Решение № 153 от 16.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Пловдив, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. С. като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно търговско дело № 20255001000151 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 1795/07.02.2025 г. от Г. Г. Д. ЕГН ********** против решение № 16/16.01.2025 г., постановено по т. д. № 438/2023 г. по описа на ОС – С.З. в частта, с която е отхвърлен иска на Г. Г. Д. ЕГН ********** от гр. Т." № 46, с адрес за призоваване: гр. В.Т." № 3, ет. 1, чрез адвокат Ж. Д. Д-К. за осъждане на ЗАД „Д." АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С.” № 1 да заплати сумата над разликата от 60 000.00 лева до предявения размер от 200 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), вследствие смъртта на сина и Й.Г.Г. ЕГН **********, настъпила при ПТП на 27.06.2023 г., за законната лихва върху обезщетението за периода от 12.07.2023 г. до 12.10.2023 г., както и за разноските.

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът счита, че жалбата е неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1, чл. 498, ал. 3 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Предявени от Г. Г. Д. ЕГН ********** от гр. Т." № 46, с адрес за призоваване: гр.

В.Т." № 3, ет. 1 против ЗАД „Д." АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С.” № 1

1.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 200 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), вследствие смъртта на сина и Й.Г.Г. ЕГН **********, настъпила при ПТП на 27.06.2023 г., ведно със законната лихва от 12.07.2023 г. до окончателното изплащане.

Претендира разноски.

Ответникът не признава исковете.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не се констатира нарушение на императивни материалноправни норми.

В исковата молба се твърди, че Г. Г. Д. ЕГН ********** е майка на Й.Г.Г. ЕГН **********.

Това твърдение е основателно и се доказва от представеното удостоверение за наследници № 11-00-284(1)/05.07.2023 г. (л. 10 от делото на ОС).

В исковата молба е посочено, че на 27.06.2023 г., около 09.30 часа, в черешова градина, в землището на с. Г., черен път на около 500 м. от табелата за край на населеното място в посока гр. С., М.В.В. ЕГН **********, като водачът на ППС марка „П., в междуредие на дърветата, е допуснал ПТП, при което е причинена смъртта на детето Й.Т.Г..

Във връзка с описаното ПТП е образувано ДП № 284 ЗМ 1115/2023 г. по описа на РУ гр. Казанлък, което не е приключило към настоящия момент.

Не е спорно и се признава в отговора на исковата молба, че е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" - полица ...., валидна от 18.06.2023 г. до 17.06.2024 г., издадена от ЗАД „Д.“ АД.

Видно от документ, озаглавен „претенция за заплащане на застрахователно обезщетение“ (л. 11 от делото на ОС), ищецът е предявила претенция пред ответното застрахователно дружество за изплащане на обезщетение в размер на 200 000.00 лева за причинените неимуществени вреди, причинени от смъртта на детето и Й.Г.. Тази претенция е получена от дружеството на 12.07.2023 г., видно от известие за доставяне (л. 12 от делото на ОС).

Заведена щета № 0801-004564/2023-01. С писмо изх. № 3889/01.08.2023 г. (л. 14 от делото на ОС), застрахователят е уведомил ищеца, че следва да представи допълнителни доказателства в подкрепа на своето искане. С писмо с изх. № 5149/12.10.2023 г. (л. 13 от делото на ОС), ответникът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение по образуваната щета.

2

Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за ищеца резултат, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ допустим.

При това положение е осъществена хипотезата на чл. 380 от КЗ.

Видно от заключението на комплексната експертиза (л. 68 – 80 от делото на ОС), която не е оспорена от страните, механизмът на процесното ПТП е следния: На 27.06.2023 г. около 09.30 ч. в землището на с. Г., област С.З., в овощна (черешова) градина, намираща се в местността „К.“, между ред № 29 и ред № 30 е бил паркиран л. а. П.. Било е светлата част на денонощието. Видимостта е била нормална. Участъкът между редовете бил прав и равнинен, ориентиран в посока запад-изток. В един момент, водачът М. решил да премести по-напред автомобила. В същото време детето Й.Г. се е намирал в близост до предната лява част на автомобила. В. се качил в автомобила, но не е възприел детето и потеглил напред. Настъпил е удар с предна лява част на предната броня, на около 0,40 м. от левите габарити в тялото на детето. В резултат на удара, то изпаднало на терена и било прегазено в областта на главата с предно ляво колело на л.а. Водачът е усетил, че автомобила е минал през препятствие и веднага спрял. Слязъл и установил, че детето Й.Г., бил под автомобила, зад предна лява гума, лежал неподвижно. В резултат на удара, детето Й.Г. е получило травматични увреждания, несъвместими с жИ.та.

В материалите, приложени по делото и в материалите по ДП, няма данни какво е било поведението на детето непосредствено преди да бъде ударено и прегазено. Детето е било ударено от предната лява част на л. а. и изпада на терена, а в резултат на движението на автомобила напред е прегазено с предно ляво колело в областта на главата. След прегазването, тялото му е било зад предна лява гума, под автомобила.

В резултат на описаното по-горе ПТП, детето Й.Г. е получил следните травматични увреждания: черепномозъчна травма - кръвонасядане на лява лицева половина, кръвонасядане на меките черепни покривки, счупване на черепния покрив и основа, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, разрушаване на мозъчното вещество на дясната голямо и малко мозъчни полусфери и мозъчния ствол. Вдишана кръв в белите дробове. Оток на мозъка и белите дробове.

