Решение № 62 от 23.02.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. П., 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Н. при участието на секретаря Величка А.а като разгледа докладваното от Андрей Ив. Н. Гражданско дело № 20241230101669 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебното производство е по Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от А. К. Н., с адрес в гр.

П., ул. К.“ № 6, ет. 2, ЕГН **********, против М. Е. Н., ЕГН ********** и С. И. Л., ЕГН ********** – и двамата с адрес в гр. П., ул. К.“ № 6, ет. 1.

Ищецът твърди, че на 17.09.2024 г., в 08:05 ч., в гр. П., ул. „К.“ № 6, първият ответник го е обиждал с думите: „Ще ти еба майката, помияр скапан!“, както и го е заплашвал, казвайки: „Ще ти строша главата!“. Поддържа, че по същото време и на същото място двамата ответници са осъществили физическо посегателство спрямо него, като ответникът М. Н. му е нанесъл ритници в областта на бъбреците и кръста, а ответницата Ст. Л. – юмруци в сърдечната област. Заявява, че от описаното поведение на ответниците е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в: уронване на честта, достойнството и доброто име – от обидите, както и страх, притеснение, психически дискомфорт и емоционален стрес – от заплахите, а също така физически болки и страдания – от ударите по тялото. Смята, че за визираните вредни последици му се полагат парични обезщетения от по 1 500 лв. (766,94 евро), дължими от ответника Н. – за обидните и за заплашителните реплики, и 2 000 лв. (1 022,58 евро), дължими солидарно от двамата ответници – за физическото посегателство. Иска тези суми да му бъдат присъдени, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното погасяване. Претендира и съдебни разноски.

1

Ответниците оспорват ищцовите претенции и настояват за тяхното отхвърляне, както и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излагат доводи, че не са извършили деянията, сочени от ищеца, и съответно не са му причинили никакви вреди, поради което не дължат търсените обезщетения.

Съдът приема следното:

1.) По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):

1.1.) Предварителни въпроси:

1.1.1.) Предявените обективно (кумулативно) и субективно (пасивно) съединени искове са с правна квалификация по чл. 45, ал. 1 ЗЗД и уважаването им е предпоставено от кумулативната даденост на законовите изисквания, произтичащи от цитираната материалноправна разпоредба, а именно: 1/ осъществяване от ответниците на твърдените деяния (действия) спрямо ищеца; 2/ претърпяването от последния на поддържаните неимуществени вреди; 3/ причинна връзка между деянията и вредите;

4/ противоправност и 5/ вина.

1.1.2.) Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД).

1.1.3.) Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищеца да установи първите четири изисквания за уважаване на исковете, а на ответниците – да оборят законовото предположение за вина (чл. 154, ал. 2 ГПК).

1.2.) Фактологията, която е значима за произнасянето по спора, поставен за решаване, се извежда от събрания доказателствен материал, както следва:

1.2.1.) В хода на съдебното дирене е проведен разпит на четирима свидетели – Р. Н.а (съпруга на ищеца), В. Т. (близка приятелка на съпругата на ищеца), К. Д. (съсед на страните по делото) и Е. Н. (баща на първия ответник).

1.2.1.1.) От съвкупната преценка на показанията и на четиримата свидетели се констатира, че:

- Ответниците живеят в условията на фактическо съпружеско съжителство, като преди около 3-4 години са се нанесли в първия етаж на жилищна сграда, намираща се в гр. П., ул. „К.“ № 6, който ответникът Н. е закупил на публична продан, проведена от съдебен изпълнител.

- Ищецът и свидетелката Р. Н.а от дълги години живеят на втория етаж от същата жилищна сграда, който е тяхна собственост.

- Тъй като входът за сградата, стълбищната й клетка и дворът около нея са общи, те се ползват заедно от страните и от съпругата на ищеца.

- По повод на последното често възникват пререкания между семействата на ищеца и на ответниците, при което личните им отношения са силно влошени още от нанасянето на ответниците в жилищната сграда.

2

1.2.1.2.) В показанията на свидетелката Р. Н.а допълнително се съобщава, че:

- На 17.09.2024 г. се събудила около 05:00 ч. и скоро след това излязла от дома си, тъй като имала работа до 07:30 ч., след което се прибрала вкъщи.

