Присъда № 20 от 30.10.2024, Районен съд - Тутракан

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 20/30.10.2024 год. по НОХД № 147 от 2024 год.

Подсъдимият В. А. Д., *****, с ЕГН ********** е предаден на съд с обвинителен акт на прокурор при РП – Силистра за това, че на 16.02.2023 г. в с. Зафирово, обл. Силистра, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у С. Н. А. от *** да изтегли кредит в размер на 500,00 /петстотин/ лева, кат оза целта го мотивирал и му съдействал при сключването на Договор за стоков кредит № ***** г. с „Банка ДСК“ ЕАД гр.

София, представлявана от „ЗАФИРА-БЕН“ ООД, с. Зафирово, ЕИК ****, чрез Б.М.Н., като реалният размер на кредита бил 5 000,00 /пет хиляди/ лева и с това причинил на С. Н. А. от *** имотна вреда в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

По искане на подсъдимия и неговия защитник наказателното производство се проведе по правилата на глава двадесет и седма от НПК. След като подсъдимият призна пред съда изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти и съдът установи, че самопризнанията му се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение на основание чл. 372 ал. 4 от НПК съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на РП – Силистра, ТО – Тутракан, пледира за признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и налагане на наказание лишаване от свобода за срок от 18 месеца, което, след като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК бъде редуцирано с 1/3 до 12 месеца, да бъде отложено по правилата на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години.

Служебно назначеният повереник на гражданския ищец пледира предявеният граждански иск да бъде уважен в пълния му размер, а именно 5 000,00 лв.

Гражданският ищец заявява, че бил получил единствено 500,00 лв. от подсъдимия.

Защитникът на подсъдимия пледира за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от 12 месеца, което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години. По отношение на гражданския иск, същият пледира той да бъде уважен в размер на 4 000,00 лв., тъй като имало доказателства, че гражданският ищец се бил облагодетелствал със сумата, явяваща се разликата до пълния му размер от 5 000,00 лв.

Подсъдимият, в хода на съдебните прения, се признава за виновен, изразявайки съжаление за стореното. Потвърждава, че бил дал на пострадалия сумата от 500,00 лв. В последната си дума същият отново изразява съжаление за извършеното.

1

Съдът, след като анализира събраните в наказателното производство доказателства и обсъди изразените от страните становища, на основание чл.

373, ал. 3 от НПК намира за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В. А. Д. е *****.

През м. февруари 2023 г. подс. В. Д. решил да спечели пари по измамлив начин. Известно му било, че „Зафира-Бен“ ООД, с. Зафирово, обл. Силистра, извършва търговия със строителни материали, които можели да се закупят и чрез стоков кредит. Хрумнало му да убеди своя познат св. С. Н. А. да изтегли такъв стоков кредит за сумата от 5 000,00 лв., съответно – да закупи строителни материали на тази сума, като след това продаде на трето лице закупените от св. С. А. строителни материали на по-ниска цена, от която да даде малка част (500,00 лв.) на св. А. и остатъкът да бъде негова имотна облага.

В изпълнение на това свое решение, на 16.02.2023 г. подс. Д. посетил св.

А. в *** и му предложил да му помогне да си намери жена, за да не живее вече сам. Отбелязал, че за целта св. А. трябвало да разполага с известна сума пари, за да може да се справи с ежедневните разходи, които биха възникнали при такъв съвместен живот. Така подсъдимият мотивирал св. А. да реши да изтегли на кредит сумата от 500,00 лв., за което го уверил, че ще му съдейства.

Двамата потеглили за с. Зафирово, обл. Силистра с управлявания от св. Г.М. автомобил. Когато пристигнали в селото, подс. Д. и постр. А. посетили офиса на „Зафира-Бен“ ООД, където по указание на подсъдимия пострадалият мълчал и единствено подписвал представените му документи. По този начин, без да разбере, постр. А. сключил Договор за стоков кредит № ***** за сумата от 5 000,00 лв., като си мислел, че тегли кредит в размер на 500,00 лв. Подс. Д. взел всички документи, удостоверяващи сделката, и на свой ред се разпоредил със закупените на кредит стоки, продавайки ги на св. М.С. за сумата от 1 000,00 лв. Впоследствие подсъдимият предоставил на пострадалия сумата от 500,00 лв., а останалите 500,00 лв. задържал за себе си, реализирайки имотна облага от измамната схема. След известно време постр. А. получил телефонно обаждане и писмо от „Банка ДСК“ АД и разбрал, че дължи 5 000,00 лв.

Горната фактическа обстановка съдът извежда от приетите на основание чл. 373, ал. 3 от НПК за установени обстоятелства, изложени в обвинителния акт, предмет на направеното от подсъдимия самопризнание, и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Подсъдимият В. Д. е наказателно отговорно лице и като такъв е надлежен субект на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК.

Подс. Д. е осъществил всички съставомерни елементи на основния състав на измамата. Изпълнителното деяние се състои във въвеждането в заблуждение на пострадалия, че ще му помогне да сключи договор за кредит в 2 размер на 500,00 лв., вместо реалния такъв от 5 000,00 лв. Престъпният резултат се свежда до нанасянето на имотна вреда на св. А., която е равна на разликата между отпуснатия стоков кредит в размер на 5 000,00 лв. и получената фактически от пострадалия сума от 500,00 лв. По този начин имущественият пасив в патримониума на постр. А. се е увеличил с 4 500,00 лв., а не с предявената в обвинението сума, представляваща пълния размер на кредита. Последното се явява и причината подсъдимият да бъде оправдан в тази част. Налице е причинно-следствена връзка между изпълнителното деяние и престъпния резултат, доколкото въвеждането в заблуждение на пострадалия е изиграло ролята на необходима предпоставка (причина), без която не би се осъществил престъпният резултат – увеличаването на неговия имуществен пасив.

