Решение № 1514 от 21.12.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1514 гр. София , 21.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и първи декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова

Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20201000502326 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 1694 от 04.03.2020г., постановено по гр.дело № 4474/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 12 състав, Прокуратурата на РБ е осъдена да плати на Р. В. Л. сумата 5 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху, считано от 17.07.2014г. до окончателното плащане и сумата 210 лева – съдебни разноски, съразмерно уважената част от иска, като искът е отхвърлен за разликата над 5000 лева до претендираните 50 000 лева .

Въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната му част е подадена от Р. В. Л., чрез пълномощника адв. К. Д., с оплаквания за неправилност и необоснованост. Смята, че при определяне размера на обезщетението съдът е нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД, като не е отчел в пълна степен продължителността на наказателното производство, водено срещу ищеца, както и негативното отражение, което същото е оказало върху психиката му.

Искането е да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен в пълен размер.

Възззивна жалба срещу решението в осъдителните части е подадена от Прокуратурата на РБ. Този жалбоподател смята, че по делото не са ангажирани доказателства за действително търпени от ищеца вреди, които да са пряк резултат от воденото срещу него наказателно производство.

1

Поддържа, че обремененото съдебно минало на ищеца и обстоятелството, че за периода от 2006г. до 2018г., включително и по време на процесното наказателно производство против него са водени още 6 други такива производства, опровергават наличието на причинна връзка между процесното обвинение и твърдените неимуществени вреди. Смята, че водените други 6 наказателни производства срещу ищеца в процесния период водят до невъзможност да се разграничат вредите по всяко едно от тях. Сочи, че органи на Прокуратурата не са разпространявали информация за ищеца и за повдигнатото обвинение, както и че липсват данни процеса да е станал обществено достояние, поради което е неоснователно искането за обезщетяване на вреди от злепоставяне пред роднини, близки и приятели, както и от ограничаване на социалните и лични контакти на ищеца.

Жалбоподателят сочи също, че съдът не се е произнесъл по своевременно направеното възражение за частично погасяване по давност на вземането за лихва върху обезщетението, като присъждането на лихва, считано от 17.04.2014г. е в противоречие с правилото на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Искането е да бъде отменено решението в обжалваните от Прокуратурата части и вместо това да бъд епостановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло или в случай, че съдът приеме, че исковете са основателни да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди и съобрази направенот овъзражение за частично погасяване на вземането за лихви, на сонование чл. 111, б. „в” ЗЗД.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК страните не са взели становище по въззивната жалба на насрещната страна.

Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Софийският градски съд е бил сезиран с искова молба от Р. В. Л., с която против Прокуратурата на РБ са предявени искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 17.04.2014г.-датата на прекратяване на наказателното производство, до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че през 2009г. било образувано Дп № 130/2009г. по описа на НСлСл, пр.пр. № 2550/2009г. на ОП-Кюстендил, като с постановление на Главния прокурор производството е възложено на НСлС.

Сочи се, че през 2011г. ищецът е привлечен като обвинянем за престъпления по чл. 321 от НК и по чл. 308 от НК, заедно с още три лица; че в СпНС бил внесен обвинителен акт срещу него, като с разпореждане от 27.03.2012г., 2 постановено по нохд № 310/2012г. производството е прекратено и делото е върнато на Специализираната прокуратура за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че на 14.06.2012г. ищецът отново бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 321 от НК и по чл. 308 от НК и на 03.08.2012г. е внесен срещу него обвинителен акт в СпНС и на 04.06.2013г. е постановена оправдателна присъда по нохд № 1196/2012г., която била отменена с решение от 27.01.2014г. на АпСпНС и делото е върнато на СпП. Твърди се, че на 17.04.2014г. СпП е прекатила наказателното производство срещу ищеца, поради недоказаност на обвинението, като с определение от 20.05.2014г., постановено по чнд № 538/2014г., влязло в сила на 17.07.2014г.,

Специализираният наказателен съд е потвърдил постановлението на СпП относно обвинението по чл. 308 НК и го е изменил в частта относно обвинението по чл. 321, ал.1 НК, като е приел, че няма извършено престъпление. Сочи се също, че с решение № 178 от 16.07.2015г., постановено по н.дело № 336/2015г., ВКС, 2 НО, е оставило без уважение искането на Главния прокурор за възобновяване на производството по чнд№538/2014г. на СпНС.

Ищецът твърди, че воденото срещу него наказателно производство му нанесло неимуществени вреди-изпитвал ежедневно притеснение и страх от неоснователно осъждане; бил злепоставен пред роднини, приятели и колеги, които научили за повдигнатите обвинения срещу него; бил накърнен авторитетът му; бил потиснат и мълчалив, затворил се в себе си. Предвид изложеното, ищецът иска да бъде осъдена Прокуратурата да му плати претендираното обезщетение ,ведно със законната лихва.

