Решение № 14 от 19.02.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Бургас, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Елена П. Г.а като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно търговско дело № 20242001000096 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 45 от 15.02.2024 година, постановено по търг. дело № 274/2022 година по описа на Окръжен съд - Бургас, изменено в частта за разноските с определение № 537 от 21.05.2024 година, поправено с определение № 550 от 28.05.2024 година по делото, са отхвърлени исковите претенции на „Грийн лайт пропъртис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и град София, п. к. 1000 и адрес на управление р-н Средец, бул. „Цар Освободител“ № 10, ет. 3, представлявано от управителя Дж. Р. Дж. против „Ай Хотел“ ЕАД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище град Несебър, област Бургас, община Несебър и адрес на управление к. к. „Слънчев бряг“, х-л „Ай Хотел“, представлявано от Хр.

Р. Г., да бъде прието за установено по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност, че „Ай Хотел“ ЕАД (в несъстоятелност) дължи на „Грийн лайт пропъртис“ ЕООД, сумата от 3 138 866.24 лева, представляваща главница, лихви и разноски, произтичаща от сключен на 11.07.2017 година договор за заем между „Грийн лайт пропъртис“ ЕООД, в качеството на „Заемодател“, от една страна, и от друга страна солидарно „Астрал холидейз интернешънъл“ АД и „Ай Хотел“ ЕАД, като „ЗаемополучатЕ.“, при участието на синдика на „Ай Хотел“ ЕАД (в несъстоятелност) А. К. и третото лице - помагач „Финанс инфо асистанс“ ЕООД. Присъдени са разноски.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Грийн лайт пропъртис“ ЕООД, чрез пълномощника му, с която същото се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Оспорват се съображенията на съда 1 относно отношенията между „Бридж кепитал“ ЛЛС, Адвокатско дружество „Дж.., Г., К. и В.“ и въззивника. Твърди се, че още в исковата молба е посочено, че предоставянето на средствата по договора за заем от 11.07.2017 година е станало с два превода от клиентската сметка на Адвокатското дружество към „Ай Хотел“ ЕАД и към „Астрал холидейз интернешънъл“ АД, като в подкрепа на твърденията към нея били представени две платежни нареждания - от 12.07.2017 година и от 13.07.2017 година, по които наредител е адвокатското дружество, съдържащи пояснения, че преводът се прави от името на „Бридж кепитал“ ЛЛС. Тези отношения били пояснени в о.с.з. от 15.01.2024 година, където били квалифицирани като „делегация за плащане“. Въззивникът претендира нарушение от страна на съда на задълженията му по чл. 145, ал. 2 от ГПК, както и наличието на порок в доклада на първата инстанция, който в тази си част не съответства на заявеното в исковата молба.

