Определение № 1052 от 28.08.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1052 гр. Благоевград, 28.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Атанас Иванов

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20251200500699 по описа за 2025 година

Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби, подадени Решение № 43 от 16.02.2025 г. по гр. д. № 1615 /2021 г. по описа на Районен съд Разлог. С обжалвания съдебен акт Община Якоруда, ЕИК 000025039, е осъдена да заплати на А. Н.

К., ЕГН **********, сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие изпратена по изп. д. № 395/2021 г. по описа на ЧСИ Ш.Д. покана за доброволно изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен като неоснователен до пълния претендиран размер от 1500 лв.

Районният съд се е произнесъл и по разноските по делото като: на осн. чл.

78, ал. 1 от ГПК е осъдил Община Якоруда заплати на А. К. сумата от 91,20 лв., представляваща направени по делото разноски пред първоинстанционния съд за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от предявения иск; А. К. е осъдена да заплати на Община Якоруда сумата от 680 лв., направени по делото разноски пред първоинстанционния съд за заплатен депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от предявения иск.

Въззивна жалба с вх. № 2363/26.02.2025 г. е подадена от Община Якоруда, чрез адв. П. С.. В нея се навеждат доводи за недопустимост и неправилност на решението. Жалбоподателят счита, че твърденията в исковата молба обосновават иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за вреди, които са били причинени на ищеца от незаконосъобразни действия на длъжностни лица в Община Якоруда, извършени при или по повод изпълнението на административна дейност по принудително събиране на публични задължения. Намира, че на осн. чл. 1, ал. 2 вр. чл. 7 ЗОДОВ /ДВ, бр. 98 от 2012 г./, компетентен да се произнесе по иска е Административен съд Благоевград. Затова този жалбоподател счита, че обжалваното решение следва да се обезсили и производството по делото – да се прекрати. В жалбата се излагат аргументи, 1 че решението е неправилно, тъй като е постановено при нарушения на материалния закон. Жалбоподателят намира, че в решението са налице вътрешни противоречия. Той счита, че не е налице деликт, осъществен от служители на Община Якоруда. Твърди, че след като ищцата е внесла парите по банков път по сметка на общината, тя не е уведомила ответника за извършеното действие. Счита, че за да е налице вина, ищцата е трябвало да представи съответен платежен документ. Твърди, че в предявените от ищцата молби не се посочва с кой документ тя счита, че е погасила своите задължения към ответника. Жалбоподателят сочи, че според съда това е станало с платежно нареждане от 22.12.2020 г., но в жалбата се навежда, че същото не е било приложено към исковата молба. Поддържа, че това платежно нареждане само е било посочено в исковата молба, като сумата е била преведена по разплащателна сметка на Община Якоруда, която не се е използвала за възстановяването на разноски по съдебни дела. Навежда доводи, че по делото не се доказва ищцата да е претърпява вреди вследствие от получената покана за доброволно изпълнение, както и че липсва причинно-следствена връзка между получаването на поканата, респ. действия на служители на общината и здравословното състояние на ищцата. Моли да се отмени обжалваното решение.

Препис от въззивна жалба с вх. № 2363/26.02.2025 г. е връчен на насрещната страна, но същата не е подала отговор на въззивна жалба.

Въззивна жалба с вх. № 2978/11.03.2025 г. е подадена от А. Н. К., чрез адв.

К. И.. С нея решението се обжалва в частта, с която са били отхвърлени предявените искове. В жалбата се навеждат доводи за неправилност и необоснованост. Поддържат се нарушения на чл. 52 ЗЗД и чл. 172 ГПК.

Жалбоподателката оспорва изводите на съда относно влошаването на здравословното й състояние. Тя поддържа, че медицинска помощ не е била потърсена, тъй като ищцата е акушерка. Сочи, че в Якоруда няма болници.

Навежда доводи, че няма изискване хипертонична криза да се доказва с писмени доказателства. Счита, че здравословното й състояние се установява от свидетелски показания. Посочва, че това кореспондира със заявеното от вещото лице. Оспорва извода на районния съд, че от експертното заключение се опровергава възможността увреждането да е причинено от деликта. Счита, че заключението е сочило варианти, които съдът е следвало да възприеме или отхвърли въз основа на останалия доказателствен материал.