От субективна страна подс. Д. е действал в условията на пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че въвеждайки в заблуждение пострадалия да изтегли уговорения стоков кредит в размер на 5 000,00 лв., използвайки доверчивостта и финансовата неграмотност на последния, подсъдимият е предвиждал и искал настъпването на противоправния резултат – да се обогати неоснователно за сметка на постр. А., комуто същевременно е причинил имотна вреда. Налице е и съставомерната специална цел – набавянето на имотна облага от подсъдимия. Последното се извежда по аргумент от посилното основание, тъй като с настъпването на имотната облага от 500,00 лв. се е осъществила и самата цел.

Воден от горното, съдът призна подсъдимия В. Д. за невиновен в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК за това, че на 16.02.2023 г. в с. Зафирово, обл. Силистра, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у С. Н. А. от *** да изтегли кредит в размер на 500,00 /петстотин/ лева, кат оза целта го мотивирал и му съдействал при сключването на Договор за стоков кредит № ***** г. с „Банка ДСК“ ЕАД гр. София, представлявана от „ЗАФИРА-БЕН“ ООД, с. Зафирово, ЕИК ****, чрез Б.М.Н., като реалният размер на кредита бил 5 000,00 /пет хиляди/ лева и с това причинил на С. Н. А. от *** имотна вреда в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева, като го оправда по повдигнатото му обвинение.

Същевременно съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК за това, че на 16.02.2023 г. в с. Зафирово, обл. Силистра, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у С. Н. А. от *** да изтегли кредит в размер на 500,00 /петстотин/ лева, кат оза целта го мотивирал и му съдействал при сключването на Договор за стоков кредит № ***** г. с „Банка ДСК“ ЕАД гр. София, представлявана от „ЗАФИРА-БЕН“ ООД, с. Зафирово, ЕИК ****, чрез Б.М.Н., като реалният размер на кредита бил 5 000,00 /пет хиляди/ лева и с това причинил на С. Н. А. от *** имотна вреда в размер на 4 500,00 /четири хиляди и петстотин/ лева.

При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, 3 доколкото същият е реабилитиран по право на основание чл. 88а, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК (от справката за съдимост не може да се извлече точната дата на настъпване на реабилитацията, но е видно, че е изтекъл около 25-годишен период от тогава), самопризнанието му в хода на досъдебното производство и изразеното съжаление за стореното. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът приема размерът на имуществената вреда, равняваща се на около 5 пъти МРЗ за страната към 2023 г.

С оглед изложеното и предвид значителния превес на смекчаващите вината обстоятелства, на основание чл. 54 от НК съдът определи наказание по вид „Лишаване от свобода“ в размер малко над минималния, а именно 18 месеца, който на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали с 1/3, определяйки окончателния му такъв на 12 месеца. Съдът счита, че с оглед постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, не е наложително същият да го изтърпи ефективно. Поради това и на основание чл. 66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от 3 години.

По отношение на гражданския иск, съдът намери, че същият е предявен от пострадалия в процесуалното му качество на граждански ищец и е допуснат за разглеждане в наказателното производство. Петитумът е за заплащане на причинените на пострадалия с престъпното деяние, представляващо и деликт по чл. 45 от ЗЗД, имуществени вреди в размер на 5 000,00 лв. С извършеното деяние по чл. 209, ал. 1 от НК са настъпили имуществени вреди под формата на увеличаване на имуществения пасив на пострадалия в размер на 4 500,00 лв., доколкото същият се е облагодетелствал с 500,00 лв. Поради изложеното, съдът намира, че искът следва да бъде частично уважен до сумата от 4 500,00 лв., ведно със законната лихва от 16.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като в останалата му част до пълния размер от 5 000,00 лв., като недоказан и неоснователен, същият следва да се отхвърли.

На основание чл. 301, ал. 1, т. 12 във връзка с 189, ал. 3 и чл. 88, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 71, ал. 1 от ГПК и чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на РС – Тутракан в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 180,00 лв., представляваща ДТ върху уважения размер на гражданския иск.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на РС – Тутракан направените в ход на съдебното производство разноски в размер на 426,73 лв.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОДМВР – Силистра направените разноски в хода на досъдебното производство в размер на 748,80 лв.

Съдът отмени взетата в ДП мярка за неотклонение „Подписка“ по отношение на подсъдимия.

Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

4

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 20 гр. Тутракан, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спас М. Стефанов

Съдебни

К.Г.Я. заседатели: Ш.К.А. при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова и прокурора П. Д. С. като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Наказателно дело от общ характер № 20243430200147 по описа за 2024 година и като взе предвид събраните доказателства и закона

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия В. А. Д., ******, ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че на 16.02.2023г. в с. Зафирово, обл. Силистра, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у С. Н. А. от *** да изтегли кредит в размер на 500.00 /петстотин/ лева, като за целта го мотивирал и му съдействал при сключването на Договор за стоков кредит № 966000 от 16.02.2023г. с банка „ДСК“ ЕАД гр. София, представлявана от „ЗАФИРА-БЕН“ ООД с. Зафирово, ЕИК ****, чрез Б.М.Н., като реалният размер на кредита бил 5 000 /пет хиляди/ лева и с това причинил на С. Н. А. от **** имотна вреда в размер на 5000.00 /пет хиляди/ лева, като го ОПРАВДАВА поповдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.