Непълнотата на доклада впоследствие била възпроизведена в мотивите на обжалвания съдебен акт. Проектът за доклад, обективиран в определение № 427 от 05.05.2023 година, бил изготвен преди депозирането на становището на третото лице - помагач „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, в което се оспорвало реалното предоставяне на заема и финансовата възможност на заемодателя да разполага със заемната сума. Според въззивното дружество, решаващият извод на съда, че не било доказано предоставянето на заемната сума, бил направен в нарушение на правилата за оценка на доказателствата по чл. 12 от ГПК. Съдът решил делото, произнасяйки се по оспорвания, които липсвали в доклада, съответно по тях не била разпределена доказателствената тежест и не била дадена възможност за ангажиране на доказателства. Становището на третото лице - помагач било връчено на „Грийн лайт пропъртис“ ЕООД в първото о.с.з. на 12.06.2023 година, като процесуалният му представител не могъл да се запознае с него и да вземе отношение като направи доказателствени искания. Във връзка с това страната поддържа, че към онзи момент ищецът - въззивник се е легитимирал с влязъл в сила съдебен акт, установяващ вземането му и не е имал необходимост да уточнява детайлно предоставянето на заемната сума. Във въззивната жалба се инвокират процесуални нарушения, довЕ. до неизясняване на спора от фактическа и правна страна. Във връзка с това се претендира липса на преклузия по отношение събирането на доказателства. Твърди се, че заемодателят се оказал в пълна невъзможност за събиране на доказателства, а съдът не спазил чл. 202 от ГПК. Навеждат се оплаквания, че след първото съдебно заседание съдът ревизирал позицията си относно вече уважени доказателствени искания на страната и като резултат възможността й да ангажира свидетелски показания била преклудирана. Сочи се още, че в заключението на ССЕ, задача първа от исковата молба, изобщо не била разгледана и по нея липсвал отговор, а направеното в о.с.з. на 15.01.2024 година доказателствено искане за допускане на задача към експерта за размера на отделните вземания, било отхвърлено. Според въззивника, съдът в нарушение на чл. 10 от ГПК се отклонил от задължението си да следи служебно за пълнотата и годността на заключението. Съдебното дирене било приключено, въпреки, че вещото лице не дало отговор на единствения въпрос на страната в тази експертиза по причина, че за изминалите едва две седмици от поставянето на задачата не могло да получи информация от трето лице. Излагат се оплаквания, че след като отхвърлил 2 доказателствените искания по чл. 192 от ГПК, тези за приемане на писмени доказателства в о.с.з. от 15.01.2024 година, както и за събиране на гласни доказателства, а също като приел за достатъчна горепосочената експертиза, която не давала отговор по задачата на „Грийн лайт пропъртис“ ЕООД, съдът изградил извода си по въпроса за предоставянето на заемната сума само на служебна справка по партидата на дружеството в търговски регистър, на платежно нареждане от 12.07.2017 година, на заключението на ССЕ по задачи 4-6 и на договора за заем от 11.07.2017 година. Поддържа се, че е следвало да бъде ценено и другото платежно нареждане от 13.07.2017 година, тъй като процесният заем e с две кредитни линии, но заематЕ.те отговарят солидарно. Необосновано също така според въззивника съдът приел, че платежното нареждане от 12.07.2017 година е по договор за заем от 11.07.2017 година, по който страна е „Бридж кепитъл“ ЛЛС, тъй като по делото няма въведено твърдение за наличието на такъв договор, нито този извод на съда кореспондира с останалите доказателства по делото. Сочи се, че текстът на процесния договор за заем не изключва възможността предоставянето на заема да стане чрез трето лице. Изразява се и позиция, че данните в ТРРЮЛНЦ опровергават изводите на съда относно липсата на средства, тъй като от графа „Предходна година“ на обявения ГФО за 2018 година било видно, че към 31.12.2017 година в актива са отразени 975 000 лева вземания по заеми, а в пасива - 2 677 000 лева задължения с матуритет над 1 година. Въззивникът обосновава достатъчна финансова наличност за отпускане на процесната заемна сума с извлечението по хронология от счетоводна сметка 1521 „Задължения по получени заеми“. Според него през първата половина на 2017 година от „Грийн лайт пропъртис“ ЕООД са получени заеми в размер на 3 696 000 лева с посочено основание „Получен заем по дог. от 10.02.2017 година“ и то именно през доверител Адвокатско дружество „Дж.., Г., К. и В.“. Въззивникът твърди, че горепосоченият договор бил сключен с „Бридж кепитъл“ ЛЛС, което след 07.07.2017 година се явява и собственик на въззивното дружество чрез „Инвест България“ ЛЛС. Във въззивната жалба се изтъква още, че от ГФО не могат да се правят никакви доказателствени изводи относно съществуването на разчети с определени контрагенти, тъй като - както е посочило и вещото лице в заключението си - те не съдържат такава информация. Излагат се и доводи, че страни по заемното правоотношение са лицата, между които е постигнато съгласието за даване и връщане на сумата, като заемното правоотношение не изключва възможността трето лице, по указание на заемодателя, да предостави заемната сума на заемателя. Сочи се, че изискване за лично предаване на сумата от заемодателя няма и в процесния договор.

