Решение № 16 от 18.01.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Бургас, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Кърпичева

Цинцарска при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска Търговско дело № 20222100900126 по описа за 2022 година По делото е предявен иск от А С ИНТЕРНЕШЪНЪЛ

КОРПОРЕЙШЪН ЛТД, № 01251950, с адрес: Великобритания, 2Б Сефтън Бизнес парк, Еинтри Ливърпул, Мърсисайд, L30, 1RD, представлявано от Г.А.С., гражданин на ***, роден на ***г., с паспорт № ***, издадена на

***г. от ПАВБ, с постоянен адрес:

Великобротитания 20А, Спрингкрофт Алггбурт халивър Роуд Ливърпул L 19 9 EE, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. Христо Попович № 32, ет.1, офис 1, адв. Жасмин Първанов срещу Н. Ж. П., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Васил Априлов, № 16, ет.3, офис 1, адв. Ана Панайотова.

Твърди се, че ответникът Н. Ж. П., ЕГН ********** е управляващ, представляващ и ликвидатор на „Супрам“ ООД, с Е ИК 102681705, което е било с предишни наименования „Алекс Стюърт Интернешънъл България“ ООД и . Последното дружество е регистрирано от бащата на Г.А.С., който е бил съдружник в дружеството, като на Г.А.С. е било обещавано да бъде приет като 1 съдружник в него след смъртта на баща му, но не е било осъществено.

Твърди се, че за периода 31.03.2018г.-31.03.2019г. на ответника са преведени от ищеца суми в общ размер на 241 140 евро или 471 628,85 лева. Преводът на парите е ставал по банкова сметка на ответника в негова лична сметка в Г. и в Т., като за десет месеца са платени всеки месец по 21 900 евро и за един месец са платени 22 140 евро.

Ищецът иска от ответника да му върне така платената сума в общ размер на 241 140 евро или левовата равностойност в размер на 471 628,85 лева, като такава платена без основание.

Съдът е дал на ищеца многократно възможност да уточни исковата си претенция. С оглед постъпилите по дело уточнителна молба с рег. № 6048 от 04.05.2022г. и уточнителна молба с рег. № 17349 от 18.11.2022г., с които ищецът потвърждава отново, че при проследяване на всички представени доказателства става ясно, че сумите са преведени на ответника, като последният е следвало като насрещно обещание да приеме като съдружник в „Алекс Стю ърт България“ ООД представляващия ищцовото дружество, като по това време ответникът е бил собственик на капитала и представляващ „Алекс Стюърт България“ ЕООД, съдът приема, че е налице твърдение, че между страните е сключен договор, по силата на който ответникът е поел задължението да гласува за приемане на съдружник в „Алекс Стюърт България“ ООД на Г.А.С. срещу получаване на възнаграждение за това в размер на 241 140 евро или 471 628,85 лева.

В определения от закона срок е постъпил отговор от ответника.

Видно от изложеното от същия, предявената претенция се счита за недопустима и неоснователна. Ответникът твърди, че посочените от ищеца суми в посочения общ размер са заплатени от него на „Супрам“ ООД, с ЕИК 102681705, което е било с предишни наименования „Алекс Стюрт България“ ЕООД и „Алекс Стюърт Интернешънъл България“ ООД, на основание трайни търговски взаимоотношение 2 между двете дружества. Посочени са и конкретни фактури, осчетоводяващи въпросните плащания. Твърди се, че въпросните суми не са платени по лични сметки на ответника, а по сметка на посоченото дружество „Супрам“ ООД, с ЕИК 102681705, което е било с предишни наименования „Алекс Стюърт България“ ООД и „Алекс Стюърт Интернешънъл България“ ООД.

Ответникът заявява, че след смъртта на К.С., за периода 31.03.2018г. има четири плащания по лична сметка на ответника в посочени размери в отговора, но се твърди, че тези плащания са свързани с изплащане на възнаграждение на ответника, в качеството му на технически директор на групата Алекс Стюърт Интернешънъл.

Отделно от това, с оглед твърденията в исковата молба, че е било обещано на Г.А.С. да бъде приет като съдружник в „Супрам“ ООД, с ЕИК 102681705, което е било с предишни наименования „Алекс Стюърт Интернешънъл България“ ООД и „Алекс Стюрт /Асейърс/ България“ ЕООД, се сочи, че на общо събрание на съдружниците е отхвърлено искането за приемане на това лице като съдружник, както и му е бил изплатен наследствения дял след смъртта на неговия баща.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установена следната фактология по делото:

Видно от представения по делото договор от 01.07.2012г., сключен между А С ИНТЕРНЕШЪНЪЛ КОРПОРЕЙШЪН ЛТД и „Алекс Стюрт

