Определение № 365 от 12.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 365 гр. П., 12.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20245000500500 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.122 от ГПК.

Образувано е въз основа на Определение №2967 от 31.10.2024г., постановено по гр.дело №2908/2024г. по описа на Окръжен съд-П., с което производството по делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност относно компетентния съд, който да разгледа исковете на А. В. К., предявени с искова молба вх.№60893/27.07.2022г.

Съдът, след преценка на материалите по делото, намира следното:

Пред Районен съд-П. е образувано гр.дело №10905/2022г. по подадена искова молба вх.№60893/27.07.2022г., уточнена със заявление вх.

№92499/13.10.2023г., от А. В. К. против В.Т.К., Л.В.К. и С.М.Л.. Посредством нея са предявени иск по чл.30 от ЗН за намаляване на извършеното от наследодателя й П.В.К. саморъчно завещание от 16.06.2017г., с което е завещала на В.Т.К. 1/2 ид.част от апартамент №3 и от гараж №6 в сградата в гр.П., ул.“Г.Д.“№62, и възстановяване на запазената й част от наследството на същата, както и иск по чл.37 от ЗН за отмяна на извършените от първия 1 ответник в полза на последните двама като съпрузи със завещаните имоти разпоредителни сделки по нот.акт №...., до размер на запазената й част от наследството, и за осъждането им да й заплатят нейната парична равностойност. Данъчната оценка на апартамента е 88364,20лв., а на гаража 11729,40лв., според представените удостоверения. В съдебни заседания на 17.01.2024г. и на 25.04.2024г. са представени писмени доказателства и за други притежавани от наследодателя имущества. С протоколно определение от 18.09.2024г. районният съд, след като е приел, че искът по чл.30 от ЗН е оценяем и цената му се определя по чл.69,ал.1,т.4 от ГПК като дробна част от имуществото на наследодателя с размер на дробната част, съответен на размера на претендираната от ищеца за възстановяване запазена част от наследството, изчислена по който начин цената на предявения иск да надхвърля сумата от 25000лв. по чл.104, т.4 от ГПК за граждански искове, е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Окръжен съд-П..

Пред Окръжен съд-П. е образувано гр.дело №2908/2024г. С Определение №2967 от 31.10.2024г. съдът е приел, че искът по чл.30 от ЗН е оценяем и цената му се определя по правилото на чл.69,ал.1,т.4 от ГПК като дробна част от имуществото на наследодателя с размер, съответен на размера на претендираната от ищеца за възстановяване запазена част от наследството, при което и, тъй като в случая се претендира възстановяване на права в размер на 1/4 от завещаните имоти /апартамент и гараж/, формиран по правилото на чл.29,ал.3 от ЗН, а данъчните оценки на завещаната 1/2 ид.част от тези имоти възлиза на общо 50046,80лв., то цената на иска се равнява на 12511,70лв., а дори и да се вземат предвид и данъчните оценки от общо 301,80лв. на останалите шест земеделски имота, които е посочено да се включват в наследството, както и останалите в наследство парични влогове на обща стойност 40855,63лв., то и в този случай цената на иска в размер на 22801,06лв. е под 25000лв., поради което родово компетентен да продължи да разглежда спора е районният съд. По тези съображения окръжният съд е повдигнал настоящият спор за подсъдност.