Жалбоподателката счита, че е следвало да се кредитират показанията на свидетелите Н.Ч. и С.Д., както и че същите е следвало внимателно да се преценят в светлината на обстоятелствата по чл. 172 ГПК с оглед на останалия доказателствен материал. Счита, че при определянето на размера на обезщетението е нарушен чл. 52 ЗЗД, като навежда, че в конкретния случай състоянието на ищцата е продължило над месец и излага съображения за преживените болки и страдания. Оспорва извода на съда относно момента, в който същият е приел, че са отшумели негативните емоции на ищцата.

Жалбоподателката оспорва оценката на експертното заключение и доказателствената му стойност. Счита, че заключението е следвало да се оцени в съвкупност с останалите доказателства. Моли решението да се отмени в обжалваната част и предявените искове да се уважат в пълния им претендиран размер. Претендира разноски. Към жалбата е приложена диплома за завършено образование – специалност „акушерка“.

Препис от жалба с вх. № 2978/11.03.2025 г. е връчен на насрещната 2 страна, но същата не е подала отговор на въззивна жалба.

Окръжният съд при извършване на проверка за допустимост на производството, констатира следното:

Жалбите са допустими, понеже са подадени в срок от легитимирани страни с правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. При проверката за редовност и допустимост на въззивните жалби, съдът констатира, че те са нередовни.

Съгласно чл. 258, ал. 2 ГПК, жалба може да се подаде срещу цялото въззивно решение или срещу отделни негови части. С въззивна жалба с вх. № 2363/26.02.2025 г. се отправя искане (чл. 260, т. 4 ГПК) да се отмени съдебното решение, но в самата нея жалбоподателят изразява недоволство срещу частта на решението, с която са уважени предявените искове. Налице е неяснота във волеизявлението на жалбоподателя, която обуславя нередовност на въззивната жалба по чл. 260, т. 4 ГПК, тъй като от съдържанието й не става ясно дали жалбоподателят обжалва в цялост първоинстанционното решение или обжалва същото само в частта, с която са били уважени предявените искове. Затова на осн. чл. 262, ал. 1 ГПК на жалбоподателя следва да се съобщи да отстрани в едноседмичен срок тази нередовност.

При проверката за редовност на въззивните жалби, съдът констатира, че те са нередовни по смисъла на чл. 261, т. 4 ГПК, тъй по тях като не е внесена изцяло държавната такса за въззивно обжалване съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Съгласно чл. 72, изр. 2 ГПК за предявените с една молба искове в защита на различни интереси минималната такса се събира от всички интереси. Предмет на исковото производство са два обективно кумулативно съединени иска – иск с правна квалификация по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за главница в размер на 1500 лв. и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законна лихва за сумата от 56 лв. Съгласно чл.

1 от Тарифата за всеки иск се дължи държавна такса в размер на 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв. Затова и в хода на първоинстанционното производство (л.8-9 и л.22 от гр.д. № 1615/2021 г. на РС Разлог) ищецът е внесъл държавна такса в общ размер на 110 лв. – 60 лв. за иска за главницата (4 % от претендирания й размер) и 50 лв. за иска за законна лихва (минималния размер по чл. 1 от Тарифата).

Съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за обжалване пред въззивна инстанция се събира такса в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес.

По въззивна жалба с вх. № 2363/26.02.2025 г. жалбоподателят е заплатил държавна такса в размер на 25 лв. (л.8 от в.гр.д. № 699/2025 г. на ОС Благоевград). Размерът на дължимата държавната такса зависи от това дали с тази жалба се обжалва в цялост решението или само част от него, тъй като това променя стойността на обжалваемия интерес.

Ако с тази жалба въззивникът обжалва изцяло първоинстанционното решение, на осн. чл. 18, ал. 1 от Тарифата дължимата държавна такса би била в общ размер на 55 лв., като в този случай за да отговаря жалбата на изискването на чл. 261, т. 4 ГПК жалбоподателят следва да довнесе още 30 лв. държавна такса.

