Решение № 1810 от 18.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 14278/2025
- Вид
- Решение № 1810
- Подписан
- 18.03.2026
- Състав
- Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, Мила Гочева Димова
Цитирани разпоредби
- чл. 349, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60-62 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60-62 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60-62 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1810 гр. София, 18.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20251100514278 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Г. С. Т. срещу решение № 7886/02.05.2025 г. по гр.д. № 42273/2022 г. по описа на СРС, 141 състав, в частите, както следва: в частта, с която имотът, предмет на делото за делба, а именно - апартамент № 12, находящ се в гр. София, кв. ****, състоящ се от една стая, кухненски бокс и сервизни помещения със застроена площ от 31,75 кв.м., при граници: изток - външна стена, запад - коридор, север – апартамент на Х.П., юг – апартамент на сем. Б., заедно с избено помещение № 29, с полезна площ от 3,86 кв.м., при граници: изток - мазе № 13, запад - коридор, север - коридор, юг - мазе № 10, както и 0,439 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, който имот е част от сграда, построена върху държавна земя, съобразно договор за продажба от 07.10.1993 г., и представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор: *** по одобрени КККР с последно изменение от 15.06.2022 г., е поставен в дял на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на съделителя А.. С. М.; в частта, с която жалбоподателят Г. С. Т. е осъден да заплати в полза на А. С. М. сумата в размер на 3567,75 лв., представляваща съответна на припадащата му се част от извършени подобрения в имота, ведно със законната лихва, считано от 02.07.2024 г. до плащането; в частта, с 1 която са отхвърлени претенциите по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл.
86 ЗЗД, предявен от съделителя Г. С. Т. срещу съделителя А.. С. М., за следните суми:
7500 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имот с идентификатор *** съразмерно на притежаваната от ищеца ½ ид.ч., за периода от м.01.2022 г. до 21.02.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.07.2024 г. до плащането, 1335,58 лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената главница за периода от 21.02.2023 г. до 01.07.2024 г., сумата над 3536,98 лв. до 4900 лв., ведно със законната лихва от 02.07.2024 г. до погасяването, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот с идентификатор *** съразмерно на притежаваната от ищеца ½ ид.ч., за периода от 22.02.2023 г. до 01.07.2024 г.
Жалбоподателят – Г. С. Т., оспорва начита, по който е извършена делбата на процесния имот, като счита, че не са налице предпоставките за възлагане на имота на ответницата, тъй като същата е притежавала други жилища, с които се е разпоредила за целите на процеса и предвид възлагателната претенция. Твърди, че има право на пълния размер на претендираните обезщетения, тъй като за периода от м.01.2022 г. до 21.02.2023 г. ответницата е поела задължение да му заплаща наем за имота, което се установява от събраните по делото гласни доказателства. Счита също така, че е неоснователна претенцията на ответницата за заплащане на подобрения в имота, тъй като по делото не е доказано да са извършвани такива. Ето защо, моли решението на СРС в обжалваните от него части да бъде отменено. Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата – А. С. М., оспорва жалбата, като счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за делба, предявен от Г. С. Т. срещу А. С. М., на недвижим имот, представляващ апартамент № 12, находящ се в гр.
София, кв. ****, състоящ се от една стая, кухненски бокс и сервизни помещения със застроена площ от 31,75 кв.м., при граници: изток - външна стена, запад - коридор, север – апартамент на Х.П., юг - апартамент на сем. Б., заедно с избено помещение № 29, с полезна площ от 3,86 кв.м., при граници: изток - мазе № 13, запад - коридор, север - коридор, юг - мазе № 10, както и 0,439 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, който имот е част от сграда, построена върху държавна земя, съобразно договор за продажба от 07.10.1993 г., и представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор: *** по одобрени КККР с последно изменение от 15.06.2022 г.
2
С решение № 16433/12.10.2023 г. по гр.д. № 42273/2022 г. по описа на СРС, 141 състав, е допусната делба на посочения имот при следните квоти в съсобствеността:
1/2 идеална част за съделителя Г. С. Т. и 1/2 идеална част за съделителя А. С. М..
С обжалваното решение, постановено във втората фаза на делбения процес, е уважена претенция на А. С. М. за възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, като съделителят М. е осъдена да заплати на съделителя Т. сумата в размер на 56043 лв. за уравняване на дяловете. Също така, Г. С. Т. е осъден да заплати в полза на А. С.
М. сумата в размер на 3567,75 лв., представляваща съответна на припадащата му се част от извършени подобрения в имота, ведно със законната лихва, считано от 02.07.2024 г. до плащането, като искът за подобрения е отхвърлен за сумата в размер на 10000 лв., а от своя страна А. С. М. е осъдена да заплати в полза на Г. С. Т. сумата в размер на 3536,98 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот за периода от 22.02.2023 г. до 01.07.2024 г., ведно със законната лихва от 02.07.2024 г. до погасяването, като претенцията за посочения период е отхвърлена до пълния предявен размер от 4900 лв. Исковете за сметки на Г. С. Т. срещу А. С. М. за сумата в размер на 7500 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имот с идентификатор *** съразмерно на притежаваната от ищеца ½ ид.ч., за периода от м.01.2022 г. до 21.02.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.07.2024 г. до плащането, както и за сумата в размер на 1335,58 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от 21.03.2023 г. до 01.07.2024 г., са отхвърлени изцяло.
