Решение № 255 от 28.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Пловдив, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В. Евстатиева

Членове:

Петко Минев

Веселина Семкова при участието на секретаря Даниела Дойчева като разгледа докладваното от В. Евстатиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20265300600512 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда рег. № 247/04.12.2025г., постановена по НЧХД № 1087/2025г. Пловдивският районен съд е признал подсъдимата Г. Т. Г. за ВИНОВНА в това, че на 16.02.2025 г. в гр. Пловдив е казала нещо унизително за честта и достойнството на М. Л. П. в нейно присъствие: „****“ и обидата е нанесена публично - престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК я е освободил от наказателна отговорност, налагайки й административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева, а на основание чл. 304 от НПК я оправдал за думите „развали семейството“.

Със същата присъда районният съд е признал подсъдимата Г. за НЕВИННА на 16.02.2025 г. в гр. Пловдив да е причинила на тъжителката П. телесна повреда, изразяваща се в: охлузване и кръвонасядания на лява ръка и отскубване на кичур от косата, с което й е било причинено болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал.2 от НК.

1

РС Пловдив е осъдил подсъдимата Г. Г. да заплати на М. П. сумата от 300 лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 16.02.2025 г. до окончателното й изплащане, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1000 лева е отхвърлил гражданския иск като неоснователен и недоказан; отхвърлил е предявения граждански иск от М. П. срещу подсъдимата Г. Г. за сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие на престъплението по чл. 130 ал. 2 от НК, ведно със законната лихва, считано от 16.02.2025 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.

Съдът се е произнесъл по разноските, като на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подс.Г. да заплати на ч.тъж.П. сумата от 612 лв., а по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 50 лв. представляваща държавна такса за уважения размер на гражданския иск.

На основание чл. 190, ал.1 от НПК РС е осъдил ч.тъж. П. да заплати по сметка на РС Пловдив, сумата от 500 лв., представляваща разноски по производството за изготвяне на СМЕ.

Настоящото въззивно производство е образувано по жалби:

-на ч.тъж. М. Л. П. чрез повереника й адв.Д. А.;

-на адв.В. Д., в качеството му на защитник на подс. Г. Т. Г..

Присъдата се обжалва с доводи за неправилност и незаконосъобразност, за което са депозирани в срок горните жалби от правоимащи лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Във въззивната жалба на частното обвинение и в допълнението към нея, постъпило в ПдОС на 24.03.2026г., се правят оплаквания за неправилна доказателствена оценка на фактите и оттам постановяване на обжалвания съдебен акт при грешни фактически и правни изводи. Атакува се присъдата в оправдателните й части и се отправя претенция за осъждане по обвинението по чл.130 ал.2 от НК, както и за израза „развали семейството“ по обвинението по чл.148 ал.1 т.1 вр.чл.146 ал.1 от НК, за което да отпадне приложението на чл.78а от НК, поради наличието на множество престъпления. Иска се уважаване на гражданскоправните претенции в пълен размер и присъждане на 2 направените разноски. Пред въззивния съд се поддържат същите възражения и искания.

Във въззивната жалба на подсъдимата се изразява недоволство от постановената първоинстанционна присъда в осъдителните й части, поради незаконосъобразност и необоснованост. Настоява се отмяната й в в тези части и постановяване на оправдателен въззивен съдебен акт, както и изцяло отхвърляне на признатия граждански иск за деянието по чл.148 ал.1 т.1 вр.чл.146 ал.1 от НК. В съдебното заседание пред въззивния съд жалбата се поддържа и съответно се оспорва тази на насрещната страна. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на изцяло нова оправдателна присъда.

Подсъдимата се счита за невинна.

Пловдивският окръжен съд след като провери изцяло правилността на присъдата съгласно чл.314 от НПК и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е намерил за установена следната фактическа обстановка, която се възприема изцяло от настоящия съд:

Към инкриминирания период подсъдимата Г. Г. живеела на семейни начала със свид. М.П., като от съжителството имали две малолетни деца.

Свид. П. бил ** и водил репетиции на танцова трупа „***“ в зала в кв. „***“, срещу магазин **, като танцьори в трупата били частни я тъжител М. П. и свидетелите Т. Н.А, В.Д., С.А. и Д.Н.. Подсъдимата често посещавала репетициите и понякога водила и децата на репетициите на баща им. М. П. също била **.

В неустановен по делото момент през 2024 г., свид. П . започнал интимна връзка с П., за което жената, с която живеел на съпружески начала, първоначално не знаела. На 14.02.2025 г. П. и П. заминали заедно на почивка в гр. Стара Загора, като от това подсъдимата се почувствала наранена. Поради това, на 16.04.2025 г., в ден неделя, след като П. и интимната му приятелка П. се завърнали от почивката, за да проведе поредната репетиция на танцовата трупа, подсъдимата взела решение да се конфронтира с любовницата на мъжа си.

Подс. Г. на горната дата отишла в залата където се провеждала 3 репетицията, влязла вътре, отправила се към тъж. П., сграбчила я с цялата си длан за косата и тръгнала да я дърпа. Някои от присъстващите мъже се опитали да разтървават двете жени, но подсъдимата стискала косата на П., която се свлякла на земята. Подсъдимата започнала да крещи на П., че е **** и че й е развалила семейството. Докато мъжете се опитвали да от делят Г. от П . , свид. П . стоял отстрани и не се намесил, дори когато подсъдимата се обърнала към него вербално. След като свид. Н., свид. А . и други мъже от трупата успели да извлекат подсъдимата навън, тя продължила да вика и да държи сметка на тъжителката, но малко след това се успокоила. На въпросната репетиция присъствали, освен горепосочените лица, и свидетелите А., Н.А и Д., както и непълнолетни и малолетни деца . С действията на подсъдимата репетицията била преустановена. Свид. П . обявил, че същата няма да продължи, но останал в залата да изчака подсъдимата да си тръгне. Частната тъжителка П . се почувствала много обидена от разигралата се сцена и се прибрала вкъщи, а три дни по-късно, на 19.02.2025 г., посетила съдебен лекар, който установил кръвонасядане на лявата мишница на М. П. в средна трета, точковидни бледо морави кръвонасядания, групирани на площ с неправилна форма и размер 6/2,5 см., по главата й лекалят не констатирал особености.

