Решение № 330 от 09.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. София, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Павлина Ив. Йотова като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно частно наказателно дело № 20221100604312 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХI-ва от НПК.

Образувано е по жалба на частния тъжител Б. К., подадена от адв. П. Б. – АК – Перник, срещу протоколно определение от 14.06.2022 г., постановено по НЧД № 2436/2022 г. по описа на СРС, НО, 5 състав, с което производството по делото е прекратено.

В жалбата се поддържа, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен, като се излагат подробни доводи в тази насока. Твърди се, че жалбата отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК и не е налице неяснота относно датата и мястото на ивършване на престъплението, тъй като от обективна страна не се налага да се доказва кога точно и къде подсъдимата е написала касационната жалба. Според жалбоподателя подаването на касационната жалба в Софийски окръжен съд би била релевантна, ако частният тъжител е узнал за нея на по-ранна дата от датата на връчването. Прави се искане за изменение атакувания съдебен акт в частта за разноските. Моли въззивната инстанция да отмени като незаконосъобразно първоинстанционното определение и да върне делото за разглеждане от друг състав на СРС.

По делото е депозирано писмено възражение от адв. О. Р. и адв. М. Й., упълномощени защитници на подсъдимата В. Р., в което се поддържа, че подадената жалба е неоснователна, а определението на районния съд – законосъобразно. Прави се 1 искане за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски.

В открито съдебно заседание, проведено на 09.01.2023 година, повереникът на частния обвинител – адв. Б., поддържа подадената жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Защитата на подсъдимата, представлявана от адв. Й., поддържа депозираното писмено възражение и моли атакувания първоинстанционен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Изтъква, че в кориците на делото не е приложен пощенски плик, от който да е видно на коя дата е депозирана тъжбата в СРС, както и че не е била заплатена дължимата държавна такса, които са нередовности, които не могат да бъдат изправени след изтичане на шест месечния преклузивен срок, регламентиран в чл. 81 НПК. Защитникът на подсъдимата адв. Р. поддържа изложеното становище от неговия колега.

В своя лична защита подсъдимата В. Р. моли първоинстанционният акт да бъде потвърден. Посочва, че няма как с подаването на касационна жалба да се извърши престъплението обида.

В предоставена последна дума подсъдимата моли първоинстанционното определение да бъде потвърдено.

Въззивният съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното определение, по реда на чл. 313 НПК, намери за установено следното:

Срещу така постановения съдебен акт е подаден и сезиращият настоящата инстанция документ – частна жалба с вх. № 128126/21.06.2022 г. от тъжителя К., която съдът намери за допустима, като подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, поради което следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна, по следните съображения:

Наказателното производство по НЧХД № 2436/2022 г. по описа на СРС, НО, 5ти състав, е образувано по повод депозирана частна тъжба (вх. №34563/22.02.2022 г. с номер от пощенски плик PS160600KG43/14.02.2022 г. по описа на същия съд), от Б. Б.

К. срещу В. Х. Р. , за престъпления по чл. 148, л. 1, т. 2, предл. 2 и т. 4, предл. 1 вр. чл.146, ал. 1 от НК и чл. 147, ал. 1 от НК.

С така подадената тъжба е повдигнато частно обвинение от Б. К. срещу В. Р. за това, че подсъдимата е подала касационна жалба в качеството на пълномощник на

К.И., срещу Решение № 260152/12.05.21 г., постановено по в.гр.д. № 20/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, в която е наклеветила Б. Б. К., като е разпространила за него позорни обстоятелства, а именно че упражнява системно домашно насилие по отношение на двете му дъщери, че им нанася физически травми, както и че поставя 2 техния живот, здраве и психическо състояние в риск – престъпления по чл. 148, л. 1, т.