/Асейърс/

България“ ЕООД /впоследствие преименувано на „Алекс Стюърт Интернешънъл България“ ООД и „Супрам“ ООД/, между тези две страни е постигнато съглашение, второто дружество, като подизпълнител на първото да предлага, предлаганите от него услуги на територията на България. Не е спорно по делото, че така сключения договор е валидно сключен и двете дружества са развивали търговска дейност във връзка с така сключения договор. Не е спорно също така, че директор и 3 представляващ А С ИНТЕРНЕШЪНЪЛ КОРПОРЕЙШЪН ЛТД е бил К.С. до неговата смърт през 2018г. Видно от търговския регистър, дружеството „Алекс Стюрт /Асейърс/ България“ ЕООД /впоследствие преименувано на „Алекс Стюърт Интернешънъл България“ ООД и „Супрам“ ООД/ има за съдружници при учредяването си при равни дялове К.С. и ответника Н. Ж. П.. През 2012г. като съдружник е приет А.С., като дяловете стават, както следва: 5 000 лева за К.С., 4 000 лева за Н. Ж. П. и 1 000 лева за А.С.. През 2015г. К.С. прехвърля част от своя дял на А.С., като дяловете стават, както следва: 3 000 лева за К.С., 4 000 лева за Н. Ж. П. и 3 000 лева за А.С.. През 2018г. умира съдружника К.С.. След 2020г. съдружници в дружеството са Н. Ж. П.5 500 лева и А.С.-4 500 лева.

Не е спорно по делото, че представляващия към датата на образуване на настоящото дело ищцовото дружество Г.А.С. е син на починалия през 2018г. К.С.. По делото не е спорна фактологията, че след смъртта на К.С., неговият син Г.А.С. е искал да бъде приет за съдружник в „Алекс Стюърт България“ ООД, като му бъдат прехвърлени дяловете на неговия баща, но при проведеното общо събрание на дружеството, същият не е приет за съдружник.

Видно от представената електронна кореспонденция между ищеца и ответника и с оглед извършената по делото съдебноикономическа експертиза, съдът приема за доказано по делото, че за периода 24.09.2015г.-13.12.2018г., ответникът е получил по личната си сметка в Г. обща сума в размер на 140 527,92 евро, като 53 227,92 евро са му платени от A.S.Metallurgy Liverpool Ltd, а 87 300 евро са платени от ищцовото дружество. Съдът приема за установено по делото, посредством изготвената съдебно-компютърна експертиза, че оспорената от ответника електронна кореспонденция, водена между ищеца и ответника, е автентичната такава, а именно изхожда от лицата, които са посочени, като автори на тази кореспонденция. Съдът кредитира като оБ.но заключението на вещото лице, че електронния 4 адрес, от които са пращани съобщенията от името на ответника Н. Ж.

П. имат I P адреси, принадлежащи на сървъри на Yahoo,а имейлите, изпращани от Лорейн Хюит /за която е не е спорно по делото, че е служител на ищцовото дружество/ имат регистриран собствен домейн.

Вещото лице е установило, че има такива действително изпращани имейли между посочените лица, като несъхраняването на същите от ответника, не означава, че такива не са били изпратени и получени.

Видно от заключението на вещото лице, е почти невъзможно едно друго лице от ползващото съответния ймейл адрес, да регистрира и да ползва чужд адрес, тъй като регистрирането на електронна поща е свързано с изисква потвърждаване на регистрацията, което заключение сочи на доказаност на авторството на електронната кореспонденция, като такава изхождаща от лицето, което е посочено за неин автор. Отделно от това съдът кредитира за обективно заключението на вещото лице и предвид самото съдържание на разменената оспорена електронна кореспонденция, която касае именно отношенията между ищеца и ответника по повод общите им търговки отношения, за наличието на които има достатъчно доказателства по делото-сключени договори, извършвани плащания.

Безспорно установено по делото е посредством изготвеното от вещото лице А. основно и допълнително заключение, че ответникът има регистрирани доходи в НОИ само по един договор и той е с „Алекс Стюърт Интернешънъл България“ ООД/„Супрам“ ООД.

Вещото лице е дало конкретни суми за получени от ответника брутни и нетни заплати от този работодател за периода 2017г.-2020г.

С оглед установената фактология по приложимото право съдът намира следното:

ПретендирА.та по делото сума от ответника е на плоскостта на неоснователното обогатяване, като съдът намира, че предявената претенция като недоказА. следва да бъде отхвърлена.

Съдът не е обвързан с посочената от ищеца квалификация на 5 предявения иск, като такъв по чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Ищецът следва да изложи фактологията на отношенията с ответната страна, а задължение на съда е да даде правната квалификация на претенцията.

