Решение № 404 от 14.09.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. София, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20261800500881 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.436 и сл. от ГПК.

Софийският окръжен съд е сезиран с жалба на К. Н. П. от с. Л., Софийска област, чрез адв. Г. Д. срещу Разпореждане от 26.05.2026 год. на ЧСИ Н. Д. рег. № 793 в КЧСИ по изп. дело № ....................., с което е постановен отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕАД.

Със съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на СОС, като е изложил на осн. чл.436, ал.3 от ГПК мотиви по обжалваното действие.

Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното дело е образувано пред ЧСИ Д. на 13.05.2015 год. по молба на „ОТП Факторинг“ ЕАД на основание изпълнителен лист от 17.10.2011 год. по ч.гр.д. № ......./2011 год. на БРС въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

417 от ГПК, съгласно който К. Н. П. е осъдена да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД солидарно с В. В. В. сумата 6920,45 лева – главница по предоставен кредит; сумата 4281,36 лева – лихва за забава, 35 лева – заемни такси и разноски. С молбата взискателят е поискал налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост на К. П., находящи се в с. Л., както и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Форест 2013“. На 27.07.2015 1 год. съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника К. П., връчена на 28.07.2015 год. По искане на взискателя е наложена възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника: 1. УПИ I-637 в кв. 26 по плана на с. Л., ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, и 2. Ливада с площ 1.680 дка в землището на с. Л., местността „Д.“, с посочени граници и съседи. Възбраната е вписана под дв. вх. рег. № 1787/19.08.2015 год. в СВ при БРС. С молба от 11.01.2017 год. взискателят е поискал налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Форест 2013“ ЕООД, като запорното съобщение е връчено на 07.03.2017 год. С молба, подадена чрез куриерска фирма „Интерлогистика“ на 06.03.2019 год., взискателят е поискал продължаване на изпълнителните действия – чрез опис на движими вещи. С последваща молба от 08.01.2021 год. взискателят е поискал извършване на справки и налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. Подадена е молба от взискателя и на 24.09.2021 год. с искане за извършване на изпълнителни действия – опис на движими вещи. На основание договор за цесия между „ОТП Факторинг България“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, сключен на 21.06.2022 год., последното дружество е конституирано като взискател по изпълнителното дело, съгласно чл. 429, ал. 1 от ГПК. С молби на новия взискател от 07.10.2022 год., 21.12.2022 год., 08.03.2023 год., 08.05.2024 год., 11.07.2025 год. и 31.10.2025 год. е поискано извършване на изпълнителни действия – налагането на запор на вземания по банкови сметки на длъжника и запор върху трудовото му възнаграждение. Запорни съобщения до „Инвестбанк“ АД и „Интернешънъл Асет Банк“ АД са връчени на 15.05.2026 год. и 18.05.2026 год. С молба вх. № 03946/20.05.2026 год. длъжникът К. П. е поискала прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и вдигане на наложените обезпечителни мерки. Молбата е оставена без уважение с разпореждане на съдебния изпълнител от 26.05.2026 год.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Жалбата срещу разпореждането, с което ЧСИ е отказал да прекрати производството по изпълнителното дело, е допустима, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК /Д.В. бр. 86/2017 год./. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 433 от ГПК.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предвижда санкция за онзи кръг от кредитори, които за един сравнително дълъг период от време /2 години/ бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права. Законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство - да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава през период от две години, има за правна последица прекратяване на 2 изпълнителното производство по право. В случая е установено, че от образуването на изпълнителното дело до настоящия момент първоначалният взискател и последващият такъв са поддържали висящността на изпълнителното производство, като са искали предприемане на изпълнителни действия преди изтичане на определения в закона двугодишен срок. Под „предприемане действия по принудително изпълнение", следва да се приема момента на подаване на молбата от кредитора, с която е направено съответното искане за предприемане на определен изпълнителен способ, а не самото предприемане. Без значение е дали действията по принудително изпълнение са били успешни или не, самото сезиране на съдебния изпълнител е абсолютно достатъчно основание давността да бъде прекъсната, вкл. и в случаите, когато принудителните действия не могат да бъдат извършени. Това е така, защото валидността на поисканото изпълнително действие не зависи от това дали въз основа на него са събрани някакви суми, а зависи от това дали действието извършено от съдебния изпълнител е включено в правомощията му посочени в чл. 431 от ГПК.

Към момента на постановяване на обжалваното разпореждане не са изтекли повече от 2 години, през които да не са искани и извършвани изпълнителни действия, т.е. не са налице елементите на фактическия състав от разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. С оглед това жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на К. Н. П. от с. Л., Софийска област, срещу Разпореждане от 26.05.2026 год. на ЧСИ Н. Д. рег. № 793 в КЧСИ по изп. дело № ....................., с което е постановен отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3