Определение № 1799 от 16.05.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1799 гр. Варна, 12.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20213100501569 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба от К. Д. Д., чрез адв. Р.Ч., за изменение в частта за разноските на Решение № 1743/19.11.2021 год., по настоящото дело, инкорпорирана в касационна жалба вх. № 26877/29.12.2021 год. и конкретизирана с молба вх. № 741/12.01.2022 год., подадени от същата страна. Излага се становище за недължимост на присъдените разноски в полза на ответните страни.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещните страни Г. Б. Д., Г.Н. Маринова – Е.а и ЛЮБ. Б. ЕНЧ., чрез адв. Т.Е., изразяват становище за недопустимост, евентуално неоснователност на молбата.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

В производството по настоящото дело, Варненският окръжен съд е бил сезиран с въззивна жалба на К. Д. Д. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 261220/13.11.2020 год., постановено по гр. дело № 5688/2019 год. на РС-Варна, поправено с Решение № 260214/26.01.2021 год. и с Решение № 261763/26.05.2021 год., постановени по същото гр. дело, с което: 1) е отхвърлен предявен от въззивника – ищец К. Д. Д. от гр. Варна срещу Галя Борисова Д. от гр. Варна иск за прогласяване нищожността на брачен договор, вписан в Служба по вписвания – гр. Варна с Акт № 164, т. Х/ 18.10.2013 год., в частта му по т. 4 от договора, с която Димитър Кирилов Д. прехвърля безвъзмездно на Г. Б. Д. собствената си 1 / 4 ид. част от недвижим имот – апартамент с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, с адрес гр.

Варна, ул. „Г. С. Раковски“ 76, ет. 5, ап. V – С/16, с площ от 77, 12 кв. м., ведно с избено 1 помещение № 16, с площ от 8, 39 кв. м., поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 226, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 1, предложение трето ЗЗД; 2) е отхвърлен предявения от въззивника – ищец К. Д. Д. от гр. Варна срещу Г.Н. Маринова – Е.а и ЛЮБ. Б. ЕНЧ., двамата от гр. Варна ревандикационен иск за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху 1/ 4 ид. ч. от недвижим имот – апартамент, съставляващ обект с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, с адрес гр. Варна, ул. „Г. С.

Раковски“ 76, ет. 5, ап. V –С/16, с площ от 77, 12 кв. м., ведно с избено помещение № 16, с площ от 8, 39 кв. м., на основание чл. 108 ЗС.

С Решение № 1743/19.11.2021 г., въззивният съд е обезсилил обжалвания първоинстанционен съдебен акт и е прекратил производството по гр. дело № 5688/2019 год. по описа на РС-Варна и по въззивно гр. дело № 1569/2021 год. по описа на ОС-Варна.

В резултат на това произнасяне К. Д. Д. е осъден да заплати на Г. Б. Д. и Г.Н.

Маринова, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, по 1200 лева – разноски, съставляващи заплатени адвокатски възнаграждения, намалени от съда при приложението на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

С оглед изхода на спора ответниците (въззиваеми страна в настоящото производство) имат право на разноски за двете съдебни инстанции на общо основание (чл. 78, ал. 4 от ГПК). Нормата на чл. 78, ал. 4 от ГПК регламентира правото на разноски на ответника при прекратяване на делото, като не поставя каквито и да било изисквания относно причината за прекратяването, предвид характера на отговорността за разноски като обективна и безвиновна.

При присъждането на направените по делото разноски в полза на ответниците, съдът е съобразил представените пред ВРС списъци по чл. 80 ГПК и платежени документи, удостоверяващи извършването на разноските. В мотивите на съдебното решение, съставът на ВОС е обсъдил направеното възражение за прекомерност на заплатените от Г. Б. Д. и Г.Н.

Маринова – Е.а адвокатски възнаграждения, като е приел, че същото е основателно, съобразно фактическата и правна сложност на спора, обема на извършените процесуални действия и продължителността на съдопроизводството.

Съдът приема, че не са налице предпоставки за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от К. Д. Д., чрез адв. Р.Ч., за изменение в частта за разноските на Решение № 1743/19.11.2021 год., по настоящото дело, инкорпорирана в касационна жалба вх. № 26877/29.12.2021 год. и конкретизирана с молба вх. № 2

741/12.01.2022 год., подадени от същата страна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3