2, предл. 2 и т. 4, предл. 1 вр. чл.146, ал. 1 от НК и чл. 147, ал. 1 от НК. Тъжителят твърди, че е узнал за подадената касационна жалба и за съдържанието на 12.08.2021 г., когато получил препис от същата. С така подадената от частния тъжител тъжба, се претендира предадената на съд В. Р. да бъде призната за виновна по повдигнатите ѝ обвинения. С тъжбата срещу подсъдимата е предявен и граждански иск за неимуществени вреди в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева – за инкриминираните престъпления по 148, л. 1, т. 2, предл. 2 и т. 4, предл. 1 вр. чл.146, ал. 1 от НК и чл. 147, ал. 1 от НК.

С разпореждане от 01.06.2022 г., постановено по НЧХД № 2436/2022 г. по описа на СРС, НО, 5–ти състав, съдия – докладчикът е дал ход на тъжбата, квалифицирайки описаните в нея деяния по по 148, л. 1, т. 2, предл. 2 и т. 4, предл. 1 вр. чл.146, ал. 1 от НК и чл. 147, ал. 1 от НК., посочил е, че тъжбата е подадена извън срока по чл. 81, ал.

3 от НПК и е процесуално недопустима, но е насрочил разглеждането на делото в открито съдебно заседание.

По делото е проведено едно съдебно заседание, в което съдът, на основание чл.250, ал.1, вр. чл.24, ал.5, т.2 вр. чл. 81, ал. 1 от НПК, е прекратил наказателното производство по НЧХД № 2436/2022 г. по описа на СРС, НО, 5-ти състав. За да се произнесе в посочения по-горе смисъл, първостепенният съд е приел, че в тъжбата е посочено единствено кога тъжителят е узнал за подадената касационна жалба, но не е посочено кога касационната жалба е била входирана в съда, което било и съществен елемент от състав на престъплението. Мотивира се с обстоятелството, че това е задължение на тъжителя и този пропуск не може да бъде изправен в бъдеще, тъй като срокът за отстраняването му е изтекъл на 14.02.2022 г.

Съобразявайки гореизложената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав не споделя формирания от първоинстанционния съд правен извод, че са налице предпоставките за прекратяване на наказателното производство по см. на чл. 250, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81, ал. 1 НПК, тъй като в тъжбата не била посочена датата на депозиране на касационната жалба във ВКС. Съображенията за това са следните:

Основанието, залегнало в атакуваното определение, с което е прекратено наказателното производство по НЧХД № 2436/2022 г. по описа на СРС, НО, 5 състав, е непосочването от тъжителя датата на входиране на касационната жалба във ВКС. Въззивният съд счита, че в конкретния случай не е налице твърдяната от първостепенния съд нередовност, тъй като в тъжбата изрично е посочена датата на узнаване на извършените деяния, а именно 12.08.2021 г., когато тъжителят е получил препис от касационната жалба. Ирелевантно досежно повдигнатите обвинения за престъпленията от частен характер в конкретния случай е посочване на датата на подаване на касационната жалба, тъй като престъпният резултат при престъпленията 3 обида и клевета се счита за довършен с възприемането от пострадалото лице на отправените към него обидни, респ. клеветнически изрази. В допълнение следва да се посочи, че в мотивите към атакуваното определение СРС е подчертал, че твърдяната нередовност не може да бъде изправена, тъй като срокът за това е изтекъл на 14.02.2022 г. Никъде в кориците на делото не се открива пощенски плик, от който да се установи обстоятелството, че тъжбата е подадена именно в шестмесечния преклузивен срок съгласно императивната разпоредба на чл. 81, ал. 1 от НПК, но с оглед отразения от регистратурата на СРС номер PS160600KG431/14.02.2022 г., може да бъде направен извод, че тъжбата е подадена в шестмесечния преклузивен срок.

С оглед на горното неправилно и незаконосъобразно първостепенният съд е приел, че е налице основание за прекратяване на наказателното производство по смисъла на чл. 250, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81, ал. 1 НПК.

Предвид изложените съображения, въззивният съд намира, че жалбата на частния тъжител следва да бъде уважена, а обжалваното определение отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 1 НПК, Софийски градски съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 14.06.2022 г., постановено по НЧХД № 2436/2022 г. по описа на СРС, НО, 5 състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, НО, 5 състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4