Според експерта-медик, причината за смъртта на Й.Г.Г. е тежка черепномозъчна травма, несъвместима с жИ.та.

Според експертизата, налице е пряка причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртта на Й.Г.Г..

От експертното заключение се установява, че причините за настъпване на ПТП от техническа гледна точка, са субективните действия на водача на л. а., който преди да предприеме потегляне, не се е убедил, че пътя пред него е свободен и не е възприел детето, намиращо се пред предна лява част на автомобила. ПТП е било технически предотвратимо, ако преди да предприеме потегляне, водачът на л. а. възприеме намиращото се пред автомобила дете и съответно не предприема потегляне.

Заключението на експертизата води до категоричен извод, че водачът на л. а. П.

3

М., за който се твърди, че е баща на детето, се е качил в автомобила, задвижил го е, без да се убеди предварително, че детето е в безопасност, че някой се грижи за него, че пътят пред автомобила е свободен.

Видно от авизо местен превод от 14.02.2025 г. (л. 18), застрахователят е изплатил на Д. сумата от 69 729.87 лева, за коя се твърди, че включва присъдената с решеното на първоинстанционния съд сума от 60 000.00 лева плюс дължима лихва.

Получаването на тази сума се признава от Д. (чрез нейния процесуален представител) в съдебно заседание на 11.04.2025 г.

Следва да бъде отбелязано, че с изплащането на каквато и да била сума по претенцията на ищците, ответникът на практика признава, че за него съществува задължение за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от процесното ПТП.

Остава спорен само размерът.

Налага се общият извод, че е осъществено пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД по отношение на прекия причинител: действие, протИ.правност, вреди, причинна връзка и вина.

Ето защо и на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, като същият бъде осъден да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди.

В исковата молба се твърди, че в резултат на смъртта на Й.Г.Г., ищецът е претърпяла неимуществени вреди, продължава да ги търпи до настоящия момент и ще продължава да ги търпи занапред. Посочва се, че неимуществените вреди се изразяват в непрекъсната болка и страдание от неочакваната загуба на сина и, който е бил само на 1 година и 8 месеца. Заявява се, че преди пътния инцидент, отнел жИ.та на Й.Т.Г., той е бил в отлично здравословно състояние.

Според Постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г. на Пленума на ВС), Д. като майка е материалноправно легитимирана да претендира от застрахователя обезщетение за вреди от смъртта на своя близък родственик.

Към момента на ПТП, загиналият е бил на 1 година и 8 месеца, а ищецът е била на 23 години.

Видно от показанията на свидетел М. И.а (л. 132 от делото на ОС), в деня на злополуката, сутринта дошли от Твърдица с бус. Заради децата влезли в черешовата градина с буса. М. паркирал буса на края на реда. Влезли в градината и започнали да берат череши.

Децата (едно на свидетеля - Г. и две на ищеца – Д. и Й.) били при М. и при свидетеля. Д. отишла по - напред в реда и казала децата да стоят при свидетел И.а и тя да ги гледа.

Наложило се М. да премести буса. Свидетелят тръгнала с децата по - напред, оставила ги да си играят долу до черешата, а тя се качила на черешата на стълбата да бере върха и ги поглеждала, че си играят. М. отишъл да вземе буса. В един момент свидетелят чула викове, М. викал на жена си. Свидетелят слязла от стълбата и видяла М. с малкия да бяга към тях. Д.

4 била по - напред, дошла веднага, след като чула мъжа си да вика. Свидетелката посочва, че е видяла само М. като пристигнал с детето Й. на ръце. Повече нищо не е видяла. Посочва, че когато ищецът видяла да носят детето в това състояние, припаднала. Твърди, че не е видяла кога детето е тръгнало към буса и посочва, че произшествието е станало за момент, за секунди, самата тя не знае как станало.

Видно от показанията на свидетел Е.Е. (л. 133 от делото на ОС), тя е свекърва на Д., но не е била на мястото на инцидента. Синът и се обадил на баща си да каже какво се е случило. Съпругът и тръгнал с една кола за П.. Видял Д. паднала на земята да вика, да крещи, лекарите и сложили инжекция, за да я успокоят. Като се прибрала в къщи, Г. била много зле. След погребението изпаднала в тежко състояние, не била на себе си, търсела го навсякъде. Викала „Искам си детето.“ Нито се хранела, нито спяла. Свидетелката посочва, че ищцата взимала дрехите на детето, плачела, перяла му дрехите, простирала ги, после ги прибирала. Била много зле и към момента, приемала лекарства за успокояване. Ищецът загубила и спокойствието, и съня си. Станала агресивна, викала, крещяла. Д. живее на съпружески начала със сина и от пет години. Преди инцидента не била такава - слушала свекърва си, говорела нормално, не била агресивна, свидетелят я приемала като своя дъщеря. Водили ищеца на лекар да и предпишат лекарства, тъй като започнала да я боли главата „от нерви“ и вземала лекарства „за силни нерви“. Преди нямала такива оплаквания, не била болна, не била лоша, а сега вече не била същата. През ден, два вадела дрехите на детето Й., пускала ги в пералнята, простирала ги, прибирала ги. На гробищата ходела през ден, два. Отивала там, седяла и плачела. Носела на гробищата сокчета, бонбони, пуканки.

Купувала му пуканки с награда - играчка и ги заравяла там някой да не ги вземе.