението за злоупотреба с право.

Във връзка с гореизложеното, съдът намира, че в случая работодателят е променил изискванията за образование за заемане на длъжността „счетоводител” в СОУ „Х. Б. Г.Д. единствено с оглед уволнението на ищцата. Това се установява по несъмнен начин от факта, че след уволнението на ищцата, поради това, че не притежава изискуемото образование и специалност, считано от 30.04.2014 г. е назначил на същата длъжност служителката С.О.И. – видно от цитирания по – горе трудов договор № 482 – 482/30.04.2014 г., която е със средно специално ¯бразование, независимо от поставените от самия работодател изисквания за висше образование и съответна специалност. Без значение е обстоятелството, че трудовия договор със С.И.е срочен, още повече, че същият е със срок до 31.10.2014 г. или за цели 6 месеца. Сключването на този трудов договор сочи по един несъмнен за настоящия състав начин, че изменението от страна на работодателя на изискванията за образование и специалност по никакъв начин не е било необходимо за нуждите на работата, а е въведено с оглед уволнението на ищцата. Неоснователен е в тази връзка довода на работодателя, направен в отговора на исковата молба, че това изменение е продиктувано от законовите изисквания, установени в чл.35 от Закона за счетоводството. Следва да се посочи, че установените в чл.35 от Закона за счетоводството изисквания за съставител на финансов отчет не са променяни от 2006 година и същите допускат, при определени условия, съставител на финансов отчет да е както лице с висше счетоводно – икономическо образование, така и такова с друго висше икономическо образование или със средно икономическо образование. Впрочем, обстоятелството, че след уволнението на ищцата работодателят е сключил трудов договор за длъжността „счетоводител” с лице със средно икономическо образование, на което е връчил новата длъжностна характеристика за тази длъжност, опровергава категорично този довод.

Що се касае до довода на работодателя, че длъжностната характеристика на въззивницата не била променяна с въвеждането на нови изисквания, тъй като след сключването на последния й трудов договор № 677/31.08.2012 г., на същата не й била връчена длъжностна характеристика, то същия се опровергава по един категоричен начин именно от цитирания трудов договор, видно от който на 31.08.2012 г. ищцата е получила длъжностна характеристика.

Ето защо, съдът приема, че при извършеното от страна на работодателя уволнение на ищцата на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ е нарушен принципът за добросъвестност, установен в чл.8, ал.1 от КТ, тъй като превратно работодателят е упражнил и е злоупотребил с потестативното си субективно право едностранно да изменя изискването за образование и да уволни ищцата. В този смисъл е и решение № 416 от 3.12.2013 г. на ВКС по Г.д.№ 1844/2013 г., ІV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК.

Разпечатката съдържа 39 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2ec5bd7a-44bc-4502-98d1-9d7da68977a8