Решение № 50 от 15.02.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Варна, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20223001000591 по описа за 2022 година

Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №18166/29.07.2022г. по описа на ВОС на „МАРК 2” ЕООД, ЕИК 119665634, със седалище град София, подадена чрез пълномощник адвокат Р. М., срещу решение №225/10.06.2022г. на Варненски окръжен съд (ВОС), постановено по т.д. №786/2021г. по описа на ВОС.

С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от ищеца – настоящ въззивник „МАРК 2” ЕООД срещу ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК 103533691, град Варна, осъдителни искове за сумата 191 952,05 лева, представляваща дължима преференциална цена за произведена и доставена, но неплатена електроенергия за м.10.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 17.11.2021г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й плащане; сумата 56 892,44 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата 191 952,05 лв. за периода от 16.12.2018г. до предявяване на иска - 17.11.2021г.; сумата 7 075,28 лева, представляваща дължима преференциална цена за произведена и доставена, но незаплатена електроенергия за м.11.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 17.11.2021г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й плащане; сумата 2 097,12 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата 7 075,28лв., за периода от 16.12.2018г. до 17.11.2021г. – датата на предявяване на иска.

1

Основните оплаквания във въззивната жалба са, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК и в противоречие на ТР №1/2017 на ВКС, ОСГТК; постановено е при нарушение на материалния закон и е необосновано, тъй като съдът неправилно е анализирал ефекта на измененията на Закон за енергията от възобновяеми източници от м. юли 2015 г. върху механизма на производителите на ВяЕЦ, неправилно е приел, че ищцовата ВяЕЦ не може да се отнесе едновременно до централите, работещи до 2250 часа и тези работещи над 2250 часа в рамките на една календарна година, съотв. приложил е неправилно последствията от отмяната на т.2.7 и 2.8 от Решение СП-1/2015 на КЕВР, като изобщо не е приложим релевантната към спора материалноправна норма, които оплаквания са аргументирани с подробно изложени доводи.

При тези основни оплаквания и като твърди, че предявените искове са основателни и доказани, въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение на първоинстанционния съд и уважаване на исковите претенции в цялост. Претендира и присъждане на разноски.

В срока по чл.263 ГПК насрещната страна – ответникът „Енерго - Про Продажби” АД, чрез пълномощника си по делото адвокат А. Т., САК, е подал писмен отговор вх. №23020/06.10.2022г. по описа на ВОС. Като излага подробно коментара си по оплакванията на ищеца и аргументира становище за неоснователност на въззивната жалба, въззиваемият ответник моли обжалваното решение на първоинстанционният съд да бъде изцяло потвърдено като постановено при спазване на процесуалните правила, правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

Депозиран е и писмен отговор вх. №23083/06.10.2022г. от третото лице – помагач на страната на ответника „Национална електрическа компания“ ЕАД с доводи за неоснователност на въззивната жалба и искане за потвърждаване на обжалваното с нея решение.

В съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат.

В обхвата на служебната проверка по чл.269 ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е и допустимо.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с исковата молба на „МАРК 2” ЕООД, ЕИК 119665634, седалище град София, с която срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, седалище град Варна, са предявени обективно кумулативно 2 съединени осъдителни искове за сумата 191 952,05 лева, представляваща остатък от дължимата, но незаплатена продажна цена за цялото количество електрическа енергия, произведена през м. октомври 2018г. от собствената на ищеца вятърна електрическа централа - ВяЕЦ „Храброво 3” с обща инсталирана мощност от 4.000 kW, находяща се в землището на с. Храброво, общ. Балчик, за която е издадено дебитно известие №131 от 31.11.2018 г. към фактура №130 от 12.11.2018 г., ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 16.12.2018г. до окончателното й плащане, чийто размер до датата на подаване на исковата молба (17.11.2021г., вкл.) е 56 892,44 лева, както и за сумата 7 075,28 лева, представляваща дължима, но незаплатена продажна цена за цялото количество електрическа енергия, произведена през м. ноември 2018г., за която е издадена фактура №132 от 30.11.2018 г., ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 16.12.2018г. до окончателното й плащане, чийто размер до датата на подаване на исковата молба (17.11.2021г., вкл.) е 2 097,12 лева.

Страните не спорят по фактите, същите са и надлежно установени в хода на исковото производство. Така не се спори, че ищецът „МАРК 2” ЕООД, ЕИК 119665634, е производител на електрическа енергия от възобновяем източник - вятърна електрическа централа (ВяЕЦ) „Храброво 3” с обща инсталирана мощност от 4.000 kW, находяща се в землището на с. Храброво, общ. Балчик, присъединена към електроразпределителната мрежа на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на ел.енергия ДУА-119/11.02.2008-3010-ВГ-14.02.2008-ВГ4027-18.06.2009 от 27.07.2009г., сключен с „Е.ОН България Мрежи“ АД (с променено понастоящем наименование „Електроразпределение Север” АД). Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, гр. Варна, е краен снабдител на електрическа енергия и титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004 год. издадена от ДКЕВР (допълнена с последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР). Като краен снабдител по силата на чл.31 от ЗЕВИ ответникът е задължен да купува електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници при условията на същата норма, като част от електрическата енергия се заплаща по преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част по цени за излишък. „Национална електрическа компания” ЕАД, ЕИК 000649348, седалище гр. София, е обществен доставчик и титуляр на лицензия за извършване на дейността обществен доставчик на електрическа енергия № Л-14713/17.12.2004г., издадена от ДЕКВР . Като обществен доставчик, по силата на чл.94 от ЗЕ, „НЕК” ЕАД е задължено да купува от ответника, в качеството му на краен снабдител, количествата електрическа енергия от възобновяеми източници, която същият е закупил от производителите на лицензионната му територия.