Така и в съдебната практика-Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, решение на ВКС, четвърто гражданско отделение по гр. дело № 564/2012г., се дават насоки за разграничаване на трите различни хипотези на чл. 55 от ЗЗД на неоснователно обогатяване и кога е приложима разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

Съдът намира, че отношенията между страните следва да се квалифицират на плоскостта на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, а имено като търсена на сума по нищожен договор. От стрА. на ищеца е дадена противоречива фактология по повод на превеждане на ответника на процесната сума. В крайна сметка, ищецът поддържа твърдението си, че сумата е преведена на ответника с оглед постигнато съглашение между тях, че срещу така платената сума, представляващия ищцовото дружество, ще бъде приет за съдружник в „Алекс Стюърт Интернешънъл България“ ООД. Съдът приема, че така уговореното между страните има невъзможен предмет, с оглед на законопредвиденото, че приемането на едно лице за съдружник в дружество с ограничена отговорност е в компетентността на общото събрание на съдружниците и изисква вземане на решение на този орган на дружеството.

При приетата от съда квалификация на иска, с оглед разпоредбата на закона, цитирА.та съдебна практика и указА.та от съда доказателствена тежест, ищецът следваше да докаже, че ответникът е получил от него по силата на това споразумение за периода 31.03.2018г.-31.01.2019г. суми в общ размер на 241 140 евро, като преводът на парите е станало по банкова сметка на ответника в в Г. и в Т., като за десет месеца са платени всеки месец по 21 900 евро и за един месец са платени 22 140 евро. Такава е фактическата 6 обстановка, описА. от ищеца в исковата и допълнителната искова молба и е поддържА. в множеството уточнителни молби. При доказване на въпросните плащания, ответникът следваше да докаже, че е било налице някакво основание да получи процесната сума.

По настоящото дело не се доказа, че ищецът е превел на ответника въпросната сума по посочения начин и с посочените суми, което прави искът неоснователен само поради недоказаността на това обстоятелство, защото не се установява, че сумите са получени от ответника. Ангажираните от ищеца доказателства за плащане, приложени към исковата молба и представляващи платежни документи, приложени в разменената между страните електронна кореспонденция, касаят различен период от заявения в исковата молба и различни плащания от заявените, включително има плащания от едно трето за делото лице, като няма твърдения и доказаност, какво общо има същото със страните по делото. Това е видно от изготвеното основно заключение от вещото лице А. по съдебно-икономическа експертиза, където в таблица № 1 от заключението са описани всички представени от ищеца платежни документи. Първите шест плащания по таблицата са направените от това трето за делото лице и касаят плащания извън процесния заявен период. Плащанията по позиции от 7 до 14 имат за платец ищеца и за получател ответника, но не касаят плащане по заявения от ищеца период. Плащанията от позиции 15 до 18 имат за платец ищеца и за получател ответника, но не касаят плащанията, които е заявил, че е направил ищеца, защото не съответстват като суми на заявените такива от ищеца. С оглед защитата си по делото, ответникът е ангажирал доказателства, че в представляваното от него дружество „Алекс Стюърт Интернешънъл България“ ООД/„Супрам“ ООД има постъпили плащания от ищеца, които съответстват като суми и дати на плащания, посочените суми от ищеца, но е представил доказателства-фактури, че плащанията касаят заплащане на извършени услуги. Сумите, които съответстват на 7 заявените от ищеца, обаче са постъпили по левова сметка на дружеството „Алекс Стюърт Интернешънъл България“ ООД, а не по сметки на ответника. По делото няма ангажирани доказателства, че първо има плащане на сумите по сметка на ответника, а после същия ги е прехвърлил на дружеството и същите са осчетоводени по представените от ответника фактури, за да се приеме, че се касае за същите суми. Отделно от това за да се касае за неоснователно обогатяване на ответника с тези суми, които са фактурирани на дружеството, следва да се оборят доказателствата, че се касае за плащане за извършена услуга и че тези пари са отишли в патримониума на ответника, каквито твърдения и доказателства няма по делото. Следва да се отбележи, че недопустимо ищецът се опитва да внесе фактология по делото, различна от изложената в исковата молба, като сочи, че претендира по делото сумите по платежните документи, описани в икономическата експертиза. Вече беше обсъдено от съда, че сумата по въпросните платежни документи нито съответства на заявения период, в който са направени плащания на ищеца, нито съответства като суми. Едва след отговора на ответника, в който същият заявява, че е получил по лична сметка няколко суми от ищеца, ищецът споменава и тези суми в уточнителните си молби и в писмената си защита по делото. Така заплатените суми, не са били част от фактологията на исковата молба и допълнителна такава и съответно не са част от заявената претенция. Видно е, че общия сбор от плащанията по представените платежни документи от 140 527,92 евро не съответства на претендирА.та от ищеца сума от 241 140 евро, за която се твърди, че е преведена на по банкова сметка на ответника за десет месеца по 21 900 евро и за един месец са платени 22 140 евро, каквито преводи не се доказаха по делото.