За да постанови атакувания съдебен акт, проверяваният съд е приел описаната по-горе фактология, въз основа на съвкупен и изчерпателен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства- обяснения на подсъдимата /частично/, показания на свидетелите В. Д., Т. Н.А (частично), М.П. (частично), Д.Н., С.А. (частично), обясненията на подс. Г. Г. (частично) както и от приложените по делото писмени доказателства съдебномедицинско удостоверение № 193/2025 г., справка по г.д. № 3352/2025 г., г.д.№ 3224/2025 г. и г.д. 3602/2025 г. , всички по описа на РС Пловдив, справка съдимост, както и от заключението по назначената Съдебномедицинска експертиза по писмени данни на вещото лице д-р М.Б..

Свидетелскитете показания, първостепенният съд е обсъдил обстойно, при задълбочен анализ с оглед и останалите посочени по-горе доказателствени източници, при спазване на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК и с оглед предмета на доказване по чл.102 от НПК. Посочил е кои факти от кои доказателствени източници е извел, съпоставил ги е едни с други. За свидетелските показания е разграничил и обосновал приетото за доказано 4 относно времето и мястото на разследваното събитие, както и относно факта на изречените обидни изрази и дърпането за косата от страна на подсъдимата към тъжителката. С леко нюансиране е отчетена заинтересованост, неподмината от решаващия съд, който е дал обоснован и правдив отговор защо кредитира заявеното от очевидците на инцидента с оглед отношенията им със страните. Действително относно основните елементи по главния факт на доказване, те не са разминават – явяването на подсъдимата по време на репетицията, прекъсването й, действията й спрямо пострадалата и думите й.

Като доказателствени факти се утвърждават обстоятелствата, че подсъдимата се е намирала на инкриминираното място и време и е отправила обидните думи „**“, „***“ към тъжителката на всеослушание, като я сграбчила за косата и я дърпала известно време. Казала й и думите „развали семейството“.

Първият съд е дал вяра на показанията на свид. Д., която описва поведението на подсъдимата и останалите свидетели, като възражението на защитата, че е „невероятно“ тя да се е намирала на 20 см от подсъдимата е несъстоятелно, доколкото това е субективно възприятие за разстояние, неопровергаващо само по себе си възприятията на свидетеля, която независимо от вярно или невярно посоченото отстояние в сантиметри ясно е чула и видяла стореното, подкрепено и с други доказателствени източници, посочени и анализирани в контролирания съдебен акт. Законосъобразно обидните квалификации РС е приел за установени от показанията на свидетелите Н.А и Д., подкрепени от тези на П. и А.. Обосновано първият съд е заключил и че показанията на свидетеля Н. кореспондират с тези на свид. Д. и тези на свид. Н.А в кредитираните им части. Сетне, напълно споделяеми са съображенията на първостепенния съд при обсъждане обясненията на подсъдимата и тяхната двойнствена природа, при което тяхното дословно преповтаряне е ненужно в настоящия съдебен акт. Коректно е даден отговор и по отношение твърдението на свид.Н.А, че подсъдимата е ударила пострадалата първо с роза, а после я е удряла, блъскала и ритала. Следва да се посочи, че съдът изначално не е длъжен да обсъжда неинкриминирани факти в тъжбата. В противен случай би излезнал извън рамката на доказване.

В заключение, с достатъчна аргументираност горните факти са изведени поотделно, а и съвкупно от доказателствената маса по делото от районния съд, който е приел, че на инкриминираното място и време подсъдимата е обидила тъжителката с думите „**“ и „***“. Становището на 5 проверявания съд относно несъставомерността на израза „развали семейството“ е правилно аргументиран с оглед обективните и субективни предели на престъплението по чл.146 от НК, с което настоящият съд е напълно съгласен. Само ще добави следното - за да бъде даден израз обиден той следва да е обективно унизителен и неприятен, без да се подлага на каквато и да е допълнителна субективна оценъчна дейност и без за него да е необходимо да е известна информация за причините, наложили изричането му.

Сам по себе си инкриминираният в тъжбата израз „развали семейството“ не съдържа обидни квалификации, които обективно да са такива за всеки човек, както и не може самостоятелно да се свърже с извод за настъпило негативно събитие от това, че е „развалено семейството“. Това е така, защото според гледната точка то може да се цени и като позитивно събитие. Тоест водеща в случая е субективната преценка, която е извън съставомерните признаци на престъплението обида.

Еднопосочно е прието от правната доктрина и съдебната практика, че тъжбата определя рамките, в които трябва да се движи производството.

Изискуемите в чл. 81 ал. 1 от НПК „обстоятелства на престъплението“, срещу които подсъдимата се е защитавала, очертани от частния тъжител и в частната тъжба, включват конкретно описаните в нея факти, респективно действия на предаденото на съд лице. В този ред на мисли, законосъобразно е постановен оправдателен съдебен акт за деянието по чл.130 ал.2 от НПК.