Процесните количества електрическа енергия са произведени и продадени от 3 ищеца на ответника в изпълнение на Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник №177 от 30.08.2011г., сключен между „Енерго-Про Продажби” АД (с предходно наименование Е.ОН България Продажби“ АД) и „МАРК 2” ЕООД. Ищцовата централа е достигнала нетно специфично производство от 1907 кWh за 1 кW инсталирана мощност през м. октомври 2018г., но без да е достигнала 2250 ефективни работни часове. Произведената до достигане на прага от 1907 кWh ел. енергия ищецът е фактурирал на ответника по преференциална цена от 191 лв./MWh (т.7 от Решение № Ц-018/30.03.2011г. на КЕВР) като е издал фактура №128/31.10.2018г. Произведеното количество над този праг е фактурирал по цена, съответна на цената за излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО” ЕАД, като е издал фактура №130 от 12.11.2018г. И по двете фактури ищецът е получил плащане от ответника. Впоследствие ищецът е издал дебитно известие №131 от 30.11.2018г. към втората фактура (№130/12.11.2018г) за остатъка от продажната цена, определяйки я по реда на т.7 от Решение № Ц-18 от 20.06.2011г. на ДКЕВР, което ответникът е върнал на издателя, обосновавайки становище за недължимост на сумата по него. През м. ноември 2018г. ищцовата ВяЕЦ е работила под 2250 ефективни годишни часове като е надхвърлила прага от 1907 кWh, но без да надхвърля прага от 2139 кWh нетно специфично производство от 1 кW инсталирана мощност.

Произведената през този месец (м. ноември 2018г.) ел. енергия ищецът е фактурирал на ответника по преференциална цена от 191 лв./MWh (т.7 от Решение № Ц018/30.03.2011г. на КЕВР). Ответникът е извършил само частично плащане по издадената му фактура №132 от 30.11.2018г., съответно на цената за излишък. Не е спорно и че количествата електроенергия, отразени в представените по делото фактури и дебитно известие, са действително произведени от ищцовото дружество.

Спорът между страните е правен и по същество се заключава в това, след изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ (ред., ДВ, бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) и приемането на Решение № СП-1/15.10.2020г. на КЕВР допустимо ли е след достигането на нетното специфично производство на електрическа енергия от собствената на ищеца вятърна електрическа централа в размер на 1 907 kWh и заплащането му от страна на ответника – краен снабдител по преференциалната цена по т.7 от Решение № Ц-18 от 20.06.2011г. на ДКЕВР ( 191.00 лв./MWh, без ДДС), въз основа на твърдение за надхвърляне впоследствие на прага от 2 250 ефективни годишни часове работа на централата да се претендира приложимост на Решение № СП-2 от 15.10.2020г. (т.2.8 от отмененото Решение №СП-1/31.07.2015г.), съответно заплащане на разликата между нетните специфични производства по тези решения по преференциалната цена по т.7 от Решение № Ц-18 от 20.06.2011г., или за всички количества електрическа енергия над нетното специфично производство от 1 907 kWh се дължи единствено цена за излишък на балансиращия пазар. Спорът допълнително е основан и на неприложимостта на Решение № СП-1 от 15.10.2020г. за произведените 4 количества ел. енергия през процесния период след като това решение е предмет на оспорване пред административния съд, а предходното идентично Решение №СП1/31.07.2015 г. в частта му по т.2.7. и т.2.8, раздел втори, е било отменено с влязъл в сила съдебен акт – решение №5483/26.09.2018г. по адм. дело №8493/2015г. по описа на Административния съд София - град, потвърдено с решение №3312/04.03.2020г. по адм. дело №14112/2018г. на Върховния административен съд (ВАС).

Процесният договор №177 от 30.08.2011г. е сключен между „Енерго-Про Продажби” АД и „МАРК 2” ЕООД при действието на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) (обн., ДВ, бр.35 от 3.05.2011г.), и е с предмет изкупуване от ответното дружество – купувач на електрическата енергия, произвеждана от ищцовото дружество – продавач от възобновяем енергиен източник – ВяЕЦ „Храброво 3”, с обща инсталирана мощност от 4.000 kW, изградена в поземлен имот в землището на с. Храброво, общ. Балчик. Договорът е сключен за срок от дванадесет години, определен съгласно чл.31, ал.2, т.2 от ЗЕВИ. В съответствие с чл.31, ал.1 от ЗЕВИ, страните изрично са приели, че електрическата енергия, произведена от централата на ищеца, ще се изкупува от купувача по определена от ДКЕВР преференциална цена, в съответствие с разпоредбите на ЗЕВИ, която не се изменя за срока на договора - чл.16, ал.1 и 2 от договора. Изрично в чл.16, ал.3 страните са приели, че цената, по която производителят ще продава на купувача електрическата енергия, е определена с Решение на ДКЕВР № Ц-18 от 20.06.2011г.