Решение № 14543 от 20.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14543 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20261110108468 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от В. М. И. иск по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решения по т.1 и т.2 по протокол от Общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „Проф. д-р Коста Стоянов“ № 2А, от 05.03.2026 г. В исковата молба са изложени доводи за допуснати съществени пороци при свикване и провеждане на събранието и за неспазване на императивни правни норми при взимане на отделни решения. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК управителят на процесната етажна собственост чрез адвокат К. с права по чл. 34, ал. 3 ГПК прави признание на исковата претенция. Направено е искане съдът по чл. 237 ГПК да прекрати съдебното дирене и да постанови решение при признание на иска. С отговора е направено възражение за прекомерност на претендираните от ищеца съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа страна по спора следното:

По предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че притежава право на собственост върху самостоятелен обект в етажната собственост, че притежава съответните идеални части от общите части на сградата, че на 05.03.2026 г. е проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „Проф. д-р Коста Стоянов“ № 2А, на което са взети атакуваните решения и, че е предявил исковата претенция за отмяна в преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.

В доказателствена тежест на ответника е да установи, че е било свикано и проведено общо събрание на етажните собственици съобразно предвидения в ЗУЕС ред, вкл., че поканата за ОС е била обявена по надлежния ред със законоустановеното съдържание, че са спазени изискванията за кворум и мнозинство при вземане на решението, както и че взетите 1 решения са законосъобразни.

Визираната в чл. 40, ал. 1 ЗУЕС незаконосъобразност на решението на Общото събрание може да се изразява в несъобразяване със закона при формиране на решението като юридически факт, т. нар. процедурни нарушения и в несъобразяване със закона на съдържанието на решението, т. нар. материална незаконосъобразност. Следва да се посочи също, че основание на иска по чл. 40 ЗУЕС са само посочените в исковата молба пороци /недопустимо е решение на Общото събрание да бъде отменено въз основа на пороци, които не са въведени в исковата молба или по-късно по реда за отстраняване нередовностите на исковата молба, или чрез изменение на иска/ - така Решение по гр. д. № 5704/2013 г., I г. о. на ВКС, Решение № 37/20.04.2016 г. по гр. д. № 4432/2015 г., I гр. о. на ВКС. Следователно съдът следва да се произнесе единствено по доводите, съдържащи се в исковата молба.

Нормата на чл. 12 ЗУЕС определя реда за свикване на ОС, както следва: от управителен съвет /управител/ и контролен съвет /контрольор/. Общото събрание може да се свика и по писмено искане на собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата, като искането се отправя до управителния съвет /управителя/, който свиква общото събрание в 10-дневен срок от получаване на искането. В случай, че УС /управителят/ не свика Общото събрание в посочения срок, Общото събрание се свиква от собствениците по ал. 2 по реда, предвиден в тази закон/. Съгласно чл. 12, ал.1 ЗУЕС, Общото събрание може да бъде свикано от всеки собственик или ползвател в неотложни случаи или когато е изминала повече от една година от последното проведено Общо събрание.

Предвиденият в чл. 12 ЗУЕС ред за свикване е регламентиран с императивни правни норми, поради което тяхното нарушаване винаги води до незаконосъобразност на проведеното общо събрание и взетите на него решения.

В случая предвид заявеното признание на исковата претенция по делото не са ангажирани каквито и да е доказателства относно спазването на процедурата по свикване и провеждане на процесното общо събрание на етажните собственици, поради което атакуваните решения по т. 1 и т. 2 от дневния ред се явяват незаконосъобразни.

За пълнота на изложението във връзка с поддържаните от ищеца доводи за материална незаконосъобразност на решението по т. 1 за разпределение на бъдещи разходи за подобрения по равно между собствениците на самостоятелни обекти, следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС етажните собственици са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общите инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“ съразмерно с притежаваните идеални части. Съгласно чл. 50, ал. 1 ЗУЕС общото събрание на собствениците или на сдружението създава и поддържа фонд „Ремонт и обновяване“, като според чл. 50, ал. 2, т. 1 от същия закон средствата във фонда се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната. Така разписаните правила са императивни, което налага извод, че взетото решение по т. 1 от дневния ред на общото събрание за събиране на вноски за подобрения по равно между собствениците, е материално незаконосъобразно.

Предвид изложеното предявеният конститутивен иск по чл. 40 ЗУЕС следва да бъде уважен.

С оглед изхода от спора съдът намира, че разноските по делото следва да бъдат разпределени по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, като в тежест на ответника бъдат възложени сторените съдебни разноски за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната. Във връзка с направеното от ответната страна искане разноските да бъдат присъдени по правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК е необходимо да бъде посочено, че сочената разпоредба намира приложение при кумулативното наличие на следните предпоставки: ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. В случая макар да е налице признание на 2 исковата претенция, вземането на незаконосъобразни решения от ОС на ЕС представлява повод за завеждане на делото, тъй като единствено редът разписан в чл. 40 ЗУЕС гарантира защита на собственика на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост срещу незаконосъобразността на решението.

Съгласно разясненията дадени с Определение № 5006/05.11.2024 г. по ч. гр. д. № 2100/2024 г. на ВКС, II ГО, Определение № 5166/13.11.2024 г. по ч. гр. д. № 1757/2024г. на ВКС, II ТО и Решение № 43 от 06.02.2025 г. по т. д. № 1423/2024 г. на ВКС, I ТО, при наведено възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат може да бъде намалено, ако не съответства на фактическата и правна сложност на делото, като пределът за намаляване е до минимално определения размер на възнаграждението по чл. 36 от Закона за адвокатурата. В Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС се приема, че при направено искане за намаляване поради прекомерност на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от минималните размери, определени с Наредба № 1/09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет, като предвидените минимални размери могат да служат само като ориентир при определяне на разноските.

Съдът намира, че макар производството да не се характеризира с правна или фактическа сложност, уговореното и заплатено в брой съгласно Договор за правна защита и съдействие от 25.03.2026 г. адвокатско възнаграждение в размер на 450 евро съответства на пазара на труда за дела с подобен предмет – така Определение № 26094/18.12.2025 г. по в. ч. гр. д. № 13312/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ-IV-Г състав, Определение № 4550/25.02.2026 г. по в. ч. гр. д. № 14513/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ-I-Ж състав, Решение № 1312/27.02.2026 г. по в. гр. д. № 6298/2025 г. по описа на СГС, II-Д състав и др., като в случая същото е под минималния праг по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г., която може да бъде използвана за ориентир относно обичайния размер на адвокатски хонорар по сходен тип дела.

Предвид изложеното в тежест на ответната страна на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде възложена сумата в размер на 490,90 евро, от която 40,90 евро внесена държавна такса и сумата в размер на 450 евро, представляваща заплатен в брой адвокатски хонорар на представителя на ищеца.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по предявен от В. М. И., ЕГН **********, с адрес в ***, иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, решенията по т.1 и т.2 по протокол от Общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „Проф. д-р Коста Стоянов“ № 2А, от 05.03.2026 г.

ОСЪЖДА Етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „Проф. д-р Коста Стоянов“ № 2А, да заплатят на В. М. И., ЕГН **********, с адрес в ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 490,90 евро, представляваща сторени по делото съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3