Решението е обжалвано само от съделителя Г. С. Т. в частта, с която е определен начинът на извършване на делбата, в частта, с която съделителят Т. е осъден да заплати в полза на съделителя М. сумата в размер на 3567,75 лв., представляваща съответна на припадащата му се част от извършени подобрения в имота, ведно със законната лихва, считано от 02.07.2024 г. до плащането, както и в частта, с която са отхвърлени претенциите по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД, предявени от съделителя Г. С. Т. срещу съделителя А.. С. М., за следните суми: 7500 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имот с идентификатор *** съразмерно на притежаваната от ищеца ½ ид.ч., за периода от м.01.2022 г. до 21.02.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.07.2024 г. до плащането, 1335,58 лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената главница за периода от 21.02.2023 г. до 01.07.2024 г., сумата над 3536,98 лв. до 4900 лв., ведно със законната лихва от 02.07.2024 г. до погасяването, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот с идентификатор *** съразмерно на притежаваната от ищеца ½ ид.ч., за периода от 22.02.2023 г. до 01.07.2024 г.
В останалата част решението на СРС не е обжалвано и е влязло в сила.
3
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Във връзка с аргументите за неправилност на обжалваното решение, релевирани от въззивника, съдът намира следното:
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-техническата експертиза, допуснатият до делба недвижим имот представлява неподеляемо жилище. Пазарната оценка на същия е в размер на 112086 лв.
С молба, подадена преди провеждане на първото заседание във втората фаза на делбеното производство, съделителят А. С. М. е предявила възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК. Съделителят Г. С. Т. също така е предявил възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК в първото открито съдебно заседание по делото във втората фаза на делбеното производство.
На основание чл. 349, ал. 2 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при открИ.е на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.
С оглед установените по делото факти настоящият съдебен състав намира искането на съделителя А. С. М. за възлагане на делбения имот по реда на чл. 349, ал.
2 ГПК за основателно, като в тази връзка следва да се посочи следното:
Установява се по делото от заключението на съдебно-техническата експертиза, че процесният апартамент е неподеляемо жилище. От показанията на разпитаните по делото свидетели Н.И. Т.а и Р.А. М. се доказва, че към момента на смъртта на общия наследодател на страните Спас Г.ев Т. – 05.12.2021 г., съделителят А. С. М. е живяла в процесния имот, заедно със семейството си, включително е извършвала подобрения в същия. Посоченият факт освен това не е спорен между страните, като от показанията на свидетеля Р.А. М. се доказва, че А. С. М. живее в имота от 2010 г. Този факт се потвърждава и от приетите по делото писмени доказателства във връзка със заплащането на консумативи при използването на имота от стана на А. М., както и от удостоверението за промени в настоящия адрес на А. М., видно от което настоящият адрес от 13.09.2011 г. е в гр. София, ж.к. ****.
За да се уважи възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК, следва да се установи, че съделителят не притежава друго жилище. Видно от представената по делото справка от имотния регистър, съделителят А. С. М. не притежава друго жилище. Действително, съгласно нотариален акт № 168/18.08.2022 г. по н.д. № 697/2022 г. по описа на нотариус С.Т., А. М. и А. М. са прехвърлили в полза на децата 4 си – Л. М., Р. М. и Д. М. притежаван от тях в съсобственост недвижим имот.
Прехвърлянето е извършено преди получаване на исковата молба за делба на процесния имот и преди отправяне на възлагателната претенция. Освен това, както правилно е посочено в обжалваното решение, съгласно т. 7 на Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по т.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, извършеното разпореждане с друго жилище е ирелевантно за основателността на възлагателната претенция, в случай че са налице другите предпоставките за това само за един от съделителите с възлагателна претенция, като от значение е съделителят да не притежава в изключителна собственост друго жилище. Ето защо, извършеното разпореждане от страна на А. М. не обосновава неоснователност на възлагателната претенция, предвид разрешението, дадени в цитираното тълкувателно решение и с оглед обстоятелството, че същата преди разпореждането е била съсобственик на имота, предмет на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, а не негов изключителен собственик.
Не се твърди и не се установява по делото съделителят Г. С. Т. да е живял в процесния имот към момента на открИ.е на наследството, което обосновава неоснователност на възлагателната му претенция само на това основание.
Ето защо, решението в частта, с която делбата е извършена чрез възлагане на имота на основание чл. 349, ал. 2 ГПК в полза на съделителя А. С. М., е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид обстоятелството, че съделителителите притежават имота при равни дялове, съделителят А. С. М. следва да заплати в полза на съделителя Г. С. Т. сумата в размер на 56043 лв., както правилно е определил първоинстанционният съд, представляваща половината от последната дадена оценка на имота, съгласно съдебнотехническата експертиза.