- На същата дата, около 08:00 ч. – 08:30 ч., ищецът се прибрал от разходка, при което бил пресрещнат от двамата ответници във входа на жилищната сграда. Тогава първият ответник хванал ищеца за дрехите и започнал да го блъска, както и да му нанася удари с коляното в „задните части“, а втората ответница пък започнала да нанася удари с ръце в гърдите на ищеца. Ответникът Н. казал на ищеца:

„Помияр скапан, ще ти строша главата!“, а ответницата Л. – „Сега ще те убием и ще те изхвърлим в мазето!“. Ищецът с нищо не бил предизвикал поведението на ответниците, нито им отвърнал по някакъв начин, а само повтарял: „Оставете ме, оставете ме!“.

- Свидетелката Н.а пряко наблюдавала този инцидент, тъй като се намирала на стълбищната площадка между първия и втория етаж на жилищната сграда.

- След случая ищецът бил пребледнял, стойностите на артериалното му кръвно налягане били повишени (от порядъка на 160/180 mmHg горна граница и 100 mmHg долна граница), а в областта на гръдния кош, седалището и кръста имал червени петна. Впоследствие споделял притеснения да излиза от вкъщи, за да не се среща с ответниците.

- Преди около 5 години ищецът претърпял сърдена операция, след която е на постоянна медикаментозна терапия, включително такава за контрол на стойностите на артериалното кръвно налягане.

1.2.1.3.) Свидетелката В. Т. разказва, че знае за случая, за който се води делото, с оглед близките й приятелски отношения със свидетелката Н.а. В показанията на свидетелката Т. се съдържат противоречиви сведения за начина, по който свидетелката Н.а е възприела самия процесен инцидент. Първо се изтъква, че Н.а си е била вкъщи и се е обадила по телефона на Т., съобщавайки й че ответниците са нападнали ищеца, като ответникът Н. го е ритал, а ответницата Л. го е удряла с „юмруци по операцията“. Впоследствие Т. пояснява, че всъщност тя и Н.а въпросния ден са били заедно на работа от рано сутринта до около обяд, а ищецът се е обадил на свидетелката Н.а по телефона, за да й каже, че е бил нападнат от ответниците.

Свидетелката Т. допълва, че след нападението от ответниците ищецът изпитвал страх дори да излиза от дома си за около 15-20 дни, но впоследствие коригира позицията си и по тези факти, уточнявайки че все пак през това време ищецът е излизал от дома си, за да ходи на работа, но и понастоящем изказвал притеснения от срещи с ответниците.

1.2.1.4.) Свидетелят К. Д. сочи, че:

- Живее срещу жилищната сграда, обитавана от страните по

3 делото, като къщата му се намира на отсрещната страна на улицата.

- Тъй като е пенсионер, обикновено почти всеки ден около 06:00 ч. – 06:30 ч. излиза пред дома си и седи там по цял ден.

- На 17.09.2024 г. около 08:00 ч. ищецът и първият ответник са се срещнали на двора на жилищната сграда, в която живеят, при което последният е попитал първия: „Защо ме псуваш?“, на което ищецът нищо не е отговорил и двамата са се прибрали в жилищната сграда. По същото време втората ответница е била на терасата на първия жилищен етаж, държейки в ръце едно от децата си.

- Свидетелката Н.а ходила на работа всеки ден, работейки на полето, от 06:30 ч. до 13:00 ч., като свидетелят Д. и на 17.09.2024 г. я е видял да се прибира към 13:00 ч., а преди това изобщо не я виждал нито по терасите на къщата, нито в двора.

1.2.1.5.) Свидетелят Е. Н. заявява, че на 17.09.2024 г. е трябвало да отиде до дома, в който живее синът му, за да остави един автомобил и да вземе друг.

Тогава около 06:30 ч. забелязал, че свидетелката Н.а излиза от жилищната сграда, в която живее и семейството на ответниците, отравяйки се по посока на жилищни блокове, разположени в съседство.

