Присъда № 13 от 12.04.2022, Районен съд - Монтана

МОТИВИ към присъда №13 от 12.04.2022 година по НОХД № 1412/2022г. по описа на РС- Монтана

Районна прокуратура Монтана е предявила обвинение срещу подсъдимия Т. СЛ. Г. за извършено престъпление по чл. 183, ал.1 НК, затова че за времето от 16.03.2021 год. до 16.10.2021 година в гр. Монтана, след като е осъден с решение № 198, влязло в сила на 16.06.2020 год. по гр. д. № 166/2020 год. по описа на P C Монтана да издържа своите низходящи - непълнолетните си деца хххх ЕГН ********** и хххх, ЕГН ********** като заплаща месечна издръжка от общо 310 лева или по 155 лева месечно за всяко едно от децата на законния им представител П.

Р. Б., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски -8 / осем / месечни вноски за децата или обща сума от 2 480.00 лева -престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Участващият по делото прокурор, поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния акт, със становище от събраните по делото доказателства, да е изцяло подкрепена фактическата обстановка и доказано извършено от обективна и субективна страна, престъпление по чл.183, ал.1 НК за непогасеното задължение на дължимата месечна издръжка на детето.

Поради това, пледира за признаването на подсъдимия за виновен, като за престъпното деяние му бъде наложено наказание пробация, с приложение на задължителните две пробационни мерки, за срок от 8 месеца.

Подсъдимият Т. СЛ. Г. - участва лично в съдебно заседание, признава се за виновен по предявеното обвинение и дава обяснения по същото. В процесуалното време на последна дума, подсъдимият Г. подържа, че ще внесе дължимата издръжка.

Подсъдимият Г. е осъждан, като има наложено едно административно наказание по реда на чл. 78а от НК за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б” вр. чл. 342, ал. 1 от НК и едно осъждане по НОХД № 687/2021 год . на PC -Враца за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3, 4 и 5 от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 6 ( шест ), което наказание отложено за срок от 3 (три ) години.

Свид. П. Р. Б. от село М., обл. Монтана и подс. Г. живели на семейни начала до 2020 год., като от това съжителство имат две деца: хххх роден на ХХХХХХ год. и хххх, роден на ХХХХХХ год.

Във връзка с раздялата им, двамата сключили споразумение, утвърдено с Решение № 198 на PC - гр. Монтана по гр. д. № 166 / 2020 год., влязло в законна сила от 16.06.2020 година. Съгласно Решението, подс. Г. бил осъден да заплаща на Б. като майка и законен представител на малолетните им деца сумата от 155.00 лв месечна издръжка за всяко от тях или общо 310.00 лева всеки месец, считано от 31.01.2020 год.

Въз основа на решението на съда, има издаден изпълнителен лист и образувано ИД № 2 - 193/2020 год. при ДСИ Камелия Рангелова към PC - Монтана.

В показанията си свид. Б. сочи, че след постановяване на съдебното решение 1 обвиняемият не е заплатил нито една дължима вноска по издръжката на децата, за което била депозирала вече веднъж жалба в РП - Монтана. Дължимата издръжка по тази жалба била в размер на 2 480 лв общо за периода от 16.06.2020 год. до 16.02.2021 год., т.е. осем месечни вноски за всяко дете. За случая била образувана пр. преписка № 2063/2020 год. по описа на РП - гр. Монтана, респ. ДП № 1300/2020 год. по описа на РУ Монтана. Същото е внесено с обвинителен акт от 02.06.2021 година в PC - Монтана за разглеждане, където е образувано НОХД № 605/2021 год., като подсъдимия е признат за виновен по повдигнатото му обвинение но на основание чл.183 ал.3 от НК не е наказан..

Въпреки, че знаел, че има вече има вече образувано наказателно производство за неплащането на издръжката и че е привлечен за това престъпление, подс. Г. продължил да не плаща издръжка за децата си, поради което свид. Б. депозирала нова жалба до РП - Монтана, предмет на настоящето производство.