В срока за отговор на исковата молба ответникът Прокуратурата на РБ оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че през 2002г. ищецът е бил осъждан, а в периода от 2006г. до 2018г. срещу него са водени общо 6 броя досъдебни производства. Твърди, че Прокуратурата не е разпространявала официална информация за ищеца и за повдигнатото обвинение. Сочи, че претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е прекомерна и не отговоря на принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД, доколкото наказателното производство е приключило в разумен срок, срещу ищеца не са взети мерки за неотклонение и спрямо него в процесния период са водени и други наказателни производства. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претенцията на заплащане на лихва върху обезщетението, на основание чл. 111, б. „в” ЗЗД.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, през 2009г. е образувано ДП № 130/2009г., пр.пр.

№ 2550/2009г. на ОП-Кюстендил, което с постановление на Главния прокурор е възложено на НСлС.

3

Не се спори, че на 09.12.2011г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321 от НК и по чл. 308 от НК, за това, че в периода от лятата на 2008г. до м. ноември 2008г. е образувал и ръководил престъпна група за извършване на престъпления по чл. 308, ал.2, предл. 10, във вр. с ал.1, предл.2 НК-преправяне съдържанието на официални документи за регистрация на ППС с цел да бъдат използвани.

На 12.06.2012г. ищецът отново е привлечен като обвиняем за посочените по-горе престъпления.

На 03.08.2012г. в СпНС е внесен обвинителен акт срещу ищеца и в съда е образувано нохд № 1196/2012г., като на 04.06.2013г. е постановена присъда, с която Р. Л. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения.

На 27.01.2014г. е постановено решение по внохд № 260/2013г. на АпСпНС, с което присъдатата от 04.06.2013г. е отменено и делото е върнато за ново разгеждане от СпП.

На 17.04.2014г. с постановление по ДП № 130/2009г. по описа на НСлС, пр.пр. №32182012г. СпП е прекратила наказателното производство срещу ищеца, поради недоказаност на обвинението.

С определение от 20.05.2014г., постановено по чнд № 538/2014г., влязло в сила на 17.07.2014г. на СпНС, е потвърдено постановлението на СпП относно обвинението по чл. 308 НК и същото е изменено, в частта относно обвинението по чл. 321, ал.1 НК, като съдът е приел, че няма извършено престъпление.

Не се спори, че с решение № 178 от 16.07.2015г., постановено по н.дело № 336/2015г., ВКС, 2 НО, е оставено без уважение искането на Главния прокурор за възобновяване на производството по чнд№538/2014г. на СпНС.

Не се спори, че на ищеца е била наложена мярка за процесуална принуда „подписка”, която е отменена с присъдата от 04.06.2013г. на СпНС, постановена по внохд № 1196/2012г.

От представената по делото справка от 17.04.2019г. за съдимост, се установява, че Р. Л. е бил осъждан по нохд № 75/2001г. по описа на РСРадомир за престъпление по чл. 343, ал.2, пр.2 НК, като му е наложена глоба.

Според приетата по делото справка за протичане на наказателни производства за лице, се установява, че освен ДП № 130/2009г., срещу Р. Л. през през 2006г. е образувано досъдебно производство за подбуждане към убийство, което е прекратено; през 2010г. е образувано ДП за престъпление по чл. 144, ал.3 НК-закана с убийство, което е прекратено; през 2012г. е образувано досъдебно производство за вещно укривателство, по което същият е задържан под стража за 72 часа и което е продължило до 2018г. по обвинения за участие в ОПГ, за обсебване в особено големи размери, подбуждане към убийство, набеждаване в престъпление и др.

4

За установяване на интензитета на търпените от ищеца неимуществени вреди в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Р. А. Е., чичо на ищеца, твърди, че в периода в който се водело процесното наказателно производство често се виждали с Р. и сочи, че делото му се отразило зле. Твърди, че доста хора се отдръпнали от него заради процеса. Поддържа, че племенникът му се притеснявал, че лично главния прокурор се е заел с него и иска да го вкара в затвора. Сочи, че когато започнало делото се затворил в себе си, е искал да говори с никой, даже и със свидетеля. Твърди, че не знае племенникът му да е осъждан за друго дело, но му е известно, че в момента има срещу него висящо наказателно производство.

При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави следните изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ(изм.и доп., ДВ, бр.98/11.12.2012г.). Съгласно този текст, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от дейността на правозащитните органи от незаконно повдигане на обвинение, приключило с оправдателна присъда или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.

С повдигане на обвинението в наказателното производство, прокуратурата е преценила, че са налице безспорни доказателства за това, че ищецът Р. Л. е извършил инкриминираните деяние. Тази преценка обаче е опровергана от постановлението за прекратяване на наказателното производство поради недоказаност и определението от 20.05.2014г. на СпНС за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал.1, пр.1 НК, тъй като деянието не е извършено, поради което ответната страна отговаря за вредите, при хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Прекратяването на наказателното производство по отношение на ищеца на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1,т.1 НПК обосновава извод за незаконност по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ на повдигнатото обвинение, а оттук - и на действията на длъжностните лица на Прокуратурата на РБ по повод образуваното предварително производство, привличането на ищеца като обвиняем и налагането на мярка за неотклонение. Незаконността на обвинението, произтичаща от прекратяването по смисъла чл.243, ал.1 НПК на наказателното дело, е основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.