Ако с тази жалба въззивникът оспорва само частта от съдебното решение, с която са уважени исковете, тогава за обжалването пред въззивна инстанция 3 за всеки отделен иск ще се дължи такса в минимален размер от 25 лв., т.е. за подаването на жалбата ще се дължи държавна такса в общ размер на 50 лв. В този случай за да отговаря жалбата на изискването на чл. 261, т. 4 ГПК жалбоподателят следва да довнесе още 25 лв. държавна такса. На осн. чл. 262, ал. 1 ГПК на жалбоподателя следва да се съобщи да отстрани в едноседмичен срок и тази нередовност.

По въззивна жалба с вх. № 2978/11.03.2025 г. жалбоподателят е заплатил държавна такса в размерна 30 лв. (л.15 от в.гр.д. № 699/2025 г. на ОС Благоевград). С нея решението се обжалва в частта, с която се отхвърлени предявените искове. С оглед на обжалваемия интерес на осн. чл. 18 от Тарифата за всеки отделен иск ще се дължи такса в минимален размер от 25 лв., т.е. за подаването на жалбата се дължи държавна такса в общ размер на 50 лв. Затова на осн. чл. 262, ал. 1 ГПК на този жалбоподател следва да се съобщи да отстрани в едноседмичен срок допуснатата нередовност, като довнесе сумата от 20 лв.

Според чл. 260, т. 4 ГПК жалбата съдържа в какво се състои искането.

Съгласно чл. 261, т. 4 ГПК към жалбата се прилага документ за внесена такса.

Съгласно чл. 267, ал. 1 ГПК в закрито заседание въззивният съд извършва проверка на допустимостта на жалбите при съответно прилагане на чл. 262.

Разпоредбата на чл. 262 ГПК е озаглавена „Проверка от първоинстанционния съд“. Според чл. 267, ал. 1 вр. чл. 262, ал. 1 ГПК ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 260, т. 4 ГПК и чл. 261 ГПК, на страната се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. В случая въззивните жалби не отговарят на изискванията на чл. 261, т. 4 ГПК, а въззивна жалба с вх. № 2363/26.02.2025 г. не отговаря и на изискванията на чл.

260, т. 4 ГПК.

По изложените съображения производството пред ОС Благоевград следва да се прекрати и делото следва да се върне на първоинстанционния съд за изпращане на съобщение до жалбоподателите да отстранят в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Следва да се дадат указания на жалбоподателите всеки от тях да донесе дължимата от него държавна такса за въззивно обжалване, като в същия срок те следва и да представят по делото съответния платежен документ. На осн. чл. 262, ал. 1 ГПК на жалбоподателя Община Якоруда следва да се укаже да отстрани и констатираната в жалбата му нередовност по чл. 260, т. 4 ГПК. След изпълнение на указанията делото следва да се изпрати отново на ОС Благоевград за разглеждане на въззивните жалби.

Така мотивиран, Окръжен съд Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 699/2025 г. по описа на Окръжен съд Благоевград.

ВРЪЩА делото на Районен съд Разлог за изпращане на съобщения на жалбоподателите да отстранят в срок допуснатите нередовности във въззивните жалби, като:

1/ по отношение на въззивна жалба с вх. № 2363/26.02.2025 г., подадена 4 от Община Якоруда, чрез адв. П. С., срещу Решение № 43 от 16.02.2025 г. по гр. д. № 1615/2021 г. по описа на Районен съд Разлог на жалбоподателя Община Якоруда следва да се укаже да отстрани констатираните нередовности на въззивната жалба, като в едноседмичен срок: посочи ясно дали обжалва Решение № 43 от 16.02.2025 г. по гр. д. № 1615/2021 г. по описа на Районен съд Разлог изцяло или само в частта, с която са били уважени предявените искове; ако с въззивната жалба жалбоподателят обжалва изцяло първоинстанционното решение, той следва в указания срок да представи платежен документ за довнесена държавна такса в размер на 30 лв., заплатена по сметката на Окръжен съд Благоевград; ако с въззиваната жалба жалбоподателят обжалва решението само в частта, с която са уважени предявените искове, той следва в указания срок да представи платежен документ за довнесена държавна такса в размер на 25 лв., заплатена по сметката на Окръжен съд Благоевград.