От събраните доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че подс. Т. СЛ. Г. не е плащал дължимата издръжка за децата си хххх ЕГН ********** и хххх, ЕГН ********** за периода от 16.03.2021 год. до 16.10.2021 год. За неплащането на издръжката на подс. Г. е предявено обвинение за извършено от него престъпление по чл. 183, ал.1 от НК , т.е дължи издръжка в размер на 2 480.00 лева на своите низходящи.

По делото липсват данни подсъдимия да работи на трудов договор, макар, че в разпита си твърди, че работи като общ работник в гр. ххх, където живее.

Приложени са заврени ксерокопия от бележки от „Изи пей”, от които е видно, че подс. Г. е внасял различни суми на обща стойност 800 лева, които обаче касаят погасяването на предходни задължения и са относими към НОХД № 605/2021 год. на МРС.

Така описаната фактическа обстановка се установи безспорно, в хода на проведеното съдебно следствие, въз основа на писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, както и от гласните такива – свидетелските показания на П. Р. Б. – майката на децата Р. и Т., чиято издръжка не е платена, приобщени по реда на чл.281 от НПК. Съдът ползва и цени и събраните и приобщени писмени доказателства по делото.

Свидетелските показания, депозирани от П. Р. Б. родителят, упражняващ родителските права по отношение на двете деца са систематизирани и вътрешно непротиворечиви, в пълна корелация с данните, съдържими се писмените доказателствени източници, които ги подкрепят и допълват. Поради това, независимо от факта на заинтересоваността на свидетелката, в качеството й на родител и законен представител на децата и кредитор за вземането за месечна издръжка, съдът не намери основание за тяхната критика и ги счита за правдиви и обективно верни, относно фактът на бездействието на подсъдимия и неплащането на месечната издръжка, от 16.03.2021г. и следващите, до края на инкриминирания период, за сина си Р. и сина си Т., дължима по силата на влязло в сила съдебно решение.

В съответствие с приетите за установени фактически обстоятелства, съдът намира за доказано подсъдимият Т. СЛ. Г. от обективна и субективна 2 страна, да е осъществил, престъпния състав на чл. 183, ал.1 НК, осъществявайки изпълнително деяние по отношение на низходящите си деца и дължимата за него месечна издръжка. По делото, безспорно се установи, че за времето от 16.03.2021 год. до 16.10.2021 година в гр. Монтана, след като е осъден с решение № 198, влязло в сила на 16.06.2020 год. по гр. д. № 166/2020 год. по описа на P C Монтана да издържа своите низходящи - непълнолетните си деца хххх ЕГН ********** и хххх, ЕГН ********** като заплаща месечна издръжка от общо 310 лева или по 155 лева месечно за всяко едно от децата на законния им представител П.

Р. Б., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски -8 / осем / месечни вноски за децата или обща сума от 2 480.00 лева.

За съставомерността на престъплението по основния състав – ал.1 на чл.183 НК е необходимо наличието на съдебен акт, с който деецът е осъден да дава издръжка на свой съпруг, възходящ или низходящ, брат или сестра, за което задължение той е неизправен длъжник поне за две месечни вноски.

Доказани по делото, с преки доказателства и надлежните доказателствени средства, са релевантните факти: произходът на децата-низходящи на подсъдимия, тяхното непълнолетие, както и осъждането му, да заплаща месечна издръжка, в конкретно определен размер, породено от влязло в сила съдебно решение, с оглед характерът на поетото задължение за плащане и правните последици на същото, включително изпълнителната му сила, следваща пряко от закона. Категорично установен е фактът за липсата на изпълнение на това му задължение, за повече от две месечни вноски. В частност, с оглед доказания, въз основа на кредитираните писмени и гласни доказателствени източници, период на бездействие – о т 16.03.2021 год. до 16.10.2021 година, включително, същият е неизправен длъжник за общо 8 месечни вноски от паричната издръжка на детето, която е осъден да плаща в индивидуално определен размер от по 155 лева-месечно, тъй като упражняването на родителските права и непосредствени грижи за отглеждането им, са предоставени, респ. поети от др. родител –майката и св.

