Решение № 3519 от 29.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3519 гр. София, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАДЯ СТ. БАКАЛОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно наказателно дело № 20241110202910 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

И. Й. Г. ЕГН ********** от град Пловдив, ул.“********* обжалва Наказателно постановление № 22-4332-029079 от 23.02.2023г., издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел“Пътна полиция“ СДВР, с което е наложена глоба от 800 лева и лишаване на водача от право да управлява МПС за срок от 6 месеца- за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 18.07.2022г.

Жалбоподателят моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание въззиваЕ.та страна, чрез процесуалния си представител-юрисконсулт М. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията на жалбоподателя, приЕ. за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

1

На 18.07.2022г., с автоматизирано, техническо средство- АТСС»ARH CAM S1“било установено и заснето, че в 11:21 часа в село Волуяк, по булевард”Ломско шосе”, до № 303, с посока от град София към град Костинброд, при ограничение на скоростта за населено място до 50 км./ч., лек автомобил”******* ”, рег.№ ********, се движел със скорост 86 км./ч., т.е.с превишена стойност на скоростта-33км./ч. (с приспадане на толеранс в полза на нарушителя 3%)и водачът на МПС бил И. Г.. Служител на СДВР съставил АУАН за констатираното нарушение, въз основа на който било издадено НП.В АУАН и НП е записано, че нарушението е извършено в условията на системност – с влезли в сила електронни фишове № 4291527/12.08.2021г. и № 4271164/12.08.2021г.

Горната фактическа обстановка се установява от приетата административно - наказателна преписка и от показанията на разпитаните свидетели.

Жалбата е постъпила в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена е от лице с надлежна процесуална легитимация и в този смисъл е допустима. При съставяне на акта и при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. АУАН отговаря на изискванията на чл.

42 от ЗАНН.

В случая е налице административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП- с изправно автоматизирано, техническо средство- АТСС»ARH CAM S1“било установено и заснето, че процесния лек автомобил се движел в населено място, с превишена с 33 км./ч.допустима скорост, налице е декларация от жалбоподателя Г., че е управлявал автомобила към момента на заснЕ.не, поради което същият правилно е привлечен към административнонаказателна отговорност.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства или системи, заснЕ.щи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес". С оглед изложеното, съдът кредитира изцяло приложения към административнонаказателното производство снимков материал като годно веществено доказателствено средство. От 2 приложените снимки се установява какво е било ограничението на скоростта на процесното място, видът, марката и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост на движение - 86км/ч, при ограничение от 50 км/ч в рамките на населено място. След приспадане на допустимата грешка от 3 км/ч от измерената скорост от 86 км/ч като толеранс в полза на нарушителя, в наказателното постановление законосъобразно е отразено, че действителната скорост на управление на автомобила е била 83км/ч, което е с 33 км/ч над максимално допустимата в конкретния пътен участък от 50 км/ч.

Спазени са и изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като е изготвен протокол за използване на АТСС и снимка на разположението на последното.

При проверка за правилното приложение на материалния закон при издаване на обжалваното НП съдът счита, че И. Й. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

От обективна страна се установи, че на 18.07.2022г., с автоматизирано, техническо средство- АТСС»ARH CAM S1“било установено и заснето, че в 11:21 часа в село Волуяк, по булевард”Ломско шосе”, до № 303, с посока от град София към град Костинброд, при ограничение на скоростта за населено място до 50 км./ч., лек автомобил”******* ”, рег.№ ********, се движел със скорост

86 км./ч., т.е.с превишена стойност на скоростта-33км./ч. (с приспадане на толеранс в полза на нарушителя 3%).По този начин, Г. е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Нарушението е извършено от жалбоподателя виновно при форма на вина пряк умисъл, доколкото последният е съзнавал общественоопасния характер на Д.ието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици, като е целял настъпването им.

Следва да се съобрази, че с наказателното постановление на Г. е било повдигнато административнонаказателно обвинение за нарушение на правилата на скоростта, извършено в условията на системност. Съгласно § 6, т.

3

62 от допълнителните разпоредби на ЗДвП: "системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

От страна на АНО, носещ доказателствената тежест в производството не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че в случая е налице квалифициращия признак“системност“ по смисъла на чл.182, ал.5 от ЗДвП във вр.с & 6, т.62 от ДР на ЗДвП.Срещу Г. е бил издаден електронен фиш 4291527/12.08.2021г. и електронен фиш № 4271164/12.08.2021г., а нарушението предмет на обжалваното НП е извършено на 18.07.2022г.-в едногодишен срок от влизане в сила на електронните фишове, но същото се явява реализирано за първи, а не за трети път нарушение от момента на влизане в сила на електронните фишове. За наличието на „системност“са изискуеми три или повече допуснати нарушения от същия вид в рамките на една година от влизане в сила на първия санкционен акт.За да е налице системно нарушение именно след датата 12.08.2021г., другите нарушения(две или повече)следва да са били извършени, в периода от една година, т.е. до 12.08.2022г.В случая, след 12.08.2021г.е констатирано само настоящото нарушение от 18.07.2022г., поради което не са налице предпоставките на &6, т.62 от ДР на ЗДвП, за да се приеме, че е налице квалифициращия признак „системност“.

С оглед гореизложеното, посочените два електронни фиша не могат да обусловят „системността“ на настоящото административно нарушение, поради което и атакуваното НП следва да се измени в санкционната му част, като И. Й. Г. бъде санкциониран с наказанието, предвидено за основния състав на нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, а именно "глоба" в размер на 400 лева. В разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН е предвидено изрично правомощие на съда в тази насока, когато се установи, че са налице основания да се приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В този смисъл са и задължителните указания по приложението на закона, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. на ВАС.

Доколкото в случая не е налице изменение на обстоятелствата на вмененото 4 на жалбоподателя административно нарушение, а единствено отпада квалифициращият признак „системност“, то е налице приложение на закон за по-леко наказуемо административно нарушение без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Следва извод, че на основание чл. 63, ал. 7, т.

1 и т. 2 ЗАНН обжалваното НП следва да се измени, като се преквалифицира извършеното административно нарушение от предвидения квалифициран състав за системност по чл. 182, ал. 5 ЗДвП в такова по основния състав на чл.

182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, като на И. Й. Г. се определи предвидената в посочената разпоредба санкция - "глоба" в размер на 400 лева, поради което и наложеното наказание "глоба" следва да се намали от 800 на 400 лева и същевременно се отмени изцяло наложеното му наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца. В този смисъл искането на жалбоподателя за цялостна отмяна на НП се явява неоснователно.

Настоящият съдебен състав счита, че не е налице маловажен случай на извършеното административно нарушение, като в този смисъл следва да се съобрази императивната разпоредба на чл. 189з ЗДвП.

При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на обжалваното НП, съдът не констатира основания за неговата отмяна, като същото следва да бъде изменено единствено по отношение на приложимата санкционна норма, като същата бъде преквалифицирана от чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП на чл. 182, ал. 1, т.4 ЗДвП, като наложеното административно наказание "глоба" се намали от 800 на 400 лева, а наказанието "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца бъде отменено.

При този изход на производството и доколкото се констатира извършено административно нарушение, обуславящо налагане на санкция, право на разноски има въззиваЕ.та страна, предвид което и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на АНО следва да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.

Искането за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя се явява неоснователно, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя се присъждат разноски, само ако обжалваният административен акт бъде отменен. В случая не се касае за отмяна - пълна или частична, на обжалваното НП, а само до изменение в санкционната му част.

5

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 и т. 2, вр. ал. 2, т. 4 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-029079 от

23.02.2023г., издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел“Пътна полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя И. Й. Г. ЕГН ********** на основание чл.

182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 800 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма в такава по чл. 182, ал.

1, т. 4 ЗДвП, като ОТМЕНЯ наложеното му наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца и НАМАЛЯВА размера на наложеното му административно наказание "глоба" от 800 на 400 (четиристотин) лева.

ОСЪЖДА И. Й. Г. ЕГН ********** да заплати на СДВР направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120/сто и двадесет/лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от страните, считано от датата на съобщаване, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6