Видно е, че както районният, така и окръжният съд са приели, че искът 2 по чл.30 от ЗН е оценяем и цената му се определя по правилото на чл.69,ал.1,т.4 от ГПК. Апелативният съд също намира, че искът по чл.30,ал.1 от ЗН е оценяем. С него наследникът с право на запазена част от наследството упражнява потестативното си право на намаляване на извършени от неговия наследодател разпоредителни сделки - завещание и/или дарение, за възстановяване на запазената му част от наследството, което право е с имуществен характер, тъй като има за последица връщане на разпоредения имот в наследствената маса и получаване на съответния дял в натура или парично възмездяване. При това положение предметът на делото има парична оценка по смисъла на чл.68 от ГПК и доколкото посредством иска по същество се атакуват извършени от наследодателя сделки, той има облигационен, а не вещен, характер, независимо от неговите последици, които биха се отразили на правото на собственост, при което цената му се определя по правилото на чл.69,ал.1,т.4 от ГПК – от стойността на договора и съобразно претендирания размер на намалението, а, когато той има за предмет вещни права върху имот – в размерите по т.2 от данъчната оценка на имота. Ищецът А. К. не е посочила размера на запазената й част от наследството, за чието възстановяване претендира след намаляване на завещателното разпореждане с 1/2 ид.част от двата имота /апартамент и гараж/. Същият не е посочен и от районния съд, при което остава неясно как е формирал извода си, че при данъчна оценка за апартамента от 88364,20лв. и за гаража от 11729,40лв., равняваща се на общо 50046,80лв. за завещаната 1/2 ид.част от имотите, цената на иска надхвърля сумата от 25000лв. Размерът на запазената част се определя по правилото на чл.29,ал.3 от ЗН, според което, когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, както в случая, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете, а разполагаемата част при две деца, както в случая, е равна на 1/4, при което останалата запазена част от 3/4 се разпределя по равно между съпруга и двамата низходящи или за всеки от тях се равнява на 1/4, както е приел и окръжният съд. При това положение цената на иска по чл.30 от ЗН възлиза на 12511,70лв. При формиране на цената му не следва да се взема предвид стойността и на останалите имущества, включващи се в наследствената маса, извън разпоредените с атакуваното завещание, тъй като те не са предмет на иска, а от значение за неговата основателност при преценката за накърняване на запазената част от наследството с извършеното завещание. Тъй като цената на иска не надхвърля 3 прага от 25000лв. по чл.104,т.4 от ГПК, то по общото правило на чл.103 от ГПК родово компетентен да го разгледа е районният съд. Районният съд е посочил, че освен с иск по чл.30 от ЗН е сезиран и с иск по чл.37,ал.1 от ЗН, съединени в условия на евентуалност, макар и формулираният от ищеца петитум да не сочи на такъв порядък на съединяване, а на кумулативност, като се има предвид и, че условие за отмяна на сделките със завещаните имоти е да е постановено намаление на завещанието и възстановяване на запазената част от наследството с уважаване на иска по чл.30 от ЗН. Не са изложени мотиви каква е цената на този иск и защо е прието той също да е подсъден на окръжния съд. Правилото на чл.104,т.6 от ГПК е неприложимо не само, защото искът по чл.30 от ЗН не е подсъден на окръжния съд като първа инстанция, но и тъй като разглеждането на конститутивните искове по чл.30 от ЗН и по чл.37 от ЗН е недопустимо в едно производство, доколкото първият е преюдициален за втория, при което е приложима разпоредбата на чл.210,ал.2 от ГПК. В този смисъл цената на иска по чл.37 от ЗН е от значение за родовата компетентност. Въпросът за нея се поставя независимо, че не е обсъждан от съдилищата, доколкото такъв иск е предявен, а районният съд е прекратил производството по делото изцяло, включително и по отношение на този иск, изпращайки делото на окръжния, сезиран при този начин на процедиране и по двата иска, като спорът за подсъдност е повдигнат общо за предявените с исковата молба искове. Цената на иска по чл.37 от ЗН също се определя по правилото на чл.69,ал.1,т.4 от ГПК и се съизмерява с размера на възстановената запазена част от наследството, до който е постановено намаляване на завещанието, и до който се иска отмяна на разпоредителните сделки със завещаните имоти, поради невъзможността да бъде допълнена от имуществото на заветника, при което е идентична на цената на иска по чл.30 от ЗН и обосновава основната подсъдност на районния съд по чл.103 от ГПК.

По изложените съображения родово компетентен да разгледа исковете като първа инстанция е Районен съд-П. на който делото следва да се изпрати.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявените с искова молба вх.

№60893/27.07.2022г. от А. В. К. искове по чл.30 от ЗН и по чл.37 от ЗН е 4

Районен съд-П..

ДА се изпрати делото на Районен съд-П..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5