П. уменова Б.. В случая, това са и основните обективни признаци от престъпния състав на чл. 183, ал.1 НК, които безспорно в настоящия казус са налице. Дължимост и липса на плащане на месечната издръжка, считано от 16.03.2021г, както и следващите месеци, се установяват въз основа на кредитираните свидетелски показания на свидетелката Б., така и от признанието на самия подсъдим. Липсват данни за плащане на дължимата сума, за децата, след посочената календарна дата и текущ месец, поради което налице е пълно бездействие и неизпълнение на родителското задължение, до последния месец от инкриминирания период -16.10.2021г, визиран в обвинителния акт.

Не са налице факти, от които да се направи извод за настъпила промяна в обстоятелствата и настъпила обективна невъзможност от страна на подсъдимия да плаща присъдената издръжка. Същият е в трудоспособна възраст, следователно и няма пречки да не реализира доходи от трудово или др. правоотношение, нещо повече, той реализира такива. Липсата на 3 имущество, като източник на доходи, както и обстоятелството, че едно лице е безработно, не го освобождават от задължението като родител да издържа ненавършилото си пълнолетие дете, с оглед неговия обективен, безусловен характер. Следва да се отбележи и фактът, подсъдимият дори и да не работи и да не разполага с доходи, това е ирелевантно за наказателното производство, доколкото при наличието на подобни обективни пречки, има специален ред, по който следва то да се установи и с изричен съдебен акт, което предполага да е инициирал гражданско производство за прекратяване на присъдената издръжката или нейното намаляване. Без правно значение за съставомерността на деянието е и обстоятелството, за реализирана или не реализирана процедура за изплащане на дължимата издръжка от Държавата, в конкретния случай за детето, чрез – Община Монтана, на основание чл.152 СК, вр.пар.12 ЗДБ. Доколкото това е правна възможност, предвидена от законодателя в гаранция правата и защита интересите на детето, поради непълнолетието си неспособно да реализира самостоятелни доходи и в обезпечаване негов жизнен минимум, без с това същевременно да се освобождава родителят, осъден да плаща издръжка, от това му задължение.

Ето защо, съдът приема, отсъствие на обективни обстоятелства, които да са попречили на подсъдимия да изпълни задължението си и да плати издръжката на детето си, след като е бил осъден. Доказани са авторството на деянието, времето и мястото на извършването му - гр.Монтана, където се дължи действието за престиране на относимото парично задължение за издръжка, за ненавършилите пълнолетие деца.

В резултат на пълното бездействие, изразило се в неплащане на която и да е от дължимите вноски за месечна издръжка, за времето от 16.03.2021г. до 16.10.2021г. включително, настъпил е и престъпния резултат по отношение на кредиторите - децата, действащо чрез законния си представител майкатародителят упражняващ родителските права. Забавата е за общо 8 месечни вноски, които са в размер от по 155 лв., а общата сума на неплатената издръжка, в резултат на просто математическо пресмятане, възлиза на стойност 2 480 лв. Неизпълнението на посоченото задължение е за срок надхвърлящ минимално изискуемия от закона - 2 месечни вноски, като в случая непрестираните са 8 бр., спрямо децата.

Бездействието на подсъдимия и неизпълнението на задължението му за издръжка спрямо низходящите му, е напълно съзнателно. Деянието е извършено виновно, при пряк умисъл с цялостно изразени волеви и интелектуален момент, при съзнаване неговия общественоопасен характер и последици. Подсъдимият Г. е имал знание за точния размер на издръжката, която дължи на низходящите си деца, съгласно влязлото в сила съдебно решение, известни са му били и точно периодът и броят на месечните вноски, които не е внесъл. Същевременно и е разбирал характерът на своето задължение - неотменимостта и периодичността с месечно престиране на сума за издръжката на своите синове - низходящи. Въпреки това напълно осъзнато е бездействал за прякото им изпълнение, чрез неплащане, поради 4 което от волева страна, безспорно е предвиждал сигурното и възможно настъпване на престъпния резултат-вредните последици, обхващащи ежемесечните издръжки, от които са били лишени децата му и тъй като и последните са били предвиждани от него, несъмнено индициран е прекият му умисъл за извършване на престъплението. За да направи този извод, съдът цени гореобсъдените обективни факти.

Разпечатката съдържа 26 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2ec14ada-0bc5-4749-b885-c77308707a5a