Моли се за отмяна на обжалваното съдебно решение и уважаване на предявените искови претенции.

Претендират се всички сторени разноски по делото в двете инстанции, включително тези за процесуално представителство.

Въззивната жалба е надлежно връчена на синдика на „Ай Хотел“ ЕАД (в несъстоятелност) А. К. - лично и на „Ай Хотел“ ЕАД (в несъстоятелност), ЕИК ********* по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК, които в законоустановения срок не са депозирали отговор по 3 нея.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице помагач „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище град София, п. к. 1000 и адрес на управление р-н Оборище, ул. „Врабча“ № 8, представлявано от управитЕ.те Д. М. и Здр. Ст. заедно, чрез адв. Й. Й. - САК, с адрес за връчване: град София, ул. „Позитано“ № 9, вх. Б, ет. 3, офис 7-8, с който се поддържа, че същата е неоснователна, а първоинстанционното решение - правилно и законосъобразно. Неоснователни били оплакванията на въззивника, че в нарушение на чл. 145, ал. 2 от ГПК съдът не му е дал указания за изясняване на обстоятелствената част на исковата молба, както и че са налице отклонения от твърденията на ищеца в доклада на съда. Сочи се, че същият не е възразил срещу доклада в тази му част, поради което не би могъл да основава оплакванията си върху непълноти и неточности в него. Правилно първоинстанционният съд отклонил и искането по чл. 192 от ГПК на ищеца с мотиви, че ако адвокатското дружество е превело заетата сума от ищцовата клиентска сметка, той би следвало да има достъп до тези писмени доказателства и да ги представи още в производството по несъстоятелност на ответника.

Твърди се също, че действително едва в последното по делото с.з. ищецът е заявил ново обстоятелство, а именно, че нареждането на заетата сума е станало от трето лице - „Бридж кепитъл“ ЛЛС и законосъобразно съдът приел, че е налице преклузия за представяне на нови доказателства. Изтъква се още, че нововъведеното обстоятелство за плащане на заетата сума по делегация с участие на трето лице било различно от обстоятелството за възникване на вземането, твърдяно при предявяване на същото в производството по несъстоятелност и в исковата молба по настоящото дело. Поддържа се, че е недопустимо същото да бъде взето предвид при решаване на спора, доколкото и нямало основание да се приеме, че ставало въпрос за нововъзникнали писмени доказателства. Твърди се, че от писмените доказателства по делото не се установявало ищецът за своя сметка реално да е предоставил в заем на „Ай Хотел“ ЕАД (н.) и на „Астрал холидейз интернешънъл“ АД сумите по процесните платежни нареждания. Настоява се, че ищецът не е оборил възражението на страната, че към момента на сключване на процесния договор не е разполагал фактически със заетата сума, за да е в състояние да я предостави реално на заематЕ.те. Твърдението му не се доказвало от направеното от ответника признание в молба от 12.03.2019 година по изп. дело № 61/2019 година на ЧСИ Ив. Б.. Съгласно констатациите на ССчЕ, по сметка 152 „Получени дългосрочни заеми“ в счетоводството на ответника съществувало задължение на дружеството по партидата на „Агремона“/“Бридж кепитъл“ ЛЛС, т. е. заемодател бил „Бридж кепитъл“ ЛЛС. Доколкото ищецът представял доказателства, че не той, а трето лице е наредило сумите на адвокатското дружество, то очевидно ищецът не бил доказал изпълнение на задължението си за реално предоставяне на заетата сума.

Моли се за потвърждаване на обжалваното съдебно решение.

Във връзка с дадените му от въззивната инстанция указания за излагане на конкретни факти и обстоятелства за начина на предаване на сумата, предмет на заема от 11.07.2017 година, включително във връзка с твърденията в тази насока за делегация, направени на 4 последното проведено пред Окръжен съд - Бургас съдебно заседание, „Грийн лайт пропъртис“ ЕООД е посочило следното: