Решение № 20085 от 06.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20085 гр. С*, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20241110176014 по описа за 2024 година

А. С. Б. е предявила срещу А. Л. В. следните обективно кумулативно съединени осъдителни искове: 1) с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 57, ал. 1 СК за заплащане на сумата от 8000 лв., представляваща дължима наемна цена за ползване в периода 01.04.2022 г. - 17.12.2024 г. на семейно жилище – ап. 58 в гр. С*, бул. „*“ № 96, вх. Б, ет. 4, предоставено на ответника за ползване с решение от 28.01.2022 г. по гр. д. № 46662/2020 г. на СРС, 158 състав, потвърдено с решение от 04.12.2024 г. по в. гр. д. № 12377/2022 г. на СГС, ведно със законната лихва от 19.12.2024 г. до окончателното плащане; 2) с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1415,77 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 8000 лв. за периода 01.04.2022 г. - 17.12.2024 г.; 3) с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 57, ал. 1 СК за заплащане на сумата от 650 лв., представляваща дължими консумативни разходи за потребена топлинна енергия в семейното жилище в периода 01.04.2022 г. - 17.12.2024 г., ведно със законната лихва от 19.12.2024 г. до окончателното плащане; 4) с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 88,11 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 650 лв. за периода 28.12.2023 г. - 17.12.2024 г.; 5) с правно основание с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 702 лв., представляваща претърпени имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение и такси по принудително изпълнение, вследствие от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в неоснователно образуване на изп. дело № 20228380402210 на ** – за принудително събиране на доброволно изплатено парично задължение, ведно със законната лихва от 19.12.2024 г. до окончателното плащане; 6) с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 235,13 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 702 лв. за периода 25.03.2022 г. - 17.12.2024 г.

1

Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак, който бил прекратен с влязло в законна сила решение от 28.01.2022 г. по гр. д. № 46662/2020 г. на СРС, 158 състав, с което упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца били предоставени на ответника. Съдът предоставил на основание чл. 56, ал. 1 СК за ползване на ответника семейното жилище, представляващо ап. 58 в гр. С*, бул. „*“ № 96, вх. Б, ет. 4, чийто едноличен собственик е ищцата. Решение било обжалвано в частта относно вината, родителските права, правото на личен контакт и издръжката, като делото пред въззивната инстанция приключило с решение от 04.12.2024 г. по в. гр. д. № 12377/2022 г. на СГС, което към момента на подаване на исковата молба не е влязло в законна сила. С цитираното въззивно решение било потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която ползването на собственото на ищцата семейно жилище се предоставя на ответника, на когото е предоставено упражняването на родителските права. Ищцата посочва, че по бракоразводното дело не била определена наемна цена за ползваната от ответника 1/3 ид. част от процесното жилище. Поддържа, че по силата на съдебното решение, с което е предоставено ползването на семейното жилище, между страните като бивши съпрузи са възникнали наемни правоотношения по отношение собствения на ищцата ап. 58, с оглед на което ответникът дължи наемна цена за ползваната от него 1/3 идеална част от семейното жилище в размер на средномесечния пазарен наем, без за това да е необходима изрична покана за плащане. Излага, че за процесния период ответникът отказал да заплати на ищцата дължимата наемна цена след отправена писмена покана за плащане от 17.07.2024 г. по ел. поща. Ищцата твърди, че срещу нея било образувано заповедно производство по чл. 410 ГПК за заплащане на дължими към „* С*“ ЕАД вземания за потребена топлинна енергия за процесния апартамент, което приключило с издадена заповед за изпълнение от 06.11.2023 г. по ч. гр. д. № 52590/2023 г. на СРС, 24 състав. С цел избягване на допълнителни разноски ищцата заплатила определената сума от 650 лв. на 28.12.2023 г. Поддържа, че заплатените консумативни разходи за топлинна енергия са свързани с обичайното ползване на процесния имот, поради което следва да бъдат възстановени от ответника. Твърди, че за периода на потребяване на топлинна енергия не е ползвала семейното жилище. В исковата молба се посочва, че по молба на ответника като взискател срещу ищцата било образувано изп. дело № 20228380402210 на ** въз основа на издаден в полза на ответника изпълнителен лист от 24.02.2022 г. по гр. д. № 28021/2020 г. на СРС, 139 състав. Поддържа, че ответникът неоснователно е образувал изпълнителното дело, доколкото ищцата му била заплатила вземанията преди издаването на изпълнителния лист и образуването на изпълнителното производство, на 05.01.2022 г. Твърди, че неоснователното образуване на изпълнително дело по искане на ответника представлява противоправно деяние, с което ответникът е упражнил превратно свои процесуални права. Излага, че още в деня на изпращане на поканата за доброволно изпълнение ** изтеглил от банковата сметка на ищцата сумата по изпълнителния лист в размер на 1879,60 лв. Независимо от това и въпреки че събраната от ищцата сума била частично възстановена, с постановление от 24.03.2022 г. на ЧСИ Бъзински били приети разноски по изпълнителното дело в размер на 702 лв. за адвокатско възнаграждение и такси към ЧСИ за принудителното изпълнение, които разноски били 2 дължими от ищцата. С тези съображения излага, че е претърпяла имуществени вреди в размер на 702 лв., настъпили вследствие неоснователно образуваното срещу ищцата изпълнително дело, които се изразили в недължимо заплатени от нея такси за адвокатско възнаграждение и такси по принудителното изпълнение.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който частично признава по основание и размер предявения от ищцата иск за заплащане на дължимата наемна цена за ползването на процесното семейно жилище за периода 04.2022 г. – 05.2022 г. и за периода 03.2023 г. – 17.12.2024 г. Оспорва иска за периода 07.2021 г. – 03.2022 г.с доводи, че през този период не е ползвал процесния апартамент.

Оспорва като неоснователен иска за заплащане на лихва за забава върху главницата от 8000 лв., доколкото твърди, че никога не е бил поставян в забава, нито е получавал покана за плащане на 17.07.2024 г. Оспорва като неоснователна исковата претенция за заплащане на сумата от 650 лв., представляваща дължими консумативни разходи за потребена топлинна енергия в семейното жилище. Излага, че за периода 05.2020 г. – средата на 07.2020 г. и в периода 06.2021 г. – 08.2021 г. страните са живели заедно в имота с двете си деца, като по силата на издадена заповед за незабавна защита ищцата била отстранена от процесното семейно жилище. Поддържа, че ищцата е могла да възрази, че за претендирания период не живее в топлоснабдения имот и да представи съответните доказателства за това, при което искането на „* С*“ ЕАД щяло да се отхвърли. Ищцата не била направила и възражение за изтекла погасителна давност за вземанията към топлофикационното дружество за периода 05.2020 г. – средата на 07.2020 г., което сочело, че е заплатила процесната сума единствено с цел злоупотреба и за да я претендира впоследствие от ответника. Твърди, че в този период в семейното жилище са живели и децата на ищцата, които съгласно разпоредбите на СК не дължат заплащане на консумативни разходи за семейното жилище. Оспорва и претенцията за лихва за забава върху главницата от 650 лв. Ответникът намира и иска за сумата от 702 лв. за неоснователен. Излага, че авансовите такси в размер на 102 лв. са изцяло възстановени на ищцата от **. Счита, че ищцата е могла да представи документ, че е направила предварително плащане по образуваното дело, при което процесната сума щяла да бъде възстановена. Навежда доводи, че търсенето от длъжника на сторени в изпълнителното производство разноски под формата на вреди в исковото производство лишава ответника от правен способ да възрази за прекомерност на търсените разходи. С тези съображения моли съда частично да отхвърли иска за заплащане на наемна цена за процесното семейно жилище, както и изцяло да отхвърли останалите искови претенции. В срока за отговор на исковата молба ответникът е релевирал възражение за прихващане на претендираните от ищцата вземания с неликвидно вземане в размер на 5000 лв. за причинени на ответника неимуществени вреди, изразяващи се в това, че ответникът и двете му деца са претърпели актове на домашно насилие, упражнено от ищцата и установено с влязло в сила решение по гр. д. № 28021/2020 г. на СРС, 139 състав. Излага, че бил принуден да започне посещения при психолог с цел възстановяване на емоционалното си състояние.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на 3 страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От Договор за доброволна делба от 30.09.2011 г. се установява, че ап. 58 в гр. С*, бул.

„*“ № 96, вх. Б, ет. 4 е поставен в дял на ищцата.

С решение от 28.01.2022 г. по гр. д. № 46662/2020 г. на СРС бракът между страните е прекратен, упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца е предоставено на ответника, комуто е предоставено на основание чл. 56, ал. 1 СК и ползването на семейното жилище, представляващо ап. 58, находящ се в гр. С*, бул. „*” № 58, вх. „Б”, ет. 4.

Представени са удостоверения за раждане на * А. В. и С* А. В.а, от които е видно, че страните са техни родители.

Приложена е справка за дължимите лихви по претенцията за месечен наем.

Представено е заключение на СОЕ, изготвено по гр. д. № 15887/2022 г. на СРС, 127 състав, в което е прието, че пазарната оценка на месечния наем на разполагаемата площ за едно лице в ап. 58, находящ се в гр. С*, бул. „*” № 58, вх. „Б”, ет. 4, е в размер на 227,46 лева.

Представена е покана до ответника, изпратена по ел. поща на 17.07.2024 г., с която ищцата го кани в срок до 31.08.2024 г. да заплати наем за ползване на процесното жилище за периода 03.2022 г. - 17.07.2024 г., както и сумата от 650 лева, заплатена по делото на „*“.

Представени са платежни нареждания: за заплатена на 28.12.2023 г. сума в размер на 650 лева на „* С*“ по гр. д. № 52590/2023 г.; за заплатена на 05.01.2023 г. сума в размер на 1000 лева на ответника, представляваща разноски по гр. д. № 28021/2020 г. на СРС; за заплатена на 01.04.2022 г. сума в размер на 1879,60 лева на ** по изп. д. № 20228380402210 с взискател отвтеникът.

С изпълнителен лист от 24.02.2022 г., издаден по гр. д. № 28021/2020 г. на СРС, 139 състав, А. С. В.а е осъдена да заплати на А. Л. В., С* А. В.а и * А. В. сумата от 1000 лева, разноски, сторени в производството по делото.

С покана за доброволно изпълнение от 24.03.2022 г. по изп. д. № 20228380402210 на ** ищцата е поканена да заплати сума в размер на 1879,60 лева, представляващи разноски по делото. С постановление от 24.03.2022 г. ЧСИ е приел разноски по делото в общ размер на 702 лева.

С решение от 03.05.2021 г. по гр. д. № 28021/2020 г. на СРС е издадена заповед на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДСН против ищцата във връзка и по повод актове на домашно насилие, извършени в периода 07.06.2020 г. – 19.06.2020 г.

Представено е Удостоверение от 19.02.2025 г. за това, че ответникът и двете му деца са ползвали социални услуги за периода 11.06.2021 г. – 05.03.2022 г.

При тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 57, ал. 1 СК в тежест на 4 ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е налице влязло в сила решение за развод, по силата на което семейното жилище е било предоставено на ответника, че същият е ползвал семейното жилище в процесния период, размера на претенцията за заплащане на наемна цена (доколкото не се твърди с решението съдът да се е произнесъл по направено искане по чл. 57, ал. 2 СК); размера на претенцията за консумативни разходи за потребена топлинна енергия в семейното жилище, както и че същите са заплатени от ищцата.