1.2.1.6.) Показанията на свидетелките Н.а и Т. не могат да бъдат кредитирани в частта им, отнасяща се до твърдяното нападение от страна на ответниците спрямо ищеца и сочените последици в тази връзка за същия. Аргументите в тази насока са: сериозните противоречия между заявеното от двете свидетелки в коментирания аспект; изключително близката семейна връзка на ищеца и свидетелката Н.а; силно влошените лични отношения между Н.а и двамата ответници; наличието на висящ съдебен спор, при който Н.а е предявила срещу сегашните ответници искове по чл. 45, ал. 1 ЗЗД (гр. д. № 256/25 г. на Районен съд – гр. П., което се разглежда от настоящия съдебен състав); близките приятелски отношения между свидетелката Т. и семейството на свидетелката Н.а; опровергаването на казаното от свидетелката Н.а, че на процесната дата е била в дома си, посредством показанията на свидетеля Д., който същия ден лично я е видял как се прибира от работа около 13 ч.; липсата на други доказателствени източници, които да подкрепят казаното от свидетелките Н.а и Т..

1.2.1.7.) В останалата част анализираните гласни доказателствени средства и на четиримата свидетели заслужават кредит на доверие, тъй като са логични, последователни, като цяло се базират на лични впечатления и не се опровергават от останалите елементи на събраната доказателствена маса.

1.2.2.) Към доказателствения материал е приобщен и един брой флашпамет, ангажиран от ищеца, като ответниците възразяват срещу доказателствената му стойност, по повод на което бяха назначени първоначална и допълнителна съдебнотехнически експертизи, изпълнени от вещото лице и. Т.. От заключението на тези експертизи става ясно, че:

4

1.2.2.1.)

Изследваният флаш-памет съдържа видеофайлове

(видеозаписи) с различна големина, продължителност, параметри и технически свойства, които са подробно описани в констативната част на заключенията.

1.2.2.2.) Не се установяват следи или признаци за намеса, манипулация, заличаване или монтаж на файловете, с цел промяна на записаната информация.

1.2.2.3.) Видеозаписите са цифров презапис от твърдия диск на камера, разположена по диагонал в дворно място с две места, обособени за гаражи.

Записите са цветни и черно-бели в различни периоди от време, с отразени в кадър данни за дата (година, месец, ден и часово време), имат звук и обозначение за наименованието на записващото устройство.

1.2.2.4.) Вербалната реч, материализирана в записите, показва, че се използва диалектна форма на българския език (тежък диалект), понякога се говори напълно неразбираемо, един през друг и на голямо разстояние от микрофоните на камерата, което възпрепятства, а често прави и практически невъзможно възпроизвеждането на казаното. Заради промяна на положението на говорещите лица на моменти се стига и до пълна загуба на звука.

1.2.2.5.) Качеството на снимковите кадри (от гледна точка на разделителна способност на заснемащото устройство, достатъчна запълненост на кадъра от заснемания обект и подходящо положение на камерата на нивото на човешки ръст) ги прави годни за лицево-идентификационно изследване и разпознаване.

1.2.2.6.) На кадри, с отразен времеви диапазон на заснемане от 08:05:37 ч. на 17.09.2024 г. до 08:06:59 ч. на същата дата, които кореспондират с темпоралните параметри на казуса, за който се води делото, се наблюдава и чува, че:

- В двора влиза възрастен мъж, облечен с черен анцуг, с бели кантове и носещ пазарска чанта, а веднага след него в двора влиза и друго лице от видимо мъжки пол, облечено в светлосиньо яке с качулка и с черни панталони, което е и обуто с черни маратонки с бели подметки.

- От лицето от видимо мъжки пол, облечено в светлосиньото яке с качулка и с черните панталони, което е обуто с черните маратонки с бели подметки, изречените думи, които се разбират, са: „Абе путка ти ленина!“; „Ела ти да видиш!“, „Чу ли, бе!?“, „Помияр, неден, скапан!“, „На майка ти у путката!“, „Още един път и ти да видиш шо ше те направа, бе!“, „Ела бе!“, „Ше ти еба …!“, „Млъкни бе, тъпанар!“.